Р Е Ш Е Н И Е

№ 24

гр. Първомай, 15.04.2011 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд Първомай, втори съдебен състав в открито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и единадесета година, в състав:

Районен съдия: Матей Златанов

при секретаря: Таня Петрова

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 24 по описа на съда за 2011 год.

за да се произнесе, взе предвид:

Обжалва се наказателно постановление № 90/01.10.2010 год. на Директора на РИОСВ – Пловдив, с което на Я.П.Я., ЕГН **********,***, в качеството му на кмет на с. Дълбок извор, общ. Първомай, на основание чл. 116, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 92, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 16, ал. 3, т. 8 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложено административно наказание глоба в размер на 1 400 лева за това, че на 13.08.2010 год. на територията и в землището на с. Дълбок извор, обл. Пловдив, не е осъщестил контрол на дейностите по събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на отпадъци, формирани от жизнената дейност на жителите на с. Дълбок извор, общ. Първомай, а именно: допуснал е нерагламентирано замърсяване със смесени битови отпадъци на следните терени: местността “Домус дере” в югозападния край на селото и покрай реката в югоизточната част на селото.

Недоволен от издаденото наказателно постановление нарушителят го обжалва, като моли, чрез лично и чрез процесуалния си представител адв. И.М., същото да бъде отменено от съда поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. На първо място твърди, че не оправомощен да изпълнява тези задължения и не следва да носи административнонаказателна отговорност, а отговорно лице е кмета на общината. Твърди, че в обстоятелствената част на наказателното постановление са описани две нарушения, като не е ясно за кое е наложено наказание – за нарушение на чл. 92 от ЗОУ, или нарушение на чл. 16, ал. 3, т. 8 от ЗОУ, което нарушава правото на защита на жалбоподателя. Твърди, че не е посочена дата на нарушението, което също е съществено процесуално нарушение, тъй като пречи на жалбоподателя да организира защитата си и да бъде проверен срокът на чл. 34 от ЗАНН.

Административнонаказващият счита наказателното простановление правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните доказателства, установи:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество същата е основателна.

С наказателно постановление № 90/01.10.2010 год. Директора на РИОСВ – Пловдив е наложил наказание глоба в размер на 1 400 лева на Я.П.Я., в качеството му на кмет на с. Дълбок извор, общ. Първомай, за това, че на 13.08.2010 год. на територията и в землището на с. Дълбок извор, обл. Пловдив, не е осъществил контрол на дейностите по събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на отпадъци, формирани от жизнената дейност на жителите на с. Дълбок извор, общ. Първомай, а именно: допуснал е нерагламентирано замърсяване със смесени битови отпадъци на следните терени: местността “Домус дере” в югозападния край на селото и покрай реката в югоизточната част на селото.

Нарушението е констатирано от актосъставителя при извършена проверка на 13.08.2010 год., при която, в присъствието на жалбоподателя и представител на община Първомай е направена обиколка на населеното място и са констатирани нерегламентирани замърсявания на територията му.

Съставен е акт за установяване на административно нарушение, в който е описаната горната фактическа обстановка и е посочена като нарушена норма на закона чл. 92 във вр. с чл. 16 от ЗУО. Актът е съставен срещу жалбоподателя, тъй като е прието, че той е упълномощено лице, по силата на Заповед № РД – 15 – 465/10.07.2008 год. и Заповед № РД – 15 – 474/15.07.2010 год. на Кмета на Община Първомай. Това е било заявено от представителя на община Първомай, който е посочил цитираните заповеди. Със съдържанието на акта е бил запознат жалбоподателя.

Административнонаказващият орган, след като взел предвид, че е съставен акт за установяване на административно нарушение на 13.08.2010 год. издал обжалваното наказателно постановление, като определил санкция на осн. чл. 116, ал. 1, т. 4 от ЗУО при същата фактическа обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение.

Фактическата обстановка, отразена в наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение, се установява и от разпитания в съдебно заседание в качеството на свидетел актосъставител, чиито показания съдът кредитира като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същият е поел и наказателна отговорност по чл. 290 от НК и няма индиция за неговата заинтересованост. В хода на производството не се посочиха и събраха доказателства, от които да се направи друг извод относно приетите за осъществени факти.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентен орган, видно от представената заповед № РД – 385/20.04.2010 год. на Министъра на околната среда и водите. Наказателното постановление е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Съдът счита, че наказателното постановление е издадено при нарушение на процесуалните правила.

Актът и наказателното постановление са издадени срещу лице, което не е било оправомощено да носи отговорност, съгласно чл. 116, ал. 1, т. 4 от ЗУО, който определя наказателноотговорното лице като длъжностно лице, неосъществило контрола по управление на отпадъците, съгласно чл. 92 от ЗУО. Чл. 92 от ЗУО указва, че кметът на общината, или друго оправомощено от него длъжностно лице контролира дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане на битови и строителни отпадъци. Посочените в акта и наказателното постановление заповеди на кмета на община Първомай Заповед № РД – 15 – 465/10.07.2008 год. и Заповед № РД – 15 – 474/15.07.2010 год. на Кмета на Община Първомай, не съдържат изрично оправомощаване на длъжностни лица за посочените дейности, или с други думи не е налице прехвърляне на задължения да осъществяват така посочения контрол. Не може да се търси отговорност от едно лице за неизпълнение на задължения, които не са му възложени нито по силата на закона, нито изрично по силата на нарочен административен акт, какъвто е заповедта за делегиране на правомощия, респективно на задължения. Упълномощаването на жалбоподателя да съставя актове за установяване на извършени нарушения по наредбата за управление на отпадъците на територията на община Първомай и Наредбата за чистотата и обществения ред на територията на община Първомай, каквото е съдържанието на цитираните в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление заповеди, не са административен акт, който прехвърля задължения за осъществяване на контрол върху дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане на битови и строителни отпадъци, каквото изрично оправомощаване изисква чл. 92 от ЗУО, за да може жалбоподателя по силата му да носи административнонаказателна отговорност за неизпълнение на тези точно задължения. В представената заповед от 27.07.2010 на Кмета на Община Първомай също няма изрично такова оправомощаване. Същата няма как да е била сведена до знанието на жалбоподателя преди констатиране на административното нарушение, за да може да се приеме, макар и в нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, че жалбоподателят е бил оправомощен към датата на извършване на нарушението за осъществяване на контрол по дейността на управление на отпадъците. От представеното писмо на община Първомай до кметство с. Дълбок извор не е видно, че заповедта е изпратена за сведение и изпълнение преди извършената проверка, като няма отбелязване кога е получена в кметството. Поради това и жалбоподателя, тъй като няма представени доказателства за оправомощаването му по чл. 92 от ЗОУ от кмета на община Първомай, не е административнонаказателно отговорно лице за извършено нарушение по чл. 116, ал. 1, т. 4 от ЗУО, за което деяние е наложеното наказание.

Съдът споделя и становището на жалбоподателя, че в наказателното постановление са изписани съставите на две различни административни нарушения, като словом, така и цифром, като е наложено едно наказание. Съставите на нарушенията на чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗУО и на чл. 16, ал. 3, т. 8 от ЗУО са различни. Разпоредбата на чл. 16, ал. 3, т. 8 от ЗУО вменява задължение на кмета на общината да предотвратява изхвърляне на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища. Санкцията за неизпълнение на цитираната норма e регламентирана в чл. 116, ал. 2, т. 5 от ЗУО, поради което за констатирано такова нарушение не е допустимо да се налага наказание по чл. 116, ал. 1, т. 4 от ЗУО, който визира друг състав на административно нарушение. Именно такова нарушение – допускане на нерегламентирано замърсяване, е описано в акта за установяване на административно нарушение, както и след това в обжалваното наказателно постановление. Действително, извършване на това конкретно нарушение предпоставя и неосъществяване на достатъчен контрол от длъжностното лице, но при положение, че съществува специална разпоредба, в която е посочено това изпълнително деяние като административно нарушение, за същото не може да се налага санкция, предвидена за друго, макар по-общо формулирано нарушение. За това нарушение е важно да бъде посочена датата на извършването му – датата на възникване на нерегламентираното сметище, с оглед осъществяване правото на защита на жалбоподателя и спазване на имтеративната разпоредба на чл. 57, т. 5 от ЗАНН. Възможно е същото да е било осъществено в един по-ранен момент, когато изобщо жалбоподателя да не е имал качеството на длъжностно лице, поради срочността на длъжността му, а и да са изтекли сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съставът на чл. 92 от ЗУО се изпълнява с неосъществяване на контрол при дейностите на управление на отпадъците, като следва да бъде конкретизирано точно в какво се изразява бездействието на длъжностното лице, при което, като продължено административно нарушение, осъществено чрез бездействие, може да се приеме, че датата на установяването му е и дата на извършване на нарушението. Такава конкретизация няма направена в наказателното постановление, а посочването съставомерно нарушение по чл. 116, ал. 2, т. 5 от ЗУО не може да се приеме от настоящия състав като такава конкретизация. Това е още едно нарушение на правото на защита на жалбоподателя.

Поради изложеното съдът счита, че наказателното постанолвление следва да бъде отменено изцяло, без съдът да се произнася по същество, поради наличието на съществени процесуални нарушения при издаването му.

Воден от посочените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 90/01.10.2010 год. на Директора на РИОСВ – Пловдив, с което на Я.П.Я., ЕГН **********,***, в качеството му на кмет на с. Дълбок извор, общ. Първомай, на основание чл. 116, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 92, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 16, ал. 3, т. 8 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложено административно наказание глоба в размер на 1 400 лева, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

МЗ / ТП