Р Е Ш Е Н И Е

Номер 71 27.07. 2011 година Град Първомай

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седми юли Година 2011

в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Матей Златанов

Секретар: Таня Петрова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Златанов гражданско дело номер 54 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по иск с установителен характер, който е с правно основание чл.422, във вр. с чл.415,ал.2 от ГПК.

Ищецът К.В.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр.***, чрез адвокат В.К. предявява срещу ответника П.Е.С., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422 от ГПК. Искът е предявен в отговор на направеното от последния възражение по издадена по заявление на ищеца от Районен съд Първомай Заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че ответникът му дължи сумата от 22 500 лева главница. Твърди, че вземането му произтича от ЗАПИС НА ЗАПОВЕД, издаден на 31.07.2010 г., който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Твърди, още, че записа на заповед е издаден като обезпечение на сключен договор за заем с ответника за същата сума, който следвало да бъде върнат в пари или в пшеница, доставена на определено от ищеца място – мелница, собственост на трето лице. Моли съдът да установи горното негово вземане, както и да му присъди допълнително направените в исковото производство разноски.

Ответникът П.Е.С., ЕГН **********,*** представя писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва иска изцяло. В съдебно заседание ответникът не се явява. Представляван е от процесуален представител, който поддържа становището в писменият отговор за неоснователност на иска. Тези свой доводи пълномощникът доразвива в съдебно заседание.

Страните са ангажирали в подкрепа на твърденията си писмени доказателства, като ответника е поискал допускането и назначаването на съдебно счетоводна експертиза.

СЪДЪТ, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество се явява и основателен.

Съображенията на съда са следните:

На 05.11.2010 година ищецът в това производство е депозирал пред Районен съд Първомай заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. По това заявление е образувано ч.гр.дело № 353/2010 година по описа на съда и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с разпореждане в заповедта ответникът в това производство да заплати на ищеца сумата от 22 500 лева главница.

Настоящото производство е образувано по иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, т.е. иск за установяване на вземането на заявителя. В производството по чл. 422 ГПК взискателя следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните. При твърдение, досежно неистинността /автентичността/ и пороците на волята по записа на заповед следва да се докажат от длъжника – ответник по иска по чл. 422 ГПК. Едва след установяването на тези твърдения, кредиторът – ищец би могъл да доказва съществуването на вземането си по каузално правоотношение с длъжника – ответник /решение № 666 от 06.12.2007 г. на ВКС по т.д № 387/2007 г., I о., ТК/.

От представените по делото доказателства е видно, че от ответника е издаден запис на заповед, издаден на 31.07.2010 г. година, предявен за плащане на 02.09.2010 година, като тази ценна книга е издадена в полза на ищеца. Ищецът твърди, че ответникът не е погасил задължението си по този запис на заповед. Задължението по Записът на заповед е изискуемо, тъй като ценната книга е надлежно предявена за плащане – чрез изписване на лицевата страна на самата ценна книга, падежът на задължението е настъпил на 30.08.2010 година и липсват доказателства ответникът да е погасил възникналото със заповедта задължение. Записа на заповед е едностранна формална абстрактна сделка от една страна, а от друга страна е ценна книга, която материализира задължение за плащане на определена сума пари при настъпването на падежа. Записа на заповед като едностранна абстрактна сделка няма задължителния реквизит на двустранните договори, а именно основание. Не е необходимо записа на заповед да има основание за издаването му, които изводи следват от текста на разпоредбата на чл.535 от ТЗ, в която изрично са предвидени реквизитите, които трябва да има записа на заповед, а в разпоредбата на чл.536 от ТЗ са въведени законови презумпции при липсата на кои реквизити от записа на заповед – падеж и място на издаване е налице едностранната абстрактна сделка. При липсата на някой друг от реквизитите посочени в чл.535, т.1 до т.7 от ТЗ не е налице запис на заповед. В чл.535 от ТЗ не е предвидено в съдържанието на записа на заповед да се посочва основанието за издаването му и не би следвало от самият дух на закона, както и с оглед вида на самата едностранна абстрактна сделка не е необходимо да се посочва основанието за издаването на записа на заповед, както и поради каква причина издателя поема задължението да заплати определена сума пари на поемателя на записа на заповед.

От друга страна, макар менителничната сделка да е абстрактна и за валидността й да не се изисква в нея да се посочва причината поради която тя се сключва /тоест се поема задължението/, менителничното правоотношение не е поначало абстрактно / в този смисъл е и постоянната практика на ВКС - Решение №221 от 26.05.2008г. по т.д. №893/2007г., ІІ т.о., Решение № 390 от 24.04.2008 г. на ВКС по т. д. № 25/2008 г., ТК, Решение № 244 от 4.04.2008 г. на ВКС по т. д. № 783/2007 г., I т. о., ТК/. Причина за издаването на запис на заповед или менителница винаги съществува, защото именно нея обслужва ценната книга. По своята същност абстрактните сделки са формалнен акт, с осъществяването на който се свързва пораждането на задължение, но който не съдържа в себе си причината поради което то се поема. Каузата поради която се поема задължението, облечено във съответната форма, се разкрива от предшествуващото съглашение между страните. В този смисъл напълно абстрактно обещание да се плати парична сума не съществува - то винаги е предопределено от съществуването на друго правоотношение между страните. Изясняването на обективната истина в производството по чл.422 от ГПК не се свежда само до проверка действителността на формата на записа на заповед, тъй като в този случай биха се повторили само действията на съда, издал заповедта за изпълнение, което на практика обезсмисля провеждането на исковото производство. Елемент от това производство е и изследване на правопораждащите вземането факти с оглед изразените от страните защитни тези, респективно съществуването или несъществуването на вземането. /В този смисъл е преобладаващата съдебна практика, която настоящият състав споделя: Опр. №89/17.02.2010г. на ВКС по т.д. №867/2009г.; Опр. №805/23.12.2009г. на ВКС по т.д. №701/2009г.; № №121/01.07.2009г. на ВКС по т.д. №55/2009г. и др./.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като подлежат на доказване конкретните факти, на които е основан иска или възражението. В случая, при твърдение и от двете страни за наличие на каузална сделка помежду им, вземането по която е обезпечено с издадения запис на заповед, в тежест на ищеца е да установи по безспорен начин съществуването на вземането си.

Ищецът в исковата си молба твърди, че е дал в заем на ответника сумата от 22 500 лв., за обезпечаването на който заем е подписан и записа на заповед. Ищецът следваше да установи по безспорен начин целия твърдян размер на дадения от него паричен заем – 22 500 лв. По делото бяха ангажирани писмени доказателства – договор за заем, неоспорен от страните, посредством които се установи, че межди ищеца и ответника е възникнало някакво облигационно провоотношение, свързано с предаване на парична сума. Договорът за заем сам по себе си е реален, каузален и неформален - за валидността му не е необходимо спазването на някаква форма - той ще произведе действие, но с оглед доказване сключването на договор за заем над 5 000 лв. е необходима писмена форма, тъй като нормата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК не допуска свидетелски показания за стойност над 5 000 лв. Доказателства в насока наличие на задължение с паричен размер 22 500 лева намираме освен в записа на заповед и в представения от ищеца договор за заем. Сам по себе си записа на заповед, като абстрактна сделка, несъдържащ изявление за каузалната такава, не доказва наличието на предоставен паричен заем, но преценен в съвкупност той с отразеното в него парично задължение и договора за заем между страните, установяващи предаване на парична сума от ищеца на ответника доказват наличието на твърдяния в исковата молба договор за заем в посочения размер.

Не се доказа от изслушаната съдебно счетоводна експертиза, твдърдението на ответника, че същия е погасил задължението си по договора за заем по другия възможен начин описан в него, а именно чрез доставка на пшеница.

При наличните доказателства съдът може единствено да приеме иска по чл.422 от ГПК, предявен от ищеца за основателен, а заявеното от него вземане за установено.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 450,00 лева, представляваща допълнително внесена държавна такса, сумата от 900,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Първомайският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на П.Е.С., ЕГН **********,***, че дължи на К.В.Т., ЕГН **********,*** сумата от 22 500,0 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. І 353/2010 г., по описа на Районен съд Първомай..

ОСЪЖДА П.Е.С., ЕГН **********,*** да заплати на К.В.Т., ЕГН **********,*** сума в размер на 1 350,00 лв /хиляда триста и петдесет лева/, от които 450,00 лева – платена от ищеца част от държавна такса, 900,00 лв. платено възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

МЗ/ВК