№ 34
град Първомай, 12.05.2011 година
Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в
открито заседание на дванадесети април две хиляди и единадесета година със
Председател Спасимир
Здравчев
при
секретаря А.Г.,
като
разгледа докладваното от съдията докладчик НАХД № 34 по описа на Съда за
2011 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН.
Обжалвани са три Наказателни постановления от
24.01.2011 година на Началника на РУ „Полиция” - Първомай, с които на А.Д.В., ЕГН ********** ***, е
ангажирана административнонаказателната отговорност, както следва:
Ø
с Наказателно
постановление № 1: за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по
пътищата на основание чл. 174, ал. 3 от същия Закон е наложена глоба
в размер на 800 (осемстотин) лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от петнадесет месеца, като на основание Наредба № Iз-1959 / 2007 година на
министъра на вътрешните работи са
отнети 12 контролни точки;
Ø
с Наказателно
постановление № 7:
ü
за нарушение на
чл. 103 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от
същия Закон е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да
се управлява МПС за срок от три
месеца;
ü
за нарушение на
чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 179, ал. 1, т.
4, предложение 2 от същия Закон е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева, като на основание Наредба
№ Iз-1959 / 2007 година на министъра на вътрешните работи са отнети 5 контролни точки.
Ø
с Наказателно
постановление № 8:
ü
за нарушение на
чл. 20, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 179, ал.
2, предложение 1 от същия Закон е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева;
ü
за нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 от същия Закон е наложена глоба в размер на 150 (сто и петдесет) лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от пет месеца.
Жалбоподателят А.Д.В. чрез процесуалния си
представител адвокат Н.Ш.Б. *** моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно
постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната
инстанция.
Въззиваемата страна РУ „Полиция” – Първомай, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
и е процесуално допустима, а разгледана
по същество, същата е частично основателна,
но не по съображенията, изложени в нея.
От фактическа страна:
На 31.12.2010 година във вила на околовръстния път
между град Първомай и квартал Дебър жалбоподателят А.В., съпругата му и гостите
им - свидетелите Х. и Д. К. и още две семейства празнуват посрещането на Нова
година.
На същата дата от 18:00 часа до 06:00 часа на
01.01.2011 година на смяна са свидетелите В. и Б. и полицай Б. - дежурен
автопатрул, като след 1:30 часа са на установъчен пункт в центъра на града – на
улица „Димитър Благоев.” до аптека „Асклеп”, срещу заведение „Даун Таун”.
След настъпването на Новата година компанията решава
да отиде на дискотека в центъра на град Първомай. С „Мерцедес Ц 180” с ДК № *,
управляван от жалбоподателя, той, съпругата му и свидетелите К. спират на улица
„Димитър Благоев.” пред заведение „Даун Таун” в посока юг – север и пеш отиват
до намиращата се в близост дискотека „Ай клуб”, но входът от 5 лева на човек не
ги устройва и решават да се върнат във вилата.
Полицейските служители чуват жалбоподателя да вика
ядосано по центъра, виждат го как залита и се качва на шофьорското място в
мерцедеса си и потегля направо с въртене на гуми, с несъобразена скорост към
кръстовището с улица „Братя Миладинови – север” (успоредна на жп линията),
откъдето се връща по улица „Димитър Б.” в посока север-юг и до дом № 2А
поваля две от служещите като преграда между платното и тротоара застопорени
метални тръби, но не спира.
Полицай И.Б. подава стоп-палка, но водачът продължава
движението си – минава покрай полицаите, достига до кръстовището с улица
„Орфей”, не спира на знак Б2 „Спри, пропусни движещите се по пътя с
предимство!”, завива надясно и продължава в посока към квартал Дебър.
20-30 секунди след като мерцедесът минава покрай тях,
полицаите се качват в патрулния автомобил и търсят нарушителя в дома му на
улица „Васил Друмев”, но не го откриват.
През това време пътниците в мерцедеса отново отиват
до вилата на А.В. ***, където той и съпругата му се спречкват, тя излиза, а
скоро след това и свидетелите К. си тръгват.
След по-малко от час по разпореждане на оперативния
дежурен полицейските служители посещават дом на улица „Княз Борис Първи” по
сигнал за семеен скандал.
Забелязват отвън автомобила на жалбоподателя, а
съпругата му ги посреща с молба да влязат по-бързо, защото мъжът й в момента
нанася побой над баща й.
Полицаите разделят двамата мъже, паднали на земята в
схватка. А.В. оказва съпротива, което налага използване на белезници.
Искат да го изпробват за алкохол с техническо
средство, но жалбоподателят отказва.
След като служителите на реда го вкарват в патрулния
автомобил, в разговор със съпругата и тъста му разбират, че тя е отишла пеш в
дома на баща си преди около 20 минути, след което с мерцедеса е дошъл и
жалбоподателят и е разбил с шут вратата на къщата.
Лицето е отведено в РУ „Полиция” – Първомай за
изясняване на случая.
Там В. през цялото време се държи арогантно със
служителите на реда – бута, хвърля, вика, псува, заплашва. Отрича да е извършил
нарушения по Закона за движение по пътищата, тъй като не е управлявал
мерцедеса, като твърди, че шофьор е съпругата му и отказва да изпълни издадения
му талон за медицинско изследване.
Съставени са му три акта за установяване на
административни нарушения, които жалбоподателят отказва да подпише и скъсва,
въз основа на които са издадени атакуваните Наказателни постановления.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за
безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на
въззивната инстанция свидетели Т.В.В., И.М.Б., Х.М.К. и Д.З.К. като обективни,
логични и взаимнодопълващи се и от приложената административнонаказателна
преписка.
При постановяване на решението Съдът не взема предвид
представения от наказващия орган фотоалбум на посетеното местопроизшествие, тъй
като същият не е приобщен към административнонаказателната преписка, съгласно
разпоредбите на чл. 42, т. 10 от ЗАНН.
Съдът отчита обстоятелството, че и двамата свидетели,
пътували с жалбоподателя в мерцедеса на инкриминираната дата, виждат само
патрулния автомобил, но не и подадената стоп-палка от свидетеля Б. - последното
е задължение на водача, не на пътниците. Невъзприемането на полицейския сигнал
от свидетелите К. не опровергава безспорно установения факт, че органите на
реда правят опит да спрат шофьора на мерцедеса след причинено ПТП.
В тази връзка са неоснователни твърденията на
защитата за противоречия в показанията на свидетелите Б. и В., тъй като и
двамата полицейски служители са категорични, че на нарушителя е указано да
спре, което разпореждане той не изпълнява.
Що се отнася до довода за противоречия между
показанията на полицейските служители и познатите на жалбоподателя относно
маневрата, с която са повалени металните тръби, това обстоятелство е без
значение за факта на нарушението.
При обсъждане на останалите кредитирани по делото
доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на
противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.
От правна страна страна:
1. С Наказателно постановление № 1 / 24.01.2011 година
на А.Д.В. е вменено в административнонаказателна отговорност нарушение по чл.
5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно чийто текст На водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества.
За това нарушение същият закон предвижда наказание по чл. 174, ал. 1: Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство (…) за срок от 1 до 12 месеца и глоба от 200 до 500
лв., който управлява моторно превозно средство (…) с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско
изследване и / или с техническо средство, определящо съдържанието на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух (…).
И Наредба № 30
от 27.06.2001 година (издадена от министъра на здравеопазването, министъра
на вътрешните работи и министъра на правосъдието) в чл. 1, ал. 2 визира: „Употребата
на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на
съответни технически средства и / или чрез медицински и лабораторни
изследвания”.
В случая употребата на алкохол от жалбоподателя не е
установена по нито един от двата предвидени способа, заради отказа на А.В. да
бъде изпробван, което е подробно описано и в АУАН № 1 / 01.01.2011 година, и в
издаденото въз основа на него Наказателно постановление.
За отказ за установяване на наличие на алкохол в
кръвта Законът за движение по пътищата предвижда наказание по чл. 174, ал. 3: Водач на моторно превозно средство (…),
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство (…)
за срок от 12 до 18 месеца и глоба от 500 до 1000 лв., като разпоредбата
инкорпорира в себе си както задължителната норма на поведение, така и
следващата се за неизпълнението й санкция.
Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал.
1, т. 6 от ЗАНН в акта и в наказателното постановление се посочват законовите
разпоредби, които са нарушени виновно, като същите следва да са съответни на
фактическите обстоятелства по нарушението. Неспазването на това нормативно
изискване има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт и е
основание за неговата отмяна.
2. С Наказателно постановление № 7 / 24.01.2011 година
въз основа на така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира,
че наказващият орган правилно ангажира административнонаказателната отговорност
на А.Д.В. по чл. 103 от Закона за движение по пътищата: При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. Правилно определя и следващата се за
нарушението административнонаказателна норма по чл. 175, ал. 1, т. 4 от същия
закон: Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението.
Точно е ангажирана отговорността на жалбоподателя и
за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата: Участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка – всички свидетели са категорични в
показанията си, че жалбоподателят не спира с мерцедеса си на знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се с предимство!” при десния завой от улица „Димитър Благоев.”
към улица „Орфей”. В случая обаче не е спазен императивът на закона за
съответствие между нарушена и санкционна правна норма, което също се явява
съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на Наказателно
постановление № 7 в тази част.
За нарушението по чл. 6, т. 1 от Закона за движение
по пътищата наказващият орган санкционира жалбоподателя по чл. 179, ал. 1, т.
4, предложение 2. Но разпоредбата на този текст предвижда наказание за водач на
технически неизправно моторно превозно средство. А за неспиране на знак Б2
„Спри! Пропусни движещите се с предимство!” законът предвижда наказание по чл.
чл. 183, ал. 2, т. 3, предложение 1 и наказание по чл. 179, ал. 1, т. 5, предложение 2, „ако от това е
създадена непосредствена опасност за движението”.
3. Наказателно постановление № 8 / 24.01.2011 година в
частта, в която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по
пътищата също следва да се отмени, заради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
актосъставителят правилно и законосъобразно е съставил АУАН № 8 / 01.01.2011
година. Посочените там нарушени нормативни разпоредби - чл. 20, ал. 1 и ал. 2
от Закона за движение по пътищата: Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват (чл. 20, ал. 1); Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението (чл. 20, ал. 2) и съответстват на фактическото положение към
инкриминираната дата относно причиненото от жалбоподателя пътнотранспортно
произшествие: „Управлява МПС по ул. „Д. Б.” в посока север-юг с несъобразена
скорост с пътните условия и до дом № 2а губи контрол над МПС-то
което управлява и се блъска в метални тръби, поставени на тротоара вдясно по
посока на движението”.
Но в Наказателното постановление, с което се вменява
в отговорност нарушението, освен че в разрез с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН не
са посочени описаните в АУАН обстоятелства, при които е извършено нарушението,
не е съобразено изискването на чл. 57, ал 1, т. 6 от ЗАНН относно виновно
нарушената разпоредба. Описано е нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 2 от ЗДП, но
ал. 1 няма точки. От една страна, ал. 1 на посочения законов текст императивно указва
правило на поведение, но е бланкетна - съдържанието й следва да се изпълни с
факти от нарушението. От друга страна, в настоящия случай фактите на
нарушението запълват състава на ал. 2 на чл. 20 от ЗДП, но такова нарушение не
е вменено в отговорност на жалбоподателя.
С Наказателно постановление № 8 / 24.01.2011 година
при безспорно установените обстоятелства Съдът намира, че наказващият орган
правилно ангажира административнонаказателната отговорност на А.Д.В. по чл.
123, ал. 1 т. 1 от Закона за движение по пътищата: Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен: без да създава опасност за движението по пътя, да спре,
за да установи какви са последиците от произшествието. Точно е определена и
следващата се за нарушението административнонаказателна норма по чл. 175, ал.
1, т. 5 от същия закон: Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие.
Нарушенията по чл. 103 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от
Закона за движение по пътищата са описани в Актове № 7 и № 8 от 01.01.2011
година и Наказателните постановления № 7 и № 8 от 24.01.2011 година, конкретизирани
по време, място и извършител и са в съответствие с всички други изисквания на
чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН. Наложените наказания са в съответствие с
разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН (за всяко нарушение е наложено отделно
наказание) и всички са границите на посоченото в закона, съгласно нормата на
чл. 27, ал. 1 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган определя размера на
наказанията по чл. 175, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДП към средата на посоченото в
цитираните законови текстове при баланс на отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства – от една страна, арогантното поведение на
жалбоподателя, а от друга – липсата на предишни нарушения на правилата за
движение по пътищата.
Настоящата инстанция не следва да се произнася
отделно за отнетите контролни точки за нарушенията по чл. 174, ал. 3 (чл. 5,
ал. 3, т. 1) и чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за
определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на
моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на
нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, -
тъй като съгласно чл. 157, ал. 1 от Закона за движение по пътищата те служат за отчет на извършваните нарушения и
отнемането им не е нито наказание, нито принудителна административна мярка, а
фактическо действие с контролно-отчетен характер, извършвано от наказващия
орган в условията на обвързана компетентност.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав,
РЕШИ:
Отменя Наказателно
постановление № 1 / 24.01.2011 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай,
с което на А.Д.В., ЕГН **********
***, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата на
основание чл. 174, ал. 3 от същия Закон е наложена глоба в размер на 800 (осемстотин) лева и лишаване от право да
се управлява МПС за срок от петнадесет
месеца, като на основание Наредба №
Iз-1959 / 2007 година на министъра на вътрешните работи са отнети 12 контролни точки.
Отменя Наказателно
постановление № 7 / 24.01.2011 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, в
частта, в която на А.Д.В., ЕГН **********
***, за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата на основание
чл. 179, ал. 1, т. 4, предложение 2 от същия Закон е наложена глоба
в размер на 100 (сто) лева, като на основание Наредба № Iз-1959 / 2007 година на
министъра на вътрешните работи са
отнети 5 контролни точки.
Потвърждава Наказателно
постановление № 7 / 24.01.2011 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, в
частта, в която на А.Д.В., ЕГН **********
***, за нарушение на чл. 103 от Закона за движение по пътищата на основание чл.
175, ал. 1, т. 4 от същия Закон е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да
се управлява МПС за срок от три месеца.
Отменя Наказателно
постановление № 8 / 24.01.2011 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай,
в частта, в която на А.Д.В., ЕГН **********
***, за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата на
основание чл. 179, ал. 2, предложение 1 от същия Закон е наложена глоба
в размер на 100 (сто) лева.
Потвърждава Наказателно
постановление № 8 / 24.01.2011 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай,
в частта, в която на А.Д.В., ЕГН **********
***, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от същия Закон е наложена глоба в размер на 150 (сто и петдесет) лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от пет месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Председател: (п)
СЗ
/ АГ