по НОХД № 33 / 2011 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия А.А.Н. за това, че за времето от 18.09.2010 година до 23.09.2010 година в село Виница, община Първомай, област Пловдив, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, е отнел чужди движими вещи: електрическа бормашина, руско производство, на стойност 40,00 лева, бормашина „Елтос” на стойност 55,00 лева, туристическа газова бутилка на стойност 10,00 лева, две брадви на стойност 9,00 лева, две бензинови лампи на стойност 20,00 лева, електрически редуктор за отваряне на врати на стойност 10,00 лева и комплект бургии с различна големина на стойност 20,00 лева – всичко на стойност 174,00 (сто седемдесет и четири) лева от владението на М.Н.Д., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет граждански иск в размер на 174,00 (сто седемдесет и четири) лева, предявен от М.Н.Д. срещу подсъдимия - обезщетение за причинените от престъплението, предмет на делото, имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта и направените разноски за процесуално представителство.

Пострадалия е конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител с повереник адвокат З.Н.Т. от Адвокатска колегия – Пловдив.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт. Изтъква, че осъщественото при условията на пряк умисъл от А.Н. деяние следва да се преценява при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото, и съгласно разпоредбите на чл. 373, ал. 2 от НПК. Изразява становище при преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства да се наложи наказание по чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер между минимума и средата на предвиденото в посочения текст, което да бъде намалено с една трета, като визираните в чл. 36 от НК цели биха се постигнали и с условно осъждане на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок между минимума и средата на предвидения и на основание чл. 67, ал. 2 от НК в този срок да се възложат възпитателни грижи на съответния полицейски инспектор по местоживеене на подсъдимия.

По отношение на гражданския иск намира, че същият следва да се уважи съобразно справедливостта и установената практика на съдилищата.

Моли още Съдът да осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Повереникът на пострадалия М.Н.Д. адвокат З.Н.Т. се присъединява към становището представителя на държавното обвинение, с изключение на това, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати с условно осъждане.

Гражданския иск счита за доказан по несъмнен начин както по основание, така и по размер и моли Съдът да го уважи, както и да осъди подсъдимия да заплати направените разноски за адвокатски хонорар.

Частният обвинител и граждански ищец М.Н.Д. се присъединява към казаното от адвоката си.

Защитникът на подсъдимия адвокат С.К.С. намира, че обвинението е доказано по категоричен и несъмнен начин както в рамките на досъдебната фаза, така и в съдебното производство, неговият подзащитен признава изцяло вината си, както и съжалява за стореното.

Съгласява се с предложението на Прокуратурата, касаещо вида и размера на наказанието, включително с приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК, предвиждаща условно осъждане.

По отношение на предявения граждански иск – предоставя на Съда, но счита, че неговият доверител не следва да бъде осъждан да заплати на частния обвинител и граждански ищец разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, тъй като в приложения в съдебно заседание договор за правна защита и съдействие има записано само договорено възнаграждение, без да е отразено реално плащане.

Подсъдимият А.А.Н. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното и моли за условно осъждане.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият А.А.Н. е роден на *** ***, ЕГН **********, самоопределя се като българин, български гражданин, неженен, с основно образование, с адрес: *.

Същият до момента е осъждан, както следва:

1. С Присъда № 50 / 30.04.1998 година по НОХД № 20 / 1997 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 31.05.1998 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 от НК, извършено на 16.04.1996 година, като на основание чл. 66 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години.

2. С Присъда № 96 / 20.10.1998 година по НОХД № 61 / 1997 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 19.11.1998 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК, извършено на 24.01.1997 година, като на основание чл. 66 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години.

3. Със Споразумение № 28 / 08.04.2002 година по НОХД № 86 / 2002 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 08.04.2002 година, е осъден на глоба в размер на 50 лева за престъпление по чл. 197, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 10.01.1991 година.

4. Със Споразумение № 42 / 07.05.2002 година по НОХД № 84 / 2002 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 07.05.2002 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1, чл. 18, ал. 1 от НК, извършено на 01.03.1996 година, като на основание чл. 66 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години.

С Определение от същата дата по делото, влязло в сила на 23.05.2002 година, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията по НОХД № 84 / 2002 година, НОХД № 20 / 1997 година и НОХД № 61 / 1997 година и е определено едно общо, най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, считано от 31.05.1998 година.

На 18.09.2010 година пострадалият свидетел М.Н.Д. заключва имота си в село Виница, община Първомай, и си заминава за град Пловдив.

През месец септември 2010 година подсъдимият А.А.Н. решава да влезе в гаража на къщата на пострадалия М.Н.Д. ***, за когото знае, че живее в град Пловдив. Целта е да бъдат откраднати вещи, след чиято продажба да бъде погасено парично задължение към „Изи кредит”.

Около 22:30 часа на неустановена по делото дата в периода от 18.09.2010 година до 23.09.2010 година подсъдимият отива до къщата на свидетеля Д., прескача оградата и влиза в двора, отива до гаража силно натиска с ръка талашитената врата с обикновена брава и влиза вътре. Там намира и взема електрическа бормашина (руско производство), бормашина „Елтос”, туристическа газова бутилка, две брадви, две бензинови лампи, електрически редуктор за отваряне на врати и комплект бургии с различна големина. Напълва ги в чувал, който намира в гаража, и ги носи в дома си.

На следващия ден разглобява бормашините и сваля от тях медните намотки. Сортира различните видове метал и заедно с друго старо желязо и бронз от по-рано ги носи с велосипеда си в град Първомай, област Пловдив, където ги продава на пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали на „Травексим” ЕООД - София с управител свидетеля М.Г.Ч. за сумата от 48,00 лева.

На 23.09.2010 година пострадалият М.Н.Д. посещава наследствената си къща в село Виница заедно със свидетеля Атанас Дамянов, за да му услужи с бидон за джибри.

Когато влиза в двора, частният обвинител забелязва разбитата врата на гаража – намира заключващия механизъм в заключено положение, насрещника - изкъртен на пода в гаража, а шперплата на вратата – разлепен, за което сигнализира органите на РУ „Полиция” - Първомай.

Още същия ден местопроизшествието е посетено от оперативна група в състав: А.К. и свидетеля А.Ж.Т., полицейски служители, пред които пострадалият заявява, че не може да прецени в момента дали му липсва нещо.

Когато на 26.09.2010 година Д. отива със съпругата си в къщата в село Виница, констатира, че от гаража му липсват гореописаните вещи и подава жалба в РУ „Полиция” - Първомай за извършена кражба.

Свидетелят С.В.В., младши полицейски инспектор в РУ „Полиция” - Първомай, отговарящ за микрорайон село Татарево и село Виница, узнава от колегата си С.С. за кражбата, отива до пункта за изкупуване на черни и цветни метали с управител свидетеля М.Ч., иска информация за лица от село Виница, предавали метални отпадъци в пункта, и започва да я проверява.

На 14.10.2010 година в РУ „Полиция” – Първомай свидетелят В. разговаря с подсъдимия А.А.Н., едно от посочените от свидетеля Ч. лица. Подсъдимият признава извършената кражба на вещи от гаража на къщата на свидетеля Д. *** и подробно обяснява подробно влизането си в гаража и описва отнетите вещи.

От назначената стоково-оценъчна експертиза се установява, че общата стойност на противозаконно отнетото от владението на пострадалия възлиза в размер на 174,00 лева.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Справка за съдимост, ведно с преписи от бюлетините по предишните осъждания на подсъдимия (л. 18 – л. 23 от делото), Стоково-оценъчна експертиза (л. 31 от дознанието), Характеристична справка (л. 35 от дознанието); от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 11 – л. 15, л. 23 от дознанието); от показанията на свидетелите, дадени на досъдебното производство (л. 17 – л. 23 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Съдът кредитира заключението на експертизата като компетентно изготвено с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

Доколкото в кредитираната доказателствена съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимият А.А.Н. осъществява обективните и субективни признаци на престъплението кражба с квалифициращите признаци, за които му е повдигнато обвинение, а именно по чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1, тъй като за времето от 18.09.2010 година до 23.09.2010 година в село Виница, община Първомай, област Пловдив, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, отнема чужди движими вещи: електрическа бормашина, руско производство, на стойност 40,00 лева, бормашина „Елтос” на стойност 55,00 лева, туристическа газова бутилка на стойност 10,00 лева, две брадви на стойност 9,00 лева, две бензинови лампи на стойност 20,00 лева, електрически редуктор за отваряне на врати на стойност 10,00 лева и комплект бургии с различна големина на стойност 20,00 лева – всичко на стойност 174,00 (сто седемдесет и четири) лева от владението на М.Н.Д., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои.

От обективна страна. С действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като с присвоително намерение разбива вратата на постройката, в която се съхраняват инкриминираните вещи и ги отнема от пострадалия, без негово съгласие, като прекъсва владението му върху тях и установява своя фактическа власт.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. Съзнава обществено опасния характер на стореното, предвижда и иска настъпването на обществено опасните последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:

Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства като факта, че подсъдимият признава вината си на досъдебното производство и в съдебно заседание, с което съдейства за разкриване на обективната истина, и ниската стойност на противозаконно отнетото (под минималната работна заплата за страната към инкриминирания период), но те не се явяват многобройни или изключителни по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК.

Не се вземат предвид от настоящата инстанция като отегчаващи отговорността обстоятелства предишните осъждания на А.А.Н. - видно от справката за съдимост и отбелязванията в бюлетините за съдимост, лицето е реабилитирано на основание чл. 86 от НК за осъжданията си по НОХД № 84 / 2002 година, НОХД № 20 / 1997 година и НОХД № 61 / 1997 година и на основание чл. 88а от НК - за осъждането по НОХД № 86 / 2002 година.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че на подсъдимия А.А.Н. е най-справедливо да му бъде наложено наказание при хипотезата на чл. 54 от НК в минимума на предвиденото по чл. 195, ал. 1 от НК, а именно лишаване от свобода в размер на една година.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние.

Предвид реда на съдебното следствие и императива на чл. 373, ал. 2 във връзка с чл. 372, ал. 4 от НПК така определеното наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде намалено с една трета, а именно на осем месеца лишаване от свобода.

Тъй като подсъдимият се счита за неосъждан заради реабилитация, според настоящата инстанция не се налага реално изтърпяване на редуцираното наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода, а поправящата и превъзпитаващата роля би се постигнала с отлагане на изпълнението на основание чл. 66, ал. 1 от НК с минимален изпитателен срок от три години, като в този срок на основание чл. 67, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК на полицейския инспектор по местоживеене на подсъдимия следва да се възложи полагането на възпитателни грижи.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди – користни.

Приетият за съвместно разглеждане срещу подсъдимия А.А.Н. граждански иск за имуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание и размер.

От събраните доказателства по делото безспорно се установява, че имотната вреда е настъпила за пострадалия и че никаква част от претендираната сума не е възстановена. Сумата от 174,00 лева следва на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите да се заплати от подсъдимия изцяло, тъй като е част от размера на виновно причинената на пострадалия имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от действията на извършителя.

На основание чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите подсъдимият дължи сумата по иска ведно със законната лихва, считано от 23.09.2010 година (края на инкриминирания период) до окончателното й изплащане.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият А.А.Н. следва да заплати на М.Н.Д. и сумата от 100,00 лева за процесуално представителство (предвид изявленията на частния обвинител и повереника му в съдебно заседание, че сумата е изплатена), а по сметка на Районен съд – Първомай да заплати сумата от 25,00 лева за стоково-оценъчна експертиза и 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ