Мотиви по Наказателно дело 11/2010г.

по НОХД № 10 / 2010 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимия Р.Н.Ч. за това, че през периода 05.09.2009 година – 05.10.2009 година в град Първомай, област Пловдив, в условията на опасен рецидив (след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК) в условията на продължавано престъпление двукратно отнема чужди движими вещи, както следва:

Ø на 05.09.2009 година – велосипед „Интербайк” на стойност 100 лева от владението на Е.С.Й. ***;

Ø за времето между 03.10.2009 година и 05.10.2009 година чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – един брой хилти за разпробиване „Бош” на стойност 105 лева; ъглошлайф „Спарки”, ведно с режещ голям диск и кабел, на стойност 80 лева, гумиран електрически кабел удължител със сечение 2 кв. с дължина 50 метра на стойност 80 лева, диск за рязане на бетон „Диаментина” с диаметър 23 см на стойност 20 лева и две бургии за хилти с диаметър 12 мм на обща стойност 12 лева – всичко на обща стойност 297 лева от владението на Х.Й. ***

- всичко на обща стойност 397 лева, без съгласие на собствениците, с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и счита за безспорно установена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт.

Пледира деянието на подсъдимия Ч. да се преценя при смекчаващи вината му обстоятелства - самопризнанието му и оказаното съдействие както на досъдебното, така и в съдебното производство, сравнително невисоката стойност на отнетото имущество и възстановяването на част от него, а като отегчаващо – предишните му осъждания.

Предлага да се наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК в размер под минимума на предвиденото, предвид реда, по който се разглежда делото, и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като намира тази разпоредба за по-благоприятна за подсъдимия.

Счита, че целите на наказанието по чл. 36 от НК, биха се постигнали единствено с реално изтърпяване при първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.

Тъй като деянието, предмет на настоящото производство, е извършено преди да е имал влязла в сила присъда по НОХД № 679 / 2010 година на Районен съд – Асеновград, намира, че са налице основанията за приложението на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание измежду определените му по настоящото и посоченото наказателни дела от общ характер, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК следва от общото наказание да се приспадне изтърпяната част от наказанието по НОХД № 679 / 2010 година, което търпи в момента.

Моли подсъдимият да заплати и направените по делото разноски.

Адвокат С.М., служебен защитник на подсъдимия, моли при постановяване на присъдата да се вземат предвид самопризнанието на подсъдимия, оказаното от него съдействие в хода на досъдебното и съдебното производство, ниската стойност на присвоеното от него имущество, както и разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото.

Подсъдимият се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Р.Н.Ч. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, разведен, осъждан, с основно образование, неработещ, живущ ***, понастоящем в Затвора - Пазарджик.

Същият до момента е осъждан с 12 влезли в сила съдебни акта, както следва:

1. С Присъда № 18 / 04.03.1997 година по НОХД № 42 / 1996 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 19.03.1997 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година при първоначален лек режим за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, извършено на 31.08.1995 година, като със същата Присъда е зачетено предварителното задържане, считано от 19.07.1996 година.

Видно от Писмо рег. № И - 5161 / 29.03.2011 година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието – София, Р.Ч. търпи наказанието в Затвора – София с начало 19.07.1996 година и е освободен по изтърпяване на 15.07.1997 година.

2. С Присъда № 27 / 18.03.1997 година по НОХД № 1 / 1997 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 02.04.1997 година, е признат за виновен за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, извършено през периода 21.12.1995 година – 19.07.1996 година, но на основание чл. 183, ал. 3 от НК не му е наложено наказание.

3. С Присъда № 7 / 25.01.1999 година по НОХД № 86 / 1998 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 02.02.1999 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК, извършено на 22.10.1998 година.

Видно от Писмо рег. № И - 5161 / 29.03.2011 година и отбелязването върху бюлетина за съдимост наказанието е изтърпяно в Затвора – Ловеч за времето от 12.05.1999 година до 23.09.2002 година с помощта на един месец и деветнадесет дни от работа в негова полза.

4. С Присъда № 30 / 06.04.1999 година по НОХД № 58 / 1998 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 07.05.1999 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година при първоначален строг режим за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, извършено на 10.03.1998 година.

5. С Присъда № 86 / 28.09.1999 година по НОХД № 55 / 1999 година на Районен съд - Първомай, потвърдена с Решение от 08.03.2000 година по НОХД № 473 / 1999 година на Окръжен съд – Пловдив, влязла в сила на 09.04.2000 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на две години при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК, извършено на 02.12.1997 година.

Видно от Писмо рег. № И - 5161 / 29.03.2011 година и отбелязването върху бюлетина за съдимост наказанието е изтърпяно в Затвора – Ловеч на 05.09.2004 година с помощта на осемнадесет дни от работа.

6. Със Споразумение от 12.12.2000 година по НОХД № 337 / 2000 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 12.12.2000 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК, извършено на 17.08.1998 година.

7. Със Споразумение от 12.12.2000 година по НОХД № 332 / 2000 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 12.12.2000 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година при първоначален общ режим за престъпление по чл. 197, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 12.08.1995 година.

Със споразумението на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК Районен съд - Първомай групира наказанията по НОХД № 332 / 2000 година и НОХД № 42 / 1996 година, като определя едно общо, най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година при първоначален общ режим и приспада изцяло изтърпяното наказание по НОХД № 42 / 1996 година.

8. Със Споразумение № 120 от 25.10.2004 година по НОХД № 340 / 2004 година на Районен съд – Асеновград, влязло в сила на 25.10.2004 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на две години при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК, извършено на 09.09.1998 година.

По същото дело с Определение от 21.02.2005 година, влязло в сила на 08.03.2005 година на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК Районен съд - Асеновград групира наказанията по НОХД № 86 / 1998 година и НОХД № 340 / 2004 година, като определя едно общо, най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца при първоначален строг режим и приспада времето, през което е изтърпяно наказанието, считано от 12.05.1999 година до 23.09.2002 година.

С Определение от 24.11.2005 година по ВЧНД № 1967 / 2005 година на Окръжен съд – Пловдив, влязло в сила на 16.12.2005 година, е отменено Протоколно определение от 30.06.2005 година по ЧНД № 258 / 2005 година на Районен съд – Асеновград и на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията по НОХД № 86 / 1998 година, НОХД № 58 / 1998 година, НОХД № 55 / 1999 година, НОХД № 332 / 2000 година, НОХД № 337 / 2000 година и НОХД № 340 / 2004 година, като е определено едно общо, най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца при първоначален строг режим, което на основание чл. 24 във връзка с чл. 25, ал. 1 от НК е увеличено с една година и девет месеца и е определено наказание лишаване от свобода в размер на пет години и три месеца при първоначален строг режим, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е търпял наказание лишаване от свобода по шестте наказателни дела.

С Решение № 1147 / 02.11.2007 година по ВЧНД № 1194 / 2007 година на Окръжен съд – Пловдив, влязло в сила на 02.11.2007 година, поради възобновяване от Върховния касационен съд на наказателно дело № 1967 / 2005 година на Окръжен съд - Пловдив е отменено Протоколно определение от 30.06.2005 година по ЧНД № 258 / 2005 година на Районен съд – Асеновград, и

Ø на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията по НОХД № 86 / 1998 година, НОХД № 58 / 1998 година, НОХД № 332 / 2000 година и НОХД № 340 / 2004 година, като е определено едно общо, най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца при първоначален строг режим, от което на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е търпял наказание лишаване от свобода по НОХД № 86 / 1998 година, считано от 12.05.1999 година до 23.09.2002 година;

Ø на основание § 90 от ПР на ЗИДНК е постановено наказанията по НОХД № 55 / 1999 година и НОХД № 337 / 2000 година да бъдат изтърпени отделно;

Ø постановено е отделно изтърпяване и на наказанието по НОХД № 42 / 1996 година.

Ø определеното общо, най-тежко наказание по НОХД № 86 / 1998 година, НОХД № 58 / 1998 година, НОХД № 332 / 2000 година и НОХД № 340 / 2004 година в Затвора – Ловеч за времето от 12.05.1999 година до 23.09.2002 година с помощта на един месец и деветнадесет дни от работа в негова полза;

Ø наказанието по НОХД № 42 / 1996 година в Затвора – София с начало 19.07.1996 година и е освободен по изтърпяване на 15.07.1997 година;

Ø наказанието по НОХД № 55 / 1999 година в Затвора – Ловеч до 05.09.2004 година с помощта на 18 дни от работа.

9. Със Споразумение № 30 от 13.11.2007 година по НОХД № 178 / 2007 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 13.11.2007 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на шест месеца при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено на 20.08.2007 година.

10. Със Споразумение № 6 от 21.11.2007 година по НОХД № 161 / 2007 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 21.11.2007 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК и на лишаване от свобода в размер на десет месеца при първоначален строг режим за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 2, предложение първо във връзка с ал. 1 от НК, извършени на 11.08.2007 година, като на основание чл. 23, ал. 1 ат НК му е определено едно общо, най- тежко наказание от една година лишаване от свобода при първоначален строг режим и на основание чл. 59, ал. 1 от НК от така определеното общо наказание е приспаднато времето на предварителното задържане, считано от 24.08.2007 година.

Със споразумението на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК Районен съд - Първомай групира наказанията по НОХД № 161 / 2007 година и НОХД № 178 / 2007 година, като определя едно общо, най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година при първоначален строг режим, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспадната изтърпяната част по която и да е от посочените присъди.

Видно от Писмо рег. № И - 5161 / 29.03.2011 година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието – София и отбелязванията върху бюлетините за съдимост, Р.Ч. *** на 11.10.2007 година, за да търпи определеното общо наказание по НОХД № 161 / 2007 година и НОХД № 178 / 2007 година (с начало 24.08.2007 година), като на 22.08.2008 година е освободен по изтърпяване.

11. Със Споразумение № 11 от 01.12.2008 година по НОХД № 220 / 2008 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 01.12.2008 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на шест месеца при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено на 08.09.2008 година, и на основание чл. 59, ал. 1 от НК от така определеното наказание е приспаднато времето на предварителното задържане, считано от 11.09.2008 година

Видно от Писмо рег. № И - 5161 / 29.03.2011 година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието – София и отбелязванията върху бюлетините за съдимост, Р.Ч. търпи наказанието в Затвора – Пловдив от 07.11.2008 година до 11.03.2009 година, когато е освободен по изтърпяване.

12. Със Споразумение № 252 от 03.12.2010 година по НОХД № 679 / 2010 година на Районен съд – Асеновград, влязло в сила на 03.12.2010 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено на 07.07.2009 година, като на основание чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК е приспаднато времето на 24-часовото задържане по ЗМВР, считано от 17:00 часа на 05.11.2009 година, както и времето на задържането под стража, считано от 11.10.2010 година.

Видно от Писмо рег. № И - 5161 / 29.03.2011 година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието – София, Р.Ч. търпи в момента наказанието в Затвора – Пазарджик от 04.11.2010 година с начало 11.10.2010 година, а видно от Справка № 22 / 11 от 13.04.2011 година на Началника на затвора – Пазарджик към 03.05.2011 година му остава да търпи 5 месеца и 7 дни.

През деня на 05.09.2009 година подсъдимият Р.Н.Ч. ***. Докато се разхожда, забелязва човек, продаващ велосипеди - свидетелят Петър Щерев Арабаджиев от град Асеновград, област Пловдив, на когото казва, че има за продаване един стар велосипед и го пита дали ще го купи. Последният се съгласява.

Но подсъдимият Р.Ч. няма велосипед - решава да открадне, да го продаде на свидетеля П.А., за да си набави средства, и започва да търси.

Отива до жилищните блокове на улица „Княз Борис Първи” в град Първомай. Влиза в мазето на първия от тях - № 33, блок 6, вход А - и вижда велосипед със скорости „Интербайк” (собственост на пострадалата Е.С.Й. ***), взема го, връща се на пазара и го продава на свидетеля П.А., който впоследствие го продава на пазара.

Но когато подсъдимият излиза от входа на блока с откраднатия велосипед, свидетелят Е.Й., която в същия момент почиства прозорците на жилището си, го забелязва и след като се уверява, че това е нейният велосипед, ползван от сина й, сигнализирала органите на полицията.

Една вечер - за времето между 3 и 5 октомври 2009 година - подсъдимият Р.Ч. си тръгва от питейно заведение в град Първомай и отива в сграда в ремонт на улица „Орфей” № * с намерение да преспи в нея. Намира входната врата заключена, но влиза през прозорец без дограма. В търсене на по-топла стая се качва на втория етаж на сградата, където с рамо разбива заключена врата и влиза в стаята, в която намира инструменти и инвентар. Решава да открадне от инструментите, за да ги продаде с цел да си набави средства, и изнася хилти „Бош”, ъглошлайф „Спарки” ведно с режещ голям диск и кабел, гумиран електрически кабел (удължител) със сечение 2 кв. с дължина 50 метра, диск за рязане на бетон „Диаментина” с диаметър 23 см и две бургии за хилти с диаметър 12 мм, като наблизо скрива вещите.

Връща се отново в сградата, където прекарва нощта, а рано сутринта си тръгва с откраднатите вещи, които по-късно продава (без удължителя) на свидетеля С.Х.П..

Около 07:30 часа в деня, в който подсъдимият напуска сградата на улица „Орфей”, пострадалият свидетел Х.Й.Х., работещ там като строител, идва на работа и установява разбитата врата на стаята за съхранение на машините и инвентара, част от които (в това число откраднатите) са лично негови, за което сигнализира органите на полицията.

В хода на разследването и от проведените оперативно-издирвателни мероприятия се установява, че част от откраднатите вещи (хилти, ъглошлайф, диск за рязане на бетон и две бургии за хилти) са у свидетеля С.П., който ги предава доброволно на органите на полицията, пред които заявява, че ги е купил от подсъдимия Р.Ч., без да знае, че са откраднати. Впоследствие тези вещи са върнати на собственика им, свидетеля Х. Х.

От назначените стоково-оценъчни експертизи се установява, че общата стойност на противозаконно отнетото от подсъдимия Р.Ч. е 397 лева - 100 лева за вещите на пострадалата Е.Й. и 297 лева за вещите на пострадалия Х. Христов.

По делото е назначена и съдебнопсихиатрична експертиза на подсъдимия, видно от която същият страда от психично заболяване параноидна шизофрения, халюцинаторно-параноиден синдром, емоционално-волева промяна на личността и към момента на освидетелстване – месец март 2010 година – и поради обостряне на психичното му заболяване, разгърната халюцинаторно-параноидна симптоматика, нарушения в мисловната дейност (параноидни налудности за отношение, злонамереност, увреда, въздействие), както и нарушения във възприятийно-представната сфера (вербални сетивни измами с императивен и коментиращ характер), не може да възприема и възпроизвежда фактите, от значение за делото, и да дава достоверни показания за тях, не може да участва пълноценно в наказателното производство и да се защитава сам.

В съдебно заседание от 22.03.2010 година на подсъдимия е назначена Допълнителна съдебно-психиатрична експертиза, изготвена на 03.05.2010 година от трима експерт-психиатри, според чието заключение при освидетелстването на Р.Ч. във връзка с инкриминираните деяния не са установени данни за актуално психично заболяване, представляващо краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Установено е, че за подсъдимия е налице синдром на алкохолна зависимост, алкохолна промяна на личността, параноидна шизофрения, ремисия, като към момента на извършване на двете инкриминирани деяния – 05.09.2009 година и 05.10.2009 година – подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи. След извършване на деянията психичното заболяване параноидна шизофрения се влошава, което налага хоспитализация, но въпреки провежданото лечение, психичното му състояние представлява продължително разстройство на съзнанието и прави невъзможно участието му в разследването в качеството на обвиняем – сам или с участието на защитник, не позволява и пребиваване в условията н следствения арест, като специалистите очакват стабилизиране на състоянието при адекватно лечение след около 6 месеца.

С оглед на експертното мнение с Протоколно определение от 01.06.2010 година наказателното производство е спряно за срок от шест месеца на основание чл. 251 във връзка с чл. 25, ал. 1 от НПК, а на 06.01.2011 година делото е възобновено и е назначена Допълнителна съдебно-психиатрична експертиза, според чието заключение подсъдимият може да участва в качеството на подсъдим в наказателния процес, подпомогнат от защитник, и не се налага прилагането на принудителни медицински мерки спрямо него.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Писмо изх. № 583 / 19.03.2010 година на Управителя на ОДПЗС – Пловдив (л. 28 от делото), Съдебнопсихиатрична експертиза (л. 30 – л. 32 от делото), Допълнителна съдебнопсихиатрична експертиза (л. 57 – л. 62, л. 76 – л. 82 от делото), Справка за съдимост и преписи от бюлетините по предишните осъждания (л. 126 – л. 142 от делото), Справка изх. № 22 / 11 / 13.04.2011 година на Началника на Затвора – Пазарджик (л. 152 от делото), Допълнителна съдебнопсихиатрична експертиза (л. 153 – л. 155 от делото), заверено копие от Определение № 100 / 30.06.2005 година по ЧНД № 258 / 2005 година по описа на Районен съд – Асеновград (л. 157 – л. 160 от делото), заверено копие от Решение № 11147 / 02.11.2007 година по ВЧНД № 1194 / 2007 година по описа на Окръжен съд – Пловдив (л. 162 – л. 165 от делото), Стоково-оценъчни експертизи (л. 16, л. 58 от дознанието), Съдебнопсихиатрични експертизи (л. 18 – л. 21, л. 62 – л. 65 от дознанието), Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум (л. 41 – л. 52 от дознанието), Протокол за доброволно предаване (л. 55 от дознанието), Постановление за връщане на веществени доказателства (л. 72 от дознанието), Характеристична справка (л. 73 от дознанието), от обясненията на подсъдимия в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 10 и л. 87 от дознанието), от показанията на свидетелите от досъдебното производство (л. 11 – л. 13, л. 53 – л. 54, л. 56 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК, - които се кредитират като логични, обективни и взаимно допълващи се, въз основа на които се изгражда горната фактическа обстановка.

Доколкото в кредитираната доказателствена съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимият Р.Н.Ч. осъществява обективните и субективни признаци на престъплението кражба с квалифициращите признаци, за които му е повдигнато обвинение, а именно по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 букви А и Б във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като през периода 05.09.2009 година – 05.10.2009 година в град Първомай, област Пловдив, в условията на опасен рецидив (след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК) в условията на продължавано престъпление двукратно отнема чужди движими вещи, както следва:

Ø на 05.09.2009 година – велосипед „Интербайк” на стойност 100 лева от владението на Е.С.Й. ***;

- всичко на обща стойност 397 лева, без съгласие на собствениците, с намерението противозаконно да ги присвои.

От обективна страна. С действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като през инкриминирания период с присвоително намерение отнема посочените движими вещи от пострадалите без съгласието им, като прекъсва владението на всеки от тях върху тях и успява да установи своя фактическа власт. Престъплението е продължавано и се квалифицира с признаците на повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, тъй като е извършено с две деяния, всяко от които осъществяващо състава на кражбата, през непродължителен период от време и при една и съща обстановка, като за осъществяване на второто престъпно посегателство подсъдимият взломява врата.

Особеност от обективна страна е, че кражбата съставлява и опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК.

За подсъдимия Р.Н.Ч. определеното общо наказание с влезлите в сила съдебни актове по НОХД № 161 / 2007 година и НОХД № 178 / 2007 година – и двете на Районен съд – Първомай - не по-малко от една година лишаване от свобода, от изтърпяването на което не са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК, е за тежки умишлени престъпления, и не е отлагано по чл. 66 от НК, т.е. квалифицира престъплението, предмет на настоящото дело, по чл. 29, ал. 1, буква А от НК. Същевременно тази група съдебни актове и осъждането по НОХД № 220 / 2008 година на Районен съд – Първомай касаят умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях наложеното наказание не е отлагано по чл. 66 от НК и от изтърпяването му не са изтекли 5 години, т.е. е налице хипотезата и на чл. 29, ал. 1, буква Б от НК. За тях не могат да намерят приложение и разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, за да се счете, че поради групиране е налице едно осъждане по смисъла на чл. 29, ал. 1, буква А от НК.

Горепосочените предпоставки от обективна страна в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от НК квалифицират продължаваното престъпление при опасен рецидив, извършено от подсъдимия Р.Н.Ч. в условията на квалифицирания състав на кражбата по чл. 195 от НК, извършена.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици, като съзнава общественоопасния характер на стореното от него, иска настъпването на общественоопасните последици и всяко от деянията му, включени в състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение, са извършени и при еднородност на вината, като всяко следващо деяние от субективна страна се явява продължение на предшестващото го.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието, предвид целите му по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по 58а във връзка с чл. 55 от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК) във връзка с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от НК, Съдът отчете следното:

За подсъдимия са налице отегчаващи отговорността му обстоятелства - предишните му 12 осъждания, 11 от които за престъпления против собствеността, девет от които са квалифицирани състави на кражбата, и фактът, че престъплението, предмет на делото, е извършено с две деяния. Налице са обаче и смекчаващи отговорността обстоятелства като факта, че признава вината си, съдейства за разкриване на обективната истина на досъдебното производство и в съдебно заседание, сравнително невисоката стойност на противозаконно отнетото, фактът, че по-голямата част от инкриминираните вещи са върнати на собственика и тежкото му материално положение – неработещ.

С оглед на изложеното при преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че най-справедливо е на Р.Н.Ч. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година, което наказание предвид факта, че същият е рецидивист по смисъла на § 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно реално от подсъдимия в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС при първоначален строг режим на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното него деяние, на семейното му и имотно състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Съгласно разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, когато едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда по което и да е от тях, му се определя наказание за всяко отделно престъпление и му се налага най-тежкото от тях, като правилата са приложими и в случаите, когато лицето е осъдено с отделни присъди.

За подсъдимия Р.Н.Ч. са налице тези условия за наказанията му по настоящото дело и определеното му по НОХД № 679 / 2010 година на Районен съд - Асеновград, които следва да се групират и да му се определи едно общо, най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода, което да бъде реално търпяно при първоначален строг режим на основание чл. 61, т. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Съдът отчита трайната упоритост на подсъдимия Ч. да се облагодетелства по неправомерен начин, видно от предишните му осъждания, но така определеното общо наказание не следва да бъде увеличавано на основание чл. 24 от НК, тъй като е достатъчно тежко и биха се изпълнили целите му по чл. 36 от НК.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК от така определеното общо, най-тежко наказание следва да се приспадне изтърпяната част от наказанието по НОХД № 679 / 2010 година на Районен съд - Асеновград, считано от 11.10.2010 година.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди - користни.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимия Р.Н.Ч. следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 645,00 лева за експертизи: на досъдебното производство (50,00 лева за стоково-оценъчни и 115,00 лева съдебнопсихиатрични) и експертизи на съдебното производство (480,00 лева за съдебнопсихиатрична и две допълнителни съдебнопсихиатрични и явяване на експерт в съдебно заседание), както и сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ