Р
Е Ш Е Н И Е
№ 100
гр. Първомай, 20.10.2011 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Първомайският
районен съд, втори съдебен състав, в публично заседание на шести октомври през две
хиляди и единадесета година в състав:
Районен съдия: Матей Златанов
при секретаря Таня
Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 312 по описа на съда за 2011г.
за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ и чл. 225, ал. 1 от КТ.
Ищцата моли
да бъде признато уволнението и за незаконно и се отмени заповед № 96/16.06.2011 год. на Директора на ОУ “Д-р Петър Берон” с. Буково, общ.
Първомай, да бъде възстановена на заеманата длъжност преди уволнението, както и
да бъде осъден ответника да и заплати обезщетение за времето, през което е
останала без работа, а именно сумата от 3470,70 лева обезщетение по чл. 225,
ал. 1 от КТ, за това, че е останала без работа за шест месеца, считано от
21.06.2011 год., по 578,45 лв. месечно, в следствие на незаконното уволнение.
Претендира присъждане на разноски. Твърди, че срочният трудов договор е сключен
в противоречие с императивна норма на закона, а именно за срок по-кратък от
една година, въпреки липса на изричното и съгласие, поради което следва да се счита
за безсрочен и поради тази причина е незаконосъобразно прекратен поради
изтичане на определения срок в него. Иска се и да се обяви трудовият договор на
ищцата за сключен в противоречие с чл. 68, ал. 4 от КТ и същият да се счита за
сключен за неопределено време.
Ответникът ОУ “Д-р Петър Берон” с. Буково, общ. Първомай, оспорва изцяло
предявените искове от ищеца. Твърди, че са спазени всички изисквания на закона
и договорът е сключен за определен срок, тъй като поради липса на кандидати с
необходимия ценз, за учител, с допълнен норматив с учебни часове по английски
език, е назначена ищцата, въпреки, че не притежава правоспособност на начален
учител с английски език. Твърди, че не е необходимо изричното и съгласие за
сключване на срочен трудов договор за срок по-кратък от една година, тъй като
трудовото и правоотношение е сключено на основание чл. 68, ал. 1, т. 3, а не на
основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и
разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът счита, че при така направените с искова
молба искания, единствените валидно предявени от ищцата искове са тези по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от
КТ /последният във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ/. По останалите наведени оплаквания и
искания /т. 4 от петитума на исковата молба/ съдът следва да се произнесе само
в мотивите на решението си и то само доколкото исканията са от преюдициално
значение за разрешаване на повдигнатия спор за отмяна на незаконно уволнение. В
този смисъл и практиката на ВКС. / Решение № 1334/07.01.2008г. на ВКС,
Определение № 343 от 06.04.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 492/2009 г./
Ищцата е
работила в ответното училище като е заемала длъжността старши начален учител,
по трудов договор, сключен за определен срок – до явяване на правоспособен, до
завръщане на Н.Й. или до 19.06.2011 год., видно от представения трудов договор
№ 10/14.09.2010 год., сключен между страните. Със заповед № 96 от 16.06.2011
год. на Директора на ОУ “Д-р Петър Берон” с. Буково, общ.
Първомай, трудовото правоотношение
на ищеца с ответника - работодател е прекратено, на осн. Чл. 325, т. 3 от КТ,
поради изтичане на уговорения срок, считано от 20.06.2011 год. Тези
обстоятелства не са спорни между страните и се доказват с представените от
ищеца писмени доказателства. Не е спорно, че тази длъжност, преди назначаването
на ищцата, е изпълнявала Н.Й., на която е разрешен отпуск за отглеждане на дете
до две години. Именно това е довело до необходимостта от назначаване на нов учител.
В трудовият договор на ищцата обаче, досежно определяне на срока на договора,
не е посочено само завръщане на титуляра или явяването на правоспособен, а и е
определен срок до 19.06.2011 год.
Сключването на срочен трудов договор за определено време
е допустимо в две групи от случаи, уредени в чл.
68, ал. 3 и 4 КТ. Първата група, уредена в чл. 68, ал. 3 КТ включва две хипотези - едната е с оглед на видовете работи, за
изпълнението на които се сключват срочните трудови договори, а именно -
временни, сезонни и краткотрайни, а втората хипотеза е приложима при сключване
на срочни трудови договори независимо от естеството или характера на работата,
с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или
ликвидация предприятия. Втората група от случаи, при които е допустимо
сключване на срочни трудови договори за определено време е уредена в чл. 68, ал. 4 КТ, съгласно който по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок
най-малко от една година може да се сключи за работи и дейности, които нямат
временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до основния предмет на
дейност на работодателя, но това е допустимо само по изключение, дефинирано в § 1, т. 8 от ДР на КТ. Съгласно легалното определение "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ, е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и
други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на
сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.
Посочените разпоредби са императивни, поради което задължително освен, че тези
изключения следва да съществуват при сключване на трудовия договор, то и те
следва да бъдат посочени в него изрично, с оглед изискването на § 1, т. 8 от ДР на КТ, тоест обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са
вписани в трудовия договор. В трудовия договор липсва посочване на такива
обстоятелства, поради което и сключването му за определен срок – до 19.06.2011
год. е недопустимо, съгласно цитираната норма, още повече за срок по-кратък от
една година без изричното писмено искане на работника или служителя. Това обаче
не може да обуслови безсрочност на трудовия договор, тъй като в него е посочено
и друго основание, обуславящо срочността на трудовото правоотношение,
несвързано с изтичане на определения срок, а само обуславя
незаконосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
на посоченото в нея основание.
Посочените обстоятелства в отговора на исковата молба,
относно липсата на професионална квалификация на ищцата за изпълняване на
трудовите и задължения са ирелевантни за спора, тъй като договорът не е прекратен
поради явяване на кандидат с необходимото според ответника образование, а
поради изтичане на конкретно посочения в договора срок, на осн. чл. 325, т. 3
от КТ.
Поради изложеното искът по чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ
следва да се уважи като основателен и доказан, съдът да отмени обжалваната
заповед за уволнение като незаконосъобразна и признае уволнението на ищцата за
незаконно.
Следва
да се уважи и искът по чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ, като основателен, поради
обусловеността му от главния иск за признаване на уволнението за незаконно и
отмяна на заповедта за уволнение, като следва ищцата да бъде възстановена на
заеманата преди уволнението от нея длъжност.
Осъдителният
иск за заплащане на обезщетение по чл. 225 от КТ общо в размер на 3470,70 лева,
за времето от 21.06.2011 год., следва да бъде частично уважен. Обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ се дължи само тогава, когато вследствие на незаконното уволнение
работникът е претърпял вреди от оставането му без работа, до шест месеца от
уволнението, които са в причинна връзка с незаконното уволнение. Тежестта да
докаже размера, както и периода за който следва да се присъди обезщетение е на
ищеца. Доказателства в тази насока - че ищцата е останала без работа, в
следствие на незаконното уволнение, за периода до приключване на съдебното
следствие, се представиха - трудова книжка на ищцата и удостоверение от бюро по
труда Първомай. От представените копия на ведомости е видно, че размерът на брутното
месечно възнаграждение на ищцата, за месеца, предхождащ уволнението – месец май
2011 год., е в размер на 578,45 лв. Размерът на дължимото обезщетение за месец
юни е в размер на 220,36 лв., изчислен за осем работни дни, на база
среднодневно брутно трудово възнаграждение, по 578,45 лв. за месеците юли,
август и септември и в размер на 110,16 лв за месец октомври, изчислено за четири
работни дни.
Не са представени
доказателства за направени от ищцата разноски в настоящото производство, поради
което и такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горните
съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на М.Н.Г., с
ЕГН: **********,***, извършено на осн. чл. 325, т. 3 от КТ и ОТМЕНЯ
заповед № 96/16.06.2011 год. на Директора на ОУ “Д-р Петър Берон”
с. Буково, общ. Първомай,
с която е извършено.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.Н.Г. на
заеманата преди уволнението длъжност старши начален учител в ОУ “Д-р Петър Берон” с. Буково, общ. Първомай,
ОСЪЖДА ОУ “Д-р Петър Берон” с. Буково, общ. Първомай, да заплати
на М.Н.Г., с ЕГН: **********, сумата от 2 065,87 лв /две хиляди шестдесет
и пет лева и осемдесет и седем стотинки/, обезщетение за оставането и без
работа в следствие уволнението за периода от 21.06.2011 год. до 06.10.2011
год., на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ, като
отхвърля иска над уважения размер до сумата от 3470,70 лв.
ОСЪЖДА ОУ “Д-р Петър Берон” с. Буково, общ. Първомай, да заплати по сметка на РС Първомай държавна такса в
размер на 50 лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от обявяването му – 20.10.2011 година,
съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК.
МЗ/ВК РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/