Р Е Ш Е Н И Е

7

гр. Първомай, 10.02.2011 год.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                                                 Съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова  

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 355 по описа на съда за 2010 г.

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 237 от ГПК.

Предявен е иск на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

            Ищецът Д.В.Д. твърди, че е станал собственик на ½ идеална част от описания в исковата молба недвижим имот по силата на сделка за прехвърляне на правото на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, тъй като към момента на прехвърляне на имота е бил в брак с ответника. Другата ½ идеална част от имота придобил по силата на изтекла в негова полза придобивна давност от 01.06.1994 год. до предявяване на иска, тъй като владял имота, а ответника се дезинтересирала от собствеността си, поради което и загубила правото си на собственост. Моли да бъде признато по отношение на ответника, че е единствен собственик на описания в исковата молба недвижим имот, а именно целия втори жилищен етаж със застроена площ от 90 (деветдесет) кв.м, състоящ се от две спални, дневна с кухненска ниша, баня с тоалетна, входно антре и стълбищна клетка, при граници: от четири страни външни зидове, отдолу жилищен етаж на Е. К. и отгоре подпокривно пространство, от двуетажна двуфамилна жилищна сграда, построена в УПИ І (първи) – 2471 (две хиляди четиристотин седемдесет и едно), в кв. 138 (сто тридесет и осми) по действащия регулационен план на гр. П. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява, но с писмено заявление пълномощникът на ищеца е заявил, че с оглед направеното признание на иска от ответника, като на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК, моли съдът да прекрати съдебното дирене, като се произнесе с решение, основаващо се на признанието на иска от ответната страна.

Ответницата З.Й.А., в депозираното в срока по чл. 131 ГПК заявление излага, че признава правото му на собственост и така предявения иск. Ответника не се яви в съдебно заседание, като с писмено заявление преди заседанието отново заявява, че признава иска изцяло, като при направеното признание на иска моли да не и бъдат възлагани разноски.

Съобразявайки изложеното в исковата молба и допълнителните молби, писмените заявления на ответницата и искането на пълномощника на ищеца в тази насока, с протоколно определение в съдебно заседание от 02.02.2010 г., съдът е прекратил съдебното дирене, като е обявил, че ще се произнесе с решение, което ще бъде обявено на 10.02.2011 година.

Настоящият състав счита, че са на лице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК: ответницата е признала иска, а ищецът моли съдебното дирене да бъде прекратено, като съдът постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед изложеното, искът на Д.В.Д. срещу З.Й.А., за установяване на придобиването на правото на собственост върху една втора от прехвърленият му с договор за издръжка и гледане по време на прекратения му брак имот, следва да бъде уважен, като на осн. чл. 237, ал. 2 от ГПК не следва да се излагат мотиви за това. Разноски не се претендират.

Водим от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.Й.А., с ЕГН: **********,***, че Д.В.Д., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. Е.З.,***, съдебен адрес гр. П., обл. П., ул. „***” № 1б, е собственик на целия втори жилищен етаж със застроена площ от 90 (деветдесет) кв.м, състоящ се от две спални, дневна с кухненска ниша, баня с тоалетна, входно антре и стълбищна клетка, при граници: от четири страни външни зидове, отдолу жилищен етаж на Е. К. и отгоре подпокривно пространство, от двуетажна двуфамилна жилищна сграда, построена в УПИ І (първи) – 2471 (две хиляди четиристотин седемдесет и едно), в кв. 138 (сто тридесет и осми) по действащия регулационен план на гр. П., придобит ½ идеална част на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и ½ идеална част на основание изтекла придобивна давност от 01.06.1994 година до 08.11.2010 год.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от него.

                                   

                                                                                                Районен съдия: /П/

ЕК/НК