Р Е Ш Е Н И Е

Номер 17 18.03.2011 година град Първомай

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Първомай Втори състав

На седемнадесети февруари Година 2011

в публично заседание в следния състав:

Председател: МАТЕЙ ЗЛАТАНОВ

Секретар: ТАНЯ ПЕТРОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Матей Златанов

административно наказателно дело номер 3 по описа за 2011 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № *** от *** г., издадено от Началник на Областен отдел КД ДАИ Пловдив, с което на “ЕМОНА ЕЛИТ Х. С-ИЕ” СД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Първомай, ул. *** № **, представлявана от Я.Х.Х., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 104 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ за нарушение на чл. 10 пар. 2 от Регламент /ЕИО/ № 561/2006 г. на дружеството е наложена имуществена санкция на основание чл. 104 от Закона за автомобилните превози в размер 500 лева.

В жалбата се сочи, че атакуваното НП е материално и процесуално незаконосъобразно, т.к. при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Отделно се твърди, че вмененото административно нарушение не е извършено. С оглед на всичко това и се иска отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, не се представлява, изпраща молба с която моли делото да се разгледа в негово отсъствие и излага подробни съображения в подкрепа на изнесеното в жалбата.

За ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява процесуален представител. Изпраща писмено становище по жалбата. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподател е санкционирано за това, че на 19.10.2010 година, в гр. Пловдив, при извършена комплексна проверка от служители на ОО ”КД-ДАИ” – Пловдив, сред които актосъставителят И.И.И. и неговият колега Г.Д.Д. се установило, че дружеството, притежаващо лиценз на Общността № 5511 от 10.01.2007 г. за извършване на обществен превоз на товари било извършила следното нарушение:

Работодателят не бил организирал работата на водача Я.Х.Х. по такъв начин, че той да е в състояние да спазва изискванията на Регламент /ЕИО/ № 561/2006. Установено е, че на дати 01.09.2010 г., 18.07.2010 г. и 20.06.2010 г., че превозвачът не е организирал работата на водача Я.Х.Х. по такъв начин, че да спазва изискванията на Регламент 561/06 на ЕП, да ползва задължителна дневна почивка от минимум девет последователни часа, видно от тахографски листи на водача за съответните дати.

Горното съставлявало нарушение на чл. 10 пар. 2 от Регламент /ЕИО/ № 561/2006 на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, която правна норма повелява: „Транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент”.

За извършеното нарушение, против дружеството бил съставен АУАН № *** от *** година, а въз основа на този акт било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на дружеството по пощата на 23.12.2010 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 28.12.2010 год., т.е. в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя – св. И.И. и св. Г.Д..

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна по следните съображения:

Административнонаказателното производство срещу дружеството жалбоподател е започнало с допускане на съществени процесуални нарушения, което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото.

В акта и в наказателното постановление нарушението не е описано според изискванията на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение. Както в акта за административното нарушение, така и в наказателното постановление изобщо не е посочено кога е било извършено нарушението. Сочи се само кога то било разкрито, но няма и следа относно това, кога е осъществено. Тъй като се касае за нарушение при което се касае за продължителността на дневната почивка на водача, която се измерва в часове е следвало актосъставителя и впоследствие административно наказващия орган да опишат нарушението, като посочат начало на управление на МПС от водача с час, а не само като дата. За да е законосъобразен АУАН и НП е следвало да се опише по часове началото и края на управление на МПС, за да може нарушителя, а в последствие и настоящата съдебна инстанция да разбере как е било извършено нарушението. Видно от приложените копия на тахографски листове е видно, че на една от датите, МПС е управлявано общо в размер на три часа. При което в останалата част от денонощието водачът е разполагал свободно с времето си, от което следва извода, че на същата дата няма извършено нарушение. При това положение драстично е накърнено правото на защита, т.к. санкционирания субект не би могъл да се брани срещу един съществен факт на нарушението, какъвто е датата и интервала от време в часове, на неговото извършване. Актосъставителят и АНО е посочил само дати на извършените нарушения, без да съобрази, че в случая се касае за нарушения, които се измерват с часове от денонощието, при което е следвало да посочи на коя дата, от колко до колко часа е управлявано МПС от водача, за да може нарушителя да разбере същността на нарушението – липса на непрекъсната почивка от девет часа за водача, а впоследствие и въззивната инстанция да упражни адекватен последващ контрол в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание.

На следващо място в АУАН, а и в НП не е било посочено в какво точно се изразява нарушението. Изпълнителното деяние е формулирано с израза „не е организирал работата на водача по такъв начин, че той да е в състояние да спазва изискванията на регламент № 561/2006”. Не става ясно в какво се изразява липсата на организация, а в посочената като нарушена правна норма на чл. 10 пар. 2 от цитираният регламент като форма на нарушението е отразена – надлежно инструктиране на водачите, както и извършване на редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от регламент № 561/2006. В този смисъл не е посочено дали не е провеждан надлежен инструктаж или не са извършвани периодични проверки, или пък и двете, което за пореден път накърнява правото на защита до степен на невъзможност за упражняването й.

При това положение жалбоподателят за пореден път е лишен от възможност да научи в какво точно е обвинен, както и да организира защита по фактите, очертаващи от обективна страна съставът на нарушението. Видно от разпоредбите на регламент № 561/2006 в него има множество поставени изисквания, а отделно самият регламент препраща и към разпоредбите, респ. изискванията на Регламент (ЕИО) № 3821/85.

Липсата на точно описание на нарушението, освен че е накърнило правото на защита на наказаното лице, лишава и съда от възможността да осъществи адекватен съдебен контрол за законосъобразност.

Съдът е лишен от възможността да прецени и дали АНО е спазил изискванията на чл. 27 от ЗАНН при индивидуализация на наказанието, т.к. при липсата на данни относно описанието на нарушението, вида на неспазените изисквания и техния брой очевидно наказващият орган е гадаел първо за обективната съставомерност, а после и за степента на обществена опасност на деянието, като поради несигурност в преценката си е наложил санкцията в минимален размер.

На последно място съдът е лишен и от възможността да прецени дали не е следвало да се приложи чл. 28 от ЗАНН, респ. дали в конкретния случай не следва да се приложи чл. 9 ал. 2 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН.

В случая е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Това е така, защото допуснатото от актосъставителя нарушение е пренесено и в наказателното постановление.

По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Воден от гореизложеното Първомайският районен съд в настоящия състав, на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** от *** г., издадено от Началник на Областен отдел КД ДАИ Пловдив, с което на “ЕМОНА ЕЛИТ Х. С-ИЕ” СД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Първомай, ул. *** № **, представлявана от Я.Х.Х., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 104 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ за нарушение на чл. 10 пар. 2 от Регламент /ЕИО/ № 561/2006 г. на дружеството е наложена имуществена санкция на основание чл. 104 от Закона за автомобилните превози в размер 500 лева, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на ЗВАС пред Административен съд град Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

МЗ / ТП