№ 22

град Първомай, 01.04.2011 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на първи март две хиляди и единадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря А.Г.,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 223 по описа на Съда за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалва се Наказателно постановление № 551 / 15.10.2010 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, с което на А.Д.Б., ЕГН **********,***, за нарушение по чл. 139, ал. 5 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от същия закон.

Жалбоподателят А.Д.Б. моли да се отмени Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна РУ „Полиция” - Първомай, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е основателна, но не по съображенията, изложени в нея.

На 02.10.2010 година младши автоконтрольорите при РУ „Полиция” – Първомай Т.В.В. и Я.Г.Д. са на смяна от 06:00 до 18:00 часа и работят по безопасността на движението на третокласен път № 667 от републиканската пътна мрежа, като постът им е разположен в близост до градския стадион на около 400 метра от табелата за край на населеното място град Първомай.

Пътят започва от село Плодовитово, община Братя Даскалови, преминава през село Градина, община Първомай, и свършва до град Асеновград, а служителите на реда са на около седми километър и 500 метра и имат видимост на пътна отсечка от завой - непосредствено след разположения на пътя село Градина - град Първомай мост над река Марица - до началото на града.

Към 11:10 часа полицаите забелязват движещ се от село Градина към град Първомай товарен автомобил „Мерцедес”, който на около стотина метра от завоя след моста отбива вдясно по път без настилка, свързващ път № 667 и общински път към село Виница. Полицаите, които се намират на около 300-350 метра от тази отбивка, се усъмняват, че водачът се е притеснил от присъствието им, и проследяват с поглед товарния мерцедес.

Автомобилът се движи по черния път край бившата автошкола, след което завива наляво и тръгва успоредно на път № 667, излиза срещу електростанцията на града и пак наляво тръгва в посока от село Виница към мандра „Шипка” по асфалтиран път, който излиза на път № 667.

Полицаите тръгват с патрулния автомобил да пресрещнат мерцедеса, но преди мандрата товарната кола завива надясно по път със земна настилка, където полицаите я спират за проверка. Искат документите на водача и на автомобила. Установяват, че липсва заплатена винетна такса по чл. 10 от Закона за пътищата, тъй като няма залепен валиден винетен стикер на предното обзорно стъкло.

На място е съставен Акт № 551 / 02.10.2010 година за установеното нарушение, което жалбоподателят оспорва с обяснението, че е ходил за дърва с двама познати, пътуващи с него, и не се е движил по републиканския път, а само по общинския.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели Т.В.В. (актосъставител) и Я.Г.Д., които се кредитират като обективни, логични и взаимнодопълващи се, частично от показанията на свидетелите Е.Р.Д.и Д.Д.С., от приетите писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Димитров и С. единствено в частта им, в която твърдят че на инкриминираната са с жалбоподателя в управляваното от него и спряно за проверка от органите на реда моторно превозно средство. Но думите им, че мерцедесът не се движи по третокласния републикански път настоящата инстанция приема за изказани с цел да защитят А.Б. от следващата се за неправомерното му поведение административнонаказателна санкция, тъй като са в противовес на останалата доказателствена съвкупност.

Правилно за установеното нарушение е посочена нормата на чл. 139, ал. 5 от Закона за движение по пътищата, съгласно чийто текст: Движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата и точно е определена санкционната разпоредба на чл. 179, ал.3, т. 4 от същия закон, визиращ: Водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата,… се наказва с глоба, както следва: при управление на… пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 t,… - 100 лв.

Съгласно Приложения № 1 и № 2 на Решение № 945 на Министерски съвет от 01.12.2004 година (обн., ДВ, бр. 109 от 14.12.2004 година) за утвърждаване на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура, и Обяснителна записка към Приложение № 1, път № 667 с наименование „(О.п. Чирпан – Поповица) Плодовитово – Градина – Първомай – Дълбок извор – (Болярци - Асеновград)” е трети клас в административните области Стара Загора и Пловдив и за ползването му се събира винетна такса. А от доказателствата по делото безспорно се установява, че около 11:10 часа на 02.10.2010 година А.Д.Б. управлява по посочения път собствения си товарен автомобил „Мерцедес 410 Д” с ДК № *** (с технически допустима маса - 3500 кг, и брой седящи места плюс мястото на водача – 2+1) без заплатена винетна такса.

Въпреки горното, атакуваното Наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН в установителния акт и в издаденото въз основа на него наказателно постановление трябва да се съдържат задължителни реквизити, между които мястото на извършване на нарушението (42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН).

В настоящия случай местонарушението в Акта е индивидуализирано с белези, даващи ясна представа къде точно е осъществено неправомерното поведение: „път № 667, ІІІ клас от републиканска пътна мрежа на 7 км 700 м”, но актът не съдържа разпоредителна част, която да обвърже нарушителя и да го задължи да се съобрази с отразените в него факти, каквато е същността на наказателното постановление – властнически акт, осъществяващ административнонаказателна отговорност въз основа на установения факт на нарушението с налагане на предвидените в закона санкции.

Описанието в наказателното постановление на всички елементи от фактическия състав на нарушението, между които и мястото на извършване, гарантира на лицето, сочено за извършител, правото да знае конкретните вменени му в отговорност обстоятелства, за да организира адекватна защита, а в случая точното индивидуализиране на местонарушението е основание за правнообоснован извод въобще за наличието на нарушение по чл. 139, ал. 5 от Закона за движение по пътищата.

Настоящата инстанция намира, че в Наказателно постановление № 551 / 15.10.2010 година липсва задължителния реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно мястото на извършване на нарушението – посочено е „че на 02.10.2010 г. около 11:10 часа в с. Първомай на път № 667 ІІІ клас от републиканската пътна мрежа” А.Д.Б. управлява автомобила си „Мерцедес”, без да е заплатил винетна такса.

От една страна, без да е конкретизиран участък, така определеното местонарушение - целия път № 667 в три общини в две области – обхваща шест населени места, в границите на които не се налага заплащане на винетна такса - участъци от републиканските пътища, попадащи в границите на урбанизираните територии, трайно обозначени със знаци Д11 и Д12 (забележка към Приложение 2 към т. 2 на Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища).

От друга страна, път № 667 преминава през град Първомай, а не през село Първомай, намиращо се в община Петрич, област Благоевград.

Допуснатите от административнонаказващия орган нарушения на процесуалните правила при издаване на Наказателното постановление се явяват основание то да бъде отменено.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Първомай, трети съдебен състав, счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно, за което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 551 / 15.10.2010 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, с което на А.Д.Б., ЕГН **********,***, за нарушение по чл. 139, ал. 5 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ