27

 

град Първомай, 26.04.2011 година

 

 

Първомайски районен съд, първи съдебен състав, в открито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и единадесета година със

Съдия докладчик Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 11 по описа на Съда за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 39011-5001295 / 27.09.2010 година на Директора на Териториална дирекция - Пловдив на Национална агенция за приходите, с което на „Алекс Комерс” ЕООД, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление: град Първомай, *, със законен представител А.В.Б., управител, на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) наложена имуществена санкция в размер 700 (седемстотин) лева за нарушение по чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006 година на Министъра на финансите във връзка с чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.

Управителят на „Алекс Комерс” ЕООД – Първомай чрез процесуалния си представител адвокат М.Д.К. от Адвокатска колегия – Пловдив моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна Териториална дирекция на НАП - Пловдив чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.П.С. моли Съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

 

На 13.04.2010 година инспекторът по приходите в Териториална дирекция на НАП – Пловдив П.Ф.Г. (актосъставител) и колегата му С.И.С. извършват предварително възложена проверка за установяване на наличности на зърно в „Алекс Комерс” ЕООД – Първомай. Търсят управителя на адреса, посочен за седалище на дружеството, и тъй като не го намират, се свързват с него по телефона.

Не след дълго А.Б. се явява и донася мобилно фискално устройство, защото няма определен обект с каса.

Служителите на НАП – Пловдив разчитат продажби от фискалното устройство (ЕКАПАФ / ЕЛКА 2000 с ИН № * и № на ФП *) на обща стойност 24154,08 лева и тъй като управителят декларира, че за деня няма постъпили суми от продажби, П.Г. разпечатва електронна контролна лента № 049, от която вижда осъществени продажби: две на 19.03.2010 година съответно на стойност 7873,68 лева и 7759,20 лева и една на 31.03.2010 година на стойност 8521,20 лева - установява, че за посочените дни продажбите не са отразени във фискалната памет на устройството и извършва записа с нулиране на фискалното устройство, като отпечатва пълен дневен финансов отчет (Отчет 01 нулиране), който оставя за прилагане към касовата книга.

На място е съставен Протокол за извършена проверка № 1209 / 13.04.2010 година (бланка № 0063330), в който са отразени констатациите, а А.Б. представя Декларация за налична стока по складове на дружеството.

На 21.04.2011 година управителят на дружеството жалбоподател се явява в Териториална дирекция на НАП – Пловдив, където в негово присъствие е съставен Акт № S001295 за установяване на административното нарушение, извършено на 19.03.2010 година, въз основа на който е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели, които се кредитират като обективни и логични, от приетите писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

Въз основа на фактически установеното Съдът намира следното от правна страна:

Деянието на нарушителя правилно е санкционирано по текста на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти чрез фискални устройствата (издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС), който гласи: Лицето по чл. 3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби, а безспорно жалбоподателят е от кръга на лицата, длъжни да регистрират и отчитат извършваните от тях продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, съгласно чл. 3 от Наредбата.

В тази връзка се неоснователни доводите на защитата, че доверителят й не е извършил вмененото му в отговорност нарушение, защото продажбите от двете дати са въведени в паметта на устройството, издадени са касови бонове и информацията за тези продажби е продължила да съществува към датата на проверката, което прави деянието несъставомерно, а съгласно нормата на чл. 39, ал. 1 от Наредбата следва да са налице кумулативно и трите елемента на предвидения фактически състав – отчет, нулиране, записване в паметта.

Не се спори, че информация за извършените на 19.03.2010 година продажби съществува в устройството, но тя не е съхранена по надлежния начин във фискалната му памет в деня на извършването им чрез финансов отчет с нулиране, защото в противен случай сумите от 7873,68 лева и 7759,20 лева няма да са отразени в електронната контролна лента от 13.04.2010 година. Именно актосъставителят изпълнява императива на чл. 39, ал. 1 от Наредбата в деня на проверката със запис във фискалната памет (№ БЛОК ФП: 0016) и отпечатване на „Отчет 01 нулиране дневен финансов” от ползваното от жалбоподателя устройство.

Що се отнася до заявената от адвокат К. липса на вина при извършване на нарушението, настоящата инстанция споделя становището й, но вината е субективното отношение на дееца към деянието, а поради правосубектността на жалбоподателя (юридическо лице) вината не е елемент от фактическия състав на вмененото му нарушение, защото отговорността в случая е обективна, безвиновна, за неизпълнение на задължение от „Алекс Комерс” ЕООД – Първомай към държавата при осъществяване на дейността си, съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН.

Несъстоятелни са и аргументите в жалбата за съставяне на два акта за едно и също нарушение и за грешна констатация в издадените въз основа на тях наказателни постановления, тъй като и в двете е отразено, че нарушението е за първи път.

По аргумент от нормата на чл. 18, ал. 1 от ЗАНН, приложима на основание препращащата норма на чл. 83, ал. 2 от същия закон, за всяко отделно административно нарушение се налага и търпи отделно наказание, а в случая са установени две неизпълнения на императива по чл. 39, ал. 1 от Наредбата за отпечатване на пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби – на 19.03.2010 година и на 31.03.2010 година, за първото от които е съставен АУАН № S001295 / 21.04.2011 година. А отбелязването „Нарушението е за първи път” в атакуваното НП № 39011-5001295 / 27.09.2010 година е заради обстоятелството, че до 13.04.2010 година (датата на проверката) от контролните органи не са установявани други такива нарушения, за които да е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Алекс Комерс” ЕООД – Първомай - в противен случай за всяко от неизпълненията на задължението по чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 / 2006 година дружеството би следвало да бъде санкционирано при условията на повторност по чл. 185, ал. 5 от ЗДДС.

При безспорно установеното от доказателствената съвкупност извършване на твърдяното в Наказателното постановление нарушение от жалбоподателя, наказващият орган точно ангажира административнонаказателната му отговорност по чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС, съгласно чиито текстове: Лице, което наруши реда и начина за … отчитане … на фискалните устройства, … се наказва с … имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци… Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1 (…имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.).

Наложеното наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, тъй като размерът от 700,00 лева е определен в законовите граници към минимума на предвиденото и е съобразен с тежестта на нарушението и вредоносните последици: от една страна – отчетено е като отегчаващо обстоятелство високата степен на обществена опасност на нарушението, защото се увреждат интересите на държавата във връзка с контрол върху финансовия оборот, а от друга страна като смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетен фактът, че нарушението е за първи път.

И актът, и Наказателното постановление са съставени при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат всички реквизити, посочени там, т.е. същите са изправни от формална страна и са несъстоятелни възраженията от страна на жалбоподателя за абсолютно нарушаване на процедурата по съставяне на АУАН № S001295 / 21.04.2011 година, тъй като посоченият в него свидетел е колега на актосъставителя, както и че неиздаването на НП № 39011-5001295 / 27.09.2010 година в срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН е съществено процесуално нарушение.

Критерий за същественост или не на процесуалното нарушение е дали то е от категорията на ограничаващите правата на някоя от страните в процеса - в случая нито едно от посочените обстоятелства не води до тази хипотеза.

Недопустимо е да си счита, че свидетелят С.И.С. е заинтересован по някакъв начин от факта на установяване на нарушението, а оттам – и от изхода на административнонаказателната преписка само защото работи съвместно със свидетеля П.Ф.Г. в Териториална агенция на НАП – Пловдив. Подобен род логика би довела до необоснования извод, че още по-заинтересован е актосъставителят и като такъв не би могъл да изпълнява служебните си контролиращи функции в качеството си на инспектор по приходите. От друга страна чл. 40, ал. 3 от ЗАНН предвижда възможността актът да се състави в отсъствието на свидетели и в този смисъл ролята им е декларативна, т.е. дори отсъствието им не накърнява правото на защита на нарушителя и не води до съществени порок на акта (в този смисъл Решение от 05.02.2001 година на CPC по НАХД № 8045 /2000 година но Софийски районен съд). Нещо повече – в случая обстоятелствата по нарушението се обективират от разпечатка от фискалното устройство, ползвано от жалбоподателя, и отразената в акта и наказателното постановление информацията е съгласно изведените на 13.04.2010 година данни от ЕКАПАФ / ЕЛКА 2000 с ИН № * и № на ФП *.

А нарушаването на едномесечния срок от съставянето на акта до издаване на атакуваното постановление не се явява самостоятелно основание за отмяна на последното, поради порок. За разлика от изтичането на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, неспазването на срока по чл. 52, ал. 1 не преклудира права – срокът е инструктивен и следва да гарантира единствено своевременно произнасяне на наказващия орган по преписката, като неспазването му не води нито до прекратяване на административнонаказателното производство, нито до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Първомай, първи съдебен състав счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да се потвърди и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

 

 

Потвърждава Наказателно постановление № 39011-5001295 / 27.09.2010 година на Директора на Териториална дирекция - Пловдив на Национална агенция за приходите, с което на „Алекс Комерс” ЕООД, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление: град Първомай, *, със законен представител А.В.Б., управител, на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер 700 (седемстотин) лева за нарушение по чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Съдия докладчик: (п)

СЗ / АГ