Р Е Ш Е Н И Е

№ 121

гр. Първомай, 12.12.2011 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на десети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Таня Петрова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 306 по описа на съда за 2010г.

за да се произнесе, взе предвид:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищеца твърди, че е имал сключен договор за транспортни и спедиционни услуги през 2009-2010 год. с “***” ЕООД с. Д., като част от извършените услуги били останали незаплатени, поради факта, че били заплатил на ответника, който заблудил кредитора, че е представител на ищеца и плащането ще удовлетвори „***” ЕООД Д. Моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 17 925 лева, представляващи получената цена на извършени от ищеца услуги от “***” ЕООД с. Д., с приложените шест броя касови ордери, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на получаване на сумите, до датата на подаване на исковата молба и законната лихва върху тях след тази дата, подробно посочени в допълнителна писмена молба.

Ответникът твърди, че не ищецът е извършил услугите за “***” ЕООД с. Д., а трето лице, че представените ордери, приложени към исковата молба, са били подписани без текст, единствено за гаранция на бъдещи отношения, без намерение за задължаване.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е квалифициран по чл. 59 от ЗЗД, с оглед твърдените обстоятелства, че ответникът се е обогатил за сметка на ищцата с определена сума и съответно на тях липсата на друга възможност за правна защита, и съгласно указанията в Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.

Искът е допустим. Ищецът твърди, че ответникът се е обогатил за негова сметка, като е придобил сумата от 17 925 лева, представяйки се за негов представител, получавайки сумите по приложените шест броя касови ордери, на основание изпълнение по сключен с “***” ЕООД с. Д. договор.

За да докаже твърденията си ищецът е приложил 6 броя касови ордери, в които ответникът е посочен като представител на ищеца и се е подписал, че е получил от И.Г. за транспортна услуга сумите от 14925 лева и сумата от 3000 лв. частично плащане по фактура № 8/22.07.09 год. Представени са и приети като доказателства фактури, осчетоводени единствено от ищеца, без данни да са получени и приети от “***” ЕООД с. Д., поради което и няма основание да се приемат като доказателства за сключени договори между ищеца и “***” ЕООД с. Д., тъй като липсва подпис на представител на последното дружество в представените фактури. От приетото по делото заключение на назначената ССЕ се установява, че няма данни да са постъпвали плащания в брой от “***” ЕООД с. Д. към ищеца и, че е налице съответствие в счетоводните записвания в двете дружества относно осчетоводени разплащания, извършени по разплащателните сметки. Дължимата сума и в двете дружества е една и съща – 44 008,00 лв. от общо задължения в размер на 64 008,00 лева.

Ответникът не е представил никакви доказателства за доказване на твърденията си в отговора на исковата молба, поради което и съдът ги прие за неоснователни.

Съгласно чл. 59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Следователно за да бъде уважен иска за неоснователно обогатяване поради приемане на плащане за дружеството ищец от ответника, без да има основание за това и без да отчете сумата в дружеството, следва да бъде доказано безспорно от ищеца, че ответникът се е обогатил, като в патримониума му са преминали исковите суми, дължими на ищеца, поради което е обеднял до размера на дължимото плащане по договор за спедиторски услуги, сключен с “***” ЕООД с. Д. Или за успешно провеждане на иска ищецът, както е посочено в доклада на делото, следва да докаже обогатяването на ответника, собственото си намаляне на имуществото и причинната връзка между двете. В тежест на ищеца е да докаже по категоричен и несъмнен начин, че ответникът се е обогатил действително, реализирал е имуществена облага, в следствие на получаването от “***” ЕООД с. Д. заплащане по договор, дължимо на ищеца. Представените по делото ордери са подписани от страна на ответника, посочен като представител на ищеца, поради което съдът ги приема за доказателство за получаване от него на посочените в ордерите суми. Няма обаче доказателство, че плащането изхожда от “***” ЕООД с. Д. Не се доказа по делото, че обогатяването е било за сметка на ищеца, тъй като, видно от приетото и неоспорено заключение на вещото лице, няма разминаване в счетоводствата на двете фирми – на ищеца и “***” ЕООД с. Д., по отношение на дължимите между тях плащания, за да се приеме, че ответникът, дори да е получил тези суми от това лице, не ги е отчел на ищеца. Или по никакъв начин не се установи, че ищецът е обеднял, в следствие на подписване и получаване на сумите, посочени в представените по делото ордери, от ответника. Нещо повече – дори да бе установено по делото безспорно твърдението на ищеца, че ответникът е приел плащане без да има право на това, то длъжникът на ищеца не би се освободил от задълженията си, при положение, че е платил лошо, ако ищецът бе възразил срещу действията на лице без представителна власт, веднага след узнаването им. Ето защо съдът прие, поради липса на доказателства за този факт, в тежест на доказване на ищеца, че същият не е обеднял в следствие действия на ответника. Поради това и счете, че искът е изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Поради неоснователността на главната претенция следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за заплащане на обезщетения за забава, от датата на получаване на сумите, до датата на подаване на исковата молба, както и искането за присъждане на законна лихва.

Ответникът е направил искане за присъждане на разноски по делото. Такива има направени за адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв., съгласно представения договор и списък на разноските, които следва да бъдат присъдени, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „***” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Д., бул. „***” № *** ет. ***, представлявано от М.Б.С. – управител, чрез адв. В.Г., АК Хасково, с адрес за призоваване гр. П., бул. „***” № ***, партерен етаж, против И.М.М., с ЕГН: **********,***, с адрес за призоваване по месторабота ул. “***” № 1а, РПУ П., за заплащане на сумата от общо 17 925 лева, получена със шест броя касови ордера, с която твърди неоснователно да се е обогатил за негова сметка, получавайки я като представител на „***” ЕООД от “***” ЕООД с. Д. в изпълнение на договор за транспортни и спедиторски услуги, на основание чл. 59 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 24.09.2010 год. до окончателното и изплащане, както и исковете за заплащане на сумата от 131,64 лв. представляваща обезщетение за забава върху сумата от 1000 лева, за периода от 04.07.2009 год. до 24.09.2010 год., сумата от 613,96 лв. представляваща обезщетение за забава върху сумата от 5000 лева, за периода от 04.07.2009 год. до 30.07.2009 год., сумата от 340,05 лв. представляваща обезщетение за забава върху сумата от 2925 лева, за периода от 19.08.2009 год. до 24.09.2010 год., сумата от 222,77 лв. представляваща обезщетение за забава върху сумата от 2000 лева, за периода от 03.09.2009 год. до 24.09.2010 год., сумата от 398,08 лв. представляваща обезщетение за забава върху сумата от 4000 лева, за периода от 10.10.2009 год. до 24.09.2010 год., сумата от 282,34 лв. представляваща обезщетение за забава върху сумата от 3000 лева, за периода от 17.10.2009 год. до 24.09.2010 год., на осн. чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „***” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Д., бул. „***” № 1, ет. 2, представлявано от М.Б.С. – управител, да заплати на И.М.М., с ЕГН: **********,***, сумата от 2400 лв. (две хиляди и четиристотин лева) направени разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от получаването му от страните.

Районен съдия: /П/

ЕК / НК