№ 19

град Първомай, 19.03.2011 година

Първомайски районен съд, първи съдебен състав, в открито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и единадесета година със

Съдия докладчик Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева

като разгледа докладваното от съдията докладчик НАХД № 5 по описа на Съда за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 561 / 21.10.2010 година на Началника на РУ „Полиция” - Първомай, с което на В.К.К., ЕГН ********** ***, са наложени:

Ø глоба в размер на 700 (седемстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от петнадесет месеца на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата за нарушение на същия текст от закона;

Ø глоба в размер на 10 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 100, ал. 1 от същия закон;

Ø глоба в размер на 10 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от същия закон.

С Постановлението на основание Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. на министъра на вътрешните работи за нарушението на В.К. по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата са отнети 12 контролни точки.

Жалбоподателят В.К.К. чрез процесуалния си представител адвокат Д.Н.А. *** моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна РУ „Полиция” – Първомай, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

От 18:00 часа на 06.10.2010 година до 06:00 часа на 07.10.20100 година свидетелите Я.Д., Ж.М. и К.Б., полицейски служители, са дежурен автопатрул по улиците на град Първомай.

Малко след полунощ са в северната част на града и се движат по улица „Спартак” в посока към жп прелеза със служебен автомобил, управляван от свидетеля Я.Д..

На около 50 метра насреща забелязват автомобил, който пресича прелеза и изведнъж рязко потегля наляво, в посока изток-запад по улица „Братя Миладинови” – север.

На полицаите им прави впечатление потеглянето – с доста повече газ, отколкото обикновено се подава на една кола. Заради късния вечерен час, в който обикновено не срещат автомобили по улиците, служителите на реда се усъмняват, че водачът може да е употребил алкохол и да се е притеснил от тяхното присъствие. Решават да му извършат проверка – завиват надясно и потеглят след него.

Като го приближават, свидетелят Ж.М. познава шевролета на В.К., за когото знае, че живее наблизо. С непрекъснат визуален контакт продължават да го следват из пресечките с доста висока скорост и достигат до улица „Христо Смирненски”, на която е домът на жалбоподателя.

Преследваната и полицейската коли паркират едновременно пред кооперацията на В.К..

Докато тримата полицаи слизат от патрулния автомобил, виждат как от шофьорската врата на другата кола слиза жалбоподателят, а от дясната – съпругата му, свидетелят Д. Н.-К., които с ускорена крачка тръгват към входа на кооперацията.

Служителите на реда извикват жалбоподателя да се върне, а свидетелят Я.Д. му разпорежда да предаде документи за самоличност за извършване на полицейска проверка, но жалбоподателят категорично отказва и няколко минути спори, че не е управлявал той, а неговата съпруга. Не се съгласява и да бъде проверен с техническо средство дрегер за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.

С патрулния автомобил е отведен в РУ „Полиция” – Първомай за установяване на самоличността и правоспособността да бъде водач на МПС, тъй като през цялото време отрича той да е управлявал, което изтъква за причина да не представи документи.

Полицаите преценят, че лицето се намира под въздействие на алкохол, тъй като от него се разнася миризма, а очите му са зачервени и насълзени.

В управлението жалбоподателят се държи арогантно, отново отказва да бъде изпробван с техническо средство.

Свидетелят Я.Д. извършва справка в АИС на МВР и в присъствието на колегите си и жалбоподателя съставя акт за установяване на административно нарушение, който В.К. отказва да подпише, което е удостоверено с подпис на един свидетел – Г.С.К.. В Акта на мястото, определено за обяснения и възражения, нарушителят собственоръчно вписва: „Не съм съгласен с горе написаното. Несъм изпробван с техническо средство Дрегер, - Алкотест 7510”. Издаден му е и талон за медицинско изследване, който К. също отказва да получи и изпълни.

След съставяне на акта за установяване на административно нарушение В.К. е освободен от РУ „Полиция” – Първомай.

Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели Я.Г.Д., Ж.Б.М. и К.Б.Б., които се кредитират като обективни и логични, частично от показанията на Д.Н.Н.-К. и А.Н.С. и от приложената административнонаказателна преписка.

Съдът не кредитира заявеното от свидетеля Д. Н.-К., че на път за вкъщи от бар „Наутилус” тя е управлявала автомобила, че не е видяла патрулираща полицейска кола, че тя е паркирала пред стълбището на кооперацията и че двамата със съпруга й вече са се били качили на площадката на първия етаж на жилищната кооперация, когато са видели фаровете на кола, за която по-късно разбира, че е полицейска, тъй като са изказани с цел да бъде защитен съпругът й жалбоподател от следващата се за неправомерното му поведение административнонаказателна санкция, а тези изявления са в противоречие с доказателствената съвкупност.

И думите на свидетеля А.С., че вижда как В.К. се качва в колата и сяда отдясно, а отляво, на шофьорското място сяда съпругата му и тя подкарва автомобила, противоречат на безспорно установената фактическа обстановка - целят оневиняването на човек, за когото сам свидетелят заявява, че са в приятелски отношения.

При обсъждане на останалите кредитирани по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

Въз основа на фактически установеното Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, чийто текст визира: Водач на моторно превозно средство…, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство… за срок от 12 до 18 месеца и глоба от 500 до 1000 лв. А в случая безспорно се установяват качеството на жалбоподателя – водач на моторно превозно средство – и отказа му да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство и да изпълни талон за медицинско изследване.

В тази връзка са несъстоятелни възраженията от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че преди проверката В.К. не е управлявал автомобила.

Неоснователни са и доводите на защитата, че чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата е само санкционен – разпоредбата на този текст инкорпорира в себе си както задължителната норма на поведение, така и следващата се за неизпълнението й санкция.

Съдът намира, че наказващият орган правилно ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и за нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за движение по пътищата, съгласно които Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, както и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява. За тези нарушения административнонаказващия орган точно посочва и санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата: Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Наказания са в границите на посоченото в закона, съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН и са наложени в съответствие с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН.

За нарушенията по т. 1 и т. 2 на чл. 100, ал. 1 от Закона за движение по пътищата санкцията е конкретно определена и административнонаказващият орган не може да преценя размера й. При безспорно установеното извършване на тези нарушения от жалбоподателя и в съответствие с размера на правилно наложените глоби в размер на 10 лева за всяко от тях, по силата на чл. 189, ал. 13 от Закона за движение по пътищата в сегашната й редакция (както и по ал. 5 на посочената разпоредба в редакцията на Закона към датата на извършване на нарушението и издаването на Наказателното постановление), Съдът намира, че атакуваното постановление е влязло в сила в тази част и настоящата инстанция не следва да се произнася, тъй като наказателни постановления с наложена глоба до 50 лева включително не се обжалват.

При налагането на глоба и лишаване от право да се управлява МПС за нарушението по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата Съдът намира, че Началникът на РУ „Полиция” – Първомай по изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

В случая при определяне на размера на глобата и на времето за лишаването от права към средата на предвиденото в Закона не е отчетено смекчаващото отговорността обстоятелство – липса на данни жалбоподателят и друг път да е нарушавал правилата за движение по пътищата, поради което настоящата инстанция намира, че те трябва да бъдат определени в минимума.

Тези изменения на наказанията глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно средство не влият на броя контролните точки, които следва да се отнемат за нарушението по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата - 12 контролни точки на основание чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, - тъй като съгласно чл. 157, ал. 1 от Закона за движение по пътищата те служат за отчет на извършваните нарушения и отнемането им не е нито наказание, нито принудителна административна мярка, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност.

Всяко от нарушенията, описано в АУАН и Наказателното постановление, е конкретизирано по време, място, извършител и е в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, за което възраженията на жалбоподателя и повереника му за допускане на процесуални нарушения се явяват неоснователни.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 64, буква А от ЗАНН, Районният съд – Първомай, първи съдебен състав

РЕШИ:

Изменя Наказателно постановление № 561 / 21.10.2010 година на Началника на РУ „Полиция” - Първомай, с което на В.К.К., ЕГН ********** ***, са наложени глоба в размер на 700 (седемстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от петнадесет месеца на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата за нарушение на същия текст от закона и на основание чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат за нарушението са отнети 12 контролни точки, като намаля размера на наказанието глоба на 500 (петстотин) лева и срока на лишаването от право да управлява МПС на дванадесет месеца.

В останалата част Наказателно постановление № 561 / 21.10.2010 година на Началника на РУ „Полиция” - Първомай е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия докладчик:

СЗ / АГ