Р Е Ш Е Н И Е
№ 32 13.04.2011
година
град Първомай
Първомайски
районен съд
първи граждански състав
На четиринадесети
март две хиляди и единадесета
година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: Матей Златанов Секретар: Таня
Петрова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 237 по описа на съда за 2010 година,
за
да се произнесе, взе предвид:
Предявени е иск
с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът В.Г.В., ЕГН
**********,***, представляван от пълномощника си адв. И.Д. ***, е предявил
срещу ответника иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение
в размер на 10 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди в резултат
на непозволено увреждане. Твърди, че на 09.08.2009 г. около 3,00 часа ответника, пред питейно заведение в гр.П. му
нанесъл побой, в резултат на което получил редица телесни повреди и претърпял
спешна операция в Неврохирургия при УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД - гр. П.,
където пролежал около една седмица. В резултат на тези деяния на ищеца са били
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в силно главоболие, безсъние,
наложен ограничителен режим по отношение на храненето и в бита, както и болки,
страдания и неудобства и за продължителен период за вбъдеще. Твърди също, че
със споразумение по нохд № *** г., Първомайски районен съд, ІII н. с., ответника
е признат за виновен и осъден по чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1 от НК.
Ето защо, моли съдът да осъди ответника да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., както и направените
по делото разноски. Подробни съображения за това излага в исковата молба и по
съществото на спора. Ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответника И.И.Н.,
ЕГН **********,***, представляван от
пълномощника си адв. Т.И.,***, признава исковете по основание, но ги оспорва за
размера над 1 500 лв., като счита, че
претендираното от ищеца обезщетение се разминава с принципите на
справедливостта. Претендира съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца. Счита, че твърденията на ищеца относно здравословното му състояние,
начина на лечение, наложения му ограничителен режим и претърпените от него
страдания не отговарят на истината и са преувеличени, а размерът на
претендираното обезщетение е прекомерен, като следва да се вземе предвид и
възрастта на ответника при определяне от съда на обезщетението по
справедливост. Съображения в тази насока излага в отговора си с вх. № 3145/20.08.2010
г. и по съществото на спора. Ангажира гласни доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на
страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото няма спор, че ответника И.И.Н. е признат за
виновен в това, че на 09.08.2009 г. в гр. Първомай е причинил на ищеца В.Г.В.
средна телесна повреда, изразяваща се в черепно мозъчна травма – контузия в
областта на лицето, счупване на черепната основа, наличие на въздух в черепната
кухина, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, контузия на мозъка, причинили
разстройство на здравето, временно опасно за живота, което съставлява
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1
от НК, видно от приложеното споразумение
по н. о. х. д. № *** г., Първомайски районен съд, ІII н. с. По нак. дело е
изготвена и приложена и съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 530/2009
г. от 16.09.2009 г., изготвена от д-р И.Д. от Катедра по съдебна медицина на
Медицински университет - гр. П.
Видно от цит. дело, в хода на наказателното производство
няма предявен граждански иск от пострадалия В.В..
Ищецът е представил по делото епикриза и. з. № 26163/19.11.2010
г. от МБАЛ – АД П., където е пролежал от 16.11.2010 г. до 19.11.2010 г. и
епикриза и. з. № 44943/768 от УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД - гр. П.,
където е пролежал от 09.08.2009 г. до 14.08.2009 г.
По делото са приети заключенията на две
съдебно-медицински експертизи с вещи лица д-р Т. С. С. /съд. медицина/, д-р С.П.Ш.
/неврохирург/ и д-р П.И. Р. /специалист УНГ болести/, които съдът възприема
като компетентни, безпристрастно изготвени и неоспорени от страните. От тях, въз
основа на приложената по делото медицинска документация и извършения клиничен
преглед на ищеца от вещите лица, както и от изготвената по приложеното н. о. х. д. № *** г., Първомайски районен
съд, ІII н. с. съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни № 530/2009 г. от 16.09.2009 г., се установява, че на В.В. са били причинени контузия
в областта на лицето, счупване на черепната основа, наличие на въздух в
черепната кухина, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, контузия на мозъка,
причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота. В резултат на тази черепномозъчна травма
впоследствие са се развили усложнения изразяващи се в липса на обоняние и
затруднено носово дишане. Счупването на черепната основа в областта на предна
черепна ямка и мозъчнта контузия в същата област са конкретната причина за
пълната липса на обоняние. В конкретния случай е налице пряка
причинноследствена връзка между претърпяната черепномозъчна травма при
нанесения побой на 09.08.2009 г. и настъпилите усложнения. Затрудненото носово
дишане и пълната липса на обоняние са причинили постоянно общо разстройство на
здравето, неопасно за живота.
В момента на травмата и в първите дни след операцията, т.
е. в острия период, болките, които е изпитвал пострадалия В. са били мощни и
значителни по интензитет. Петнадесет месеца след травмата наличният
церебрастенен синдром /главоболие, обща слабост/ не е отзвучал и пострадалият В.
ще изпитва главоболие до края на живота
си. Състоянието му се е стабилизирало, но негативните последици - церебрастения, не могат да се повлияят
медикаментозно и няма да отзвучат с течение на времето. Предвид младата възраст
на ищеца, той ще търпи негативните последици до края на живота си.
По делото е разпитана свидетелката Ж. К. В., показанията
на която съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, но при
хипотезата на чл. 172 от ГПК, предвид
възможната нейна заинтересованост, тъй като тя е майка на пострадалия. От
показанията на св. В. се установява, че непосредствено след инцидента ищецът е
бил в тежко състояние, в продължение на 1 седмица не е ставал от леглото и е
бил на подлоги, като не е могъл да се обслужва сам, а му е помагал св.Е. А. М.,
който бил в болницата заедно с него. След това при ставане от леглото В.В.
губел равновесие. При разговор на свидетелката с лекуващия лекар, лекарят й
казал, че е възможно всеки момент да се получат усложнения. Лекарят казал също,
че след изписване от болницата В.В. трябва да се пази от силни вълнения, да не
пие тонизиращи напитки, да не излиза на слънце и да не се подлага на лъчения от
телевизори, мобилни телефони и др. В.В. пиел лекарства, за да не се получат
съсиреци в кръвта му, вземал болкоуспокояващи. На моменти получавал световъртеж
и силно главоболие, сънувал кошмари и не могъл да спи. Постепенно тези
оплаквания намалели, като останало силно главоболие и загуба на обоняние.
Разпитаните свидетели М. К. Я. и Т. М. Ч., в показанията
си описват поведението на ищеца В., непосредствено преди инцидента, при който
му е нанесен удар в лицето от ответника Н.. В. бил под влияние на алкохол, бил агресивен и
предизвиквал ответника Н. да се бие с него, като дори съблякъл ризата си, видно
от показанията на разпитаните свидетели Я. и Ч.
При така установените фактически обстоятелства, съдът
направи следните изводи от правна страна:
Предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД
е предявен пред компетентния съд, от надлежна страна и е процесуално допустим,
а по същество частично основателен.
Съгласно чл. 300 от
ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. От приложеното споразумение от 20.10.2009 г., одобрено от съда по н. о.
х. д. № *** г., Първомайски районен съд, ІII н. с., което съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК, има последиците на
влязла в сила присъда, се установяват три от елементите на фактическия състав
на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД
- налице е деяние /действие/, изразяващо се в причинена на ищеца на 09.08.2009
г. средна телесна повреда - контузия в областта на лицето, счупване на
черепната основа, наличие на въздух в черепната кухина, кръвоизлив под меката
мозъчна обвивка, контузия на мозъка, причинили разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
От
заключенията на изслушаните две съдебно-медицински експертизи се установява, че
средната телесна повреда, не е отзвучала, като е налице и постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, което е в пряка причинна връзка с
деянието на ответника, поради което следва да бъдат репарирани.
По отношение на претендираните от ищеца неимуществени
вреди в резултат на деликта, изразяващи се в силно главоболие, безсъние,
наложен ограничителен режим по отношение на храненето и в бита, както и болки,
страдания и неудобства и за продължителен период за вбъдеще, съдът намира, че
от събраните по делото писмени и гласни доказателства същите се доказват изцяло.
Съдът, след като прецени характера на увреждането,
степента и продължителността на причинените морални и физически страдания и
техния интензитет, възрастта на пострадалия и неблагоприятната прогноза и
съобразявайки се с разпоредбите на чл. 51, ал. 1
и чл. 52 ЗЗД, както и с обстоятелството, че
вредите следва да се оценяват към момента на настъпването им, а не към момента
на решаване на спора, намира, че сумата 10 000 лв., не би обезщетила ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди. Тъй като е предявен иск до размера на
10 000 лв, съдът не може да се произнесе свръх това което е поискано.
С оглед направеното от ответника възражение за
съпричиняване, при разглеждане на гражданските последици от деянието, съдът
трябва да изследва наличието на съпричиняване от страна на
увредения.
Съдът намира възражението за доказано, доколкото
безспорно, с поведението си ищеца сам се е поставил в ситуацията при която е
получил телесните увреждания. Това се установява от показанията на разпитаните
свидетели Я. и Ч., чиито показания съдът цени, тъй като са плод на преки
впечатления и кореспондират на останалите събрани доказателства. Установено е,
че ищеца сам е предизвикал ответника и е имал намерение да се бие с него, като
единствено влиянието на изпитото количество алкохол, не му е позволило да
нанесе удар на ответника. Съдът намира, че с оглед на конкретните
обстоятелства, следва да бъде определено съпричиняване от страна на ищеца в
размер на 1/2. Останалата част от вината за настъпване на вредоносния резултат
следва да бъде определена за ответника- същият въпреки, че е виждал състоянието
на ищеца му е нанесъл силен удар с юмрук в главата. Предвид изложеното, съдът
намира, че справедлив еквивалент на обезщетението по см. на чл.52 ЗЗД е
заплащането на обезщетение в размер на 5 000 лв., представляващи 1/2 от
предявените иск в размер на 10 000 лв. Иска за разликата до
предявения размер от по 10 000 лв.
следва да се остави без уважение като неоснователен.
Ответника следва да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените от него
разноски за един адвокат /уговорено възнаграждение от 400 лв./, съразмерно с
уважената част от иска, или 200 лв., както и да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, да заплати по
бюджетната сметка на ВСС общо сумата 700 лв., от които 200 лв. - държавна такса
и 500 лв. - разноски за експертиза, съобразно уважената част от иска.
Ищеца следва на заплати на ответника на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените от него разноски за един адвокат / уговорено
възнаграждение 200 лв/, съразмерно отхвърлената част от иска, или 100 лв.
Предвид гореизложеното, Първомайският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
И.И.Н., ЕГН **********,*** да заплати на В.Г.В.,
ЕГН **********,***, сумата 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинените от него неимуществени вреди, като до пълния предявен
размер от 10 000 лв., отхвърля иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА И.И.Н.,
ЕГН **********,*** да заплати на В.Г.В., ЕГН **********,***, сумата 200 лв. /двеста
лева/, представляваща направените от ищеца разноски – възнаграждение за един
адвокат, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА
И.И.Н., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Районен съд Първомай сумата от 700
лв. /седемстотин лева/, от които 200 лв. - държавна такса и 500 лв. - разноски
за експертиза, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН **********,*** да заплати на И.И.Н., ЕГН **********,***
сумата от 100 лв /сто лева/, представляваща направените от него разноски за
един адвокат / уговорено възнаграждение 200 лв/, съразмерно отхвърлената част
от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
- гр. Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
МЗ/НК