МОТИВИ

 

по НОХД № 43 / 2011 година

 

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия П.С.П. за това, че на неустановена дата в началото на месец септември 2010 година в землището на град Първомай, област Пловдив, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – Л.Б.П. *** (на 11 години) - престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет граждански иск в размер на 2000 (две хиляди) лева, предявен от адвокат С.Д.К., особен представител на пострадалата Л.Б.П., срещу подсъдимия - обезщетение за причинените от престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК неимуществени вреди (морални болки и страдания), ведно със законната лихва от датата на увреждането и направените разноски по делото за адвокатски хонорар на особения представител от страна на Националното бюро за правна помощ.

Пострадалата е конституирана в качеството на граждански ищец с повереник адвокат С.Д.К..

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт. Изтъква, че осъщественото при условията на пряк умисъл от П.П. деяние следва да се преценява при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото, и съгласно разпоредбите на чл. 373, ал. 2 от НПК. Изразява становище при преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства да се наложи наказание по чл. 149, ал. 1 от НК във връзка с чл. 58а, ал. 1 НК лишаване от свобода в размер между минимума и средата на предвиденото в посочения текст, което да бъде намалено с една трета, като счита, че визираните в чл. 36 от НК цели биха се постигнали и с условно осъждане на основание чл. 66, ал. 1 от НК, но със завишен изпитателен срок и на основание чл. 67, ал. 2 от НК в този срок да се възложат възпитателни грижи на съответния полицейски инспектор по местоживеене на подсъдимия.

По отношение на гражданския иск намира, че същият следва да се уважи съобразно нормите на справедливостта.

Моли още Съдът да осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

 

Особеният представител на пострадалата Л.П. адвокат С.К. моли Съда да уважи иска така, както е предявен.

Защитникът на подсъдимия адвокат Н.К. иска оправдаване на подсъдимия - изтъква доводи, че описаните действия не са съставомерни и не водят до осъществяване на престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК, а по-скоро от обстоятелствата, изложени и описани от свидетелите, става въпрос за едно общо решение подсъдимият, пострадалата и свидетелите да пребивават заедно. В тази връзка моли да бъде отчетено, че още на този по-ранен етап липсва целенасочено взаимодействие между подсъдимия и пострадалата - той се среща с нейните роднини, приятели, превозва ги, осигурява на всички храна, напитки и т.н. Твърди, че и впоследствие липсва целенасочено от него и уединено пребиваване със самата пострадала, че той не упражнява усилия да я подчини на определено свое желание. Твърди, че посочените в Обвинителния акт действия сами по себе си не са в състояние да възбудят или удовлетворят полово желание, тъй като са съвсем мимолетни, ненастойчиви.

Моли съдът да признае подзащитния му за невиновен, поради липсата на характерни конкретизирани и целенасочени действия за блудство.

Алтернативно моли, ако Съдът признае подзащитния му за виновен, да бъде наложено наказание при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало, извършеното самопризнание, осигуряването на Съда на възможността за бърз процес. Моли размерът на наказанието да бъде под предвидения в текста минимум, условно, предвид ниската степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, изразена в твърдо доброжелателно отношение на подсъдимия към всички, с които към онзи момент е влезнал в контакт.

Гражданския иск намира за напълно неоснователен, поради липса на претърпени от пострадалата вреди.

Подсъдимият П.С.П. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление, моли за прошка и за по-кратък срок на условно осъждане, ако Съдът го намери за виновен.

 

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият П.С.П. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно специално образование, работник в автомивка в *, живущ ***.

 

През лятото и през месец септември на 2010 година малолетната пострадала Л.Б.П. често ходи да се къпе на река Мечка, в землището на град Първомай, област Пловдив, със свои приятели, между които и малолетните свидетели А.Я.К. и В.Я.К.. Там децата се запознават с подсъдимия П.С.П. ***, който им се представя с името „И.”, купува им храна и цигари, вози ги на мотоциклета, с който идва край реката.

На неустановена дата в началото на месец септември 2010 година подсъдимият отново идва с мотоциклета си в град Първомай. Среща свидетеля А.К., пита го къде е свидетелят Л.П. и иска да я потърсят. Свидетелят А.К. се съгласява и двама намират свидетеля Л.П. със свидетеля В.К..

Подсъдимият й предлага да отидат да се изкъпят на реката и тя се съгласява при условие, че и свидетелят В.К. отиде с тях.

Подсъдимият превозва с мотоциклета си до железопътния мост на река Мечка първо свидетелите В.К. и Л.П., а после се връща и взема свидетеля А.К..

На реката всички събличат дрехите си и нагазват във водата. Подсъдимият е облечен с къси панталони „хавайки”, а свидетелите А.К., В.К. и Л.П. са по гащи.

Докато плуват, подсъдимият започва да пипа и да дърпа към себе си свидетеля Л.П.. Тя излиза от водата и си облича тениската и късите гащета. Сяда на брега и след малко при нея отиват подсъдимият и свидетелят А.К.. Подсъдимият отново я придърпва към себе си, съблича й тениската й и започва да я целува и да опипва гърдите и краката й. Двамата отиват в храстите, където той продължава да я опипва и целува, показва й презерватив и пожелава тя да му направи „свирка”, като хваща пениса си и й показва как да си движи ръката нагоре-надолу, но тя не се съгласява и след малко двамата се връщат при свидетелите В. и А.К.

Там пострадалата се облича и тримата малолетни си тръгват.

Няколко дни по-късно свидетелят В.Р.Д. (биологичен баща на малолетната пострадала, при когото тя е настанена с решение на Съда), разбира от деца в махалата, че някакво момче с мотор е правило секс с дъщеря му. Пита я дали е вярно, а тя му отговаря, че е правила секс с презерватив.

Свидетелят В.Д. подава жалба в Районна прокуратура – Първомай. Образувано е досъдебно производство, установена е самоличността на подсъдимия, който е задържан за срок от 24 часа по реда на Закона за МВР.

В хода на разследването е извършена Съдебномедицинска експертиза № 1314 / 2010 година на живо лице. При прегледа на пострадалата е установено девствена ципа със запазена цялост, липса на травматични увреждания по кожата на тялото и в областта на задния проход. Експертното мнение е, че при така описаното анатомично състояние не е възможно извършване на пълноценен полов акт, без разкъсването й, но е възможно извършването на анален полов акт, без от това да останат видими белези.

От заключението на извършените Комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи на малолетните пострадала и свидетели А.К. и В.К. е видно, че с оглед физическото и психическото си състояние по време на извършване на инкриминираното деяние, и тримата са могли правилно да възприемат, запаметяват и възпроизвеждат фактите, които имат значение за делото, и могат да дават достоверни показания за тях.

По отношение на малолетната пострадала експертите сочат, че по време на извършеното спрямо нея посегателство тя е разбирала свойството и значението на извършеното спрямо нея, като е била с ограничени възможности да организира защитата си, поради комплексни индивидуално психологични особености – ниско интелектуално ниво, възраст на малолетието, наличие на внушаемост. Същата е имала обща престава за извършеното спрямо нея, възприемала го е като лошо, но не може да го осъзнае като наказуемо, не е могла да предвиди и последиците от извършените спрямо нея действия. Не е могла да ръководи постъпките си, поради емоционалната и волева незрялост. Според експертизата интелектуалното и личностово развитие на пострадалата съответства на календарната й възраст, като регистрираните поведенчески отклонения са резултат от липса на целенасочени възпитателни мерки, но в поведението й няма болестна мотивация.

Вещите лица са на мнение, че всеки от малолетните свидетели е на нивото на психическата си зрялост, към момента на изготвяне на експертизите не се установява оформяне на личностова дисхармония, която определя склонност фактите от обективната действителност да бъдат обогатявани или променяни под влияние на значими за детето личности и събития. Интерпретацията на случилото се е съответна на възрастовите познания на всеки от свидетелите за особеностите на междуличностовите отношения. Установените противоречия в показанията с останалите свидетели се дължат на индивидуалнопсихологическите особености, които не се явяват абнормни, а са обусловени от възрастта, от нивото на интелектуалното функциониране, субективното преживяване на темата. Липсват данни за болестна мотивация в поведението на А.К. и В.К..

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Справка за съдимост (л. 24 от делото), Съдебномедицинска експертиза № 1314 / 2010 година на живо лице (л. 31 – л. 32 от дознанието), Комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи на малолетните пострадала и свидетели А.К. и В.К. (л. 38 – л. 51 от дознанието), Заповед № 29 / 23.09.2010 година за задържане на лице (л. 61 от дознанието), Решение № 3 / 06.02.2008 година по гражданско дело № 15 / 2008 година по описа на Районен съд – Първомай (л. 62 – л. 63 от дознанието), Характеристична справка (л. 70 от дознанието); частично от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 7 – л. 10 от дознанието); от показанията на свидетелите Л.П., А.К., В.К., В.Р.Д., дадени на досъдебното производство (л. 19 – л. 21, л. 23 – л. 24, л. 25, л. 28 – л. 29 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Съдът кредитира заключенията на експертизите като компетентно изготвени с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

Съдът не кредитира частта от обясненията на подсъдимия на досъдебното производство в частта, в която отрича да е опипвал пострадалата, да е седял целенасочено чисто гол пред децата, както и секс с пострадалата да извършва Р. (свидетелят А.К.). Настоящата инстанция счита тези изявления за защитна позиция с цел избягване на следващата се наказателна репресия за противоправното поведение. Тези думи не кореспондират с останалата доказателствена съвкупност по делото – показанията на свидетелите са единни и непротиворечиви относно отношенията между пострадалата и подсъдимия на инкриминираната дата, а в съдебно заседание подсъдимият изцяло признава фактите по обвинителния акт.

В тази връзка са несъстоятелни доводите на защитата за несъставомерност на деянието.

При обсъждането на останалите събрани по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение, тъй като на неустановена дата в началото на месец септември 2010 година в землището на град Първомай, област Пловдив, извършва действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – Л.Б.П. *** (на 11 години).

От обективна страна с действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението блудство, тъй като на инкриминираната дата опипва във водата и придърпва към себе си единадесетгодишната Л.П., на брега отново я притегля към себе си, съблича тениската й, целува я и опипва гърдите и краката й, а в храстите продължава да я опипва и целува, хваща пениса си и й показва как да си движи ръката нагоре-надолу.

От субективна страна блудството е извършено с пряк умисъл, с целени и ненастъпили обществено опасни последици, като деецът съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите му по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:

Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства като факта, че подсъдимият признава вината си в съдебно заседание, с което съдейства за разкриване на обективната истина, същият е неосъждан, трудово ангажиран е, но според настоящата инстанция те не се явяват многобройни или изключителни по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК.

С оглед на разпоредбата на чл. 56 от НК Съдът не взема предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство факта, че пострадалата е малолетна към момента на извършване на престъплението, но не може да не се отчете злоупотребата с момиче в крехка възраст, в която физическото му развитие не е завършено, поради което посегателство срещу половата му неприкосновеност се характеризира като по-тежко.

Оценени в цялост, горните обстоятелства характеризират дееца като лице със степен на обществена опасност към средната и с оглед на тях, съпоставени по относителната си тежест и имащи значение за отговорността на подсъдимия, като се отчита, че половото престъпление е с висока степен на обществена опасност, тъй като се засягат и физическата неприкосновеност, и психическото здраве на гражданите, Съдът е на мнение, че предвиденото в закона наказание лишаване от свобода следва да се определи при условията на чл. 54 от НК към минимума на посоченото в нормата на чл. 149, ал. 1 от НК, но над него, а именно в размер на една година и шест месеца.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние.

Предвид реда на съдебното следствие и императива на чл. 373, ал. 2 във връзка с чл. 372, ал. 4 от НПК така определеното наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде намалено с една трета, а именно на една година лишаване от свобода.

Тъй като подсъдимият не е осъждан, според настоящата инстанция не се налага реално изтърпяване на редуцираното наказание в размер на една година лишаване от свобода, а поправящата и превъзпитаващата роля би се постигнала с отлагане на изпълнението на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, като в този срок на основание чл. 67, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК на полицейския инспектор по местоживеене на подсъдимия следва да се възложи полагането на възпитателни грижи.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред и половата неприкосновеност на гражданите.

Приетият за съвместно разглеждане срещу подсъдимия П.С.П. граждански иск за неимуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание, тъй като причинените морални болки и страдания на малолетната пострадала са пряка и непосредствена последица от престъплението му, предмет на делото. Деянието е извършено от него виновно и съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а съгласно същия законов текст, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Увреждането и последствията му се установяват от кредитираните от Съда гласни и писмени доказателства.

Но размерът, в който е предявен искът, според първата инстанция е завишен и като отчита разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, Съдът намира, че е най-справедливо да уважи иска за сумата от 1000 (хиляда) лева, което обезщетение в случая е съответно на претърпените от пострадалата неимуществени вреди, а до пълния му предявен размер от 2000 (две хиляди) лева гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Върху уважената сума от 1000 лева на основание чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите се дължи и законната лихва, считано от датата на деликта (в случая от края на първата половина на месец септември 2010 година) до окончателното й изплащане.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият П.С.П. следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 630 лева за експертизи, 50 лева за държавна такса върху уважената сума от гражданския иск и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Разноските за служебно назначения особен представител ще бъдат допълнително определени от Съда по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК след получаване на информация за размера им от Националното бюро за правна помощ.

 

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ