Р Е Ш Е Н И Е

№ 126

гр. Първомай, 16.12.2011 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд Първомай, първи гр. съдебен състав, в публично заседание на седми декември през две хиляди и единадесета година в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Таня Петрова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 364 по описа на съда за 2011 г.

за да се произнесе, взе предвид:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 07.06.2007 год. е бил измамен от ответника и му е била причинена имотна вреда в размер на 1000 лв., за което ответникът е бил признат за виновен от наказателния съд. Моли да бъде осъден последният да му заплати причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 07.06.2007 год., до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът в законоустановения срок не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответникът Н.С. оспорва иска, като твърди, че дължи другиму сумата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С влязла в сила Присъда № *** год., постановена от Районен съд Първомай по НОХД № *** г., ІІ н.с., приложено по делото, ответникът е осъден, за това, че на 07.06.2007 г. в гр. П., обл. Пловдивска е възбудил и поддържал у И.С.Д. и Т. Н. Д., двамата от гр. П. заблуждение, и с това им е причинил имотна вреда /на 07.06.2007 г., на 08.06.2007 г. и на 11.06.2007 г./, съответно на И.С.Д. в размер на 1000 лева и на Т. Н. Д. в размер на 400 лева /общо в размер на 1400 лева/, като деянието е извършено след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, повторно в немаловажен случай, поради което и за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК му е наложено съответно наказание.

Съгласно чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданско-правните последици от деянието, относно въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли е деянието. Поради изложеното съдът прие безспорно установено извършването на описаното в приложената присъда престъпление от ответника в неговите обективни и субективни предели, противоправността на деянието им и вината му. В диспозитива на постановения влязъл в сила съдебен акт е прието за установено престъпното причиняване на имотна вреда от ответника на ищеца, в размер на 1000 лева – претендирания в настоящото производство, която е част от състава на престъплението. Не се представиха доказателства, а и не се твърди от ответника, че е възстановил така установените от наказателния съд вреди на ищеца, а той носи тежестта на доказване за това обстоятелство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявените от ищеца искове са основателни. От събраните по делото писмени доказателства се установи безспорно, че на 07.06.2007 г. в гр. П., обл. П. е възбудил и поддържал у И.С.Д. *** заблуждение, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 1000 лева. Съгласно чл. 300 от ГПК съдът прие за категорично установено извършването на това деяние, поради което следва на основание чл. 45 от ЗЗД, ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените му имуществени вреди от 1000 лв., в следствие на извършеното престъпление измама.

Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, в случая от 07.06.2010 год. Причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана, съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД, поради което и искът за присъждане на законна лихва върху формираното обезщетение, от датата на извършване на деликта, се явява основателно и следва да бъде уважено.

Следва ответникът да бъде осъден да заплати и държавна такса върху уважените размери на исковете, като се има предвид, че минималният размер на таксата, дължима по чл. 1 от Тарифа № 1 за държавните такси, събирани от съдилищата е 50 лева, то следва ответникът да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 100 лв. по сметка на РС Първомай.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото, съразмерно с уважения размер на исковете му, а именно – 600 лв. за адвокатски хонорар.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Н.П.С., с ЕГН: **********,***, да заплати на И.С.Д., с ЕГН: **********,***, сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от извършено на 07.06.2007 г. в гр. П., обл. П. престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, за което е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № *** г. по описа на РС Първомай, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за периода от датата на извършване на непозволеното увреждане - 07.06.2007 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 45 от ЗЗД, както и сумата от 600 лв. (шестстотин лева) направени по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Н.П.С., с ЕГН: **********,***, да заплати по сметка на РС Първомай държавна такса в размер на 100 лв. (сто лева) на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му, от страните.

Районен съдия: /П/

ЕК / НК