Р Е Ш Е Н И Е  

  38                                   04.05.2011 година                              град Първомай

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                          

Първомайски районен съд                                                първи граждански състав

На седми април                                                     две хиляди и единадесета година

В закрито заседание в следния  състав:

                                                                Председател: Матей Златанов Секретар: Таня Петрова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията  гр.д. № 37 по описа на съда за 2011 година,

за да се произнесе, взе предвид: 

Производство по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.535 от ТЗ.

Пред РС Първомай е депозирана искова молба от ЕТ «*** – К.С.», ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Б., ЖК «***», бл.***, ет.***, ап.***, представляван от К.С.Б., чрез пълномощника му адв.И.Х.К.,***, със съдебен адрес гр.П., ул. «***» № ***, ет.***, ап.***, чрез адвокат И.К., против ЕТ «Я.К.», ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. «***» № ***, представляван от Я.Д.К., в която се сочи, че на основание издаден в негова полза менителничен ефект „запис на заповед” от 21.02.2008 г. е носител  на парично вземане за сумата 5 000 лв. срещу  ответника в качеството му на издател на ефекта. Твърди, че падежът на вземането е настъпил на 15.08.2008 г., но ответникът не изпълнил задължението си по него, което го мотивирало да подаде заявление по чл.417 ГПК за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение. По образуваното ч. гр. дело № *** г. по описа на Първомайския Районен съд била издадена заповед за незабавно изпълнение от 01.09.2010 г. и изпълнителен лист  за цялата сума, ведно с лихва за забава върху нея от датата на депозиране на заявлението – 31.08.2010 г. до окончателното й изплащане. Депозирането в срок на възражение от длъжника срещу заповедта за незабавно изпълнение е обусловило предявяването на установителен иск по чл.415 ГПК.

В заключение моли съда да постанови решение, с което да бъде установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 5 000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Ищеца претендира и направените деловодни разноски. В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК.

         В срока по чл.131 от ГПК няма депозиран писмен отговор от ответника. Същия не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Постъпило е становище от ответника с вх. № *** от *** г., което има характер на отговор на исковата молба, по чл.131 от ГПК, но тъй като е постъпило извън срока за отговор, настоящия състав, счита, че не следва да го взема предвид при постановяване на решението.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС Първомай. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:

На ответника ЕТ «Я.К.», ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. «***» № 1, представляван от Я.Д.К. е изпратен препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея /съобщение на л.12 от делото/, редовно уведомен е за съдебното заседание, видно от съобщение на л.19 от делото. Въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, същия не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично съдебно заседание.

Искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства – от представения по делото запис на заповед, издаден от ответника на ищеца за сумата от 5 000,00 лева, се установява наличието на обективирани отношения по издаден в полза на ищеца менителничен ефект „запис на заповед” от 21.02.2008 г. за посочената сума. Ответника не представи доказателства, че е заплатил претендираната сума, като доказателствената тежест за този факт е негова.

С оглед на изложеното се налага извода, че положителният установителен иск по чл.422 вр.124 от ГПК вр. чл.535 от ТЗ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ЕТ «***– К.С.», ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Б., ЖК «***», бл.***, ет.***, ап.***, представляван от К.С.Б., сумата от 5 000,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2010 г. до окончателното изплащане на вземането.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 550,00 лева, от които 100,00 лева държавна такса и 450,00 лева адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.239 от ГПК съдът ,                                        

                                          Р Е Ш И : 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.535 от ТЗ, че ЕТ «Я.К.», ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. «***» № ***, представляван от Я.Д.К.  ДЪЛЖИ на ЕТ «*** – К.С.», ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.Б., ЖК «***», бл.***, ет.***, ап.**, представляван от К.С.Б., сумата от 5 000,00 лева, представляваща задължение по запис на заповед, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 31.08.2010 г., до окончателното изплащане на сумата,  за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС Първомай.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЕТ «Я.К.», ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. «***» № ***, представляван от Я.Д.К.  ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ «***– К.С.», ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Б., ЖК «***», бл.***, ет.***, ап.***, представляван от К.С.Б., направените разноски в исковото производство в размер на 550,00 лева, от които 100,00 лева държавна такса и 450,00 лева адвокатско възнаграждение.

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на  обжалване.   

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :  /П/

МЗ / НК