МОТИВИ

към присъда по НОХД № 142/2010 г. по описа на ПРС ІІ н. с.

         Районна прокуратура гр. Първомай е предала на съд подсъдимия Н.П.С. с обвинение за престъпление по чл.210 ал.1 т.4 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК за това, че на 07.06.2007 г. в гр. Първомай, обл. Пловдивска е възбудил и поддържал у И.С.Д. и Т.Н.Д.,*** заблуждение, и с това им е причинил имотна вреда /на 07.06.2007 г., на 08.06.2007 г. и на 11.06.2007 г./, съответно на И.С.Д. в размер на 1000 лева и на Т.Н.Д. в размер на 400 лева /общо в размер на 1400 лева/, като деянието е извършено след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, повторно в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление / С присъда № 231/05.07.2005 г. по НОХД № 1873/02 г. на Районен съд – Пловдив /.

Съдебното следствие се проведе по реда на глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

Прокурорът поддържа обвинението спрямо подсъдимия по правната квалификация на деянието, посочена в обвинителния акт, приемайки го за доказано по безспорен начин. С оглед на провеждането на съдебното следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК и то в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК прави искане до съда да определи наказание при условията на чл.55 от НК, заради приложение на принципа за по – благоприятния за дееца закон, като конкретизира исканото наказание на лишаване от свобода в размер между минимума и средата на предвиденото наказание.

Процесуалният представител на частните обвинители адв. Митрова приема за доказано обвинението спрямо подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия адв. К.-М. моли съда да обсъди с оглед преценката за съставомерността на деянието обстоятелството, че от страна на извършителя с оглед реда на провеждане на съдебното следствие иска определяне и налагане на наказание на подзащитната й при условията на чл.55 от НК – лишаване от свобода в размер на шест месеца. Моли съда да вземе предвид смекчаващите вината обстоятелства.

Подсъдимия се явява в съдебно заседание, признава се за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява съжаление за стореното.

Съдът като съобрази доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Подсъдимия Н.П.С. - роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно-специално образование, женен, осъждан, не работи, с ЕГН **********.

С присъда № 231/05.07.2005 г. по НОХД № 1873/02 г. на Районен съд – Пловдив е осъден на “лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наказанието е било отложено за срок от три години, за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, извършено през м. юни 1998 г. Присъдата е влязла в сила на 21.07.2005 г.

През лятото (м. юли) на 2006 г. св. И.Н. *** заживяла на съпружески начала в дома си в гр. Пловдив с обвиняемия Н.П.С.,***. Обвиняемият имал средно-специално образование, бил „техник – занимавал се с поставяне на инсталации”, но пред св. Н. се представял, че бил „преподавател в Техническия университет в гр. Пловдив и преподавал лекции на студенти”. През м. май 2007 г., майката на обвиняемия – Ц.К.П. се разболяла, поради което последната била приета в болница („хирургиите”) в гр. Пловдив (според показанията на св. Н., П. била в отделение по гинекология), където веднъж през м. май 2007 г., св. Н. заедно с обвиняемия я посетили. След проведено лечение, майката на обвиняемия (според обясненията му – „майка му се оправила”), била изписана.

Известно време след като майка му била изписана от болницата, в началото на лятото на 2007 г. на обв. С. му трябвали пари, поради което решил да вземе пари от сестрата и зетя на св. Н. – свидетелите Т.Н.Д. и И.С.Д.,***. За целта, обвиняемият „решил да измисли, че майка му е болна и се нуждае от животоспасяваща операция”. Обвиняемият казал на св. Н., че „диагнозата на майка му била левкемия и рак на шийката на матката”, както и, че се „нуждаела от преливане на много кръв”, поради което обвиняемият твърдял пред св. Н., че „всеки понеделник и четвъртък носи в болницата бележки от четирима човека, които били дали кръв”. С оглед „тежкото състояние” на майката на обвиняемия, св. Н. дори помолила племенника си – св. С.И.Д. (син на свидетелите Д.), а той от своя страна - свои колеги, също да дадат кръв, за да „вземе обвиняемия бележките за майка му”.

В изпълнение на намерението си – „да вземе пари от свидетелите Д., в началото на м. юни 2007 г. обв. С. казал на св. Н., че „състоянието на майка му било стабилизирано и била закарана в гр. София в медицинска академия”, където на майка му „трябвало да се направят две операции – първата била присаждане на стволови клетки, а втората – гинекологична”, като за това – операциите, трябвало да се преведе сумата от 33 000 лева. Обвиняемият „обяснил” на св. Н., че „имал” пари от продадени от него „два панелни апартамента, като с част от тях (парите) бил „закупил” апартамент в груб строеж, а останалата част от сумата от продажбата – бил внесъл в болницата за животоспасяващата операция на майка му, но не му достигали 1400 лева”. Обвиняемият пред св. Н. „звънял” на различни хора „да търси пари”, но „все му отказвали”, поради което в началото на м. юни 2007 г. „помолил” св. Н. да попита своите близки – свидетелите Т. и И. *** , „да му услужат със сумата от 1400 лева”. Обвиняемият обещал, че „в началото на месец юли 2007 г. щял да върне парите” на свидетелите Т. и И. Д., тъй като „брата му в началото на месеца щял да се върне от Румъния и да му даде парите за връщане” или „заедно с брат си да продадат третият апартамент, да си разделят парите” и обвиняемият от своята част да върне сумата от 1400 лева на свидетелите Д..

В началото на м. юни 2007 г. – през деня на 07.06.2007 г., св. Н. провела, по отделно, телефонни разговори със свидетелите Т. и И. Д., като и на двамата обяснила „споделеното” й от приятеля й – обв. С., а именно – че „майка му била много болна и приета в болница в гр. София”, че обвиняемият бил „платил някаква сума от определената за операцията общо 33 000 лева, но не му достигали 1400 лева, и, че ако не бъде изплатена тази сума (1400 лева), нямало да се направи операцията”. В разговора между св. Н. и св. Д., последният поискал да разговаря с обвиняемия, респ. при проведеният разговор с обв. С., св. Д. останал с впечатлението, че обвиняемият бил „много притеснен и звучал почти разплакано”, като му казал, че „майка му е много зле”, и ако свидетелят „има възможност да помага”. Св. Д. казал на обвиняемият, че не разполага в брой с поисканата сума от 1400 лева, както и, че ще разговаря със съпругата си – св. Т.Д. да изтеглят от кредитните си карти 1400 лева и да ги дадат „за нуждите” на обвиняемия. В разговор със сестра си, св. Д. също чула обвиняемият „да плаче”, както и, че „звучал притеснено”, във връзка с „твърдяното” от него „тежко състояние” на майка му..

След проведения разговор със св. Н., тъй като според св. Д. „се касаело за спасяване на човешки живот”, той (св. Д.) веднага отишъл в банка ДСК гр. Първомай, откъдето била издадена кредитната му карта. В банката свидетелят разбрал, че „кредитният му лимит бил 1000 лева, и че не може да ги изтегли от посттерминал, а само от банкомат”.Свидетелят направил неуспешни опити да изтегли пари от картата си, след което се върнал отново в банка ДСК, където разбрал, че „срока на картата му бил изтекъл”, а „новата му карта била в банката”. Св. Д. получил новата си карта с указанието, че суми от нея могат да се теглят едва на следващия ден, след което за това св. Д. се обадил на св. Н.. От своя страна, св. Д. разговарял и със съпругата си, като двамата решили „да направят всичко възможно да помогнат на обвиняемия”, като ако не изтеглят сумите, като вариант да дадат на обвиняемия кредитните си карти – тази на св. Д., издадена от ОББ, и тази на св. Д., издадена от ДСК. По-късно през деня, обв. С., чрез св. Н., която се обадила на по телефона на св. Д., поискал свидетелите Динкови да му дадат кредитните си карти.

След края на работния ден, обвиняемият и св. Н. дошли в дома на свидетелите Д. в гр. Първомай. Обвиняемият, „със сълзи на очи, подсмърчайки и много притеснен”, повторил „историята” си за „тежкото състояние” на майка си и „необходимостта от извършването на две операции”, една от които „присаждане на стволови клетки”. Обвиняемият няколко пъти уверил свидетелите Д., че „ще им върне парите” до началото на м. юли 2007 г., тъй като тогава „брат му се връщал от Румъния и ще продадат съсобствен им апартамент в гр. Пловдив”, и съответно, от продажбата да върне парите на Д.. Свидетелите Д. дали кредитните си карти, ведно с пин-кодовете за тях на обвиняемия, като уточнили, че от картата на св. Д., обвиняемият може изтегли на следващия ден целия кредитен лимит от 1000 лева, а от тази на св. Д. – 400 лева, след което св. Н. и обвиняемият си тръгнали за гр. Пловдив.

Още същата вечер, като стигнали в гр. Пловдив, „от банкомат срещу хотел Тримонциум”, св. Н. от картата на сестра си - св. Д., изтеглила сумата от 400 лева, която веднага след това дала на обвиняемия, като картата с „бележката за тегленето” (л.25 от дознанието) останали у нея.

На следващия ден – 08.06.2007 г., обвиняемият „по лична работа” заминал за гр. София, но казал на св. Н., че „отива да внесе останалата сума за операцията в болницата”, като „за целта” в него били изтеглените от картата на св. Д. предната вечер пари - 400 и картата на св. Д..***, обвиняемият, от кредитната карта на св. Д., на 08.06.2007 г., изтеглил сумата от 400 лева, а на 11.06.2007 г. – на два пъти през деня, 200 лева и 400 лева, или общо за деня 600 лева.

По този начин, с така изложената „версия” - за „тежко заболяване на майка си” и спешната необходимост от лечение на същата чрез скъпоструваща операция, за която не му достигала сумата от 1400 лева, обвиняемият възбудил и поддържал създаденото от него у свидетелите Т. и И. Д. заблуждение за състоянието на майка си, като с тези си действия целял единствено да получи имотна облага за себе си. Вследствие на това заблуждение, т.е. по измамлив начин, обвиняемият получил от свидетелите Д. кредитната им карти, и след като изтеглил и взел целия кредитен лимит от картата на св. Д. в размер на 1000 лева и 400 лева от картата на св. Д., успял да набави за себе си имотна облага – общо сумата от 1400 лева, като на свидетелите Д. причинил имотна вреда - общо сумата от 1400 лева (1000 лева на св. Д., и 400 лева на св. Д.)***, обвиняемият върнал „картата с бележките” на св. Н., като й обяснил и, че „видял майка си след операцията и какъв вид имала - била гола и на всеки прешлен имала лепенки”.

Около седмица след 07.06.2007 г., докато свидетелите Д. гостували в гр. Пловдив у св. Н., обвиняемият им върнал кредитните карти, като им казал, че бил „внесъл парите в болницата”, че „операцията на майка му била успешна, тя се подобрявала и всичко било благополучно”.

Обвиняемият нямал намерение да връща парите – общо сума от 1400 лева, изтеглена от него от кредитните карти на свидетелите Д., но до началото на м. септември 2007 г. им „обещавал”, че ще стори това, а като „оправдание” за забавянето си, посочвал различни причини, а именно – че „брат му не се бил върнал от Румъния”, „че „се е върнал без пари”, че „за обявения за продан апартамент се явили трима купувачи” и т.н. Тъй като обвиняемият не връщал парите, в края на м. август 2007 г., св. Н., за „да не разваля отношенията с близките си”, изтеглила кредит и върнала, заедно с лихвите сумата от 1500 лева на свидетелите Д..

Впоследствие, след скандал между обвиняемия и св. Н., двамата се разделили. От свои познати св. Н. разбрала, че обвиняемият „никога не бил работел в Техническия университет”, както и установила, че обвиняемият „не бил купувал апартамент в груб строеж”. Свидетелите Н. и Д. посетили и адреса, на който обвиняемия бил казал, че се „води” – гр. ****, където от разговор с брат му – св. В.П.С. разбрали, че последния – св. В.С. „никога не бил работел в Румъния”, а за „операцията” на майка им – че такава, обаче „малка операция” на майка им била извършена в „гинекологично в гр. Пловдив в хирургиите”, като сумата за нея била „това, което се плаща за престоя за легло”. Двете свидетелки разбрали още, че обвиняемият и брат му „никога не са имали намерение да продават апартамента”, както и, че обв. С., на същия адрес бил „търсен от полицията” и пристигали призовки за него (за обвиняемия).

След като разбрали, че обв. Н.С. ги е измамил, св. И.Н. подала жалба, за което, след извършена предварителна проверка, е било образувано и настоящото.

Общата стойност на имуществото, получено от обв. Н.С., респ. причинената на свидетелите Т. и И. Д. имотна вреда е в размер на 1400 лева.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: признанието на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, направено по реда на чл.371 т.2 от НПК и ползвано на основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК, от показанията на разпитаните пред разследващия орган свидетели, дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган, които показания на тези свидетели се ползват от съда на основание чл.373 ал.3 от НПК /подкрепящи самопризнанието на подсъдимия по установените обстоятелства в обвинителния акт/, от приложените писмени доказателства – писма, справки, справки и бюлетини за съдимост, характеристична справка,  

Съдът ползва като достоверни показанията на свидетелите по делото, дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган, които показания се ползват на основание чл.373 ал.3 от НПК /отново с уточнението, че са подкрепящи самопризнанието на подсъдимия по изложените обстоятелства в обвинителния акт/, доколкото същите се прецениха като последователни и логични, допълващи се и кореспондиращи помежду им и с останалите доказателства по делото.

При така установената и изложена фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимия с действията си е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.210 ал.1 т.4 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК, тъй като на 07.06.2007 г. в гр. Първомай, обл. Пловдивска е възбудил и поддържал у И.С.Д. и Т.Н.Д.,*** заблуждение, и с това им е причинил имотна вреда /на 07.06.2007 г., на 08.06.2007 г. и на 11.06.2007 г./, съответно на И.С.Д. в размер на 1000 лева и на Т.Н.Д. в размер на 400 лева /общо в размер на 1400 лева/, като деянието е извършено след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, повторно в немаловажен случай.

От обективна страна подсъдимия е възбудил заблуждение у пострадалите свидетелите Д. и Д., като е създала у тях невярна представа за предстоящо събитие – операция на болна негова възходяща, каквата не е предстояла. Така формираната у свидетелите и поддържана от подсъдимия невярна представа от страна на подсъдимата мотивирала свидетелите да извършат на няколко пъти акт на имуществено разпореждане със свое имущество, като предоставили на подсъдимия кредитните си карти от които той изтеглил в брой сумата общо от 1400 лева.   

Към момента на извършване на престъплението подсъдимия е бил осъждан с влязъл в сила осъдителен съдебен акт пак за престъпление измама – по см. на чл.209 ал.1 от НК – с присъда № 231/05.07.2005 г. по НОХД № 1873/02 г. на Районен съд – Пловдив. Присъдата е влязла в сила на 21.07.2005 г. Това осъждане обуславя наличието и на друг по – тежко наказуем квалифициращ деянието признак, а именно по см. на чл.210 ал.1 т.4 от НК вр. чл.28 ал.1 – измамата е извършена повторно в немаловажен случай.

От субективна страна това престъпление е извършено при пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили обществено опасни последици.

С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от подсъдимия С. престъпление по чл.210 ал.1 т.4 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК като съобрази целите на наказанието посочени в чл.36 от НК, за да определи и наложи на извършителката справедливо и съответстващо на деянието и дееца наказание, съдът отчете следното: на първо място съдът е обвързан при определяне и налагане на наказанието с прилагането на разпоредбата на чл.58 А вр. чл.55 от НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства предвид обстоятелството, че съдебното следствие се проведе по реда на глава ХХVІІ от НПК и то при хипотезата на чл.371 т.2 от НПК – съгласно чл.373 ал.2 от НПК, както и от принципа за приложението на по – благоприятния за дееца закон – съобразно чл.2 ал.2 вр. ал.1 от НК. Предвиденото наказание за престъплението обсебване с правна квалификация по см. на чл.210 ал.1 т.4 от НК към момента на извършването му е лишаване от свобода от една до осем години. Към момента на осъществяване на престъплението и самата норма на чл.373 ал.2 от НПК, налагаща се с оглед на реда на провеждане на съдебното следствие, задължава съда да определи наказанието при условията на чл.55 от НК дори и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Задължителното с оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК определяне на наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК и наличието на минимален праг на предвидено наказание лишаване от свобода мотивира съда да наложи наказание под предвидения минимален размер, а именно лишаване от свобода в размер на шест месеца. Като смекчаващо отговорността обстоятелство се прие единствено признанието на вина и изразеното съжаление от страна на подсъдимия. Според съда наказанието, което следва да се определи на подсъдимия, така че същото да е целесъобразно, а и законосъобразно с оглед задължителната норма на чл.373 ал.2 от НПК, е лишаване от свобода в размер на шест месеца, каквото и определи и наложи с настоящата си присъда.

С оглед на предходното осъждане с наложено наказание лишаване от свобода, както и с оглед вида и размера на така наложеното наказание съдът прие, че наказанието лишаване от свобода в размер на шест месеца следва да се изтърпи от подсъдимия ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.57 ал.1 вр. чл.60  ал.1 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗС.

Тъй като в хода на наказателното производство от страна на частните обвинители са направени разноски общо в размер на 1000 лева за адвокатски хонорар, то и предвид изхода на наказателното производство съдът осъди подсъдимия да заплати на частния обвинител Д. сумата от 600 лв. и на частния обвинител Д. сумата от 400 лв, представляваща именно направените по делото разноски от тях за адвокатски хонорар.        

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

МЗ/ВК