Р Е Ш Е Н И Е
№
91 30.09.2011
година град Първомай
Първомайски районен съд втори граждански състав
На първи септември две
хиляди и единадесета година
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: Матей Златанов Секретар: Таня
Петрва
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 187 по описа на съда
за 2011 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производство по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124, ал.1
от ГПК вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Пред РС Първомай е
депозирана искова молба от „***” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Р., ул. “***” № ***, ет. ***, представлявано
от управителя П.Н., чрез адвокат Б. Д., със съдебен адрес гр.Р., ул. “***” № ***,
ет.***, офис *** против „***” ЕООД, БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. “***” № ***, представлявано от управителя
Н.К., в която се сочи, че по силата на сключен договор за покупко продажба, ищеца е извършил
доставка на стоки на ответника на стойност 5 352, 00 лв. Ищеца твърди, че
ответника е следвало да заплати получените стоки в деня на доставката им. Ответникът
не изпълнил задължението си, което го мотивирало да подаде заявление по чл.410
ГПК за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение. По образуваното ч. гр. дело № *** г. по описа на Първомайския Районен съд
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.03.2011 г. за
цялата сума, ведно с лихва за забава върху нея от 12.08.2010 г. До 14.03.2011,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението – 18.03.2011 г. до окончателното й изплащане и направените по
ч.гр.д.№ *** г., по описа на РС Първомай разноски. Депозирането в срок на
възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение е обусловило предявяването
на установителен иск по чл.415 ГПК.
В заключение моли съда да
постанови решение, с което да бъде установено спрямо ответника, че дължи на
ищеца сумата от 5 352,00 лева, ведно с лихва за забава върху нея от 12.08.2010
г. До 14.03.2011, както и законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението – 18.03.2011 г. до окончателното й изплащане и
направените по ч.гр.д.№ **** г., по описа на РС Първомай разноски. Ищеца
претендира и направените деловодни разноски в настоящото производство. В
съдебно заседание процесуалния представител на ищеца е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие и постановяване на неприсъствено решение по реда
на чл.238 от ГПК.
В срока
по чл.131 от ГПК няма депозиран писмен отговор от ответника. Същия не се явява
и не се представлява в съдебно заседание, като е предупреден за последиците от
това.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира
за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е спор
между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС
Първомай. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността
да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно:
На ответника „***” ЕООД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “***”
№ 8, представлявано от управителя Н.К. е изпратен препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея
/съобщение на л.11 от делото/, редовно уведомен е за съдебното заседание, видно
от съобщение на л.25 от делото. Въпреки че на ответника са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание, същия не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения
от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното
публично съдебно заседание.
Искът е вероятно
основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства. Ответника не
представи доказателства, че е заплатил претендираната сума, като
доказателствената тежест за този факт е негова.
С оглед на изложеното се
налага извода, че положителният установителен иск по чл.422 вр.124 от ГПК вр. чл.79
и чл.86 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като следва
да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същия дължи на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул. “***” № ***,
ет. ***, представлявано от управителя П.Н.,
сумата от 5 352,00 лева, дължима
главница по фактури за продажба на стоки, сумата от 325,28 лихва за забава върху нея считано от 12.08.2010
г. до 14.03.2011, както и законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението – 18.03.2011 г. до окончателното й изплащане и
направените по ч.гр.д.№ *** г., по описа на РС Първомай разноски в размер на
777,04 лв.
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 777,04
лева, от които 107,04 лева държавна
такса и 670,00 лева адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и
на основание чл.239 от ГПК съдът ,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.79
и чл.86 от ЗЗД, че „***” ЕООД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “***”
№ ***, представлявано от управителя Н.К. ДЪЛЖИ на „***” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Р., ул. “***” № ***, ет. ***, представлявано
от управителя П.Н., сумата от 5 352,00 лева, дължима главница по фактури за продажба на
стоки, сумата от 325,28 лихва за забава
върху нея считано от 12.08.2010 г. до 14.03.2011, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 18.03.2011 г. до
окончателното й изплащане и направените по ч.гр.д.№ *** г., по описа на РС
Първомай разноски в размер на 777,04 лв,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по
описа на РС Първомай.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, „***” ЕООД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. “***” № ***, представлявано от управителя Н.К. ДА ЗАПЛАТИ на „***”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул. “***” № ***, ет. ***,
представлявано от управителя П.Н., направените разноски в
исковото производство в размер на 777,04 лева.
Решението се постановява
при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /П/
МЗ / НК