Р Е Ш Е Н И Е

Номер 128 28.12.2011 година Град Първомай

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети ноември Година 2011

в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Матей Златанов

Секретар: Таня Петрова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Златанов гражданско дело номер 279 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по предявен иск с правно основание чл.124 ГПК.

        Ищците Н.А.П., ЕГН **********,***, С.Г.П., ЕГН **********,*** и А.Г.П., ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адвокат С. К. – М., твърдят в исковата си молба, че са собственици на недвижим имот, находящ се в с.П., Община Първомай, а именно: УПИ V-164, в кв.13 по действащия регулационен план на с.П., община Първомай от 1988 година, с площ 1450 кв.м., при граници и съседи УПИ ІV-165, УПИ VІ-161, нива и улица, който имот е предназначен за жилищно строителство с приложена дворищна и неприложена улична регулация /идентичен с имот № ХІІ, в кв.27 по плана на с.П. от 1928 година/. Ищците твърдят още, че имота са придобили по силата на Решение № *** година на ИК на СОНС Д., по протокол № 30 от същата дата за проведено общо събрание, както и по силата на наследяване от Г. И. П.,***, починал на *** година, както и че за същия неправилно е съставен Акт за държавна собственост № *** г.

Твърди, че имота е придобит по силата на Решение № *** година на ИК на СОНС Д., по протокол № 30 от същата дата за проведено общо събрание, като имот № ХІІ от кв.27 по стария план на с.П. е отреден за закупуване от Н. и Г. П. за задоволяване на жилищни нужди. Определена е цена от 910 лв, заплатена с вносна бележка кв. № 2632/16.12.1978 година. От тази дата за Община Първомай имота е продаден, което е отразено и в разписния лист към регулационния план. Твърди, че поради този факт е налична пасивна процесуална легитимация на ответника по иска, по силата на § 42 от ПЗР на ЗОС.

Навеждат доводи, че Областна администрация Пловдив оспорва правото им на собственост. Тъй като за тях е налице правен интерес да установят правото си на собственост, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Областна администрация правото им на собственост върху процесния имот.

         Ответникът Областна администрация Пловдив в определения от Закона срок е подал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен, като твърди, че искът е недопустим, тъй като за ищеца не е налице правен интерес. Не ангажира доказателства и се представлява в съдебно заседание.

Процесуалният представител на ищците поддържа иска в съдебно заседание и моли претенцията да бъде уважена.

Районен съд – Първомай, след преценка на събраните доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Ищците заявяват право на собственост върху процесния недвижим имот. Предявен е положителен установителен иск. Има интерес от предявяване на настоящия установителен иск, тъй като за имота има съставен Акт за държавна собственост № *** г., с което се препятства упражняването на правата им. От друга страна, според приетите писмени доказателства, ищците са във фактическа власт на процесния имот, което изключва предявяване на ревандикационен иск по чл.108 от ЗС в защита на правото му на собственост. Единствената защита биха могли да получат по пътя на установяване на спорното право по реда на чл. 124 ал.1 от ГПК, ето защо настоящата претенция се явява допустима. В случая правото на собственост на ищците се оспорва от Областна администрация Пловдив, а не от Община Първомай, което обуславя и наличието на пасивна процесуална легитимация у ответника.

Както беше посочено по-горе ищците изявяват претенция, че са собственици на описания имот, като според тях са придобили собствеността по силата на продажба и наследяване, както и на давностно владение продължило от 1978 година досега.

Според назначената експертиза: имотът се намира в землището на с.П., обл.Пловдив. и към настоящия момент представлява имот УПИ V – 164 от кв.13 по плана на с.П.

Според събраните доказателства, включително и представеното Решение № *** година на ИК на СОНС Д., по протокол № 30 от същата дата за проведено общо събрание и вносна бележка (л.4 и л.5), съдът намира за доказано, че праводателя на ищците е закупил претендирания от ищците имот през 1978 година. Ищците, включително и чрез техния праводател ползват и владеят имота от 1978 година до настоящия момент. Владението е било необезпокоявано от никого и непрекъснато, като са заплащани и дължимите данъци за имота. Липсват данни да е бил одържавяван или коопериран чрез внасяне в ТКЗС.

От представеното писмо от Община Първомай и квитанции за платени данък сгради е видно, че за периода 1984 година до настоящия момент праводателя на ищците и ищците редовно са заплащал дължимите данъци за имота.

Предявеният иск е положителен установителен и за да бъде уважен е необходимо ищеца да докаже своята активна материалноправна легитимация. За установяването на правото си на собственост, ищеца е ангажирал писмени доказателства. Представеното Решение № *** година на ИК на СОНС Д., по протокол № 30 от същата дата за проведено общо събрание няма вещно-прехвърлително действие, но същия е от значение за установяване на първоначалния момент, от който е започнало упражняването на фактическа власт върху имота от праводателя на ищците и от самите тях, момента когато са били въведени във владение на имота и са започнали да демонстрират намерението си да своят имота. Ищците биха могли да установят активната си материалноправна легитимация, ако докажат, че са придобили имота по давност, като са го владяли необезпокоявано и непрекъснато в продължение на 10 и повече години.

Безспорно е, че придобивната давност има два елемента – обективен, свързан с факта на владение като фактическо състояние и субективен – свързан с намерението да се свои вещта, да се държи като своя.

В тази връзка, съобразно всички доказателства по делото, може да се направи извода, че от 1978 година, чрез своя праводател и лично от 2002 година, до настоящия момент ищците са владяли претендирания имот. Владението им през този период е било непрекъснато, необезпокоявано, спокойно и явно, неоспорвано от трети лица. Заплащани са дължимите данъци за имота, от което може да се направи извода, че ищците са своили имота, като собствен.

Настоящият състав намира, че двете предпоставки на давностното владение са налице, т.е., че предпоставките за признаване правото на собственост на ищците върху процесния имот са налице на първично придобивно основание – давностно владение, поради което предявения иск следва да бъде уважен.

Съдът не споделя възраженията на ответника депозирани с молба с вх. № 4438 от 17.11.2011 година /л.41/, относно наличието на хипотезата на § 42 от ПЗР на ЗОС . Видно от представените писмени доказателства имота е актуван като държавен и към момента на влизане в сила на разпоредбите на ЗОС, не е станал общинска собственост.

Изтеклата в периода от 1978 година давност в полза на ищците не е била спирана или прекъсвана. Не е приложима и разпоредбата на чл. 86 от ЗС – забрана за придобиване по давност на имоти общинска собственост, тъй като процесния имот не е актуван за общинска собственост, а записването му като държавна собственост няма отчуждително действие и не лишава действителните собственици от техните права.

Във връзка с всичко изложено по-горе, настоящият състав намира за доказано, че ищците са собственици на процесния имот по силата на давностно владение, продължило повече от 10 години, макар и да не завършен фактическия състав по продажбата на имота, ищшците и техния праводател са го владели на основание годно да ги направи собственици.

При този изход на производството, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, следва ответника да заплати на ищеца направените от него разноски 530 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат, държавна такса и депозит за вещо лице.

Мотивиран от горното съдът,

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Областна администрация Пловдив, представлявана от Областния управител, с адрес гр.П., ул. “***” № ***, че Н.А.П., ЕГН **********,***, С.Г.П., ЕГН **********,*** и А.Г.П., ЕГН **********,*** са СОБСТВЕНИЦИ на основание давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в с.П., Община Първомай, а именно: УПИ V-164, в кв.13 по действащия регулационен план на с.П., община Първомай от 1988 година, с площ 1450 кв.м., при граници и съседи УПИ ІV-165, УПИ VІ-161, нива и улица, който имот е предназначен за жилищно строителство с приложена дворищна и неприложена улична регулация /идентичен с имот № ХІІ, в кв.27 по плана на с.П. от 1928 година/.

ОСЪЖДА Областна администрация Пловдив, представлявана от Областния управител, с адрес гр.П., ул. “***” № *** да заплати на Н.А.П., ЕГН **********,***, С.Г.П., ЕГН **********,*** и А.Г.П., ЕГН **********,***, сумата от 530,00 лв (петстотин и тридесет лева), представляващи направените по делото разноски - възнаграждение за един адвокат, държавна такса и депозит за вещо лице.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – гр. Пловдив.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

МЗ / НК