РЕШЕНИЕ

№ 41

град Първомай, 18.07.2011 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на шестнадесети юни две хиляди и единадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 44 по описа на Съда за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление Наказателно постановление № 16 – 1600986 на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив към Министерството на труда и социалната политика, с което на ЕТ „Барбарос – М.А.” със седалище и адрес на управление: *, ЕИК *, представляван от собственика М.Н.А., на основание чл. 55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер 3500 (три хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (ДВ, бр. 37 / 2004 година).

Жалбоподателят М.А. в качеството си на собственик и управител на едноличния търговец моли Съдът да отмени наказателното постановление по съображения, изложени в жалбата, и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат Ж.Ж..

Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив чрез представителя си старши юрисконсулт Н.К. моли Съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, от фактическа и правна страна намира следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

Жалбоподателят М.Н.А. от около 15 години познава М. Х. като майстор, когото неколкократно наема за извършване на строително-монтажни работи, а от 7-8 години го наема заедно със сина му – свидетеля Х.М.Х., като договори за възлагане се сключват или с бащата, или със сина, но работата се изпълнява от двамата заедно и наети от тях работници.

М.А. предлага на двамата работа – да извършат хидроизолация на покрив на битова сграда за сезонните му работници в село Градина, след което на 20.09.2010 година жалбоподателят в качеството си на собственик и управител на ЕТ „Барбарос – М.А.” – Асеновград сключва Договор за възлагане със свидетеля Х.М.Х., тъй като М. Х. е по работа в Солун.

След като се прибира в България, синът му обяснява за сключения договор и че имам ангажименти за около една седмица, за което няма да може да дойде на обекта, и двамата се разбират бащата да се обади на момчета, с които от години работят съвместно, и да започнат.

М.А. предплаща за материали, които М. Х. осигурява от складове в Пловдив с отстъпка и хидроизолацията на обекта започва в началото на месец октомври 2010 година, но поради валежи не се работи всеки ден.

На 27.10.2010 година свидетелят Х.Х. е в Пловдив, а баща му по време на работа пада от покрива на недостроената част от сградата и загива.

На 28.10.2010 година Директорът на Дирекция „Инспекцията по труда” – Пловдив разпорежда проверка по повод на смъртната злополука и на следващия ден Ж.Н. (актосъставител) и В.С. – инспектори в Дирекцията – отиват в офиса на „ЕТ „Барбарос – М.А.”, срещат се със собственика, изискват документи във връзка с извършваната работа - оценка на риска, инструкции за безопасна работа, книги за инструктаж, но установяват, че името на пострадалото лице не фигурира в книгите за инструктаж.

Питат собственика дали има трудови отношения със загиналия и М.А. им обяснява, че няма подписан с М. Х. договор, а го е наел по устна уговорка, както и че и неколкократно го е ползвал като добър майстор по хидроизолационни работи. Споделя, че има сключен договор със сина на пострадалия, който в момента на проверката търсят, но не могат представят.

Инспекторите предоставят на М.А. идентификационна карта, която получават попълнена.

След прегледа на документите отиват до обекта на инцидента. Придружава ги представител на едноличния търговец, от когото разбират, че местопроизшествието не е променяно.

При направен оглед на мястото, на което М. Х. е работил и от което впоследствие е паднал, установяват, че етажната плоча не е обезопасена с парапети, ограждения, които да понесат натоварването, и че лицето е допуснато да извършва работата без необходими лични и колективни защитни средства. На обекта не заварват нито платформа за работа на височина, нито предпазна мрежа – липсват каквито и да било предпазни средства, свързани с работа на височина, на стълбището няма парапет, от терасите стърчат арматурни железа, няма обезопасяване на прозоречните отвори. Разбират, че пострадалият е паднал от ниво трета етажна плоча, докато е запълвал фуга между двете части на сградата.

Служителите на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив се връщат в офиса на едноличния търговец и в разговор със собственика разбират, че М.А. не е предоставял лични предпазни средства и доколкото знае, при извършване на дейността пострадалият е бил без колан или въже.

След извършване на проверката на базата на констатираните нарушения свидетелят Ж.Н. съставя Протокол, който на 08.11.2010 година връчва на М.А. в Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив заедно с Акт за установяване на административно нарушение № 16 – 1600986, съставен в присъствието на жалбоподателя и подписан от него.

Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели, които се кредитират като обективни и логични, от приетите писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

Доколкото са налице вътрешни противоречия в показанията на свидетеля Х.М.Х., те не се явяват годни да променят крайните изводи на Съда, изградени по вътрешно убеждение въз основа на доказателствената съвкупност.

По делото е безспорен фактът на нарушението, което административнонаказващият орган правилно квалифицира по чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, и са безпочвени твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че точно не се установява дали са съществували някакви предпазни средства към датата на злополуката.

Съгласно текста на Наредбата: Отворите в строителни и конструктивни елементи (стени, етажни плочи, покриви и др.), които създават опасност за падане от височина се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване, а по делото безспорно е установено, че към датите на инцидента и на проверката на общежитието за сезонни работници на ЕТ „Барбарос – М.А.” – Асеновград в село Градина няма каквито и да било предпазни средства за работа на височина – актосъставителят, установил липсата им, е категоричен, че в деня на проверката, два дни след инцидента, М.А. споделя, че не е осигурил „лични предпазни средства и доколкото знае, при извършваната дейност пострадалият е бил без колан или въже”, а свидетелят Х.Х. обяснява на съда, че при работа нависоко не слагат предпазна мрежа.

От своя страна текстът на закона предвижда, че юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата на работещите и на всички останали лица, намиращи се по друг повод на обекта или в близост до него.

Като възложител на работа ЕТ „Барбарос – М.А.” – Асеновград се явява работодател по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ („работодател” е понятието, определено в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията) - той отговаря за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд според текста на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ, т.е. негово е задължението да обезопаси с парапети и ограждения, които да понесат съответното натоварване, отворите в строителни и конструктивни елементи (стени, етажни плочи, покриви и др.), които създават опасност за падане от височина.

Безпочвени са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че не едноличният търговец осъществява състава на соченото в Акта и Наказателното постановление административно нарушение, тъй като „по никакъв начин не е възлагал работа на потърпевшия М. Х.”, а на сина му Х.Х.. Без значение по настоящото дело е фактът кому е възложена работата по хидроизолацията – обстоятелството, че към датите на злополуката и проверката липсват предприети мерки по безопасност на труда правят едноличния търговец административнонаказателноотговорно лице като собственик на обекта.

В случая отговорността е безвиновна по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, тъй като касае неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейност от страна на ЕТ „Барбарос – М.А.” – Асеновград и дори не е необходимо да се търси причинно-следствена връзка с настъпилия летален резултат от злополуката от 27.10.2010 година, поради което се явяват несъстоятелни твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя в тази насока.

По мотиви от изложеното е ирелевантно от кого е възложена работата на починалия, но настоящата инстанция намира за необходимо да обсъди спора и в тази насока.

Съдът отчита сключените между сина на починалия и ЕТ „Барбарос - М.А.” граждански договор от 20.09.2010 година и анекс от 03.11.2010 година към него, както и издадените разходни касови ордер от името на едноличния търговец, но намира документите единствено за доказателство за изплатени от страна на последния суми и целта, за която са изплатени - хидроизолация и строителни работи, - но не и за аргумент, че пострадалият от злополуката е нает от сина си, защото и актосъставителят е категоричен в показанията си как М.А. споделя, че лично наема М. Х. по устна уговорка, защото и синът на пострадалия твърди, че М.А. възлага работата и на двамата.

При безспорно установеното нарушение по чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 година, извършено от ЕТ „Барбарос – М.А.” – Асеновград, административнонаказващият орган точно определя следващото се наказание по чл. 55 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, според чиито текстове: „Лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413… от Кодекса на труда…”: „Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв…”.

Настоящата инстанция намира и че наложената от административнонаказващия орган санкция е съобразена с разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тъй като е в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

И актът, и Наказателното постановление са съставени при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат всички реквизити, посочени там, т.е. същите са изправни от формална страна.

Мотивиран от изложеното, Районният съд счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 16 – 1600986 на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив към Министерството на труда и социалната политика, с което на ЕТ „Барбарос – М.А.” със седалище и адрес на управление: *, ЕИК *, представляван от собственика М.Н.А., на основание чл. 55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер 3500 (три хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (ДВ, бр. 37 / 2004 година).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ