РЕШЕНИЕ

№ 42

град Първомай, 18.07.2011 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на шестнадесети юни две хиляди и единадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 45 по описа на Съда за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление Наказателно постановление № 16 – 1600987 на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив към Министерството на труда и социалната политика, с което на ЕТ „Барбарос – М.А.” със седалище и адрес на управление: *, ЕИК *, представляван от собственика М.Н.А., на основание чл. 55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер 3500 (три хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (ДВ, бр. 37 / 2004 година).

Жалбоподателят М.А. в качеството си на собственик и управител на едноличния търговец моли Съдът да отмени наказателното постановление по съображения, изложени в жалбата, и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат Ж.Ж..

Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив чрез представителя си старши юрисконсулт Н.К. моли Съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, от фактическа и правна страна намира следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

Жалбоподателят М.Н.А. от около 15 години познава М. Х. като майстор, когото неколкократно наема за извършване на строително-монтажни работи, а от 5-6 години го наема заедно със сина му – свидетеля Х.М.Х., като договори за възлагане се сключват или с бащата, или със сина, но работата се изпълнява от двамата заедно и наети от тях работници.

М.А. предлага на двамата работа – да извършат хидроизолация на покрив на битова сграда за сезонните му работници в село Градина, след което на 20.09.2010 година жалбоподателят в качеството си на собственик и управител на ЕТ „Барбарос – М.А.” – Асеновград сключва Договор за възлагане със свидетеля Х.М.Х..

Синът и бащата се уговарят да вземат с тях две момчета, които работят качествено, след което М.А. предплаща за материали, които М. Х. *** с отстъпка и хидроизолацията на обекта започва в началото на месец октомври 2010 година, но поради валежи не се работи всеки ден.

На 27.10.2010 година свидетелят Х.Х. ***, а баща му по време на работа пада от покрива на недостроената част от сградата и загива.

На 28.10.2010 година Директорът на Дирекция „Инспекцията по труда” – Пловдив разпорежда проверка по повод на смъртната злополука и на следващия ден Ж.Н. (актосъставител) и В.С. – инспектори в Дирекцията – отиват в офиса на „ЕТ „Барбарос – М.А.”, срещат се със собственика, изискват документи във връзка с извършваната работа - оценка на риска, инструкции за безопасна работа, книги за инструктаж, но установяват, че името на пострадалото лице не фигурира в книгите за инструктаж.

Питат собственика дали има трудови отношения със загиналия и М.А. им обяснява, че няма подписан с М. Х. договор, а го е наел по устна уговорка, както и че и неколкократно го е ползвал като добър майстор по хидроизолационни работи. Споделя, че има сключен договор със сина на пострадалия, който в момента на проверката търсят, но не могат представят.

Инспекторите предоставят на М.А. идентификационна карта, която получават попълнена.

След прегледа на документите отиват до обекта на инцидента. Придружава ги представител на едноличния търговец, от когото разбират, че местопроизшествието не е променяно.

При направен оглед на мястото, на което М. Х. е работил и от което впоследствие е паднал, установяват, че етажната плоча не е обезопасена с парапети, ограждения, които да понесат натоварването, и че лицето е допуснато да извършва работата без необходими лични и колективни защитни средства. На обекта не заварват нито платформа за работа на височина, нито предпазна мрежа – липсват каквито и да било предпазни средства, свързани с работа на височина, на стълбището няма парапет, от терасите стърчат арматурни железа, няма обезопасяване на прозоречните отвори, нито виждат оставени от работниците колани и въжета. Разбират, че пострадалият е паднал от ниво трета етажна плоча, докато е запълвал фуга между двете части на сградата.

Служителите на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив се връщат в офиса на едноличния търговец и в разговор със собственика разбират, че М.А. не е предоставял лични предпазни средства и доколкото знае, при извършване на дейността пострадалият е бил без колан или въже.

След извършване на проверката на базата на констатираните нарушения свидетелят Ж.Н. съставя Протокол, който на 08.11.2010 година връчва на М.А. в Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив заедно с Акт за установяване на административно нарушение № 16 – 1600987, съставен в присъствието на жалбоподателя и подписан от него.

Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели, които се кредитират като обективни и логични, от приетите писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

Доколкото са налице вътрешни противоречия в показанията на свидетеля Х.М.Х., те не се явяват годни да променят крайните изводи на Съда, изградени по вътрешно убеждение въз основа на доказателствената съвкупност.

По делото е безспорен фактът на нарушението, което административнонаказващият орган правилно квалифицира по чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, и са безпочвени твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че точно не се установява дали са съществували някакви предпазни средства към датата на злополуката.

Съгласно текстовете на Наредбата: Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи) (чл. 60, ал. 1), За предотвратяване на риск от падане при работа на височина (вкл. на скатни покриви) се осигуряват средства за колективна защита от падане на хора, инструменти, продукти и др. (чл. 62, ал. 1), а по делото безспорно е установено, че към датите на инцидента и на проверката на общежитието за сезонни работници на ЕТ „Барбарос – М.А.” – Асеновград в село Градина няма каквито и да било предпазни средства за работа на височина – актосъставителят, установил липсата им, е категоричен, че в деня на проверката, два дни след инцидента, М.А. споделя, че не е осигурил „лични предпазни средства и доколкото знае, при извършваната дейност пострадалият е бил без колан или въже”, а свидетелят Х.Х. обяснява на съда, че на мястото, на което работят, нямат мрежи, парапети или други подобни, които да ги предпазят от падане.

Текстът на закона предвижда, че юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата на работещите и на всички останали лица, намиращи се по друг повод на обекта или в близост до него.

По смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЗБУТ „работещ” е всяко наето от работодател лице, а съгласно т. 2 от същия законов текст „работодател” е понятието, определено в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията.

В случая доказателствата по делото сочат, че пострадалото лице е наето от собственика и управителя на едноличния търговец и работещо за него – актосъставителят твърди, че от М.А. научава, че лично той с устна уговорка възлага изпълнението на хидроизолационните работи на М. Х., а от своя страна синът на починалия заявява как двамата с баща си заедно се разбират да свършат възложената работа, как съвместно инструктират работниците в колата, как гражданските договори се сключват или на името на единия, или на името на другия в зависимост от моментната им заетост, как го слуша във всички отношения, понеже е по-голям, и не му нарежда какво да прави, а на въпрос от страна на Съда във връзка с конкретния договор от 20.09.2010 година дали свидетелят е карал баща си да извърши някаква работа, отговаря: „Ние сме се разбирали двамата да я свършим тая работа. Аз и баща ми заедно движехме работите.”

Съдът отчита сключените между сина на починалия и ЕТ „Барбарос - М.А.” граждански договор от 20.09.2010 година и анекс от 03.11.2010 година към него, както и представените по делото разходни касови ордер, но намира съществуването на документите не за аргумент пострадалият от злополуката да е нает от сина си, а единствено за доказателство за изплатени от страна на едноличния търговец суми и целта, за която са изплатени - хидроизолация и строителни работи.

Договорът за възлагане с предмет „Хидроизолация на покрива на „Битова сграда – общежитие за работници” с. Градина”, подписан от свидетеля Х.Х. като изпълнител, е на обща стойност 8000 лева. В анекса към него, също подписан от свидетеля Х.Х. и уреждащ всички финансови задължения от страна на възложителя, половината от сумата е изплатена на М. Х., половината на И.М. – лица, външни по договора, като на изпълнителя са изплатени авансово и 5000 лева за изпълнение на „бъдещи работи”. Същевременно по деветте издадени от името на едноличния търговец - всички след датата на злополуката - разходни касови ордера на И.Г.М. и Х.М.Х. е изплатена сумата от общо 20500 лева.

По гореизложеното са безпочвени възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че задълженията във връзка със спазване на законодателството относно здравословните и безопасни условия на труд не са за търговеца.

Що се отнася до довода на защитата, че за да бъде осъществен състава на соченото административно нарушение следва да има причинно-следствена връзка между виновното поведение на едноличния търговец и злополуката с летален изход, следва да се отбележи, че в случая отговорността е безвиновна по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, тъй като касае неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейност от страна на ЕТ „Барбарос – М.А.” – Асеновград.

При безспорно установеното нарушение по чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 година, извършено от ЕТ „Барбарос – М.А.” – Асеновград, административнонаказващият орган точно определя следващото се наказание по чл. 55 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, според чиито текстове: „Лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413… от Кодекса на труда…”: „Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв…”.

Настоящата инстанция намира и че наложената от административнонаказващия орган санкция е съобразена с разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тъй като е в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

И актът, и Наказателното постановление са съставени при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат всички реквизити, посочени там, т.е. същите са изправни от формална страна.

Относно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за разноски – ЗАНН не съдържа законово основание за присъждането им, а съществува специален ред, по който те да бъдат поискани.

Мотивиран от изложеното, Районният съд счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление Наказателно постановление № 16 – 1600987 на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив към Министерството на труда и социалната политика, с което на ЕТ „Барбарос – М.А.” със седалище и адрес на управление: *, ЕИК *, представляван от собственика М.Н.А., на основание чл. 55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер 3500 (три хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (ДВ, бр. 37 / 2004 година).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ