№ 2

град Първомай, 07.01.2011 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на единадесети ноември две хиляди и десета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 173 по описа на Съда за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № 381 / 06.08.2010 година на Началника на РУ „Полиция” - Първомай, с което на К.Д.П., ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от същия закон е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева и водачът е лишен от правоуправление на моторно превозно средство за срок от два месеца.

С Постановлението на основание Наредба № Із – 1959 / 07 година на МВР са отнети и 10 контролни точки.

Жалбоподателят К.Д.П. чрез процесуалния си представител адвокат Р.В.Р.от Адвокатска колегия – Пловдив моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна РУ „Полиция” – Първомай, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

На 01.08.2010 година служители при РУ „Полиция” – Първомай, единият от които младши автоконтрольор Т.В.В. (актосъставител), при изпълнение на служебните си задължения по пътния контрол в град Първомай, област Пловдив, в 07:13 часа на улица „Княз Борис Първи” до дом № 82 засичат с радар ТR-4 № 185 скорост от 94 км/ч на лек автомобил „Мерцедес Ц 200” с ДК № ***, собственост на Д.Й.П., управляван от К.Д.П., при разрешена скорост за движение в населеното място от 50 км/ч. В присъствие на водача е съставен Акт за установяване на административно нарушение, който жалбоподателят подписва. Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетел Т.В.В., които се кредитират като обективни и логични, от приобщените по съответния процесуален ред писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

Въз основа на фактически установеното Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, чийто текст гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на моторно превозно средство, категория А, В, С, D, B+E, C+E, D+E, Т, в населено място е забранено да превишава стойност от 50 км/ч. В конкретния случай управляваният от жалбоподателя автомобил е засечен да се движи със скорост над 50 км/ч по улица „Княз Борис Първи”, която е в населено място – град Първомай, и автомобилът, с който е извършено нарушението, „Мерцедес Ц 200” с ДК № ***, е от категория В, съгласно текста на чл. 150а, ал. 2, т. 3 от ЗДП.

За констатираното нарушение жалбоподателят К.Д.П. правилно е подведен под отговорност по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДП, който визира, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 41 км/ч с глоба 200 лв. и два месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

Размерът на наказанията е в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, защото е конкретно установен от закона.

Правилно административнонаказващият орган отнема 10 контролни точки в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 13 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.): За нарушения на Закона за движение по пътищата от водач на МПС се отнемат за превишаване на разрешената максимална скорост от 41 до 50 км/ч (чл. 182, ал. 1, т. 5; ал. 2, т. 5 и ал. 3, т. 5 ЗДвП) 10 контролни точки.

И актът, и постановлението са издадени при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 43, чл. 57 и чл. 58 от ЗАНН и съдържат всички задължителни реквизити на закона.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които лишават жалбоподателя от възможността да предприеме адекватна защита пред Съда.

Като аргумент в тази насока се изтъква фактът, че в Акта за установяване на административно нарушение е цитиран текстът, посочващ разрешената скорост - нормата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, без да е посочен текстът на санкциониращата норма, което лишава жалбоподателя от правото на възражение.

Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, регламентираща съдържанието на акта за установяване на административно нарушение, като задължителен реквизит съдържа законните разпоредби, които са нарушени (т. 5), а нормата на чл. 57 от същия закон изисква в наказателното постановление да се посочат освен законните разпоредби, които са били нарушени виновно (т. 6), и вида и размера на наказанието (т. 7). В случая в издаденото въз основа на Акта за установяване на административно нарушение Наказателно постановление тези законови изисквания са спазени – за виновно нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата административнонаказващият орган посочва основанието за налагане на административното наказание – чл. 182, ал. 1, т. 5 от същия закон, а фактът, че административнонаказателното производство се намира във фазата на съдебния контрол, е показателен за упражненото право на защита на жалбоподателя.

Неоснователно е и твърдението, че в Наказателното постановление липсва основанието за налагане на „третото наказание” лишаване от правоуправление на МПС за срок от два месеца – нормата на чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движение на пътищата задължава както налагането на глоба от 150 лева, така и два месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство за посоченото нарушение - превишаване на разрешената скорост на движение от 41 до 50 км/ч.

Несъстоятелен е и аргументът, че в Акта и в Наказателното постановление се внасят неверни данни, защото, съгласно разпечатката на показанията на радарния скоростомер, превишението на скоростта е 34 км/ч, а в Акта е посочено превишаване от 44 км/ч.

Настройването на техническото средство да отчита превишена скорост над определени километри в час се извършва ръчно от органите за реда, а за ангажиране на административнонаказателната отговорност за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП е от значение засечената реална скорост - видно от изпратената с Писмо рег. № ИЯ / П - 2291 / 10.11.2010 година на Началника на РУ „Полиция” - Първомай разпечатка от техническото средство за датата на проверката скоростта на движение на л.а. „Мерцедес Ц 200” с ДК № ***, засечена в 07:13 часа, е 94 км/ч при законово ограничение от 50 км/ч за населено място, а разликата е 44 км/ч.

Мотивиран от изложеното, Районният съд – Първомай, трети съдебен състав, счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 381 / 06.08.2010 година на Началника на РУ „Полиция” - Първомай, с което на К.Д.П., ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от същия закон е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева, водачът е лишен от правоуправление на моторно превозно средство за срок от два месеца и на основание Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 година на от Министъра на вътрешните работи са отнети 10 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ