№ 46

град Първомай, 16.09.2011 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на осемнадесети август две хиляди и единадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 99 по описа на Съда за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-1601217 от 10.06.2011 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив към Министерството на труда и социалната политика, с което на „Сладък път” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя В. А.И. на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от същия кодекс.

Жалбоподателят „Сладък път” ООД - Първомай моли Съдът да отмени наказателното постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция чрез процесуалния си представител адвокат Х.С.В. от Адвокатска колегия - София.

Въззиваемата страна, Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив, чрез процесуалния си представителя си старши юрисконсулт Н.К. моли Съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, от фактическа и правна страна намира следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неснователна.

По сигнал по горещия телефон на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив, че в „Сладък път” ООД - Първомай работят хора без трудови договори на 16.02.2011 година актосъставителят - свидетелят Р.В.В., началник-отдел „Безопасност на труда и контролна дейност” в Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив, и колежката му Б.С.К., инспектор в Дирекцията, извършват контролна проверка в цеха за производство на сладкарски изделия на „Сладък път” ООД – Първомай.

В канцелария на втория етаж в сградата на предприятието се представят на директора Д.А. и му обясняват целта на посещението си, след което тръгват надолу към производствения цех.

Докато слизат по стълбите към първия етаж, свидетелят Р.В. забелязва, че хората по производствените линии започват да се суетят, като някои от тях се отделят в стаята за почивка, и предполага, че работниците са предупредени за посещението на инспекторите.

Проверяващите се представят като служители в „Инспекция по труда” – Пловдив, питат кой от колко време работи, какво, в какъв режим на работа, осигурено ли е работно облекло, определено време за почивка, стая за хранене и обясняват, че за целите на проверката трябва да получат информация за осъществяването на трудовата дейност, за което раздават около 20 бланки за попълване (Справка на основание чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда) и на отделените в стаята за почивка хора, и на работещите по производствените линии, а всеки работник след лично попълване на бланката я предава на инспекторите. При разговорите се установява, че работещите постъпват в „Сладък път” ООД – Първомай по различно време – някои по-отдавна, други по-скоро, но никой не казва, че е дошъл в предприятието да се обучава.

След проверката в цеха инспекторите се връщат в офиса на директора, разговарят с него и му връчват призовка за явяване на 18.02.2011 година в Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив и представяне на необходими документи - трудови договори, уведомленията за регистрация в ТД на НАП, присъствени форми за работниците, ведомости за заплати, договор със служба по трудова медицина, оценка на риска и други, касаещи условията на труд.

При проверката на документите на 18.02.2011 година се установява, че девет души от проверените са без трудови договори, между които и свидетелят Ф.М.М..

На 24.02.2011 година в Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив в присъствието на В. И., управител на „Сладък път” ООД – Първомай, е съставен акт за установяване на административно нарушение № 16 – 1601217, който й е връчен лично.

Въз основа на Акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетел актосъставител, които се кредитират като обективни и логични, и от приобщената по съответния процесуален ред административнонаказателна преписка.

При постановяване на Решението си Съдът кредитира показанията на свидетелите М.И.С. и Ф.М.М. единствено в частта им, че на 16.02.2011 година е осъществена проверка от Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив в „Сладък път” ООД – Първомай. В останалата част настоящата инстанция намира думите на посочените двама свидетели за безуспешен опит да убедят съда, че на въпросната дата в дружеството жалбоподател не работят хора без сключени трудови договора, а е организирано обучение на бъдещи работници във връзка с пускане нова линия за производство на бисквити.

Показанията им, от една страна, са вътрешно противоречиви, а от друга – не съответстват на кредитирания доказателствен материал.

Свидетелят М.С. обяснява, че проверяващите идват около два часа следобед, а обучаемите, между които и свидетеля Ф.М., са в предприятието приблизително два часа преди това. Но самият той заявява в съдебно заседание: „В шест часа ми казаха да отида. Тогава отидох” и обяснява, че по същото време има други около 10-12 човека наблюдатели като него.

Свидетелят М. твърди, че към датата на проверката не работи в предприятието, а се обучава, но актосъставителят е категоричен, че при разговор с работниците никой не споменава за обучение. Същевременно за съдържанието на собственоръчно попълнената и подписана справка по чл. 402 от КТ свидетелят М. казва: „Абсолютно, отговаряше на истината”, след като я прочита на глас, първоначално заявява: „А това, което съм написал в справката, е невярно”, а след това: „Единственото обяснение, което мога да дам, не е, че е невярна информацията, а е неправилно записана”, без да може да даде смислено обяснение, защо е попълнил невярна информация.

С оглед на горното Съдът намира твърденията на свидетелите М.С. и Ф.М. за проведено на 16.02.2011 година обучение на бъдещи работници за изказани с цел дружеството жалбоподател да избегне следващата се санкция за неизпълнение на задължение към държавата, предвид близките им отношения с ръководството на предприятието - свидетелят С. работи като технолог в „Сладък път” ООД – Първомай и е дъщеря на управителя В. А.И., а свидетелят М. говори за директора Д.А. като за „Драго” – негов „познат от заведенията”, от когото иска и получава пари назаем.

В тази връзка не се кредитират и представените от страна на жалбоподателя по административнонаказателната преписка Заповед № 21 / 07.02.2011 година от директора Д.А. и Декларация от Ф.М., тъй като се създава основателно съмнение, че са изготвени за нуждите на проверката на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив.

Свидетелят М.С., която заявява, че предприятието няма книга, в която да се описва последователността на издадените заповеди, твърди, че заповедта за извършването на пробите са „я измислили с директора” през месец януари, а „е пусната през месец февруари”, но актосъставителят е категоричен, че този документ не му е представен нито на 16-и февруари (датата на проверката в цеха), нито на 18-и февруари (датата на представяне на документи в Дирекцията). Категоричен е и, че на посочените дати не му е представена и Декларация с дата 15.02.2011 година, в която Ф.М. заявява, че на 16.02.2011 година ще присъства на организирано обучение от „Сладък път” ООД – Първомай. За Декларацията самият М. в показанията си казва, че е подписана от него след попълване на справката по чл. 402 от КТ.

По мотиви от изложеното въз основа на събраните по делото доказателства Съдът намира, че към 16.02.2011 година свидетелят Ф.М. предоставя работната си сила на „Сладък път” ООД – Първомай, която предприятието да използва при осъществяване на своя предмет на дейност, но без предварително сключен трудов договор между работника и работодателя – видно от собственоръчно попълнената от Ф.М. справка по чл. 402 от КТ, същият има качеството на работник в посочения обект с определени месторабота, работно време, почивни дни, почивки в работния ден и уговорено трудово възнаграждение.

Констатираното на 16.02.2011 година нарушение от страна на дружеството жалбоподател правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, съгласно чиито текстове трудовият договор се сключва в писмена форма, а отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Точно е определено и следващото се за нарушението административно наказание по чл. 414 ал. 3 ат КТ, който визира, че нарушилият разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от КТ работодател се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лева.

Имуществената санкция е в съответствие с разпоредбите на чл. 27 и чл. 83 от ЗАНН, тъй като нарушението представлява неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейност и е в минимума на границите, предвидени по закон, като с оглед на особената значимост на охранявания обществен интерес, настоящият случай не може да се определи като маловажно нарушение - в тази връзка е несъстоятелно искането на процесуалния представител на дружеството жалбоподател за приложението на чл. 415в от КТ.

Съгласно разпоредбата на посочения текст, за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева.

Според настоящия състав не са налице кумулативно описаните предпоставки за приложение на нормата за маловажни случаи по Кодекса на труда - специална по отношение на приложението на чл. 28 от ЗАНН. В случая липсва отстраняване на нарушението веднага след установяването му по реда, предвиден в Кодекса на труда, защото с дата 24.02.2011 година управителят В. И. представя Декларация, в която сочи, че Ф.М.М. не работи във фирмата й и няма да бъде назначен, което обстоятелство се потвърждава както при снемане на самоличността му като свидетел в съдебно заседание, така и от липсата на доказателства с него въобще да е сключван трудов договор в писмена форма от „Сладък път” ООД – Първомай след датата на проверката.

И актът, и Наказателното постановление са съставени при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат всички реквизити, посочени там, т.е. същите са изправни от формална страна.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 16-1601217 от 10.06.2011 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив към Министерството на труда и социалната политика, с което на „Сладък път” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя В. А.И. на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от същия кодекс.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ