Р Е Ш Е Н И Е

Номер 37 29.04. 2011 година Град Първомай

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесет и първи март Година 2011

в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Матей Златанов

Секретар: Таня Петрова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Златанов гражданско дело номер 230 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са в обективно съединение искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 232, ал.2 вр. с чл. 228 ЗЗД и чл.92 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.  

Производството е образувано по искова молба на  „***”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***” № 16, представлявано от председателя Н.М.С. против „***” ЕООД, в ликвидация, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. „***” № ***, ет.***, ап.***, представлявано от П.А.У. - управител. Ищецът твърди в исковата си молба, че с договор за наем от 01.05.2008 г. е предоставил за временно и възмездно ползване на ответника помещение със закрита площ от 127 кв.м., находящо се на първия етаж от четириетажна жилищна сграда с пл. № 1596, в парцел І – жилищно строителство в кв.116 “в”, по регулационния план на гр.П. Твърди, че считано от 01.01.2010 г. до 27.05.2010 г., незаплатените от ответника „***” ЕООД гр.П. месечни наемни вноски възлизат на обща стойност 14159,14 лв., представляващи 7 812,00 лв, неплатен наем за периода от 01.01.2010 г. до 27.05.2010 г., 5 605,80 лв, договорена неустойка и 741,34 лв мораторна лихва за забава за периода 15.01.2010 г. до 27.10.2010 г.  

Твърди, че е уведомил ответника за дължимите суми, които следвало да му заплати, както и че поради неизпълнение прекратява договора. Твърди, че на основание Заявление по чл.410 от ГПК, депозирано от „***”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***” № 16, представлявано от председателя Н.М.С. срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по образуваното ч.гр.д. № ***г. по описа на ПРС. Твърди се, че ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което поражда правния интерес от водене на настоящото производство.  

Моли съда да постанови решение, с което да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника му дължи сумата от 14159,14 лв., представляващи 7 812,00 лв, неплатен наем за периода от 01.01.2010 г. до 27.05.2010 г., 5 605,80 лв, договорена неустойка и 741,34 лв мораторна лихва за забава за периода 15.01.2010 г. до 27.10.2010 г.  Претендира за направените по делото разноски.

Препис от исковата молба и приложенията е редовно връчена на законния представител на ответното дружество на 06.01.2011 г. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника е представил писмен отговор.  Не възразява, че не е използвал предоставения имот, не възразява, че е заплатил наемното задължение за сочения период, не е направил възражение за дължимостта на уговорената неустойка и законната лихва. Възразява за основанието за заплащане на наемната цена, като твърди, че не са му издадени фактури за дължимите суми. Не се явява в съдебно заседание, не взема становище по основателността на предявения иск.

   Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От представения като доказателство договор за наем от 01.05.2008 г. се установява, че между страните по делото на 01.05.2008 г. е възникнало наемно правоотношение, по силата на което ищцовото дружество в качеството му на наемодател по договора е предоставило за възмездно ползване на ответното дружество в качеството му на наемател собствения си недвижим имот, представляващ помещение със закрита площ от 127 кв.м., находящо се на първия етаж от четириетажна жилищна сграда с пл. № 1596, в парцел І – жилищно строителство в кв.116 “в”, по регулационния план на гр.П., за срок до 31.12.2009 г., като наемателя се е задължил да заплаща на наемодателя месечен наем в размер на 1524 с включен ДДС, до 5-то число на текущия месец. Със сключен анекс към договора от месец януари 2010 г. до месец февруари 2010 г., размера на месечния наем е увеличен до размера на 1620 лв с включен ДДС. По устна договорка между страните, цената на аема от месец март 2010 г. до прекратяването на договора 27.05.2010 г. е намалена до първоначалния размер на 1524 лв с включен ДДС. Страните по договора за наем са уговорили неустойка в размер на един процент на ден върху дължимата сума.  

От заключението на назначената и изслушана съдебно икономическа експертиза се установява, че дължимия от ответника наем за месец януари 2010 г. възлиза на 1620 лв с ДДС, за месец февруари 2010 г. на 1620 лв с ДДС, за месец март 2010 г. на 1524 лв с ДДС, за месец април 2010 г. на 1524 лв с ДДС и за месец май 2010 г. на 1524 лв с ДДС, или общо 7 812 лв с ДДС. Дължимата неустойка изчислена от 16-то число на месеца за който е дължим съответния месечен наем до 27.05.2010г., възлиза на обща сума от 5 710,08 лв. Законната лихва изчислена върху размера на всеки месечен наем за периода от 15-то число на месеца, за който се отнася до 27.10.2010 г., датата на подаване на заявлението по чл.410 в съда е в размер на 501,94 лв общо. От представените и приети като доказателства по делото заверено копие от Договор за наем от 01.05.2008 г., сключен между ВК ”***“ – П., представлявана от Н.С. ***, представляван от П.А.У., заверено копие от анекс към договор за наем между ВК ”***“ – П. и “***” ЕООД – П. и заверено копие от Писмо № *** / *** г. на ВК ”***“ – П. до П.А.У. – управител на ЕТ “***” ЕООД, със седалище и управление на дейността гр. П., ул. ”***“ № ***, ет. ***, ап. *** се установява, че между страните има валидно сключен договор за наем на недвижим имот. Не се спори между страните, че имота е предоставен от наемодателя за ползване от наемателя, както и относно факта, че не заплатена наемната цена и размера на уговорената между страните неустойка и лихвата за забава върху наемните вноски. Ответника оспорва единствено основанието за плащане, като твърди, че не са му издадени фактури за дължимите суми, което настоящия съставне споделя поради причината, че основанието за плащане не е издаването на фактура, а изпълнението по договара за наем.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 228, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 228 ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателя – да му плати определена цена. Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 предл. първо ЗЗД, наемателя е длъжен да плаща на наемателя наемната цена. Договора за наем е двустранен и възмезден и всяка от страните може да иска пълно изпълнение от насрещната само в случай, че от своя страна е изпълнила задължението си точно. За да се приеме че ответника дължи на ищеца претендираната наемна цена, ищецът следва да установи факта на сключване на договора за наем, а ответника в качеството си на наемател – да докаже факта на плащане на наемната цена. 

            В настоящия случай, от представените по делото доказателства се  установи по безспорен начин точното изпълнение на ищцовото дружество -  наемодател за предоставяне ползването на ответника на имота, предмет на договора за наем, което обстоятелство не е оспорено от ответника.    При това положение за ответното дружество е възникнало задължението да заплати дължимата наемна цена за периода януари 2010 г. – май 2010 г. в размера, посочен в исковата молба – 7 812,00 лв. В хода на делото ответника съобразно указаното му с доклада на съда разпределение на доказателствената тежест не представи доказателства за извършено плащане на наема и по този начин не опроверга твърденията на ищеца за неизплатен наем за процесния период. Ето защо и съобразно диспозитивното начало, главния иск следва да бъде уважен в претендирания от ищеца размер от 7 812,00 лв.  

Съгласно чл. 92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а според ал. 2 на чл. 92 ЗЗД ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. В процесния случай ответника не оспорва размера на дължимата, съгласно уговореното между страните, неустойка. Въпросът за прекомерността на неустойката, който е свързан възможността за намаляване на нейния размер съгласно чл. 92, ал. 2 ЗЗД, с оглед съотношението й с претърпените от кредитора вреди от неизпълнение на договорни задължения е съществен материалноправен въпрос, но липсва законово определение на понятието прекомерност, а и в доктрината няма изработени единни критерии, поради невъзможността по принцип да съществува общовалидно правило за определяне на прекомерността - в едни случаи тя ще е налице когато неустойката надвишава вредите десетки пъти, а в други случай ще има прекомерност дори неустойката да надвишава вредите само с няколко процента. Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Освен обезпечителна и обезщетителна функция не на последно място неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. Следователно в този случай кредиторът не се обезщетява, тъй като не е претърпял вреда, а длъжникът ще заплати неустойка и тя ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Неустойката в процесния случай е уговорена за забавено изпълнение, като мораторна кумулативна (наказателна) неустойка. Тя е уговорена за санкциониране виновното неизпълнение на задължението за плащане в срок. Съобразявайки това, ведно с обстоятелството,че срокът за изпълнението на задължението за заплащане на наемната цена по договора за наем е на всяко пето число на месеца, при отчитане поведението на наемателя – липса на насрещна престация по договора в периода от януари 2010 г. до май 2010 г. в продължителен период от време, в това число и след нотариална покана, а така също и в хода на настоящото производство настоящия съставнамира, че така претендираната неустойка не се явява прекомерна по смисъла на закона. Очевидно добронамерено наемодателя продължителен период от време е очаквал изпълнение на задължението от страна на наемателя. Последният с оглед явно демонстрираната недобросъвестност следва да понесе санкцията и да заплати определената от вещото лице неустойка в пълен размер.Това е така защото нарастването на неустойката в конкретния казус се дължи не само на договорения начин на изчисляване,а преди всичко на продължителния период,през който длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати уговорения наем.

            С оглед основателността на главния иск, доказан по своето основание се явява и акцесорния иск за мораторна лихва. Видно от прието заключение на вещото лице, неоспорено от страните, дължимата от ответника мораторна лихва върху дължимия наем за всеки от посочените месеци е както следва: законната лихва върху дължимия наем за месец януари 2010 г. за периода от 15.01.2010 г. до 27.10.2010 г. в размер на 131,25 лв, ведно със законната лихва върху наема за месец февруари 2010 г. за периода от 15.02.2010 г. до 27.10.2010 г. в размер на 116,85 лв, ведно със законната лихва върху наема за месец март 2010 г. за периода от 15.03.2010 г. до 27.10.2010 г. в размер на 97,83 лв, ведно със законната лихва върху наема за месец април 2010 г. за периода от 15.04.2010 г. до 27.10.2010 г. в размер на 84,47 лв, , ведно със законната лихва върху наема за месец май 2010 г. за периода от 15.05.2010 г. до 27.10.2010 г. в размер на 71,54 лв, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.415 ГПК – 27.10.2010 г. до окончателното и изплащане. Ето защо съда приема, че иска за мораторна лихва се явява доказан до размер на 501,94, поради което акцесорния иск следва да бъде уважен до този размер, като основателен и доказан и бъде отхвърлен до размера на 741,32 лв, като неоснователен и недоказан. 

            На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1838,18 лева – разноски по делото за ДТ, депозит за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.  

            Воден от горните мотиви и на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 228 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 от ГПК, че „***” ЕООД, в ликвидация, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. „***” № ***, ет.***, ап.***, представлявано от П.А.У. ДЪЛЖИ на „***”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***” № 16, представлявано от председателя Н.М.С. , сумите, както следва: сумата от 7 812,00 лв. /седем хиляди осеместотин и дванадесет лева/, представляваща дължими, но неизплатени месечни наемни вноски за месец януари 2010 г. в размер на 1620 лв, за месец февруари 2010 г. в размер на 1620 лв, за месец март 2010 г. в размер на 1524 лв, за месец април 2010 г. в размер на 1524 лв и за месец май 2010 г. в размер на 1524 лв, сумата от 5 710,08 лв /пет хиляди седемстотин и десет лева и осем стотинки/, представляваща уговорена между страните неустойка върху дължимия наем за месец януари 2010 г. в размер на 2 138,40 лв, върху дължимия наем за месец февруари в размер на 1636,20 лв, върху дължимя наем за месец март в размер на 1112,52 лв, върху дължимия наем за месец април в размер на 640,08 лв и върху дължимия наем за месец май в размер на 182,88 лв, сумата от 501,94 лв /петстотин и един лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава върху дължимия наем месец януари 2010 г. за периода от 15.01.2010 г. до 27.10.2010 г. в размер на 131,25 лв, законната лихва върху наема за месец февруари 2010 г. за периода от 15.02.2010 г. до 27.10.2010 г. в размер на 116,85 лв, законната лихва върху наема за месец март 2010 г. за периода от 15.03.2010 г. до 27.10.2010 г. в размер на 97,83 лв, законната лихва върху наема за месец април 2010 г. за периода от 15.04.2010 г. до 27.10.2010 г. в размер на 84,47 лв, законната лихва върху наема за месец май 2010 г. за периода от 15.05.2010 г. до 27.10.2010 г. в размер на 71,54 лв, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.415 ГПК – 27.10.2010 г. до окончателното и изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № *** г. по описа на Първомайски районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „***” ЕООД, в ликвидация, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. „***” № ***, ет.***, ап.***, представлявано от П.А.У. ДА ЗАПЛАТИ на „***”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***” № 16, представлявано от председателя Н.М.С., сумата 1838,18 лв (хиляда осемстотин тридесет и осем лева и осемнадесет стотинки), представляваща направени в исковото производство разноски по делото.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, чрез Първомайски районен съд пред Пловдивски окръжен съд. 

      районен съдия: /П/

МЗ / НК