Решение по Наказателно дело 193/2010г.

№ 21

град Първомай, 01.04.2011 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и единадесета година със

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Аатанаска гаджева,

като разгледа докладваното от съдията докладчик НАХД № 193 по описа на Съда за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 524 / 01.10.2010 година на Началника на РУ „Полиция” - Първомай, с което на Й.А.М., ЕГН ********** ***

Ø за нарушение на чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 179, ал. 2 от същия Закон е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева и на основание Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. на министъра на вътрешните работи са отнети 4 контролни точки;

Ø за нарушение на 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата на основание същия текст са наложени глоба в размер на 500 (петстотин) лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от осемнадесет месеца, като на основание Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. на министъра на вътрешните работи са отнети 12 контролни точки;

Ø за нарушение на 123, ал. 1, т. 2, буква Е от Закона за движение по пътищата на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от същия Закона са наложени глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца.

Жалбоподателят Й.А.М. чрез процесуалния си представител адвокат М.Д.Х. *** моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна РУ „Полиция” – Първомай, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е частично основателна, но не по съображенията, изложени в нея.

От 18:00 часа на 21.09.2010 година започва дежурството на полицейските служители Я.Г.Д. и Р.С.Н.. На същата дата дежурен по управление на РУ „Полиция” – Първомай е полицейският инспектор Ж.П.П..

След 17:30 часа по време на провеждания инструктаж в управлението се получава сигнал за опит за изнасилване и причинено пътнотранспортно произшествие в село Дълбок извор, община Първомай.

Свидетелите Д., Н. и П. са изпратени в селото, където на улица 45 срещу дом № 8 виждат блъснат в електрически стълб лекотоварен автомобил „Пежо Боксер” с ДК № *. Полицай П. започва работа по сигнала за престъплението от общ характер, а полицаи Д. и Н. се заемат с изясняване на обстоятелствата около транспортното произшествие.

На около 50 метра от сблъсъка свидетелят П. разговаря с трима младежи, подали сигнала до полицията, между които е и момичето К. Тя разказва на служителя на реда, че в къщата й в село Дълбок извор жалбоподателят се опитва да я изнасили, но тя бяга, а той тръгва след нея с автомобил и катастрофира. Сочи блъснатото в стълба пежо с думите: „Ето това е неговият бус”.

Инспектор Ж.П. разговаря и с възрастен човек, седнал на пейка пред дома си, който му съобщава, че е видял как лекотоварният автомобил, управляван от жалбоподателя, се движи срещу него по улицата, завива надясно, след което прави още един десен завой и се чува силен трясък.

През това време полицаи Д. и Н. от жители на селото разбират, че водачът на лекотоварния автомобил след сблъсъка се е отправил към намиращия се на около 20 метра от местопроизшествието хранителен магазин и го намират там, седнал на маса да консумира напитки. Питат го защо не е информирал органите на реда за станалото пътно произшествие, но получават отговор, че не е сметнал за нужно да „разкарва” полицията.

Я.Д. и Р.Н. обясняват на Й.М., че трябва да бъде изпробван за употреба на алкохол, но той отказва под предлог, че след удара с буса, вече е консумирал спиртна напитка.

Жалбоподателят е отведен до катастрофиралото МПС, където му е съставен Акт за установяване на административно нарушение, който М. отказва да подпише, установено с подписа на инспектор П..

Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели Я.Г.Д., Ж.П.П., А.П.С. и Н.И.К. като обективни, логични и взаимнодопълващи се, частично от показанията на Р.С.Д. и А.Г.К. и от приложената административнонаказателна преписка.

При постановяване на решението Съдът не взема предвид представения от наказващия орган фотоалбум на посетеното местопроизшествие, тъй като същият не е приобщен към административнонаказателната преписка, съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 10 от ЗАНН.

Настоящата инстанция кредитира показанията на свидетеля Р.С.Д. и А.Г.К. единствено в частта, в която твърдят, че автомобил „Пежо Боксер” с ДК № * е собственост на първия свидетел, че жалбоподателят с автомобила събира млякото в село Дълбок извор, че на 21.09.2010 година с това превозно средство е причинено ПТП, че след инцидента М. телефонира на пътна помощ и че местопроизшествието е посетено от органите на полицията. В частта, в която посочените свидетели заявят, че на инкриминираната дата при пътното произшествие пежото не е управлявано от жалбоподателя, а от собственика му, Съдът намира думите им за изказани с цел да бъде защитен Й.М. от следващата се за неправомерното му поведение административнонаказателна санкция, а тези изявления са в противоречие с доказателствената съвкупност.

Съдът отчита, че никой от посетилите произшествието полицейски служители не е видял Й.М. да кара автомобила, но непосредствено след инцидента органите на реда провеждат беседи с местни жители и от преразказаните в хода на съдебното следствие обяснения на лицата и изявление на самия М. пред актосъставителя и колегата му може да се направи единственият извод, че именно жалбоподателят управлява пежото преди катастрофата.

При обсъждане на останалите кредитирани по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

Въз основа на фактически установеното Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, чийто текст визира: Водач на моторно превозно средство…, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство… за срок от 12 до 18 месеца и глоба от 500 до 1000 лв. А в случая безспорно се установяват качеството на жалбоподателя – водач на моторно превозно средство – и отказът му да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство.

В тази връзка са несъстоятелни възраженията от страна на процесуалния представител, че подзащитният му не е управлявал буса към момента на настъпването на пътния инцидент.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата инкорпорира в себе си както задължителната норма на поведение, така и следващата се за неизпълнението й санкция и Съдът намира, че наказващият орган точно ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по същия текст от Закона.

При налагането на глоба и лишаване от право да се управлява МПС за посоченото нарушение настоящият състав е на мнение, че Началникът на РУ „Полиция” – Първомай по изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

В случая при определяне на размера на глобата е отчетена липсата на данни жалбоподателят и друг път да е нарушавал правилата за движение по пътищата и правилно наказанието е наложено в минимума на предвиденото по закон, но смекчаващото отговорността обстоятелство не е взето под внимание при индивидуализиране на размера на лишаването от права, който също трябва да бъде определен в минимума.

Това изменение на наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство не влияе на броя контролните точки, които следва да се отнемат за нарушението по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата - 12 контролни точки на основание чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, - тъй като съгласно чл. 157, ал. 1 от Закона за движение по пътищата те служат за отчет на извършваните нарушения и отнемането им не е нито наказание, нито принудителна административна мярка, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност.

Нарушението по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, описано в АУАН и Наказателното постановление, е конкретизирано по време, място, извършител и е в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, за което възраженията на жалбоподателя и повереника му за допускане на процесуални нарушения се явяват неоснователни.

В тази връзка са неоснователни доводите на защитата за нарушение на разпоредбата на чл. 57, т. 5 от ЗАНН, поради непосочване от наказващия орган на доказателствата, обективиращи административното нарушение.

В Наказателното постановление ясно се сочи че е взет предвид АУАН № 524 / 21.09.2010 година на младши автоконтрольор Я.Г.Д., а съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от Закона за движение по пътищата Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. И докато в съдебното производство по реда на чл. 59 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган е да докаже с допустимите по НПК способи и средства обстоятелствата на нарушението, във фазата по издаване на постановлението като властнически акт, пораждащ за адресата си определени наказателноправни последици, валидното доказателство за отразените в него факти е актът по установяване на нарушението.

Не стои така въпросът с другите вменени в отговорност нарушения на жалбоподателя и наложените му наказания.

От фактически установеното по делото правилно причиненото от Й.А.М. пътнотранспортно произшествие е посочено като нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДП, чиято норма визира: Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Но на лицето е наложена глоба по чл. 179, ал. 2 от ЗДП, чийто текст предвижда: Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно нарушение, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Санкционната разпоредба предвижда наказание за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП, който гласи, че Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, но за такова нарушение не е ангажирана отговорността на нарушителя, за да му са налага наказание.

От друга страна текстът на чл. 179, ал. 2 е бланкетен и следва да се упоменат конкретните обстоятелства, изрично изброени в шестте пункта на чл. 179, ал. 1 от ЗДП, или една от хипотезите на ал. 2 – движение с несъобразена скорост или неспазване на дистанция, - а в случая административнонаказващият орган като факт на нарушението сочи загуба на контрол над управлявания автомобил – обстоятелство, непосочено в нито една от хипотезите на чл. 179 от Закона за движение по пътищата.

Посоченото нарушение на процесуалните правила по ЗАНН от страна на наказващия орган е съществено и води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя – да разбере в какво се обвинява и за какво му се налага санкция.

Относно наложените на нарушителя наказания по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП (Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие) за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, буква Е от ЗДП, санкцията е съответна на нарушената разпоредба, но от доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да извършва такова нарушение. Текстът на чл. 123, ал. 1, т. 2, буква Е от ЗДП предвижда: Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора, да не консумира алкохолни напитки до пристигането на контролните органи.

Безспорно е по делото, че има настъпило ПТП, че водач на автомобила е жалбоподателят и че същият консумира алкохол след инцидента до пристигане на органите на полицията, но няма пострадали хора.

Дали поведението на Й.А.М. след катастрофата е правомерно, или не, следва да се търси в разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 (а не в т. 2) от ЗДП, чийто текст предвижда хипотезите при ПТП само с имуществени вреди (какъвто е конкретният случай), но за такова нарушение отговорност на нарушителя не е ангажирана и произнасяне по въпроса е извън правомощията на Съда.

Мотивиран от изложеното, Районният съд счита, че обжалваното Наказателно постановление е правилно и законосъобразно в частта му, в която на жалбоподателят е подведен под административнонаказателна отговорност по чл. 174, ал. 3 от ЗДП за нарушение на същия текст от закона, като следва да се измени наказанието лишаване от право да се управлява МПС по посочените по-горе мотиви, а в останалата част Наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав,

РЕШИ:

Изменя Наказателно постановление № 524 / 01.10.2010 година на Началника на РУ „Полиция” - Първомай, с което на Й.А.М., ЕГН ********** ***, за нарушение на 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата на основание същия текст са наложени глоба в размер на 500 (петстотин) лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от осемнадесет месеца и на основание Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, са отнети 12 контролни точки, като намаля срока на лишаването от право да управлява МПС на дванадесет месеца.

Отменя Наказателно постановление № 524 / 01.10.2010 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, с което на Й.А.М., ЕГН ********** ***,

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ