№ 58

 

град Първомай, 07.11.2011 година

 

 

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 153 по описа на Съда за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ХI-Б-129 / 03.08.2011 година на Регионална здравна инспекция - Пловдив, с което на ЕТ „Барбарос – М.А.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град Асеновград ***, представлявано М.Н.А., собственик и управител, на основание чл. 211, ал. 2 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение по чл. 36, ал. 1 във връзка с § 1, т. 9, буква В от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето.

Собственикът и управителят на едноличния търговец моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в представена в съдебно заседание по делото писмена защита.

Въззиваемата страна РЗИ - Пловдив чрез процесуалния си представител адвокат А.Г. моли Съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

 

По подадена в РЗИ - Пловдив Докладна записка изх. № 50 / 17.06.2011 година от Кмета на село Градина за незаконно отдаване под наем на помещения за живеене, някои от които не отговарят на хигиенните изисквания и за които липсва разрешение за ползване от ДНСК, на 24.06.2011 година старши инспектор при РЗИ – Пловдив, отдел „Контрол на нехранителни обекти и стоки” към Дирекция „Здравен контрол” М.Д.Ш., актосъставител, заедно с колегата си инж. Р.Р. извършва проверка на две едноетажни постройки, в които са настанени да живеят работници, наети от ЕТ „Барбарос – М.А.” – Асеновград.

При пристигане на място здравните инспектори разбират от живеещите там хора, че собственикът и управителят на едноличния търговец не разрешава извършване на проверка в негово отсъствие и искат съдействие от полицаите, заедно с които изчакват пристигането на М.А..

Когато идва управителят, отключва портала, осигурява достъп до обекта на проверка и си тръгва.

В присъствието на представител на фирмата се извършва проверка, на която се установява, че сградите представляват две едноетажни постройки с около 60 стаи за двете сгради, като към всяка стая има самостоятелен санитарен възел (тоалетна и баня). Там са настанени сезонни работници на ЕТ „Барбарос - М.А.” – Асеновград, които живеят със семействата си. Установява се и че в регистъра на РЗИ – Пловдив за този обект няма постъпило уведомление по чл. 36 от Закона за здравето.

По време на проверката са съставени контролен фиш, подписан от представителя на едноличния търговец със задължение да го предаде на собственика и управителя, връчена е и покана за явяване на М.А. в РЗИ – Пловдив.

На 27.06.2011 година в приемната на РЗИ - Пловдив в присъствието на представителя на РЗИ, присъствал на проверката, на собственика и управителя на едноличния търговец е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение № 59 ХІ Б - 129, въз основа на който е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетел, които се кредитират като обективни и логични, от приетите писмени доказателства и от административнонаказателната преписка.

Въз основа на фактически установеното Съдът намира следното от правна страна:

Деянието на нарушителя правилно е санкционирано по посочения законов текст – чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето, чийто текст гласи: Всеки, който открие обект с обществено предназначение, е длъжен да уведоми за това съответната регионална здравна инспекция по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на дейността, като посочва адреса на обекта, видовете дейности, които се извършват в него, както и името и постоянния адрес на лицето, което упражнява дейността, а ако е търговец - посочва ЕИК. Уведомлението може да се извърши и по електронен път, при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис и Закона за електронното управление, а стопанисваният от едноличния търговец обект попада в хипотезата на буква В на т. 9 от § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето, според чийто текст: по смисъла на този закон „обекти с обществено предназначение” са средства за подслон - …места за настаняване - …общежития за възрастни. В тази връзка са голословни доводите в защитата на жалбоподателя, че двете сградите не представляват обект с обществено предназначение по смисъла на Закона за здравето.

За посоченото нарушение наказващият орган точно ангажира административнонаказателната отговорност на едноличния търговец по чл. 211, ал. 2 от Закона за здравето, който визира, че на едноличен търговец, който осъществява дейност в обект с обществено предназначение, без да е изпълнил задължението си за уведомяване на регионалната здравна инспекция, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 9000 лв.

И Актът, и Наказателното постановление са съставени при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат всички реквизити, посочени там, т.е. същите са изправни от формална страна.

Неоснователни са изложените в жалбата доводи за нарушения по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН - че посочената в Наказателното постановление длъжност на актосъставителя „държавен здравен инспектор” липсва в Единния класификатор на длъжностите в държавната администрация. Единният класификатор на длъжностите в администрацията касае държавния служител - лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия (чл. 2 от Закона за държавния служител), а според разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Закона за здравето: Държавният здравен контрол се извършва от държавни здравни инспектори…, каквато длъжност в Регионална здравна инспекция – Пловдив заема актосъставителят М.Д.Ш..

Несъстоятелни са и твърденията за изменение на квалификацията на нарушението – сочи се, че в Акта като нарушена е записана разпоредбата на чл. 36 от Закона за здравето, която има 4 алинеи, и не става ясно коя от тези алинеи е нарушена, докато в Наказателното постановление е записано нарушение по чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето. Деянието е квалифицирано по чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето още в Акта за установяване на административно нарушение (алинея 1 е посочена в скоби), а в Наказателното постановление препратката към § 1 от ДР, т. 9, буква Б от Закона за здравето не променя правната квалификация на деянието, а само доуточнява, конкретизира вида на обекта за обществено предназначение, което няма как да ограничи правото на защита на жалбоподателя. Впрочем административнонаказващият орган има право да издаде наказателно постановление и когато е допусната нередовност в акта, каквато в настоящия казус не се установява, „стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина” (чл. 53, ал. 2 от ЗАНН).

В жалбата се твърди и нарушение по чл. 42, т. 4 от ЗАНН, заради разминаване между констатациите, отразени във фиша от извършената проверка и Акта - че във фиша се говори за общежития, а в акта за стаи. По силата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН „Административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение”, а фишът от извършената проверка не е част от административнонаказателното производство, той е издаден по Закона за здравето, а не по ЗАНН.

Несъстоятелно е и твърдението за нарушено право на защита на жалбоподателя, тъй като собственикът и управителят на ЕТ „Барбарос – М.А.” – Асеновград лично не е поканен да се яви в приемната на РЗИ. Но в деня на проверката на негов представител със задължение да я предаде е връчена Покана, което е удостоверено с подпис. Няма как да е нарушено правото на защита, след като Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на М.А. (в качеството му на собственик и управител на едноличния търговец), подписан е от него след собственоръчно вписване на обяснения или възражения, подписана е и Разписка за направеното връчване на Акта.

В съответствие с разпоредбите на чл. 27 и чл. 83 от ЗАНН имуществената санкция е в границите на предвиденото по Закона за здравето и е наложена за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейност.

При определяне на размера на наказанието от административнонаказващия орган е отчетена липсата на други нарушения на едноличния търговец по Закона за здравето и санкцията е към минимума на предвиденото, но над него, защото е съобразена с факта, че нарушението касае регулиране на обществени отношения, пряко свързани със здравето на значителен брой лица, настанени в две сгради с около 60 стаи, поради което е и неприложима нормата на чл. 28, буква А от ЗАНН.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Първомай, трети съдебен състав, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

 

 

Потвърждава Наказателно постановление № ХI-Б-129 / 03.08.2011 година на Регионална здравна инспекция - Пловдив, с което на ЕТ „Барбарос – М.А.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град Асеновград***, представлявано М.Н.А., собственик и управител, на основание чл. 211, ал. 2 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение по чл. 36, ал. 1 във връзка с § 1, т. 9, буква В от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ