МОТИВИ

 

по НОХД № 4 / 2011 година

 

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия Й.А.М. за това, че на 21.09.2010 година в село Дълбок извор, община Първомай, област Пловдив, прави опит да се съвкупи с лице от женски пол, ненавършило 18-годишна възраст – С.Н.К. - като я принуждава към това със сила, и деянието остава недовършено по независещи от него причини - престъпление по чл. 152, ал. 2, точка 1 във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет граждански иск в размер на 5000 (пет хиляди) лева, предявен от С.Н.К. със съгласието на майка й М.А.К., срещу подсъдимия - обезщетение за причинените от престъплението, предмет на делото, неимуществени вреди (болки, страдания, срам, унижение, страх и психически стрес), ведно със законната лихва от датата на деликта и направените разноски за процесуално представителство.

Пострадалата със съгласието на законния си представител е конституирана в качеството на граждански ищец и частен обвинител с повереник адвокат Р.А.Д. от Адвокатска колегия – Пловдив.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението чл. 152, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт. Изтъква, че осъщественото при условията на пряк умисъл от Й.М. деяние следва да се преценява при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото, и съгласно разпоредбите на чл. 373, ал. 2 от НПК. Изразява становище при преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства да се наложи наказание по чл. 152, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер около минимума на предвиденото в посочения текст, което да бъде намалено с една трета, като визираните в чл. 36 от НК цели биха се постигнали и с условно осъждане на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок между минимума и средата на предвидения и на основание чл. 67, ал. 2 от НК в този срок да се възложат възпитателни грижи на съответния полицейски инспектор по местоживеене на подсъдимия.

По отношение на гражданския иск намира, че същият следва да се уважи съобразно нормите на справедливостта.

За веществените доказателства предлага: един брой памучен тампон да се унищожи като вещ без стойност, мъжка памучна блуза да се върне на подсъдимия, а останалите веществени доказателства да се върнат на пострадалата.

Моли още Съдът да осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Повереникът на пострадалата С.К. адвокат Р.Д. се присъединява към становището представителя на държавното обвинение, че е изцяло доказана отразената в обвинителния акт фактическа обстановка, но намира отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства за изключителни и многобройни и предлага да бъде наложено наказание в размер на шест години лишаване от свобода, което с приложението на чл. 373, ал. 2 във връзка с чл. 372, ал. 4 във връзка с чл. 58а от НК бъде намалено с една трета, като за цялостно изпълнение на предвидените в закона цели с оглед на личността на подсъдимия наказанието да бъде търпяно реално.

Гражданския иск счита за доказан по несъмнен начин както по основание, така и по размер, за което изтъква аргументи, и моли Съдът да го уважи изцяло ведно със законната лихва от датата на деликта, както и да осъди подсъдимия да заплати направените разноски за адвокатски хонорар.

По отношение на веществените доказателства подкрепя изцяло поисканото от прокурора.

Частният обвинител и граждански ищец С.Н.К. с потвърждаване на думите от майка й се присъединява към казаното от адвоката си.

Защитникът на подсъдимия адвокат Т.С.И. изтъква, че може да е налице елемент на принуда, на насилие, но поведението на подзащитния му е провокирано от „всичките реверанси и толеранси”, които потърпевшата му дава не само в конкретния случай – познава го от години, вози се нееднократно в микробуса му, а на инкриминираната дата го приема в дома си, след като усеща, че е употребил алкохол, и се съгласява той да отиде да купи ракия за себе си и бира за нея, които двамата да консумират. Пледира, че е налице хипотезата на чл. 18, ал. 3 от НК, защото подсъдимият се отказва да довърши изпълнението на престъплението, но ако Съдът намери М. за виновен, да наложи минимума на предвиденото по закон наказание, което да бъде намалено с една трета, предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, като се отчете, че от една страна, пострадалата с цялостното си поведение спомага за предизвикване на вредоносния резултат, от друга страна, че деецът е с добри характеристични данни – женен с дете, неосъждан и без криминални прояви в 40-годишния си живот.

Гражданския иск намира за абсолютно завишен и счита, че дори да се приеме най-тежката форма на вина у подсъдимия, следва да се отчете и вината на потърпевшата, като размерът на обезщетението не трябва да надхвърля сумата от 500 лева.

Подсъдимият Й.А.М. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Завява, че е искал да осъществи полов акт със С.К., но се отказва в момента, в който тя отказва.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Подсъдимият Й.А.М. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, неработещ, живущ ***.

Пострадалата С.Н.К. познава Й.А.М. от около две години преди инкриминираната дата, откогато живее с майка си в село Дълбок извор, община Първомай, област Пловдив, като семействата им са в приятелски отношения – съпругата на подсъдимия е колежка на майката на пострадалата и често гостуват с мъжа си в дома на свидетеля М.К..

На 21.09.2010 година към 16:40 часа подсъдимият телефонира на свидетеля К.,*** и иска да се видят. Непълнолетното момиче, тъй като му има доверие, се съгласява, въпреки че е само у дома след училище.

След около 20 минути Й.М. паркира управлявания от него микробус „Пежо Боксер” пред къщата на С.К., от прозореца тя го кани да влезе и го посреща на входната врата в коридора салон на втория етаж, до която се стига по външно циментово стълбище.

Още с влизането си подсъдимият я прегръща приятелски и започва да й говори колко я обича и уважава. Пострадалата усеща, че М. е употребил алкохол, но се усмихва и му отговаря, че знае. Подсъдимият й предлага да пийнат „по едно”, защото е ядосан на любовницата си в село Тополово, пита я желае ли бира, тя му отговаря, че не знае, но той настоява и излиза.

Връща се след 10-15 минути с бутилка ракия „Кайлъшка”, двулитрова „Кока Кола” и литър бира „Загорка”.

Свидетелят С.К. слага чаши на масата в коридора салон, от който се влиза в спалнята и детската стая. Сяда на дивана до масата, а подсъдимият – на стол срещу нея. Той пие ракия, тя – бира.

Докато разговарят и свидетелят К. лакира ноктите си, двамата чуват отвън да минава микробус. Подсъдимият се шегува с нея, че някой я търси, става, затваря прозореца към улицата, връща се до масата, но не сяда на мястото си, а застава прав пред момичето с ръце, опрени на дивана, и заявява желанието си за секс с думите: „Няма, ш’ та чукам!”.

Започва да дърпа момичето за черната с къс ръкав блуза, с която е облечено, а то се съпротивлява. Подсъдимият го сграбчва за косата и го повлича по пода към детската стая. К. се опитва да се отскубне, крещи и моли да не бъде насилвана. По пътя към детската стая М. се спъва в стъпалото на левия й крак, пада върху нея, събаря стелажа за обувки в коридора и счупва стъклото на прозореца до входната врата, след което се изправя и завлича пострадалата до детската стая.

Там я сграбчва и я поваля върху ъгловия диван срещу вратата. Тя го бута и крещи за помощ с надеждата някой да я чуе, при което М. затваря прозореца и вратата на стаята и се връща при нея. Съблича анцуговото й долнище заедно с бикините, ляга върху нея и започва да я целува по устата и шията, пъха ръка под блузата и сутиена й, опитва се да го скъса. Опипва я по цялото тяло и разтваря краката й.

Тъй като пострадалата през цялото време крещи и го моли да спре, подсъдимият й запушва устата с ръка и й удря шамари, за да млъкне, а тя не може да го отблъсне, заради физическото му превъзходство.

Свидетелят К. се сеща, че подсъдимият знае за неин предишен проблем със сърцето, и решава да се престори, че й прилошава, като се надява той да се притесни. Успява да си събере краката и започва да се тресе. Казва му, че не й е добре и че трябва да пие лекарство, като го моли да й донесе валидол от кухнята.

Подсъдимият се изправя, а тя започва да го бута към другата стая, като забелязва, че панталонът му е леко свлечен надолу, а по блузата му, скъсана под левия ръкав, има следи от лака й за нокти.

Й.М. излиза от детската, като затваря вратата след себе си.

Пострадалата, гола от кръста надолу, грабва от бюрото си зелен суитчър, отваря прозореца, скача на двора и чува шум от отваряне на вратата на детската й стая. Хуква да бяга до пътната врата по блуза и сутиен, като междувременно прикрива голотата си със суитчъра. Държи в ръка мобилния си телефон, но не може да телефонира от него, тъй като не е платена услугата.

К. излиза на улицата и се опитва да влезе в първата къща, но вратата е заключена. Продължава да тича плачешком и с викове за помощ.

В това време свидетелят М.К.Г. с приятелка се прибира към къщи и чува писъците и виковете за помощ на С.К., като я вижда гола и боса да бяга по улицата.

На 50-60 метра от дома си пострадалата забелязва на пейка свидетеля А.А.М., от когото търси помощ, но той не успява да разбере какво се е случило, и тя влиза в отсрещната къща - на свидетеля В.И. Ш., току-що прибрала се от работа, която я вижда през прозореца още докато влиза в двора.

Момичето пита домакинята дали наоколо има мъже, защото се притеснява от голотата си. На дивана в дома си свидетелят Ш. я успокоява, че са сами и й дава валериан, тъй като К. говори объркано, постоянно плаче и я стиска силно за раменете, като не й позволява да се отдели от нея.

В това време идва и свидетелят М.К.Г., последвала пострадалата от улицата, но отива до дома си и й донася анцуг.

Докато момичето е при свидетеля В.Ш., подсъдимият излиза от къщата му, качва се в микробуса и потегля, но на съседната улица се блъска в електрически стълб.

От несвързаните думи свидетелят Ш. разбира, че Й.М. е удрял К. и се е опитал да я насили, но не е успял.

От телефона на Ш. пострадалата се свързва с приятеля си, свидетеля Д.Х., със заекване се опитва да му обясни какво е станало и той веднага тръгва за село Дълбок извор с брат си.

Когато пристигат до къщата на пострадалата, идва изплашената и постоянно плачеща К., която, след като се поуспокоява, успява да разкаже на приятеля си случилото се, а брат му се обажда в полицията и след около 15 минути на място пристигат органите на реда.

Извършен е оглед на местопроизшествие в дома на непълнолетната, при който са намерени и иззети дактилоскопни следи, черното трикотажно анцугово долнище и дамските бикини (с които пострадалата е облечена преди подсъдимият да опита да я изнасили), плюшената покривка от леглото и розовите лакове за нокти.

Подсъдимият М. е открит да пие уиски в магазин за хранителни стоки, намиращ се в близост до мястото на пътнотранспортното произшествие, и е отведен в РУ „Полиция” – Първомай, където доброволно предава блузата, с която е облечен.

След инцидента пострадалата се страхува да стои в стаята си и да спи сама, но не желае психиатрична помощ, за да не говори за случилото се и по-бързо да забрави - забранява дори на майка си да й го споменава.

От извършената в хода на разследването дактилоскопна експертиза на снета при оглед на местопроизшествието от чаша с надпис „Романтика” следа се установява, че е оставена от десния палец на подсъдимия.

Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза на пострадалата, на 22.09.2010 година са установени кръвонасядания по дясната буза, дясната мишница и лявото ходило, охлузвания по дясното бедро и лявата глезенна става, като травматичните увреждания отговарят на нейното описание на насените й удари и дърпания, които й причиняват болка и страдание. Но въпреки липсата на травматични увреждания по половите органи, при наличие на две стари дефлорационни щърбини, достигащи до основата на девствената ципа, покрити с бледорозов епител, е възможен полов акт с пострадалата без следи от видими травматични увреждания по девствената й ципа.

При медико-биологичното изследване на памучен тампон с влагалищна обтривка от пострадалата не е доказано наличие на човешка сперма.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: заверено копие от Удостоверение за раждане от *** година на С.Н.К. (л. 43 от делото), Протокол за оглед на местопроизшествие ведно с приложен фотоалбум (л. 5 – л. 12 от дознанието), Съдебномедицинска експертиза на живо лице № 1348 / 2010 (л. 20 – л. 22 от дознанието), Протокол № 4 / 01.10.2010 година за извършена дактилоскопна експертиза (л. 25 – л. 31 от дознанието), Протокол за доброволно предаване (л. 32 от дознанието), Приемо-предавателен протокол № 78 / 23.09.2010 година (л. 33 от дознанието), Справка от 23.09.2010 година относно регистрирани криминални прояви на подсъдимия (л. 36 от дознанието), Съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 79 / 10 (л. 41 – л. 42 от дознанието), Справка за съдимост рег. № 388 / 13.12.2010 година (л. 46 от дознанието), Характеристична справка (л. 58 от дознанието); частично от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 54 – л. 55 от дознанието); от показанията на свидетелите А.А.М., В.И. Ш., М.К.Г., Д.П.Х., С.Н.К., дадени на досъдебното производство (л. 13 – л. 18 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК, както и от показанията на свидетеля М.А.К., дадени в съдебната фаза относно състоянието на дъщеря й след инцидента, и от веществените доказателства, приобщени по чл. 284 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Съдът кредитира заключенията на експертизите като компетентно изготвени с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

Съдът не кредитира частта от обясненията на подсъдимия в насока, че няма акт на насилие от негова страна спрямо С.Н.К., че всичко започва по нейна инициатива със сядане в скута му и че в момента, в който тя отказва полово сношение, М. се оттегля. Настоящата инстанция счита тези изявления за защитна позиция с цел избягване на следващата се наказателна репресия за противоправното поведение. Тези думи не кореспондират с останалата доказателствена съвкупност по делото – от една страна, показанията на свидетелите са единни и непротиворечиви относно състоянието на пострадалата непосредствено след инцидента, а от друга страна, от установените от медицинския преглед травматични увреждания може да се направи единствен извод, че К. казва истината за случилото се в дома й на инкриминираната дата. Още повече, че в съдебно заседание Й.М. признава изцяло повдигнатото срещу него обвинение. В тази връзка са несъстоятелни и доводите на защитата, че е налице доброволен отказ от страна на подсъдимия за довършване на изпълнението на престъплението – хипотезата на чл. 18, ал. 3 от НК предвижда, че деецът не се наказва, когато не довърши изпълнението на престъплението или предотврати настъпването на престъпните последици „по собствена подбуда”, а в случая довършването на деянието е предотвратено, благодарение на съобразителността на пострадалата.

При обсъждането на останалите събрани по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 152, ал. 2, точка 1 във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение, тъй като на 21.09.2010 година в село Дълбок извор, община Първомай, област Пловдив, прави опит да се съвкупи с лице от женски пол, ненавършило 18-годишна възраст – С.Н.К. - като я принуждава към това със сила, и деянието остава недовършено по независещи от него причини.

От обективна страна с действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението изнасилване, тъй като на инкриминираната дата започва изпълнението на умишленото престъпление - да се съвкупи с непълнолетната С.Н.К., като я принуждава към това със сила, изразяваща се във влаченето й по пода, повалянето й на дивана, удрянето й и насилственото й събличане и опипване, но деянието остава във фазата на опита - недовършено по независещи от дееца причини.

От субективна страна опитът за изнасилване е извършен с пряк умисъл, с целени, но ненастъпили обществено опасни последици, като деецът съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите му по чл. 36 от НК, разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:

Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства като факта, че подсъдимият признава вината си в съдебно заседание, с което съдейства за разкриване на обективната истина, същият е неосъждан, трудово и социално ангажиран е, тъй като се грижи за своето семейство, но според настоящата инстанция те не се явяват многобройни или изключителни по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК.

С оглед на разпоредбата на чл. 56 от НК Съдът не взема предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство факта, че пострадалата е непълнолетна към момента на извършване на престъплението, но не може да не се отчете злоупотребата с доверието на момиче в крехка възраст, в която физическото му развитие все още не е завършено, поради което посегателство срещу половата му неприкосновеност от страна на лице, с чието семейство отношенията са приятелски, се характеризира като по-тежко.

Оценени в цялост, горните обстоятелства характеризират дееца като лице със степен на обществена опасност към средната и с оглед на тях, съпоставени по относителната си тежест и имащи значение за отговорността на подсъдимия, като се отчита, че половото престъпление е с висока степен на обществена опасност, тъй като се засягат и физическата неприкосновеност, и психическото здраве на гражданите, а от друга страна, че конкретното деяние остава във фазата на опита, Съдът е на мнение, че предвиденото в закона наказание лишаване от свобода следва да се определи при условията на чл. 54 от НК към минимума на посоченото в нормата на чл. 152, ал. 2, точка 1 във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК, но над него, а именно в размер на четири години и шест месеца.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние.

Предвид реда на съдебното следствие и императива на чл. 373, ал. 2 във връзка с чл. 372, ал. 4 от НПК така определеното наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде намалено с една трета, а именно на три години лишаване от свобода.

Тъй като подсъдимият не е осъждан, според настоящата инстанция не се налага реално изтърпяване на редуцираното наказание в размер на три години лишаване от свобода, а поправящата и превъзпитаващата роля би се постигнала с отлагане на изпълнението на основание чл. 66, ал. 1 от НК, но с максимален изпитателен срок от пет години, като в този срок на основание чл. 67, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК на полицейския инспектор по местоживеене на подсъдимия следва да се възложи полагането на възпитателни грижи.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред и половата неприкосновеност на гражданите.

Приетият за съвместно разглеждане срещу подсъдимия Й.А.М. граждански иск за неимуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание, тъй като причинените болки, страдания, срам, унижение, страх и психически стрес на непълнолетната пострадала са пряка и непосредствена последица от престъплението му, предмет на делото. Деянието е извършено от него виновно и съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а съгласно същия законов текст, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Увреждането и последствията му се установяват от кредитираните от Съда гласни и писмени доказателства.

Но размерът, в който е предявен искът, според първата инстанция е завишен – от една страна, инкриминираното деяние остава във фазата на опита, а от друга страна, от показанията на свидетеля М.К., (заинтересувана като майка на лицето, но с преки наблюдения върху поведението му) може да се направи извод, че към момента С.К. явно се е възстановила психически и физически и продължава да води нормален социален живот.

Като отчита тези обстоятелства и в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, Съдът намира, че е най-справедливо да уважи иска за сумата от 4000 (четири хиляди) лева, което обезщетение в случая е съответно на претърпените от пострадалата неимуществени вреди, а до пълния му предявен размер от 5000 (пет хиляди) лева гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Върху уважената сума от 4000 лева на основание чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите се дължи и законната лихва, считано от датата на деликта 21.09.2010 година до окончателното й изплащане.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият Й.А.М. следва да заплати на пострадалата С.Н.К. сумата от 500 (петстотин) лева, направени от последната разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд – Първомай да заплати сумата от 130 лева за експертизи и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Веществените доказателства: памучен тампон с влагалищна обтривка следва да се унищожи като вещ без стойност, черно анцугово долнище от трико, дамски бикини тип „прашка”, черни на цвят с червени пайети, плюшена покривка за легло с размер 190х130 см, две шишенца с розов лак за нокти следва да се върнат на С.Н.К.; мъжка памучна блуза марка „Stellina” на бяло и синьо райе с къс ръкав следва да се върнe на Й.А.М..

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ