Р Е Ш Е Н И Е

Номер 70 27.07. 2011 година Град Първомай

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети юни Година 2011

в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Матей Златанов

Секретар: Таня Петрова.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Златанов гражданско дело номер 154 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от „Стандарт Ойл" ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от законния представител Й.Р.Й. срещу „Алекс 2001 – А.Г." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.***, представлявано от законния представител А.А.Г..

На основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД, вр. чл.327 ТЗ се иска да бъде прието за установено спрямо ответното дружество съществуването на вземане в размер на общо 4 975,74 лева главница и 146,67 лева лихва за времето от 15.12.2010г. до 17.03.2011г. лв., дължими по договор за покупко-продажба на дизелово гориво, за което е издадена данъчна фактура № 0000000748/15.12.210 г.

Претендират се и направените по делото разноски за такси по делото и адв. възнаграждение.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявения иск.

В определения от съда месечен срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество. В същият исковата претенция не се оспорва по основание, оспорва се само по размер. Сочи се обстоятелството, че ищцовото дружество е доставило дизелово гориво на различна от договорената стойност.

В о.с.з. ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва иска по размер. Твърди, че е получил дизелово гориво на цена различна от уговорената по договора за покупко продажба, не ангажира докозателства в тази насока.

Предявеният иск е допустим и с правно основание чл.422, ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.327, ал.1 ТЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

 Липсва спор между страните, че те са сключили по между си на 15.12.2010г. Договор за продажба на дизелово гориво. Не се спори относно наличието на изпълнение на задълженията на продавача за предаване на спорните вещи. Спорът е единствено касателно изпълнението на задължението на купувача за заплащане на дължимата по договора покупна цена. Не се спори, между страните, че по издадената по ч.гр.д. № 108/11 г., по описа на Първомайския районен съд заповед за изпълнение е подадено възражение, като и след това длъжника е извършил плащания по посочената по горе данъчна фактура.

В тежест на ответника е да докаже че е изпълнил своите произхождащи от договора задължения, включително и това, че е заплатил уговорената цена по договора. Същият се позовава на това, че по договора е уговорена друга цена от тази описана в данъчната фактура, но не сочи доказателства за това, нито представя доказателства, че не е приел изпълнението на договора от страна на продавача.

Не се спори между страните, че между тях е сключен договор за покупко – продажба, по силата на който ищецът е предал на ответника дизелово гориво. Издадена е данъчна фактура № 0000000748/15.12.2010г. на стойност 12 975,74лв в която е посочено, че стоката е получена на същата дата от представител на ответника. В последствие ответникът е изплатил сумите от 7 400,00 лева, преди подаване на заявлението по ч.гр.д. № 108/2011 г., по описа на ПРС и на 28.03.2011г. и на 31.03.2011 г. на два пъти суми в размер на 300,0 лв, след подаване на възражението срещу издадената заповед за изпълнение. Тези факти не се оспорват от страните. Съгласно чл. 79 ал.1 от ЗЗД “ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение”. Право на кредитора е да прецени кой от способите си за удовлетворение ще ползва. В настоящия случай той претендира изпълнение на остатъка от задължението, поради което искът с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД следва да се уважи изцяло до сумата от 4 975,74 лева. Неоснователни са възраженията на ответника за неточно изпълнение от страна на ищеца, тъй като видно от представените писмени доказателства издадената фактура е приета без възражения и са извършени частични плащания.

Договорът за покупко – продажба е консенсуален договор, т.е. не се изисква форма за действителност на договора. При този договор продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Договорът между страните е търговска сделка, поради което приложение следва да намерят разпоредбите на ТЗ. Съгласно чл. 327 ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. По делото не се спори, че ищецът е изпълнил задължението си за предаване на вещите на датата на съставяне на фактурата – 15.12.2010г. В настоящия случай не се сочат други уговорки, извън тези по чл.327 ал.1 от ТЗ, поради което купувачът /получател/ е следвало да заплати цената при предаване на стоката или издаване на фактурата, което е станало в един ден. Това задължение е посочено и в чл. 200 ал. 2 от ЗЗД. В самата фактура е посочен начин на плащане, поради което следва приложение да намери разпоредбата на чл. 327 от ТЗ. Или, не се установи да са налице уговорки, които да игнорират приложението на разпоредбата на чл. 327 от ТЗ. Разпоредбата на чл. 327 е специална по отношение на търговската продажба и следва да намери приложение в настоящия случай. Предвид изложеното следва да се приеме, че датата на плащане на цената от купувача е определяема – 15.12.2010г., след която по силата на чл. 84 ал.1 от ЗЗД купувачът изпада в забава. Не може да се приеме доводът на ответникът, че деня на изпълнение на задължението му не бил определен, поради което следвало да е налице покана, за да изпадне в забава. Изложеното по – горе относно момента на изпълнение показва, че момента на изпълнение е определяем с оглед момента на предаване на вещите или издаване на документ, който му дава право да я получи. Дължимото обезщетение за забава за периода от 15.12.2010г. до 17.03.2011г. изчислена от настоящия състав е в размер на 146,67 лева, като ищецът претендира обезщетение в размер на 146,67 лева, поради което същото следва да бъде уважено изцяло.

Предвид този изход на делото на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 102,50 лева за ДТ и 250,00 лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Първомайският районен съд

Р Е Ш И :

 ПРИЕМА за установено по отношение на „Алекс 2001 – А.Г." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.***, представлявано от законния представител А.А.Г., че дължи на „Стандарт Ойл" ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от законния представител Й.Р.Й. сумата от 4 975,74 лева главница и 146,67 лева лихва за времето от 15.12.2010г. до 17.03.2011г. лв., дължими по договор за покупко-продажба на дизелово гориво, т.е. че горните вземания съществуват.

ОСЪЖДА „Алекс 2001 – А.Г." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.***, представлявано от законния представител А.А.Г. да заплати на „Стандарт Ойл" ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от законния представител Й.Р.Й. сума в размер на 352,50 лв /триста петдесет и два лева и петдесет стотинки/, от които 102,50 лева – платена от ищеца част от държавна такса, 250,00 лв. платено възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

МЗ/ВК