Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер 63                                    08.12. 2011 година                      Град  Първомай

 

                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                      ВТОРИ СЪСТАВ

На осми ноември                                                                                   Година 2011 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Матей Златанов

Секретар: Таня Петрова               

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Златанов НАХД № 96 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16 – 1601139 / 10.06.2011 на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив към Министерството на труда и социалната политика, с което на „Сладък път” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Първомай, област Пловдив, квартал „Стопански двор”, представлявано от управителя В.А.И. на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от същия кодекс.

Жалбоподателят „Сладък път” ООД – Първомай моли Съдът да отмени наказателното постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция чрез процесуалния си представител адвокат Х.В..

Въззиваемата страна, Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив, чрез процесуалния си представителя си старши юрисконсулт Н.К. моли Съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, от фактическа и правна страна намира следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неснователна.

 

По сигнал по горещия телефон на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив, че в „Сладък път” ООД – Първомай работят хора без трудови договори на 16.02.2011 година актосъставителят – свидетелят Б.С.К., инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив и свидетеля Р.В.В., началник-отдел „Безопасност на труда и контролна дейност” в Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив инспектор, извършват контролна проверка в цеха за производство на сладкарски изделия на „Сладък път” ООД – Първомай.

В канцелария на втория етаж в сградата на предприятието се представят на директора Д.А.А. и му обясняват целта на посещението си, след което тръгват надолу към производствения цех.

Докато слизат по стълбите към първия етаж, свидетелите К. и В. забелязват, че хората по производствените линии започват да се суетят, като някои от тях напускат местата, където работят и влизат в  стаята за почивка.

Проверяващите се представят като служители в „Инспекция по труда” – Пловдив на всички работници, питат кой от колко време работи, какво, в какъв режим на работа, осигурено ли е работно облекло, определено време за почивка, стая за хранене и обясняват, че за целите на проверката трябва да получат информация за осъществяването на трудовата дейност, за което раздават около 20 бланки за попълване (Справка на основание чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда) и на отделените в стаята за почивка хора, и на работещите по производствените линии, а всеки работник след лично попълване на бланката я предава на инспекторите. При разговорите се установява, че работещите постъпват в „Сладък път” ООД – Първомай по различно време – някои по-отдавна, други по-скоро, но никой не казва, че е дошъл в предприятието да се обучава.

След проверката в цеха инспекторите се връщат в офиса на директора, разговарят с него и му връчват призовка за явяване на 18.02.2011 година в Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив и представяне на необходими документи – трудови договори, уведомленията за регистрация в ТД на НАП, присъствени форми за работниците, ведомости за заплати, договор със служба по трудова медицина, оценка на риска и други, касаещи условията на труд.

При проверката на документите на 18.02.2011 година се установява, че девет души от проверените са без трудови договори, между които и свидетелят Х.Р.Г..

На 24.02.2011 година в Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив в присъствието на В.И., управител на „Сладък път” ООД – Първомай, е съставен акт за установяване на административно нарушение № 16 – 1601139, който й е връчен лично.

Въз основа на Акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетел актосъставител, които се кредитират като обективни и логични, и от приобщената по съответния процесуален ред административнонаказателна преписка.

При постановяване на Решението си Съдът кредитира показанията на свидетелите А. и Г. единствено в частта им, че на 16.02.2011 година е осъществена проверка от Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив в „Сладък път” ООД – Първомай. В останалата част настоящата инстанция намира показанията на свидетелите А. и Г., недостоверни, дадени от заинтересовани от изхода на делото лица, тъй като и двамата работят към момента на даване на показанията в дружеството жалбоподател и несйответстващи на останалия доказателствен материал. От показанията на свидетеля Г. е видно, че същата лично е попълнила дадената и декларация и е отразила действителното положение в нея, като впоследствие отрича нейното съдържание като заинтересовано от изхода на делото лице.

Съдът кредитира с доверие показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, тъй като същите съответстват на със представените писмени доказателства, относими към настоящия казус, а именно попълнената от свидетеля Г., справка декларация.

Представените допълнително от дружеството жалбоподател писмени доказателства и направени твърдения в съдебно заседание, за провеждане на обучение на работници за нелогични и изготвени с оглед нуждите на съдопроизводството по обжалване на АУАН и издаденото въз основа на него НП.

Свидетелят Г. твърди, че към датата на проверката не работи в предприятието, а се обучава, но актосъставителят е категоричен, че при разговор с работниците никой не споменава за обучение. Същевременно предоставената от проверяващите бланка за попълване на информация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда е ясна и от нея недвусмислено се разбира какви сведения се търсят, за да приеме, че в попълнената от свидетеля Г. справка декларация е описано действителното и правно положение, а именно, че същата полага труд по трудово правоотношение, макар и без сключен трудов договор.

С оглед на горното Съдът намира твърденията на свидетелите А. и Г. за проведено на 16.02.2011 година обучение на бъдещи работници за недоказани и направени с с цел дружеството жалбоподател да избегне следващата се санкция за неизпълнение на задължение към държавата, още повече, че и двамата свидетели са в служебни взаимоотношения с дружеството жалбоподател.

В тази връзка не се кредитират и представените от страна на жалбоподателя по административнонаказателната преписка Заповед № 21 / 07.02.2011 година от директора Д.А. и Декларация от Х.Г., тъй като се създава основателно съмнение, че са изготвени за нуждите на проверката на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив.

По мотиви от изложеното въз основа на събраните по делото доказателства Съдът намира, че към 16.02.2011 година свидетелят Х.Г. предоставя работната си сила на „Сладък път” ООД – Първомай, която предприятието да използва при осъществяване на своя предмет на дейност, но без предварително сключен трудов договор между работника и работодателя – видно от собственоръчно попълнената от работника справка по чл. 402 от КТ, същият има качеството на работник в посочения обект с определени месторабота, работно време, почивни дни, почивки в работния ден и уговорено трудово възнаграждение.

Констатираното на 16.02.2011 година нарушение от страна на дружеството жалбоподател правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, съгласно чиито текстове трудовият договор се сключва в писмена форма, а отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Точно е определено и следващото се за нарушението административно наказание по чл. 414 ал. 3 ат КТ, който визира, че нарушилият разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от КТ работодател се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лева.

Имуществената санкция е в съответствие с разпоредбите на чл. 27 и чл. 83 от ЗАНН, тъй като нарушението представлява неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейност и е в минимума на границите, предвидени по закон, като с оглед на особената значимост на охранявания обществен интерес, настоящият случай не може да се определи като маловажно нарушение – в тази връзка е несъстоятелно искането на процесуалния представител на дружеството жалбоподател за приложението на чл. 415в от КТ.

Съгласно разпоредбата на посочения текст, за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева. Доказателства за сключен непосредствено след проверката и вписан по надлежния ред трудов договор, не бяха представени пред настоящата инстанция.

Според настоящия състав не са налице кумулативно описаните предпоставки за приложение на нормата за маловажни случаи по Кодекса на труда – специална по отношение на приложението на чл. 28 от ЗАНН. В случая липсва отстраняване на нарушението веднага след установяването му по реда, предвиден в Кодекса на труда, защото с дата 24.02.2011 година управителят В.И. представя Декларация, в която сочи, че Х.Г. не работи в дружеството жалбоподател и няма да бъде назначен.

И актът, и Наказателното постановление са съставени при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат всички реквизити, посочени там, т.е. същите са изправни от формална страна.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, втори съдебен състав

 

                                                         РЕШИ:

 

Потвърждава Наказателно постановление № 16 – 1601139 / 10.06.2011 на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив към Министерството на труда и социалната политика, с което на „Сладък път” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Първомай, област Пловдив, квартал „Стопански двор”, представлявано от управителя В.А.И. на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от същия кодекс.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

МЗ / ТП