№ 45

град Първомай, 11.08.2011 година

Районен съд - Първомай, трети съдебен състав, в открито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и единадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 51 по описа на Съда за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 36 - 0000053 / 21.01.2011 година на началник-сектор „Контрол и АНД” към областен отдел „Контролна дейност – ДАИ” – Пловдив при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – София на Х.Г.Г., ЕГН ********** *** , е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 година на МТ.

Жалбоподателят Х.Г. чрез процесуалния си представител адвокат И.С.Д. *** моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в писмено становище.

Въззиваемата страна Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, Регионална дирекция - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, но представя писмено становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадени в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна, макар и частично по съображенията, изложени в нея.

От фактическа страна:

На 5 януари 2011 година С.Ш. (актосъставител) и К.Ш. - инспектори в Областен отдел „Контролна дейност - ДАИ” – Пловдив - в района на град Първомай извършват проверки на автобуси и таксита по заложен график от Главния инспектор.

Около обяд преминават по централната улица на града и виждат две спрели таксита до тотопункта до заведение „Даун Таун”.

Свидетелят С.Ш. приближава първия от автомобилите – ВАЗ 110307 с ДК № ***, жълт на цвят, обозначен с открита табела за такси и шахматни ленти. Иска документи за проверка и шофьорът му представя пътна книжка сер. РА № 0045 / 04.05.2010 година с пътен лист № 093 / 05.01.2011 година със записан курс и разрешително № 15 / 12.11.2010 година от Община Първомай, но не представя Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил. Шофьорът обяснява, че бил записал курс, а актосъставителят го уведомява, че няма право да кара таксиметров автомобил, докато не му се издаде удостоверение и го уведомява, че за допуснатото нарушение ще бъде съставен акт на място, който след изписването е прочетен на водача и подписан от него, като му е указано, че веднага или в тридневен срок може да възрази и ако притежава необходимото удостоверение, да го представи.

Въз основа на акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител, от приетите по съответния процесуален ред подробно посочени писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

От правна страна:

В Акта за извършено от жалбоподателя нарушение е описано: „Извършва таксиметров превоз без удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил за съответната община – Първомай” и деянието е квалифицирано по чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 година на Министъра на транспорта. В Наказателното постановление нарушението е описано по същия начин, като е добавено: „…във връзка с изискванията на чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ”, а деянието е квалифицирано отново по чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредбата, но във връзка с чл. 18, т. 5 от нея и на жалбоподателя е наложена санкция по чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози.

Систематичното тълкуване на двата текста от Наредбата сочи две отделни нарушения – едното, свързано с неизпълнението на задължение на водача да носи удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил” (чл. 31, ал. 1, т. 2: „При управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил”), при положение, че притежава такова, а другото – с непритежаване изобщо (с липса) на удостоверение (чл. 18, т. 5, според който водачът на лек таксиметров автомобил следва „да притежава удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил”, издадено след успешно полагане на изпит, валидно за съответната община”).

Двете различни нарушения се санкционират различно: първото – по чл. 93, ал. 2 от ЗАП с глоба до петдесет лева, а второто – по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП с глоба от 500 до 1500 лева при първо нарушение (размер на санкциите към датата на извършване на нарушението и издаването на наказателното постановление).

Безспорно е по делото, че в деня на проверката жалбоподателят не носи такова удостоверение. Но в Акта административното нарушение е описано като „извършва таксиметров превоз без „удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил…” - не може еднозначно да се тълкува употребата на предлога „без” – дали не се носи, или въобще не се притежава такова удостоверение.

От своя страна административнонаказващият орган, без да изпълни правомощията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН - да провери акта с оглед на неговите законност и обоснованост, да обсъди събраните доказателства и да извърши разследване на спорните обстоятелства, - издава Наказателното постановление в разрез с императивните разпоредби на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН: не само, че припокрива описанието на нарушението в акта по начина, по който се тълкува нееднозначно (отново с употреба на предлога „без”), но и добавя връзка с изискването за притежаване въобще на удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил”, т.е. за първи път в административнонаказателното производство въвежда допълнителна квалификация на неизяснените факти, и то за друго нарушение, с което накърнява правото на защита на жалбоподателя да разбере точно какво му се вменява в административнонаказателна отговорност.

Текстът на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН разрешава издаване на наказателно постановление и когато е допусната нередовност в акта, но само когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, което в случая не е сторено.

Горепосочените нарушения на процедурата при издаване на Наказателното постановление водят до отмяната му като незаконосъобразно.

От друга страна, същото е и необосновано с оглед на писменото становище на Началник-сектор „Контрол и АНД” към Областен отдел „Контролна дейност – ДАИ” - Пловдив, от което за първи път става ясно, че всъщност се касае за нарушение по чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 / 06.12.1999 година на Министъра на транспорта.

В акта за установяване на административно нарушение актосъставителят записва, че при проверката е представено разрешително № 15 / 12.11.2010 година от Община Първомай, което е отразено и в Постановлението, а според текста на чл. 24, ал. 2, т. 5 от Наредбата наличието на удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил” е задължителен документ за издаване на разрешението за извършване на таксиметров превоз „от кмета на общината или упълномощено от него лице за всеки отделен автомобил”. Нещо повече – част от административнонаказателната преписка е заверено от административнонаказващия орган копие на Протокол № 02 / 29.01.2009 година за изпит за придобиване на професионална компетентност „Водач на лек таксиметров автомобил”, в който под № 9 срещу името на жалбоподателя в графа „Удостоверение Сер. №” е записано ВТ-006315, а и видно от разпечатка от 19.01.2011 година от информационен масив на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, Х.Г. притежава Удостоверение № ВТ-006315 с дата на издаване 29.01.2009 година, т.е. не е налице нарушение по чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 / 06.12.1999 година на Министъра на транспорта.

С оглед на горното настоящият състав намира, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на процесуалните правила, и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

Отменя Наказателно постановление № 36 - 0000053 / 21.01.2011 година на началник-сектор „Контрол и АНД” към областен отдел „Контролна дейност – ДАИ” – Пловдив при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – София на Х.Г.Г., ЕГН ********** *** , е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 година на МТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ