Р Е Ш Е Н И Е
№ 35 15.04.2011 година град
Първомай
Първомайски
районен съд втори граждански състав
На седемнадесети
март две хиляди и единадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Матей Златанов Секретар: Таня
Петрова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 283 по описа на съда за 2010 година,
за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по предявен иск с правно
основание чл.124 ГПК.
Ищецът Д.Ш.Е., ЕГН **********,*** твърди в исковата си молба, че е собственик
на недвижим имот, находящ се в с.В., Община П., а именно: Дворно място, цялото
застроено и незастроено с площ 640 кв.м., ведно с построените в него жилищна
сграда със застроена площ от 114 кв.м. и други стопански постройки, представляващ
УПИ ХХІІ – 125 в кв.10 по регулационния
план на с.В., Община П., утвърден със Заповед № 730/1965 година, при граници
УПИ ХХІV-АПК, земеделска земя и УПИ ХІ-12, както и че за същия неправилно е
съставен Акт за държавна собственост № 13/20.05.1974 г.
Твърди, че придобил имота чрез покупка
от брат му А. Ш. Е. през 1961 година, като впоследствие брат му му предоставил
процесния имот, но тъй като договорът му не бил с предписаната от закона форма,
то заявява като придобивно основание давностно владение. При опит да се снабди
с нотариален акт за имота въз основа на обстоятелствена проверка, установил, че
за имота е съставен Акт за държавна собственост № 13/20.05.1974 г., като имота
е записан като стар общински имот.
Навежда
доводи, че Община П. оспорва правото му на собственост. Тъй като за него е
налице правен интерес да установи правото си на собственост, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответната
Община правото му на собственост върху процесния имот.
Ответникът Община П. в определения от Закона срок е подал писмен отговор, с
който оспорва иска като неоснователен и недоказан, като твърди, че искът е
недопустим, тъй като за ищеца не е налице правен интерес. Не ангажира
доказателства и не се представлява в съдебно заседание.
Процесуалният представител на ищците поддържа иска в
съдебно заседание и моли претенцията да бъде уважена.
Районен съд – П., след преценка на събраните доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното :
Ищеца заявява право на собственост върху процесния недвижим
имот. Предявен е положителен установителен иск. Има интерес от предявяване на
настоящия установителен иск, тъй като за
имота има съставен Акт за държавна
собственост № 13/20.05.1974 г., с което се препятства упражняването на
правата му. От друга страна, според свидетелските показания, ищеца е във
фактическа власт на процесния имот, което изключва предявяване на
ревандикационен иск по чл.108 от ЗС в защита на правото му на собственост.
Единствената защита би могъл да получи по пътя на установяване на спорното
право по реда на чл. 124 ал.1 от ГПК, ето защо настоящата претенция се явява
допустима.
Както
беше посочено по-горе ищеца изявява претенция, че е собственик на описания
имот, като според него е придобил собствеността по давностно владение
осъществявано от него лично, през периода от 1961 година до настоящия момент.
Според
разпитаните свидетели и назначената експертиза: имотът се намира в землището на
с.В., обл.П. и към настоящия момент представлява имот УПИ ХХІІ – 125 от кв.10
по плана на с.В.
Според
събраните доказателства, включително и представения договор (л.4), съдът намира
за доказано, че праводателя на ищеца е закупил претендирания от ищеца имот през
1960 година. Ищеца ползва и владее имота от 1961 година до настоящия момент.
Владението на ищеца е било необезпокоявано от никого и непрекъснато, като са
заплащани и дължимите данъци за имота. Липсват данни да е бил одържавяван или
коопериран чрез внасяне в ТКЗС.
От
представеното писмо от Община П. (л.62) е видно, че за периода 1998 година до
настоящия момент ищеца редовно е заплащал дължимите данъци за имота.
Разпитаните
свидетели заявяват, че имотът е
закупен от праводателя на ищеца през 1960
година. От 1961 година до настоящия момент е владян и стопанисван от ищеца.
Ищеца продължава да живее в имота от 1961 година до настоящия момент. Описват
границите на имота и посочват приблизителната му площ.
Предявеният
иск е положителен установителен и за да бъде уважен е необходимо ищеца да докаже
своята активна материалноправна легитимация. За установяването на правото си на
собственост, ищеца е ангажирал гласни и писмени доказателства. Представеният
договор за покупко-продажба на имота от 1960 година няма вещно-прехвърлително
действие, но същия е от значение за установяване на първоначалния момент, от
който е започнало упражняването на фактическа власт върху имота от праводателя
на ищеца и от самия него, момента когато са били въведени във владение на имота
и са започнали да демонстрират намерението си да своят имота. Ищеца би могъл да
установи активната си материалноправна легитимация, ако докаже, че е придобил
имота по давност, като го е владял необезпокоявано и непрекъснато в продължение
на 10 и повече години.
Безспорно
е, че придобивната давност има два елемента – обективен, свързан с факта на
владение като фактическо състояние и субективен – свързан с намерението да се
свои вещта, да се държи като своя.
В
тази връзка, съобразно всички доказателства по делото, може да се направи
извода, че от 1960 година, чрез своя праводател
и лично от 1961 година, до настоящия момент ищеца се е намирал във владение на
претендирания имот. Владението им през този период е било непрекъснато,
необезпокоявано, спокойно и явно, неоспорвано от трети лица. Заплащани са
дължимите данъци за имота, от което може да се направи извода, че ищеца свои
имота, като собствен.
Настоящият
състав намира, че двете предпоставки на давностното владение са налице, т.е.,
че предпоставките за признаване правото на собственост на ищеца върху процесния
имот са налице на първично придобивно основание – давностно владение, поради
което предявения иск следва да бъде уважен.
Съдът
не споделя възраженията на ответника депозирани чрез отговора на исковата
молба, относно приложението на Закона за собствеността (в сила от 31.12.2008
г.), според който давността за придобиване на държавни и общински имоти спира
да тече до 31.12.2011 г, тъй като процесния имот не е бил общинска или държавна
собственост, видно от приетото заключение на вещото лице.
Изтеклата
в периода от 1960 година давност в полза
на ищеца не е била спирана или прекъсвана. Не е приложима и разпоредбата на чл.
86 от ЗС – забрана за придобиване по давност на имоти общинска собственост, тъй
като процесния имот не е актуван за общинска собственост, а записването му като
държавна собственост няма отчуждително действие и не лишава действителните
собственици от техните права.
Във
връзка с всичко изложено по-горе, настоящият състав намира за доказано, че ищеца
е собственик на процесния имот по силата на давностно владение, продължило
повече от 10 години.
При
този изход на производството, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, следва ответника да
заплати на ищеца направените от него разноски 977,07 лв, представляващи
възнаграждение за един адвокат, държавна такса и депозит за вещо лице.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община П., ул. “***”,
с ЕИК ***, представлявана от Кмета А. А. П., че Д.Ш.Е.,
ЕГН **********,***, е СОБСТВЕНИК на основание давностно владение на следния недвижим
имот, находящ се в с.В., Община П., а
именно: Дворно място, цялото застроено и незастроено с площ 640 кв.м., ведно с
построените в него жилищна сграда със застроена площ от 114 кв.м. и други
стопански постройки, представляващ УПИ ХХІІ – 125 в кв.10 по регулационния план на с.В., Община П.,
утвърден със Заповед № 730/1965 година, при граници УПИ ХХІV-АПК, земеделска
земя и УПИ ХІ-125.
ОСЪЖДА
Община П., ул. “***”, с ЕИК ***,
представлявана от Кмета А. А. П., да заплати на Д.Ш.Е., ЕГН **********,***,
сумата от 977,07 лв (деветстотин седемдесет и седем лева и седем
стотинки), представляващи направените по делото разноски - възнаграждение за
един адвокат, държавна такса и депозит за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Окръжен съд – гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: /П/
МЗ /
НК