Р Е Ш Е Н И Е

 116

гр. Първомай, 05.12.2011 год.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на втори декември през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                                                Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Таня Петрова  

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 345 по описа на съда за 2010г.

за да се произнесе, взе предвид:

            Иск на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

            Ищецът твърди, че по силата на изричен писмен договор ответника С. му дължи сумата от 6119,31 лв., дадена в заем, както и договорна лихва в размер на 8% месечно, или за периода от 23.09.2008 год. до 23.10.2010 год. в размер на 489,55 лв. месечно, общо 11 388,75 лв., тъй като е била платена сумата от 850 лв. на посочени в исковата молба дати. Претендира законна лихва от датата на подаване на исковата молба, както и направените по делото разноски.

            Ответникът С. оспорва изцяло задълженията, предмет на предявения иск. Твърди, че не е подписвал договор за заем, поради което и за него не е възникнало задължения да върне сумата, посочена в договора и исковата молба, освен това твърди, че поради липса на срок на договора и ясни клаузи договорът е нищожен и не произвежда действие. Твърди също, че договорната лихва, посочена в договора е прекомерна, поради което противоречи на добрите нрави и е нищожна на това основание. Моли присъждане на разноски.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

            Страните, видно от представения, наименован от тях дългосрочен договор, са подписали на 23.09.2008 год. договор, в който е посочено, че ответникът е получил в брой от ищеца сумата от 6119,31 лв., която се е задължил да върне с осем процента месечна капитализирана лихва. Не е доказано от ответника направеното оспорване на автентичността на представения договор – че същият не носи подписа му, което е в негова тежест, поради което и съдът приема, че страните са постигнали съгласие за поемане на задълженията, описани в договора. От представеният договор е видно и, че сумата е била получена от ответника.

            От разпоредбите на подписания от страните договор е видно, че страните са постигнали съгласие и сключили договор за паричен заем. Договорът за заем е реален – счита се за сключен с предаването на вещта, след постигане на съгласие между страните, поради което и не е необходима писмена форма за действителността му. Поради това и съдът не възприема становището на ответника, че наличието на непопълнени клаузи и неясноти в договора водят до неговата нищожност. Ясно е изразено в съдържанието на договора предаването на паричната сума и задължението на ответника за връщане. Това и е съдържанието на договора за заем, съгласно чл. 240 от ЗЗД - заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Поради изложеното съдът прие за безспорно доказано с представения договор, че между страните валидно е възникнало облигационно отношение, по силата на което, в изпълнение на задълженията си, ищецът е дал сумата от 6119,31 лева в заем на ответника С.. С това задълженията на ищеца по договора са били изпълнени.

Действително не е посочена дата за връщане на заема, но съгласно чл. 240 от ЗЗД, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. Такава е изпратена от ищеца в писмен вид, за което е представено известие, получено от ответника на 12.12.2008 год., видно от приложената обратна разписка, като така представените доказателства не са оспорени от ответника. Или с изтичането на един месец след получаване на поканата задължението за връщане на заемната сума е било изискуемо.

В тежест на ответника е да докаже изпълнение на така възникналото задължение за връщане на паричната сума. Такива доказателства не се представиха от него, а и не бяха заявени. От изявленията на ищеца се установява, че е получил сума в размер на 850 лв. на посочените в исковата молба дати, което като признание на неизгоден факт за него се ползва с доказателствена стойност, а се подкрепя и от представените 13 броя разписки, изискани на осн. чл. 192 от ГПК. Или безспорно установено по делото е, че въз основа на така сключения договор ищецът е получил от ответника, в изпълнение на задълженията си по договора, сумата от 850 лв.

Съгласно чл. 76 от ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата, като от еднородните задължения се покриват първо най-обременителните, а ако няма такива – най-старите.

С процесния договор е поето и задължение за връщане на земната сума ведно с договорена лихва – 8% месечна капитализирана лихва. При тълкуване на договора, съгласно чл. 20 от ЗЗД, е видно, че лихвата се дължи върху получената сума, дадена в заем. Така уговорената лихва е възнаградителна - за ползване на дадения капитал - паричната сума. Съгласно чл. 240 от ЗЗД страните могат да уговорят писмено задължение на заемателя за заплащане на лихва. Размерът на тази лихва не е ограничен нормативно, съгласно чл. 10, ал. 2 ЗЗД, след отмяна на РМС № 1238 от 25.06.1951 г. за определяне на максималния процент на договорните лихви  с ПМС № 72 от 8.04.1994 г., с което е определен само размерът на законната лихва, без да бъде определен нов максимален размер на договорната лихва. Единственото ограничение за свободата на договаряне между страните остава разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е в чл. 26 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използува се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг. Съдебната практика е приела, че обективен критерий може да бъде размерът на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер, тъй като законът не постановява това. Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава (в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о.). В случая, договорената между страните годишна лихва в размер на 8% месечно, или 96 % годишно е в нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля драстично трикратния размер на законната такава, поради което уговорката е нищожна. Тъй като, съгласно чл. 26 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части, следва да се приеме, че договорът не е недействителен, тъй като уговорката за лихва не е задължителен елемент от съдържанието му. Липсват, след отмяна на нормата, определяща максимален размер на договорна лихва, повелителни правила в закона, които да заместят нищожната уговорка за заплащане на 8 % месечна капитализирана лихва. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните и такова задължение не е възниквало за ответника. С оглед това следва направеното плащане в размер на 850 лв. да бъде приспаднато от задължението на ответника за връщане на заетата сума – 6119,31 лв., като искът бъде уважен до размера на 5269,31 лв., а в останалата му част като погасен чрез плащане бъде отхвърлен поради неоснователност на претенцията.

Искът за заплащане на договорна лихва в размер на 11388,62 лв. за периода от 23.09.2008 год. до 23.10.2010 год. следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, поради нищожност на уговорката за заплащане на 8 % месечна капитализирана лихва върху получената сума.

Искането за осъждане на ответника за заплащане на законна лихва е основателно. Съгласно чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Такова обезщетение за неизпълнение е поискано от датата на подаване на исковата молба, поради което и искането следва да бъде уважено.

Следва на страните да бъдат присъдени направените по делото разноски по съразмерност. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Не е представен списък на разноските, но по делото са заплатени сумата от 700,32 лв. държавна такса и 2000 лв. възнаграждение за адвокат от ищеца, поради което следва да бъдат присъдени 812,70 лв. съразмерно на уважената част от исковете. На ответника, съгласно ал. 3 от цитираната норма, се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Също няма списък на разноските, но има данни за заплатени 2000 лв. възнаграждение за адвокат, поради което, съобразно отхвърлената част от иска, му се дължат от ищеца 1398,30 лв. разноски.

            Водим от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА Д.С.С., с ЕГН: **********,***, да заплати на Н.Т.Т., с ЕГН: **********,***, сумата от 5269,31 лв. (пет хиляди двеста шестдесет и девет лева и тридесет и една стотинки), получена в заем по договор за заем от 23.09.2008 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 29.10.2010 год. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на получена сума по договор за заем от 23.09.2008 год. над уважения до пълния предявен размер от 11388,62 лв., за сумата от 850 лв., както и искът за заплащане на сумата от 11388,62 лв., представляваща договорна лихва в размер на 8% месечно върху получената сума от 6119,31 лв., за периода от 23.09.2008 год. до 23.10.2010 год., като неоснователни.

ОСЪЖДА Д.С.С., с ЕГН: **********,***, да заплати на Н.Т.Т., с ЕГН: **********,***, сумата от 812,70 лв. (осемстотин и дванадесет лева и седемдесет стотинки) направени по делото разноски по съразмерност.

ОСЪЖДА Н.Т.Т., с ЕГН: **********,***, да заплати на Д.С.С., с ЕГН: **********,***, сумата от 1398,30 лв. (хиляда триста деветдесет и осем лева и тридесет стотинки) направени по делото разноски по съразмерност.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му, от страните.

 

                                                                                    Районен съдия: /П/

 

ЕК / НК