по НАХД № 68 / 2011 година

Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

С Мотивирано постановление Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против Т.Б.Е. ***, за това, че на 01.05.2010 година в град Първомай, област Пловдив, при управление на моторно превозно средство лек автомобил „Тойота Ланд Круизер” с ДК № *, собственост на ЕТ „Барбарос - М.А.” - Асеновград, нарушава правилата за движение: 1) чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; 2) чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата: Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на пътното превозно средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; 3) чл. 117 от Закона за движение по пътищата: При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре и по непредпазливост причинява средни телесни повреди на С.С.И. ***) черепно-мозъчна травма, изразена в контузия на мозъка и счупване на черепната основа, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота и 2) счупване на лявата ключица, довело до трайно затрудняване на движенията на горния ляв крайник за период повече от 30 дни при обичаен ход на протичане на оздравителния процес – престъпление по чл. 343, ал. 1, буква Б, предложение 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото обвиняемият да е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, буква Б, предложение 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК и че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, за което предлага същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер между минимума и средата на предвиденото в закона. Предлага обвиняемият да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство в размер между минимума и средата на предвиденото в закона, както и да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Защитникът на обвиняемия, адвокат Д.Б., моли Съдът да наложи на подзащитния му наказание глоба в минимума на предвиденото по закон, без да го лишава от правоуправление, тъй като обвиняемият се прехранва като водач на селскостопанска машина или на моторно превозно средство и евентуално лишаване от правоуправление за какъвто и да е срок ще доведе до лишаването му от доходи.

Същевременно твърди, че подзащитният му трябва да бъде освободен от каквато и да е, включително от административна отговорност, защото вън от човешките възможности в конкретната ситуация е предвиждането и възможността от предотвратяване на възникналата опасност при сблъсъка, тъй като и от двете автотехнически експертизи е установено, че детето е попаднало в опасната зона. Изтъква и доводи, че не е налице нарушение на нормата на чл. 117 от ЗДП, понеже на пътя не е имало други деца.

Алтернативно моли, ако Съдът реши да наложи наказанието лишаване от правоуправление, то да е в минимума, като се отчете, че освен изкарване на прехраната си като водач на превозно средство, обвиняемият има наскоро родено дете и личната му нужда налага ползване на автомобил.

Адвокат Б. твърди още наличие на съпричиняване на резултата от страна на детето, поради неговото поведение и липсата на контрол от родител „при движение в близост до оживена магистрала, макар и при градски условия”.

Обвиняемият Т.Б.Е., редовно призован за съдебно заседание, не се явява, а на досъдебното производство изразява съжаление за случилото се, без да признава вина.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Обвиняемият Т.Б.Е. е роден на *** ***, ЕГН **********, турчин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, тракторист в ЕТ „Б. - М.А.” - Асеновград, с постоянен адрес: ***.

Към 15:00 часа на 01.05.2010 година обвиняемият Т.Е. и приятелката му - свидетелят С.С.А., тръгват от град Първомай, област Пловдив, за село Градина, област Пловдив, със служебен лек автомобил „Тойота Ланд Круизер” с ДК № * (собственост на ЕТ „Б. - М.А.” - Асеновград).

Обвиняемият управлява автомобила в посока юг-север по улица „Васил Левски” с ширина на платното за движение района на местопроизшествието 8 метра, с две пътни ленти по 4 метра с асфалтова, суха, чиста и без неравности пътната настилка.

По същото време пострадалият малолетен свидетел С.С.И., майка му, свидетелят С.Ч.И., и леля му, свидетелят З.Ч.И. (сестра на майката) са на курбан у свои роднини в дом № 10 на улица „Искър”, която образува т-образно кръстовище с улица „Васил Левски” от запад (отляво по посоката на движение на автомобила). На събирането има много хора и жива музика.

Свидетелят З.Ч.И. си тръгва и пострадалият С.И. я следва. Към кръстовището с улица „Васил Левски”, където има струпани хора, лелята се спира да погледа музиката, а детето продължава и пресича тичешком главната улица от западния на източния тротоар.

Обвиняемият Т.Е. забелязва струпаните отляво хора и намаля скоростта, като продължава движението си към намиращото се вдясно т-образното кръстовище с улица „Панайот Хитов”, непосредствено преди което на улица „Васил Левски” има дърво и електрически стълб, ограничаващи видимостта.

В това време детето С.И. продължава на север, пресича улица „Панайот Хитов”, след което, без да се огледа, от източния тротоар на улица „Васил Левски” отново излиза на пътното платно, но още докато пресича улица „Панайот Хитов”, попада в „скритата” за обвиняемия зона, зад намиращите се на тротоара дърво и електрически стълб и след като внезапно излиза отново на пътното платно на улица „Васил Левски”. Обвиняемият не успява да реагира и го удря с предната дясна част на автомобила и едва след това задейства спирачната система - спира на около 13,86 метра след мястото на удара.

Ударът е приплъзващ и след него детето пада на пътното платно - равно и право, хоризонтално, без дупки и неравности, маркирано с прекъсната бяла линия.

Събират се хора, сигнализирани са органите на полицията и Бърза помощ. Детето е откарано в болницата за преглед и лечение.

При пристигането си органите на РУ „Полиция” – Първомай извършват оглед на местопроизшествието, а обвиняемият Т.Е. с отделен протокол доброволно предава управлявания от него лек автомобил, който е върнат на собственика след отпадане на необходимостта.

От заключението на извършена в хода на разследването Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 224 / 2010 година е видно, че на пострадалия С.С.И. са причинени контузия на главата, счупване на костите на черепната основа, контузия на мозъка, счупване на лявата ключица, контузия на лице и гръден кош, кръвонасядане на гръден кош в областта на лява ключица, кръвонасядания, травматични оттоци и масивни охлузвания на главата в областта на лява лицева половина, като установените травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са възникнали към момента на инцидента, черепно-мозъчната травма, изразила се в контузия на мозъка и счупване на черепната основа, е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупването на лявата ключица, поради това, че участва анатомично и функционално в състава на раменния пояс, се преценя като трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник за период повече от 30 дни при обичаен ход на оздравителните процеси, а останалите травматични увреждания са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Според експертното мнение описаните травматични увреждания се намират в причинно-следствена връзка с претърпяното пътнотранспортно произшествие от 01.05.2010 година.

От заключението на извършената на досъдебното производство Автотехническа експертиза от 13.01.2011 година се установява, че мястото на сблъсъка между автомобила и детето се намира по дължината на платното на около 2,5-3,0 метра северно от ориентира (електрическият стълб на улица „Васил Левски” непосредствено преди кръстовището й с улица „Панайот Хитов”) и по широчина на платното на около 2,0-2,5 метра западно от ориентира, или на около 1,5-2,0 метра в източната лента за движение на улица „Васил Левски”; скоростта на движение на лекия автомобил в района на местопроизшествието е около 29 км/ч, а водачът е възприел опасността в момента на сблъсъка с детето, но е имал техническа възможност да види детето още когато е пресичало пътното платно на улица „Васил Левски” от западния към източния тротоар (отляво надясно пред автомобила). Сочи се, че ако при това пресичане на детето водачът беше възприел обстановката като опасна, то произшествието е било предотвратимо, тъй като управляващият автомобила е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка, като съобрази поведението си (избора на скорост или момента на започване на спиране) с опасността, възникнала от намиращото се наоколо дете, но водачът е допуснал технически неправилна оценка на пътната обстановка, като не е отчел опасността от намиращото се наоколо дете и не е съобразил поведението си с това обстоятелство. Като причини за настъпилото ПТП се сочат неправилната оценка на пътната обстановка от страна на водача и липсата на технически действия от негова страна за спиране на автомобила или за намаляване на скоростта му по време и място, когато произшествието е било предотвратимо.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от приложените по делото писмени доказателства: справка за съдимост (л. 29 от делото), удостоверения (л. 32 – л. 33 от делото), протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум (л. 5 – л. 16 от дознанието), съдебномедицинска експертиза (л. 31 – л. 34 от дознанието), епикриза на пострадалия (л. 35, л. 68 от дознанието), постановление за връщане на веществени доказателства (л. 62 от дознанието), протокол за доброволно предаване (л 63 от дознанието), докладна записка (л. 64 от дознанието), заверено копие от удостоверение за раждане (л. 66 от дознанието), заверено копие от свидетелство за управление на МПС (л. 67 от дознанието), справка в АИС на МВР (л. 69 от дознанието), справка в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Пловдив (л. 70 от дознанието), от обясненията на обвиняемия в досъдебното производство (л. 20 от дознанието), както и от показанията на свидетелите (л. 21 - л. 29 от дознанието) – всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК и преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.

Съдът кредитира заключенията на обсъдените по делото и приети по съответния ред експертизи като компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания доказателствен материал.

При постановяване на решението си Съдът не взема предвид Автотехническа експертиза от 18.06.2010 година (л. 41 – л. 58 от дознанието). Същата като необоснована е изключена от обвинението при посочване на фактическите положения в мотивираното постановление.

Не се цени от настоящата инстанция и Справка относно ПТП с ранен гражданин на територията на РУ на МВР – Първомай (л. 65 от дознанието), тъй като същата не носи подпис и няма качеството на документ.

Не се кредитират и показанията на обвиняемия Т.Е. като свидетел (л. 29 от дознанието), тъй като са дадени в друго процесуално качество.

Останалата кредитирана доказателствена съвкупност Съдът възприема като логична, обективна, взаимно допълваща се и кореспондираща помежду си и в цялост на установената по делото фактическа обстановка, а доколкото са налице противоречия, същите са несъществени за предмета на доказване и не влияят върху преценката на Съда, изградена по вътрешно убеждение.

Съдът отчита обясненията на обвиняемия в насока, че детето изскача внезапно иззад стълба и дървото на улица „Васил Левски” и той няма възможност да реагира по начин да предотврати удара, въпреки движението си с бавна скорост и незабавно задействане на спирачките, в каквато насока е и експертното заключение: „…дори водачът да е реагирал незабавно, след като детето се е открило иззад стълба и дървото, то той не би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и дори не би имал техническа възможност да задейства спирачната система на автомобила и да намали скоростта му в момента на удара” (л. 101 от Дознанието).

Но от доказателствата по делото се установява, че преди пострадалият да пресече главния път и да отиде зад дървото на кръстовището с улица „Панайот Хитов”, се намира на западния тротоар на улица „Васил Левски” в достатъчна близост до бордюра и от техническа гледна точка е видим за водачите на моторни превозни средства, а при преминаване на изток през платното за движение по улица „Васил Левски”, шофьорът на лек автомобил „Тойота Ланд Круизер” с ДК № * го пропуска пред себе си, т.е. опасността за обвиняемия не преминава, тъй като детето остава достатъчно близо до шосето и следва да се предвидят негови действия за създаване на необичайна обстановка - макар и да намаля скоростта си на движение при вида на събралата се от лявата му страна група хора, водачът не съобразява възникналата опасност за движението така, че да е в състояние да спре пред предвидимото препятствие – притичващото пред автомобила му дете.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си обвиняемият Т.Б.Е. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, буква Б, предложение 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на 01.05.2010 година в град Първомай, област Пловдив, при управление на моторно превозно средство лек автомобил „Тойота Ланд Круизер” с ДК № *, собственост на ЕТ „Барбарос - М.А.” - Асеновград, нарушава правилата за движение по:

v чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата: Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на пътното превозно средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението;

v чл. 117 от Закона за движение по пътищата: При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре

и по непредпазливост причинява средни телесни повреди на С.С.И. ***) черепно-мозъчна травма, изразена в контузия на мозъка и счупване на черепната основа, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота и 2) счупване на лявата ключица, довело до трайно затрудняване на движенията на горния ляв крайник за период повече от 30 дни при обичаен ход на протичане на оздравителния процес.

От обективна страна с действията си обвиняемият осъществява обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като на инкриминираната дата в град Първомай, област Пловдив, нарушава императивното правило от Закона за движение по пътищата като водач на моторно превозно средство при избиране на скоростта на движение да се съобрази с възникването на предвидима опасност за движението, за да е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, и причинява пътнотранспортно произшествие, като блъска с автомобила си пострадалия и му причинява средни и леки телесни повреди.

От субективна страна деянието е извършено при наличието на престъпна небрежност от страна на обвиняемия, който не предвижда настъпването на обществено опасните последици на извършеното от него, но е длъжен и може да ги предвиди.

Същевременно при така установената безспорна доказателствена съвкупност обвиняемият Т.Е. следва да бъде признат за невинен да е нарушил чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата: Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и да бъде оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение в тази част.

Съгласно решение № 19 от 24.01.2008 година на ВКС по н. д. № 684 / 2007 година, III н. о., Причинната връзка между инкриминираното деяние, очертано чрез конкретни нарушения на правилата за движение по пътищата, и престъпния резултат е изискуем и задължителен обективен елемент на престъплението, определя неговата наказателноправна квалификация и представлява обективно основание за наказателна отговорност.

Престъплението, предмет на обвинението, не се обективира с нарушение на правната норма на чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, вменяваща задължения за движение със скорост, позволяваща непрекъснато владеене от водачите на управляваните превозни средства. В настоящия случай контролът на обвиняемия върху пътното превозно средство е непрекъснат, защото при движение със скорост дори по-ниска от разрешената в градски условия, реагира адекватно с вземане и реализиране на решения за намаляване на скоростта, щом забелязва от лявата си страна насъбралата се група хора, и за незабавно започване на спиране след изскачане иззад дървото и стълба на пострадалия върху платното. Друг е въпросът, че неговите действия не са съобразени до степен да се предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие при обективна възможност да предвиди опасността още при преминаването на детето пред автомобила му в посока запад-изток, с което свое поведение нарушава разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 117 от ЗДП и което се явява причина за настъпване на престъпния резултат.

Несъстоятелни са твърденията на защитника, че подзащитният му не нарушава разпоредбата на чл. 117 от Закона за движение по пътищата, тъй като в посочения текст се говори за „деца”, а в случая детето е едно.

Думата „деца”, употребена в чл. 117 от Закона за движение по пътищата в множествено число („При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца…”), означава множество, което е сбор от отделни единици – в случая „деца” означава `всички деца`, т.е. `всяко едно дете`. В този смисъл са употребени и повечето термини в Закона за движение по пътищата: участниците в движението (чл. 6), водачите на пътни превозни средства (чл. 8), верижни машини (чл. 9, ал. 1) и т.н.

Що се отнася до пледирането на защитата за съпричиняване на резултата от поведението на пострадалия и липсата на контрол от родител - поведението на пострадалото лице или на отговорния за действията му законен представител, тъй като се касае за малолетно дете, не е предвидено като елемент от фактическия състав на деяние по чл. 343 от НК.

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия Т.Б.Е. престъпление, Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК.

Налице са всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт, тъй като за извършеното от обвиняемия деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация и същото е непредпазливо. Т.Е. е пълнолетно лице, с чисто съдебно минало и друг път не се ползвал от привилегията на Глава осма, раздел ІV от НК, от престъплението няма причинени имуществени вреди и не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.

За да определи размера на предвидените по закон наказания за това деяние, Съдът отчита отегчаващите отговорността обстоятелства: с престъплението на пострадалия са причинени повече от една средна и леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 от НК; обвиняемият има три предишни нарушения на правилата за движение по пътищата, увреждането е причинено на лице в крехка възраст. Отчитат се и смекчаващите отговорността обстоятелства: няма причинени имуществени вреди, Т.Е. е с чисто съдебно минало и е трудово и семейно ангажиран.

Всички тези обстоятелства охарактеризират дееца на лице с невисока степен на обществена опасност, а деянието с оглед на конкретно установените факти – със средна степен на обществена опасност. Съпоставени по относителната си тежест, имащи значение за отговорността на обвиняемия, и с оглед най-вече генералната превенция настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи над минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1500 (хиляда и петстотин) лева.

На основание чл. 343г във връзка с чл. 343, ал. 1, буква Б във връзка с чл. 342, ал. 1 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК обвиняемият Т.Е. трябва да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство, тъй като по силата на чл. 343г от НК „Във всички случаи на чл. 343… съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7…”. В тази връзка искането на защитника на обвиняемия за неприложението на посочения законов институт е неоснователно.

За да се определи размера на наказанието лишаване от право чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, освен споменатите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, се отчита и необходимостта от управление на автомобил от обвиняемия, поради семейната му ангажираност и поради факта, че същият се препитава като шофьор, но именно неговите професионалните задължения му вменяват по-отговорно поведение при управлението МПС, затова Съдът счита, че срокът от девет месеца е достатъчен за превъзпитанието на Т.Б.Е..

Тези наказания са най-справедливи, съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца, на имотното му състояние и са в състояние за постигане целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред и правилата за движение по пътищата.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК обвиняемият следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай направените по делото разноски общо в размер на 415,00 лева за изготвените на досъдебното производство експертизи, а на основание чл. 189, ал. 2 от НПК разноските за превод на досъдебното производство следва да останат за сметка на РУ „Полиция” - Първомай.

Воден от горните съображения, Съдът постанови решението.

Председател: (п)

СЗ / АГ