Р Е Ш Е Н И Е

Номер 18 18.03.2011 година град Първомай

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Първомай Втори състав

На седемнадесети февруари Година 2010

в публично заседание в следния състав:

Председател: МАТЕЙ ЗЛАТАНОВ

Секретар: ТАНЯ ПЕТРОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Матей Златанов

административно наказателно дело номер 211 по описа за 2010 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № *** г. на Директора на РИОСВ Пловдив – В.А. А., с което на “АКВА М-М” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. *** № *, представлявано от С.А.К., за извършено нарушение на чл. 4, ал. 2 от Закона за подземните богатства и основание чл. 93, ал. 2, т. 1 и чл. 95, ал. 2 от ЗПБ, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева.

Жалбоподателят моли да се отмени изцяло Наказателно постановление № *** г. на Директора на РИОСВ Пловдив – В.А. А., което счита за незаконосъобразно и необосновано и излага подробни съображения. Сочи, че атакуваното НП е материално и процесуално незаконосъобразно, т.к. при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Отделно се твърди, че вмененото административно нарушение не е извършено. С оглед на всичко това се иска отмяна на атакуваното НП.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподател е санкционирано за това, че на 17.03.10.2010 година, във връзка с подаден сигнал и извършена проверка в местността *** в землището на гр. Първомай, в земеделски имот с начин на трайно ползване пасище, се установило, че е извършван добив на инертни материали и е образувано кариерно поле от около 20 декара. По време на проверката извършителят не е установен. Подаден е сигнал в Районна прокуратура Първомай, където след извършена проверка е установен извършителят, като проверката е приключила с отказ да се образува досъдебно производство и материалите са изпратени в РИОСВ гр. Пловдив, за реализиране на административно наказателна отговорност на виновното юридическо лице.

На 19.07.2010 г. в присъствието на представляващия дружеството жалбоподател С.К., бил съставен АУАН, от свид. Г.Д.К. – актосъставител, в присътвието на свидетелите по съставяне на акта И.В.П. и В.А.И., като впоследствие било издадено и атакуваното наказателно постаановление. Със същото дружеството жалбоподател било санкционирано за това, че е извършило незаконен добив на подземни богатства – инертни материали, без да има предоставена концесия от Министерски съвет на Република България.

Горното съставлявало нарушение на чл. 4, ал. 2 от Закона за подземните богатства, която правна норма повелява: „ Добивът на подземни богатства се извършва чрез предоставяне на концесия”.

За извършеното нарушение, против дружеството бил съставен АУАН № ** от *** година, а въз основа на този акт било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на дружеството по пощата на 23.09.2010 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 29.09.2010 год., т.е. в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя – свид. Г.Д.К. и свидетелите по съставяне на акта И.В.П. и В.А.И..

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна по следните съображения:

Административнонаказателното производство срещу дружеството жалбоподател е започнало с допускане на съществени процесуални нарушения, което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото.

В акта и в наказателното постановление нарушението не е описано според изискванията на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение. Както в акта за административното нарушение, така и в наказателното постановление изобщо не е посочено кога е било извършено нарушението. Сочи се само кога то било разкрито, но няма и следа относно това, кога е осъществено. При това положение драстично е накърнено правото на защита, т.к. санкционирания субект не би могъл да се брани срещу един съществен факт на нарушението, какъвто е датата, на неговото извършване.

Отделно от това при липса на посочена дата за извършване, респективно за довършване на нарушението, тъй като се касае за нарушение с голяма продължителност във времето, не би могло да се направи преценка дали АУАН и издаденото въз основа на него НП, са съставени в съответствие със сроковете по чл. 34, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. По този начин санкционираното дружество е лишено от възможността да възразява за изтекъл срок за започване на административно наказателното производство. Това обстоятелство е от значение за анализиране от процесуално-правна гледна точка дали са налице условия за привличане към административнонаказателна отговорност, или съществува такава невъзможност при наличието на определени от закона условия. Едни от тези условия са предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и 2 от ЗАНН, според която не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Посочените срокове са преклузивни. Те погасяват правото на наказващия орган да наложи предвидените от закона административни санкции и възпрепятстват образуването на самото производство. Законосъобразността, правилността и обосноваността на наказателното постановление се наблюдават от аспект и в рамките на съдържанието на същото, затова е без значение установеното вън от съдържанието на наказателното постановление.

Това процесуално нарушение е достатъчно и абсолютно основание наказателното постановление да бъде отменено, тъй като свежда до извода, че срещу жалбоподателя не е започнало едно валидно административнонаказателно производство.

При това положение жалбоподателят е лишен от възможноста да научи в какво точно е обвинен, както и да организира защита по фактите, очертаващи от обективна страна съставът на нарушението. Липсата на точно описание на нарушението, освен че е накърнило правото на защита на наказаното лице, лишава и съда от възможността да осъществи адекватен съдебен контрол за законосъобразност.

По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Воден от гореизложеното Първомайският районен съд в настоящия състав, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** г. на Директора на РИОСВ Пловдив – В.А. А., с което на “АКВА М-М” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. *** № *, представлявано от С.А.К., за извършено нарушение на чл. 4, ал. 2 от Закона за подземните богатства и основание чл. 93, ал. 2 т. 1 и чл. 95, ал. 2 от ЗПБ, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на ЗВАС пред Административен съд град Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

МЗ / ТП