Р Е Ш Е Н И Е 

Номер   110                                  24.11.2011 година                      Град Първомай  

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Първомайският районен съд                                                         Втори  граждански състав

На двадесет и пети октомври Година две хиляди и единадесета

в публичното заседание в следния състав

Председател: Матей Златанов

Секретар Таня Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от председателя Матей Златанов гражданско дело номер 190 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във вр. чл. 79 от ЗЗД във вр. чл.535 и сл. от ТЗ .

Предявени са от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., бул. „***“ № ***, представлявано от управителя И.К.Д.,***, чрез адвокат Д.И. против П.Е.С., ЕГН **********,***.

Ищецът твърди, че между него и ответника са налице облигационни отношения свързани с издаване на записи на заповед от 15.05.2009 година и 15.04.2008 година, по силата, на които издателя П.Е.С. се задължава да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 5 297 лв на падежа 31.08.2009 година и сума в размер на 11 800 лв на падежа 31.08.2008 г.

Ищеца твърди, че двата записа на заповед са издадени от ответника като обезпечение на каузална сделка между страните и въз основа на извънсъдебно споразумение, подписано между тях за заплащане на доставени стоки по фактури, подробно описани в исковата молба, със заложена в споразумението неустойка при неизпълнение от страна на ответника на погасителния план на задълженията му към ищеца. Ищецът твърди, че не е получил плащане на сумата от 5 297 лв, поради което е претендирал заплащане по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС, ІІ гр.с. В срока за подаване на възражение по чл. 419 от ГПК ответникът е депозирал същото, поради което и за ищеца е налице правен интерес от воденето на настоящия установителен иск. Твърди също, че не е получил плащане на сумата от 11 800 лв, поради което е претендирал заплащане по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС, ІІІ гр.с. В срока за подаване на възражение по чл. 419 от ГПК ответникът е депозирал същото, поради което и за ищеца е налице правен интерес от воденето на настоящия установителен иск

В рамките на производството в срока за писмен отговор, ответника не подал такъв. В съдебно заседание се представлява чрез адвокат И. Т. Не ангажира доказателства и не оспорва иска. Моли да му бъде дадена възможност за постигане на спогодба.

Ето защо и въз основа на изложеното ищецът претендира на основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. чл.535 и сл. от ТЗ за признаване за установено по отношение на ответника, че му дължи присъдените по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № *** год. на ПРС суми, както следва 2374 лева – главница по запис на заповед от 29.05.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата от 14.07.2010 год. /датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК./ и на присъдените по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № *** год. на ПРС суми, както следва 2374 лева – главница по запис на заповед от 29.05.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата от 14.07.2010 год. /датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК./ Претендира разноски..

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема следното:

От приложените ч.гр.д.№ *** г. на ПРС ІІ гр.с. и ч.гр.д. № *** г. На ПРС ІІІ гр.с. се установява съдържанието на абстрактния менителничен ефект запис на заповед с поемател ищеца. и издател ответника. Записът на заповед е частен писмен документ, носещ подписа на издателя с дата на издаване 15.05.2009 година и 15.04.2008 година и падеж 31.08.2009 година и 31.08.2008 г. Съгласно чл.180 от ГПК частите документи представляват доказателство ,че изявленията, съдържащи се в тях са направени от лицата, които са ги подписали.

Още с определението по чл.140 от ГПК и в с.з. след доклада по делото съдът е разяснил доказателствената тежест на ищеца. Неговото твърдение е, че между ищеца и ответника са налице абстрактни облигационни отношения по запис на заповед. Твърдението на ищеца, че са налице каузални отношения, които обуславят менителничния ефект – два броя запис на заповед са подкрепени с доказателствени средства и не се оспорват от ответника. В случая записът на заповед е едностранна сделка, която служи за обезпечение на каузални отношения, които не се оспориха от страните в процеса. Следователно отношенията между ищеца и ответника се уреждат на плоскостта на чл.535 и сл. от ТЗ. Двата записа на заповед издадени от ответника са редовни от външна страна и са породили задължението за плащане. Наличието на каузална сделка между страните, предхождаща настъпването на менителничния ефект и подписанотто от страните извънсъдебно споразумение, както и останалите ангажирани от ищеца доказателства не променят по същество правните изводи на настоящия състав, поради което не следва да бъдат обсъждани.

Поради изложеното исковете с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79 от ЗЗД във вр. чл.535 и сл. от ТЗ се явяват основателни и доказани и следва да се признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата 5 297 лв, дължима по запис на заповед от 15.05.2009г., ведно със законната лихва от 02.03.2011 г. до окончателното плащане на сумата и сумата от 11 800 лв, дължима по запис на заповед от 15.04.2008 г., ведно със законната лихва от 02.03.2011 г., както и направените съдебно деловодни разноски по ч.гр.д.№ **г. на ПРС ІІ гр.с. и ч.гр.д. № *** г. На ПРС ІІІ гр.с..

На осн чл.78 ал1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото /ДТ, хонорар за един адвокат и депозит за вещо лице/, съгласно списъка по чл.80 от ГПК, които се констатираха в размер на 3 012 лв, съразмерно на уважената част от исковата претенция.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо П.Е.С., ЕГН **********,***, че дължи на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., бул. „***“ № ***, представлявано от управителя И.К.Д. присъдените по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. на Първомайският районен съд суми, както следва: сумата от 5 297,00 лв, представляваща дължима и неплатена сума по запис на заповед издаден на 15.05.2009 г., ведно със законната лихва от 02.03.12011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в размер на 1 606,00 лв и присъдените по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. на Първомайският районен съд суми, както следва: сумата от 11 800,00 лв, представляваща дължима и неплатена сума по запис на заповед издаден на 15.04.2008 г., ведно със законната лихва от 02.03.12011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в размер на 1 736,00 лв.

ОСЪЖДА П.Е.С., ЕГН **********,*** да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., бул. „***“ № ***, представлявано от управителя И.К.Д. сумата от 3 012,00 лв, представляваща разноски по настоящото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба пред ПОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

МЗ / НК