№ 29

 

град Първомай, 28.04.2011 година

 

 

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на двадесет и девети март две хиляди и единадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от съдията докладчик НАХД № 228 по описа на Съда за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 611 / 12.11.2010 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, с което на Н.Д.Г., ЕГН ********** ***

Ø        за нарушение по чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 179, ал. 2 от същия Закон е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева и на основание Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. на Министъра на вътрешните работи са отнети 4 контролни точки;

Ø        за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, буква Б от Закона за движение по пътищата на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от същия Закон са наложени глоба в размер на 50 (петдесет) лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от един месец.

Жалбоподателят Н.Д.Г. чрез процесуалния си представител адвокат С.К.С. *** моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна РУ „Полиция” – Първомай, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е основателна.

 

Около обяд на 29.10.2010 година жалбоподателят и свидетелят Д.Н. Г., негов син, се движат от центъра на град Първомай към поликлиниката по улица „Княз Борис Първи” (в посока към квартал Дебър). Бащата шофира „Рено Клио” с ДК № *, а синът пътува на предната седалка.

Поликлиниката се достига след около 100 метра от у-образното кръстовище на пътя с улица „Васил Друмев”, срещу началото на която, от отсрещната страна на улица „Княз Борис Първи” (двупосочна с по една лента за движение в тази част), са входът на бившето предприятие АДФ и газстанция с автомивка.

По това време след реното се движат и други коли, между които лек автомобил „Пежо” с ДК № *, управляван от свидетеля Р.Н.П..*** жалбоподателят с включен ляв пътепоказател спира в лявата част на лентата си за движение. Свидетелят П. вижда как движещите се пред него два автомобила заобикалят отдясно реното и се отправя след тях, но жалбоподателят прекратява предприетата маневра и тръгва надясно, за да продължи направо в лентата си за движение, при което следва съприкосновение между дясната част на реното и лявата на пежото, чийто шофьор, за да избегне по-тежки последици, се качва върху десния тротоар, поваля пътен знак Б3 „Път с предимство” и се удря в табелата на газостанцията.

След десетина метра Н.Г. намаля скоростта, но продължава, без да спре, отива до поликлиниката, където оставя сина си (общопрактикуващ лекар), обръща посоката на движение и се връща се обратно, като минава покрай пежото, без да спре.

Междувременно свидетелят П. спира, записва номера и сигнализира органите на полицията.

По разпореждане на оперативния дежурен на място пристигат полицейските служители Я.Д. и К.Б. Заварват свидетеля Р.П., който им обяснява случилото се, и тръгват да търсят втория участник в пътнотранспортното произшествие.

Намират жалбоподателя пред дома му клекнал да търка с ръка вратата на колата, по която има следи от боята на пежото. Искат му личните документи и тези на автомобила, питат го какво се е случило и откъде са тези следи, на което получават отговор, че не знае, след което заедно се връщат на мястото на инцидента, където ги чака свидетелят П. и има насъбрани хора.

Полицаите разговарят с двамата участници в произшествието и със свидетеля Р.Х.А., очевидец на инцидента.

На място са съставени Протокол за ПТП и Акт за установяване на административно нарушение на Н.Г., който обяснява, че не е усетил нищо от случилото се, като собственоръчно вписва в акта, че не е завивал наляво, а е изпреварвал автомобил, поради което е бил включен левият му мигач.

Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели Я.Г.Д., Р.Н.П. и Р.Х.А. като обективни, логични и взаимнодопълващи се, частично от показанията на свидетеля Д.Н. Г., от приетите писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

Настоящата инстанция кредитира показанията на свидетеля Д. Г. единствено в частта, в която твърди, че на инкриминираната дата пътува по улица „Княз Борис Първи” с лек автомобил „Рено Клио” с ДК № * (негова собственост в качеството му на едноличен търговец), управляван от баща му, който го оставя до поликлиниката. В останалата част Съдът намира думите му за изказани с цел да бъде защитен Н.Г. от следващата се за неправомерното му поведение административнонаказателна санкция и са в противоречие с доказателствената съвкупност.

При обсъждане на останалите кредитирани по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

Въз основа на така установената фактическа обстановка Съдът намира, че водачът на „Пежо” с ДК № * в съответствие с правилата на чл. 27 от ЗДП (При наличие на… препятствие на платното за движение водачът на пътно превозно средство може да премине от неговата лява или дясна страна…) правилно предприема маневра за заобикаляне на спрялото „Рено” с ДК № *, чийто водач, без да се увери дали с действията си няма да създаде опасност за друг участник в движението, при включен ляв пътепоказател на установения в покой негов автомобил, потегля надясно и тръгва направо по улица „Княз Борис Първи”, причинява пътно транспортно произшествие с пежото и без да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието, продължава движението си.

За нарушението на жалбоподателя правилно наказващият орган посочва разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДП, съгласно която Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Но не за съставомерните си действия Н.Д.Г. е подведен под административнонаказателна отговорност. В атакуваното НП № 611 / 12.11.2010 година е описано, че жалбоподателят с управлявания от него автомобил на инкриминираната дата „Предприема маневра за завиване наляво, без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и предизвиква ПТП”. Но маневрата е предприета в съответствие с изискванията на чл. 26, чл. 28, ал. 1, т. 1 и чл. 36, ал. 1 от ЗДП – за завой наляво водачът на реното се престроява в лявата част на пътната лента и подава ясен и достатъчен за възприемане сигнал за другите участници в движението с включен ляв пътепоказател, - а в противовес на предварително заявеното намерение последващото му поведение, посочено по-горе, е причината за възникване на инцидента.

За нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДП на лицето е наложена глоба по чл. 179, ал. 2 от закона, чийто текст предвижда: Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно нарушение, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Но санкционната разпоредба е бланкетна и следва да се упоменат конкретните обстоятелства, изрично изброени в шестте пункта на чл. 179, ал. 1 от ЗДП, или една от хипотезите на ал. 2, за да е ясно на жалбоподателя за какво точно нарушение, вменено му в административнонаказателна отговорност, се наказва.

Отделно от горното, в атакувания наказателен акт се сочи единствено предизвикване на ПТП, без описание дали то е между двата автомобила, или е последвалият удар на пежото в табелата на газстанцията и пътния знак.

Относно наложените на нарушителя наказания по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП (Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие) за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, буква Б от ЗДП санкцията е съответна на нарушената разпоредба. Но от доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да извършва такова нарушение. Текстът на чл. 123, ал. 1, т. 2, буква Б от ЗДП предвижда: Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на представител на Министерството на вътрешните работи или на следствието.

Безспорно по делото е настъпилото ПТП, както и че водачът на автомобил „Рено Клио” с ДК № * след инцидента не спира и продължава движението си. Но пострадали хора няма.

Дали поведението на Н.Д.Г. след катастрофата е правомерно, или не следва да се търси в разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 (а не в т. 2) от ЗДП, чийто текст предвижда хипотезите при ПТП само с имуществени вреди (какъвто е конкретният случай), но за такова нарушение на нарушителя не е ангажирана отговорност и произнасяне по въпроса е извън правомощията на Съда.

Посочените нарушения на процесуалните правила по ЗАНН от страна на наказващия орган са съществени, водят до ограничаване правото на защита на жалбоподателя – да разбере в какво се обвинява и за какво му се налага санкция - и са основание за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав,

 

РЕШИ:

 

Отменя Наказателно постановление № 611 / 12.11.2010 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, с което на Н.Д.Г., ЕГН ********** ***

Ø        за нарушение по чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 179, ал. 2 от същия Закон е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева и на основание Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. на Министъра на вътрешните работи са отнети 4 контролни точки;

Ø        за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, буква Б от Закона за движение по пътищата на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от същия Закон са наложени глоба в размер на 50 (петдесет) лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от един месец.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ