Р Е Ш Е Н И Е

Номер 15 01.03.2011 година град Първомай

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Първомай Втори състав

На трети февруари Година 2011

в публично заседание в следния състав:

Председател: МАТЕЙ ЗЛАТАНОВ

Секретар: ТАНЯ ПЕТРОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Матей Златанов административно наказателно дело номер 221 по описа за 2010 година за да се произнесе, съобрази:

Обжалвано е Наказателно постановление № 16 - 1600896/15.11.2010 година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Пловдив – инж. А.А.Ч., с което на ЕТ “ДЕЙЗИ – Ж.А.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Първомай, ул. *** № **, за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2, във връзка с чл. 63, ал. 1 от Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

Жалбоподателят моли да се отмени изцяло Наказателно постановление № 16 - 1600896/15.11.2010 година, издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Пловдив, което счита за незаконосъобразно и необосновано и излага подробни съображения.

В с. з., въззиваемия, Дирекция “Инспекция по труда” Пловдив, чрез старши юрисконсулт Н.К., оспорва изцяло жалбата.

Съдът след като прецени твърденията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, за това е процесуално допустима, разгледана по същество e основателна, а атакуваното наказателно постановление следва на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН да бъде отменено по следните съображения:

С атакуваното наказателно постановление жалбоподателя е санкциониран на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, за това, че при извършена текуща проверка на 14.09.2010 година, около 17.00 часа, в шивашки цех, находящ се в гр. Първомай, ул.*** № **, стопанисван от ЕТ “ДЕЙЗИ – Ж.А.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Първомай, ул. *** № ** е установено, че в описания обект е допуснато до работа като шивачка Н.А.Ц., ЕГН **********, преди да и е предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от териториална дирекция на НАП.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установена следната фактическа обстановка:

На 14.09.2010 година, свидетелите Н.И.Б., на длъжност главен инспектор в Д “ИТ” Пловдив и Д.Т.Б., на длъжност главен инспектор в Д “ИТ” Пловдив, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в в шивашки цех, находящ се в гр. Първомай, ул. *** № **, стопанисван от ЕТ “ДЕЙЗИ – Ж.А.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Първомай, ул.*** № **. След като влезли в цеха, установили, че лицето Н.А.Ц. работи като шивачка. Попитали свид. Ц. дали има сключен трудов договор и след като лицето заявило, че няма, му дали да попълни справка по чл. 402 от КТ. Доколкото в момента на проверката, фирмената документация не се намирала там, проверката била приключена. На 17.09.2010 година от едноличния търговец представили в Д “ИТ” Пловдив, трудов договор с Д.Г. от 13.09.2010 година и уведомление до териториална дирекция на НАП по чл. 62, ал. 3 от КТ от 15.09.2010.

Въз основа на установеното при проверката бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 16-1600896 от 17.09.2010 г., с който нарушенията на едноличния търговец били квалифицирани като административно нарушение по смисъла на чл. 63, ал. 2, във връзка с чл. 63, ал. 1 от Кодекса на труда. От страна на жалбоподателя било направено Възражение с Вх. № 0058-5702 от 20.09.2010 година, след което последвало издаването на обжалваното Наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител адвокат С.С., не оспорва изнесената фактическа обстановка и не сочи при административно наказателното производство да са допуснати процесуални нарушения. Оспорва квалификацията на извършеното деяние, сочи неправилно приложение на материалноправните разпоредби.

Според разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, а именно – екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението за сключване на трудовия договор, заверено от ТД на НАП.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното Наказателно постановление не е съобразено с разпоредбата на чл. 415в от КТ. С посочената норма, озаглавена "Отговорност за маловажно нарушение", законодателят е очертал привилегировани състави на всички нарушения по КТ, при наличието на които виновното длъжностно лице се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 50 до 100 лв. Критериите, при чиято кумулативна наличност едно нарушение следва да се квалифицира като маловажно са следните - 1) извършено нарушение, респективно да е налице съставомерно от обективна и субективна страна деяние, установено по реда на КТ; 2) нарушението да може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда на кодекса и 3) от нарушението да не са произлезли вредни последици за работници и служители.

В случая, безспорно е установено престирането на работна сила от страна на Ц. в полза на ЕТ “ДЕЙЗИ – Ж.А.” на 14.09.2010 г., около 17,00 ч., в изпълнение на трудов договор с № 32 от 13.09.2010 година, към което време обаче дори уведомлението за сключения трудов договор все още не е било постъпило в ТД на НАП – Пловдив. Посоченото обстоятелство представлява съставомерно деяние по смисъла на чл. 63, ал. 2 от КТ. Нарушението, от своя страна, е било надлежно установено по реда на КТ от компетентните контролни органи посредством съставянето на АУАН в предвидената от закона форма и със съдържание, съответстващо на императивните разпоредби и при спазване на процесуалните правила. Освен това, отстраняването на нарушението не само е било обективно възможно чрез подаването на съответното уведомление в ТД на НАП – Пловдив, но е и било направено на 15.09.2010 година, според приетото по преписката писмо с Изх. № 16388103096204 от 15.09.2010 година, като изрично следва да се посочи, че кодексът не изисква нарушението да е отстранено, а само да е налице възможност за това. На трето място, по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи дори предположение за настъпили вреди по отношение на Ц.. Напротив приложена е декларация от Ц. от която е видно, че за нея няма настъпили вреди

Следователно, за извършеното от ЕТ “ДЕЙЗИ – Ж.А.”, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, административно нарушение по чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3, във връзка с чл. 63, ал. 2, във връзка с чл. 63, ал. 1 от КТ, кумулативно са били налице и трите предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажно такова по смисъла на чл. 415в от КТ и съответно за налагане на санкция по привилегирования състав на тази норма. Неизследването на възможността за приложимостта на чл. 415в от КТ от страна на административнонаказващия орган и съответно неприлагането и в рамките на развилото се пред него производство, представлява нарушение на материалния закон, което обуславя незаконосъобразността на НП.

Поради изложените съображения, съдът намира, че издаденото Наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова ще следва да бъде отменено.

Водим от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 16 - 1600896/15.11.2010 година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Пловдив – инж. А.А.Ч., с което на ЕТ “ДЕЙЗИ – Ж.А.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Първомай, ул. *** № **, за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2, във връзка с чл. 63, ал. 1 от Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на ЗВАС пред Административен съд град Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

МЗ / ТП