МОТИВИ към присъда № 8 от 20.04.2011 год. по НОХД № 171/2010 год. по описа на РС Първомай

На подсъдимата М.А.Т. е било повдигнато обвинение, с обвинителен акт, по чл. 202, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 308, ал. 1, предложение 1 от НК, за това, че в средата на месец август 2008 година в град Първомай, област Пловдив, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква Б от НК – отговорник на площадка и склад за зърно в стопански двор № 1 към ППЗК „Труд”, квартал Дебър, град Първомай, назначена със Заповед № 1 / 18.06.2008 година на Председателя на кооперацията, присвоява чужди движими вещи (1055 кг пшеница на обща стойност 263,75 лева) на ППЗК „Труд”, квартал Дебър, град Първомай, връчени й в това качество и поверени й да ги пази и управлява, като за улесняване на деянието извършва и друго престъпление по чл. 308, ал. 1, предложение 1 от НК, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно: в средата на месец август 2008 година съставя неистински официален документ – списък за раздаване на рента (наем) за култура „пшеница” за реколта 2008 година на ППЗК „Труд”, квартал Дебър, в който срещу името на лицето К.Г.Ч. полага подпис с цел този документ да бъде използван.

В хода на производството, с оглед установяване на различни от приетите в обвинителния акт обстоятелства относно акта, с който възниква качеството на длъжностното лице и относно собствеността на пшеницата, установени с приетата без възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза, като прокурорът е приел и, че инкриминираният документ е частен, а не официален, е допуснато изменение на обвинението, на осн. чл. 287, ал. 1 предложение 1 от НПК. Новото обвинение, определящо предмета на настоящото производство е повдигнатото в съдебно заседание на 28.02.2011 год.

На подсъдимата М.А.Т. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 310, ал. 1, във връзка с чл. 309, ал. 1 от НК, за това, че в средата на месец август 2008 год., в гр. Първомай, обл. Пловдив, в качеството си на длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, т. 1, б. Б от НК, на което е възложено от ръководството на ППЗК „Труд”, кв. Дебър, да изпълнява безплатно, временна работа, свързана с пазене на чуждо имущество – дължима пшеница на член-кооператори за 2008 година, е съставила неистински частен документ от името на К.Г.Ч. ***, и го е употребила за да докаже, че съществува правно отношение, а именно – че лицето е получило рента за 2008 год., която е 1055 кг пшеница на стойност 263, 65 лева.

Прокурорът поддържа измененото обвинение изцяло срещу подсъдимата, като счита, че от събраните доказателства безспорно е установено извършване на престъплението, а извършеното от подсъдимата следва са да се преценява при смекчаващи отговорността обстоятелства, като такива следва да се имат предвид чистото й съдебно минало и добри характеристични данни. Становището на прокурора е на подсъдимата да бъде определено наказание по чл. 310, ал. 1, вр. с чл. 309, ал. 1 от НК и във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК - „лишаване от свобода” в размер към минимума на предвиденото в посочения текст от НК, като счита, че с оглед целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, изпълнението на наказанието следва да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок също към минимума на предвидения, както и на основание чл. 67, ал. 2 от НК, грижите през изпитателния срок да бъдат възложени на съответния полицейски инспектор по местоживеене на подсъдимата. Счита, че следва да бъде осъдена подсъдимата да заплати и направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимата счита, че не е налице изменение на обстоятелствената част на обвинението, установено в съдебното следствие, поради което счита, че следва производството по делото да бъде прекратено. Освен това счита, че не е налице описание на новата фактическа обстановка, поради което и счита, че е съществено нарушено правото на защита на подсъдимата, при допускане на изменение на обвинението. Счита, че същата няма качество на длъжностно лице, поради което и не може да отговаря за длъжностно престъпление. Освен изложеното счита престъплението, за което е повдигнато обвинението за двуактно, а акт на ползване на документа не се доказва, поради което и въпреки, че подсъдимата признава, че се е подписала вместо свидетелката Ч., то не е налице състав на престъплението, което визира прокуратурата. На последно място, алтернативно моли да бъде прието, че дори да покрива признаците на извършено престъпление, то деянието не е обществено опасно, поради явната си малозначителност, или неговата обществена опасност е явно незначителна. Поради изложеното моли да бъде оправдана подсъдимата.

Подсъдимата признава, че е извършила деянието, доколкото е подписала свидетелката в списъка на член-кооператорите, имащи право да получат рента. Не счита, че с това е извършила престъпление, тъй като е смятала, да извърши услуга на своя близка. Присъединява се към становището на защитника.

Съдът, като прецени събраните доказателства, установи следното:

Съдът счита, че с оглед промяна на редакцията на чл. 287, ал. 1 предложение 1 от НПК и изявление на прокурора кои обстоятелства приема за променени от изложената в обвинителния акт фактическа обстановка е обосновано допуснатото изменениe на обвинението и с оглед това е длъжен да се произнесе по същество на така очертания предмет на делото и е недопустимо прекратяването му.

С протокол № 3 от 18.07.2008 год., УС на ППЗК „Труд” гр. Първомай, кв. Дебър, вземат решение да се раздава жито на член-кооператорите, в изпълнение на сключените с кооперацията договори за аренда, съответните килограми за декар площ земеделска земя, отдадена под аренда, както и срокът за извършване на арендното плащане. Техническото изпълнение на взетото решение било предоставено на председателя на кооперацията. Тъй, като нямало други лица, които да извършват дейността по предаване на житото на член-кооператорите, то и тези функции се изпълнявали от касиера и счетоводителя в кооперацията. Подсъдимата и свидетелката З. - касиер в кооперацията, с помощта на програмен продукт, обслужващ счетоводството на кооперацията, изготвили списък на член-кооператорите, в който се съдържали декарите, отдадени под наем на кооперацията и правоимащото лице да получи жито за тях. Свидетелката З. и подсъдимата раздавали рентата, по устно нареждане на председателя на кооперацията – свидетеля К.К..

Подсъдимата споделила на свидетелката З., че свидетелката Я.П. и дължи пари, за това се подписала на списъка под името на майка и – свидетелката К.Ч. и продала полагащото и се зърно, като арендно плащане, на търговците, които изкупували житото на член-кооператорите. Този начин на получаване на житото от друг, а не от посочения в договора кооператор не бил изключение, а практика, при което се случвало и други близки на кооператорите да се подписват вместо тях, за да получат рентата, за улеснение на самите кооператори, които в повечето случаи били възрастни хора. Подсъдимата взела парите, но впоследствие решила да ги върне на свидетелката К.Ч., за което свидетелства свидетелят Витковска, като ги предала на свидетелката Ч., тъй като считала, че дъщеря и няма да и ги предаде, а тя била болна и имала нужда от тези пари.

Въпреки прочитане на свидетелските показания на свидетеля К.Ч. в съдебно заседание от 31.01.2011 год., дадени пред друг състав на съда, при първоначалното разглеждане на делото от РС Първомай, в протокол от съдебно заседание на 17.09.2010 год. по НОХД 68/09 год., съдът не ги взема предвид при установяване на фактическата обстановка, тъй като видно от приетата съдебно-психиатрична експертиза свидетелят не е бил в състояние както към момента на даване на показанията пред съда, така и към момента на извършване на експертизата, правилно да възприема фактите и да дава достоверни показания за тях, с оглед психичното си състояние.

Безспорно се установява от свидетелските показания, обясненията на подсъдимата и съдебно-счетоводната експертиза, че инкриминираният списък не съставлява първичен счетоводен документ, като такъв не е и официален документ, тъй като не се съставя от счетоводителя и не се подписва от него, за да се ползва за осчетоводяване на зърното, отделено от собствеността на кооперацията и преминало в собственост на член-кооператорите. Такъв акт е решението на УС, което се взема и с което се определя размерът на арендното плащане за декар предоставена за ползване на кооперацията земеделска земя. Списъкът обаче служи за доказателство, че член-кооператорът е получил дължимото му по силата на сключения с кооперацията договор за аренда, за предоставянето на ползването на собствената му земеделска земя на кооперацията.

Установената от съда фактическа обстановка се основава на дадените в съдебно следствие обяснения на подсъдимата, свидетелските показания на свидетелите К.К., свидетеля З., свидетелите И. и Т.К., от които се установиха обстоятелствата, при които се извършва раздаването на арендното плащане, както и функциите, които изпълняват свидетелите и подсъдимата във връзка с тази дейност. Между свидетелските показания няма противоречия и те се подкрепят и със събраните и прочетени писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът изцяло приема като професионално изготвено и напълно отговарящо на поставените въпроси. Останалите релевантни факти по отношение на действията на подсъдимата се установяват както от посочените свидетелски показания, така и от тези на свидетелката Я.П., Витковска и свидетелката З., относно мотивите и действията на подсъдимата по поставяне на подписа под името на свидетеля Ч., продаване на дължимото и зърно по силата на сключения аренден договор, както и действията и след получаване на парите, а и от нейните обяснения, дадени в съдебно заседание. Стойността на дължимата рента се установява от неоспорената оценъчна експертиза. Свидетелските показания на свидетелката Д.П. съдът прие като истинни, но не ползва при решаване на делото, тъй като не съдържаха изявления за релевантни факти.

Съдът кредитира изцяло и взе предвид заключенията на приетите по делото съдебни експертизи – съдбно-психиатрична, съдебно-счетоводна и съдебно-оценителна.

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че от обективна страна е

налице съставяне на частен неистински документ от подсъдимата, доколкото се е подписала под името на свидетелката Ч.. По този начин се придава привидност, че изявлението е направено от свидетеля, което прави документа неавтентичен, тъй като не носи подписа на лицето, което е посочено като автор на документа. Документът е използван от подсъдимата, за да продаде житото, което е било дължимо на свидетеля Ч.. Без да положи подпис под името и, тя не би могла да извърши това продаване на дължимите килограми жито на търговеца, който да и даде стойността му. Поради това и съдът счита, че е използван документа, за да се удостовери предаване на житото на член-кооператора, който има право да го получи. Тъй като се касае до отношения между близки хора, това е била и обичайна практика в кооперацията, а и от деянието не са настъпили щети, с оглед приетите като достоверни свидетелски показания на свидетеля Витковска, чистото съдебно минало, направените самопризнания и добрите характеристични данни на подсъдимата, и оглед на това, че деянието и разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на документно престъпление, то съдът счита, че се касае до маловажен случай на деяние по чл. 309, ал. 1 от НК.

С оглед обаче на засегнатите интереси на правоимащите лица – член кооператори и доколкото решението за извършване на това действие е взето от подсъдимата без съгласуване със свидетелката Ч., и то, с други намерения /да вземе парите, тъй като свидетелката Я.П. и дължала пари, които считала, че няма да получи/, различни от тези, при които е действала при връщане на парите на свидетелката Ч. /да помогне на роднина/, то съдът прие, че е налице обществена опасност на деянието, което, макар и маловажен случай, представлява обществено опасно деяние, което не може да се характеризира като деяние по чл. 9 от НК – с липсваща или явно незначителна обществена опасност.

Доколкото подсъдимата при подписване на документа от името на свидетелката Ч. не е действала в кръга на службата си, както изисква чл. 310 от НК и не е била длъжностно лице, то съдът прие, че не е осъществен състава на деянието по чл. 310 от НК. Независимо дали е била упълномощена от управителя на кооперацията да раздава жито или не на член – кооператорите, то това нито е било причина, нито би спомогнало, нито определя възможността и да се подпише под документа, в качеството на физическо лице-член кооператор. Поради това и съдът прие, че тъй като не е действала като длъжностно лице и не в това качество е съставила документа, както и че, съставянето на документа не е от кръга на служебните и задължения, доколкото тя само се е подписала под името на свидетелката, с което е подправила авторството на един частен документ, то извършеното от нея, макар и в работно време, на мястото, където е упражнявала задълженията си като счетоводител на кооперацията, не е в кръга и по повод служебните и задължения. Подписване на документа от член-кооператор не може и да се вмени като служебно задължение на подсъдимата. Поради изложеното и съдът прие, че не е осъществен състава на повдигнатото обвинение и оправда подсъдимата за извършване на престъпление по чл. 310 от НК - да е извършила съставянето на неистински документ в качеството си на длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, т. 1, б. Б от НК, на което е възложено от ръководството на ППЗК „Труд”, кв. Дебър, да изпълнява безплатно, временна работа, свързана с пазене на чуждо имущество – дължима пшеница на член-кооператори за 2008 година.

Поради това и съдът прие, че е извършено от обективна страна съставяне на неистински частен документ – полагане на подпис под името на свидетелката Ч. от подсъдимата в списъка на член-кооператорите, получили жито за стопанската 2008 година от ППЗК „Труд” гр. Първомай, както и ползването му, за да удостовери наличието на това правно отношение – получаване на зърното от член кооператора, за да може да вземе това жито и да се разпореди с него, като го продаде.

Деянието е извършено от подсъдимата при наличието на пряк умисъл – съзнавала е факта, че съставя документ, като се подписва от името на друго лице, както и, че този документ употребява пред касиера, за да докаже, че член-кооператорът е получил дължимото му арендно плащане, за да се сдобие с необходимите талони и да се разпореди с житото, което според съда означава, че е съзнавала обществено опасния характер на деянието, предвиждала е неблагоприятните му последици и е желаела настъпването им.

Ето защо съдът прие, че както от обективна, така и от субективна страна подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл. 309, ал. 1 във връзка с ал. 3 от НК.

Обществената опасност от деянието не е завишена, същото е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на това престъпление, поради което и представлява маловажен случай.

За личността на подсъдимата М.Т. се установи, че не е с висока степен на обществена опасност - вдовица, неосъждана, със средно икономическо образование, счетоводител в ППЗК „Труд”, кв. Дебър, ползва се с добри характеристични данни.

За поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба, тъй като прие, че са налице всички кумулативно посочени от законодателя изисквания и предпоставки за приложение на чл. 78 А, ал.1 от НК, която разпоредба е императивна.

Престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия е умишлено и за него законът предвижда наказание пробация или глоба от сто до триста лева.

Подсъдимата не е осъждана, не е била освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава осма от НК.

От деянието няма настъпили имуществени вреди.

С оглед императивната разпоредба на чл.78 а, ал.1 от НК съдът освободи от наказателна отговорност подсъдимата за извършеното престъпление и и наложи административно наказание – глоба. При определяне размера на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието, личността на дееца, обстоятелствата, при които е извършено деянието, при липса на доказателства за имущественото състояние на подсъдимата. Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените признания на подсъдимата. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице. Отчитайки горното, съдът наложи на подсъдимата административно наказание – глоба при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, в размер на законоустановения минимум, а именно 500.00 /петстотин/ лева, като се съобрази с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от НК и разпоредбата на чл. 78а от НК, действала към момента на извършване на деянието, която е и по-благоприятна за подсъдимия, тъй като установения минимум на наказанието е по-нисък.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

Районен съдия: