по НОХД № 134 / 2010 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимия Р.И.А. за това, че

1) в началото на месец декември 2009 година в град Първомай, област Пловдив, отнема чужда движима вещ - дивиди плейър „Елит” на стойност 25,00 лева, от владението на А.Г.А. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да я присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК;

2) през месец декември 2009 година в град Първомай, област Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага възбужда у Т.Б.Т. заблуждение и с това причинява на А.Г.А. ***, имотна вреда в размер на 48,00 лева - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет граждански иск в размер на 73,00 (седемдесет и три) лева, предявен от А.Г.А. срещу подсъдимия - обезщетение за причинените от престъпленията, предмет на делото, имуществени вреди: 25,00 лева за престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК и 48,00 лева от престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК.

Пострадалият е конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител със служебен повереник адвокат С.С.М. от Адвокатска колегия – Пловдив.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъпленията по чл. 194, ал. 1 и чл. 209, ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт. Изтъква, че осъществените при условията на пряк умисъл от Р.И.А. деяния следва да се преценяват при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото, и съгласно разпоредбите на чл. 373, ал. 2 от НПК. Изразява становище при определяне на наказанието за всяко престъпление, като смекчаващи отговорността обстоятелства да се отчетат самопризнанието и ниските стойности на инкриминираното имущество, а като отегчаващи – предишните осъждания на подсъдимия. Предлага за всяко от процесните деяния да се наложи лишаване от свобода в размер около минимума на предвиденото в посочения текст, което да бъде намалено с една трета, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК се определи едно общо, най-тежко наказание измежду наложените, което да се изтърпи реално при първоначален общ режим в затвор или затворническо общежитие от открит тип.

Тъй като деянията, предмет на настоящото производство, са извършени през месец декември 2009 година - преди Р.И.А. да има влязла в сила присъда по НОХД № 146 / 2010 година на Районен съд – Стара Загора, - намира, че са налице основанията за приложението на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на едно общо, най-тежко наказание измежду определеното му по настоящото дело и посоченото наказателно дело от общ характер на Районен съд – Стара Загора, което наказание следва да се изтърпи реално при първоначален общ режим в затвор или затворническо общежитие от открит тип, а на основание чл. 25, ал. 2 от НК от общото наказание - да се приспадне изтърпяната част от наказанието по НОХД № 146 / 2010 година.

По отношение на гражданския иск счита, че същият следва да се уважи така, както е предявен.

Моли още Съдът да осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Процесуалният представител на частния обвинител и гражданския ищец поддържа изцяло думите на представителя на Държавното обвинение. Моли да се уважи гражданският иск в размера, в който е предявен, и да се осъди подсъдимият да заплати разноските в полза на Националното бюро за правна помощ.

Служебният защитник на подсъдимия адвокат Д.Д.К. във връзка със самопризнанията на Р.А. и съкратена процедура по предварително изслушване на страните моли да бъде приложен чл. 58а от НК на основание чл. 373, ал. 2 във връзка с чл. 372, ал. 4 от НПК. По отношение на гражданския иск изразява становище, че е допустим по основание и размер.

Подсъдимият Р.И.А. се присъединява изцяло към казаното от адвоката си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изказва съжаление за стореното и изразява притеснение, че няма как да плати щетите, а има желание. Моли за минимално наказание.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Р.И.А. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, неработещ, с адрес: *, понастоящем в Затвора – Стара Загора.

Същият до момента е осъждан с 4 влезли в сила съдебни акта, както следва:

1. Със Споразумение от 28.01.2010 година по НОХД № 146 / 2010 година на Районен съд – Стара Загора, влязло в сила на 28.01.2010 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на седем месеца за престъпление по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК, извършено на 01.01.2010 година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.

2. С Присъда № 8 / 28.04.2010 година по НОХД № 43 / 2010 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 14.05.2010 година, е осъден на пробация (задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година) за престъпление по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода: края на месец ноември 2009 година – 04.12.2009 година.

3. С Присъда № 153 / 23.06.2010 година по НОХД № 890 / 2010 година на Районен съд – Стара Загора, влязла в сила на 09.07.2010 година, е осъден на глоба в размер на 300,00 (триста) лева за престъпление по чл. 194, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК, извършено на 02.01.2010 година.

4. С Присъда № 189 / 29.07.2010 година по НОХД № 1052 / 2010 година на Районен съд – Стара Загора, потвърдена с Решение № 235 / 01.12.2010 година по ВНОХД № 1226 / 2010 година на Окръжен съд – Стара Загора, влязла в сила на 01.12.2010 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на шест месеца при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 2 от НК, извършено през периода: 04.01.2010 година – 16.02.2010 година.

Със същата Присъда

Ø на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията по НОХД № 43 / 2010 година, НОХД № 890 / 2010 година и НОХД № 1052 / 2010 година, като е определено едно общо най-тежко наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип;

Ø на основание чл. 25, ал. 3 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанието пробация по НОХД № 43 / 2010 година със зачитане на два дни пробация за един ден лишаване от свобода;

Ø на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 3 от НК към определеното общо, най-тежко наказание е присъединено наказанието 300 лева глоба по НОХД № 890 / 2010 година;

Ø на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено наказанието седем месеца лишаване от свобода по НОХД № 146 / 2010 година да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо заведение от открит тип.

С Определение № 320 от 18.11.2010 година по ЧНД № 622 / 2010 година на Окръжен съд – Стара Загора, потвърдено с Определение № 261 / 14.12.2010 година по ВЧНД № 586 / 2010 година на Апелативен съд - Пловдив, е заменено наказанието пробация с наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца и четиринадесет дни при първоначален общ режим в затворническо заведение от закрит тип.

Видно от Писмо ЗД № 834 / 2010 от 01.03.2011 година на Затвора – Стара Загора подсъдимият Р.И.А. постъпва в пенитенциарното заведение на 20.12.2010 година като

Ø от приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода по НОХД № 146 / 2010 година към 24.03.2011 година ще е изтърпял 3 месеца и 4 дни с остатък 3 месеца и 26 дни;

Ø предстои му да търпи определеното общо наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца.

През месец септември 2009 година подсъдимият работи като сервитьор в кафе-аперитив „Ефекс” в град Първомай, област Пловдив и се запознава със свидетеля А.Г.А., на когото се представя с името Ицо. Двамата започват да излизат заедно.

През месец ноември 2009 година подсъдимият и свидетелят А.А. са наети от свидетеля Т.Т. да боядисат работилницата до дома му в град Първомай.

Веднъж свидетелят А. отива до работилницата с велосипеда си „Спринт Леопард”, но в края на деня вижда, че гумата му е спаднала, и тъй като не успява да я напомпи, си тръгва, а колелото остава там повече от десет дни.

През месец декември 2009 година свидетелят Т.Т. среща свидетеля А. и му казва да си вземе велосипеда, защото му пречи, но пострадалият не прибира вещта си.

Няколко дни по-късно подсъдимият, заедно с приятелката си, свидетелят Г.Д., на която казва, че е получил велосипеда като подарък от А.А., отиват до дома на свидетеля Т. и му обяснява, че е дошъл да вземе колелото.

Свидетелят Т. знае, че подсъдимият и пострадалият са приятели, не се усъмнява, че А.А. го изпраща и дава разрешение да се изнесе колелото от дома му, след което излиза. Когато се прибира след около десет минути, установява, че подсъдимият и момичето с него са си тръгнали с велосипеда.

По-късно подсъдимият продава вещта на пострадалия за сумата от 8 лева на непознато лице в село Радиево, област Хасково.

След известно време същия месец Р.А. и приятелката му посещават дома на свидетеля А.А., който е на училище, за да поканят родителите му на годеж, но свидетелят Д. остава да го изчака в колата отвън.

Подсъдимият влиза в къщата, без да почука или повика, качва се на втория етаж и във всекидневната заварва свидетелите В. и Г. Ж., родители на пострадалия, с които се познава от по-рано. Обяснява им за намерението си към свидетеля Д. и ги кани на годеж. Докато разговарят, мобилният му телефон иззвънява и той излиза от стаята, като затваря вратата след себе си.

Свидетелят Ж. решава да го изпрати, но докато слезе по стълбището, подсъдимият е вече на улицата и се качва в колата.

Приятелката му го вижда да носи под блузата си черен дивиди плейър, за който научава, че е подарък от свидетеля А.А..

В същото време свидетелят Ж. забелязва отворената врата на детската стая, но не поглежда вътре.

Когато вечерта се прибира пострадалият, установява липсата на дивиди плейъра си „Елит”, но не сигнализира веднага органите на реда, защото си мисли, че подсъдимият ще му върне дивидито и велосипеда и двамата ще се разберат.

Подсъдимият А. занася дивиди плейъра в дома на свидетеля Г.Д. ***, където живеят заедно до 25.12.2010 година, когато се разделят, а той отнася дивидито.

От заключението на назначената стоково-оценъчна експертиза се установява, че стойността на инкриминираните вещи възлиза общо на 73,00 лева – велосипед „Спринт Леопард” – 48,00 лева и дивиди плейър „Елит” – 25,00 лева.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: препис-извлечение от Акт за смърт (л. 23 от делото), Справка за съдимост и преписи от бюлетините по предишните осъждания на подсъдимия (л. 130 – л. 135 от делото), Писмо на Затвора – Стара Загора (л. 137 от делото), Стоково-оценъчна експертиза (л. 29 от дознанието), заверено копие от Гаранционна карта и касова бележка (л. 31 от дознанието), характеристична справка (л. 64 от дознанието); от признаването на вината от подсъдимия в качеството му на обвиняем на досъдебното производство, макар да се възползва от правото си да не дава обяснения (л. 18 от дознанието), от показанията на свидетелите от досъдебното производство (л. 19 – л. 24 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът кредитира заключението по експертизата като компетентно изготвено с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

При обсъждането на събраните по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от съставите на

Ø престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение, тъй като през месец декември 2009 година в град Първомай, област Пловдив, отнема чужда движима вещ - дивиди „Елит” на стойност 25,00 лева, от владението на А.Г.А. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да я присвои

Ø престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение, тъй като през месец декември 2009 година в град Първомай, област Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага възбужда у Т.Б.Т. ***, заблуждение и с това причинява на А.Г.А. ***, имотна вреда в размер на 48,00 лева.

От обективна страна с действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като през инкриминирания месец с присвоително намерение отнема посочената движима вещи (дивиди) от пострадалия, без неговото съгласие, като прекъсва владението му върху нея и успява да установи своя фактическа власт. С действията си реализира обективните признаци от състава и на престъплението измама, тъй като през същия месец с цел личното си имотно облагодетелстване възбужда заблуда у свидетеля Т.Т., че е изпратен от пострадалия да му вземе велосипеда, и с тези измамливи действия мотивира свидетеля да извърши разпоредителни действия с имущество на частния обвинител, в резултат на които за последния настъпва съставомерна имотна вреда.

От субективна страна подсъдимият извършва и двете престъпления, за които е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. Той съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършените от подсъдимия престъпления, за които е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието за всяко, предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), а за деянието по чл. 209, ал. 1 от НК – и разпоредбата на чл. 2 от НК, Съдът намира следното:

За подсъдимия са налице отегчаващи отговорността обстоятелства – предишните му осъждания, но са налице смекчаващи отговорността обстоятелства като факта, че признава вината си, ниската стойност на противозаконно отнетото, но според настоящата инстанция те не се явяват многобройни или изключителни по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК.

Оценени в цялост, горните обстоятелства характеризират дееца като лице с невисока степен на обществена опасност, а конкретните деяния са с ниска степен на обществена опасност, и с оглед на тях, съпоставени по относителната си тежест и имащи значение за отговорността на подсъдимия, Съдът е на мнение, че предвидените в закона наказания лишаване от свобода следва да се определят при условията на чл. 54 от НК в минимума на посоченото в текстовете на чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 209, ал. 1 от НК, а именно в размер на по девет месеца.

Предвид реда на съдебното следствие и императива на чл. 373, ал. 2 във връзка с чл. 372, ал. 4 от НПК така определените наказания на основание чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъдат намалени с една трета, а именно на шест месеца лишаване от свобода, които наказания предвид факта, че лицето към момента на деянията не е осъждано, следва да бъдат изтърпени в затвор или затворническо общежитие от открит тип на основание чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС при първоначален общ режим на основание чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС.

Тези наказания съответстват на обществената опасност на виновния и на извършените от него деяния, на семейното му и имотно състояние и биха постигнали своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Р.И.А. от така определените и намалени с една трета наказания следва да се наложи най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода от шест месеца, което на основание чл. 61, т. 3 във връзка с чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затвор или затворническо общежитие от открит тип.

Съгласно разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, когато едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда по което и да е от тях, му се определя наказание за всяко отделно престъпление и му се налага най-тежкото от тях, като правилата са приложими и в случаите, когато лицето е осъдено с отделни присъди.

За подсъдимия Р.И.А. са налице тези условия за наказанията му по настоящото дело и определените му по всяко от предишните осъждания, но предвид, че е налице групиране с Присъда № 189 / 29.07.2010 година на Районен съд – Стара Загора по НОХД № 43 / 2010 година, НОХД № 890 / 2010 година и НОХД № 1052 / 2010 година и е наложено едно общо, най-тежко наказание, което да се търпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип, за което, видно от Писмо ЗД № 834 / 2010 от 01.03.2011 година на Затвора – Стара Загора, предстои изтърпяване, а приведеното със същата присъда наказание по НОХД № 146 / 2010 година е частично изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо заведение от открит тип, най-благоприятно за дееца е да се групират наложеното му общо най-тежко наказание с настоящата присъда с наказанието по НОХД № 146 / 2010 година, и да му се определи едно общо, най-тежко наказание в размер на седем месеца лишаване от свобода, което да бъде реално търпяно при условията на чл. 61, т. 3 във връзка с чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС.

Така определеното общо наказание не следва да бъде увеличавано на основание чл. 24 от НК, тъй като е достатъчно тежко и биха се изпълнили целите му по чл. 36 от НК.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК от така определеното общо, най-тежко наказание следва да се приспадне изтърпяната част от наказанието по НОХД № 146 / 2010 година, считано от привеждането му в изпълнение на 20.12.2010 година.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди – користни.

Приетият за съвместно разглеждане срещу подсъдимия Р.И.А. граждански иск за имуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание и размер.

От събраните доказателства по делото безспорно се установява, че имотната вреда е настъпила за пострадалия и че никаква част от претендираната сума не е възстановена. Сумата от 73,00 лева следва на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите да се заплати от подсъдимия изцяло, тъй като е в размер на виновно причинената на пострадалия имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от действията на извършителя.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият Р.И.А. следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 40,00 лева – 25,00 лева за стоково-оценъчна експертиза и 15,00 лева за пътни разноски на свидетеля Г.Д.Д. за явяването й в съдебно заседание на 21.02.2011 година, както и сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Разноските за служебно назначените защитник и повереник ще бъдат допълнително определени от Съда по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК след получаване на информация за размера им от Националното бюро за правна помощ.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ