Р Е Ш Е Н И Е

  3

гр. Първомай, 10.01.2011 год.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на осми декември през две хиляди и десета година в състав:

                                                                                    Районен съдия: Е. Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 132 по описа на съда за 2010г.

за да се произнесе, взе предвид:

            Иск за съдебна делба във фазата на допускането й.

            Ищците, чрез процесуалния си представител адв. Я., молят да се допуснат до делба описаните в исковата молба земеделски имоти, съсобствени на основание наследство от общия наследодател В. Д. Т., възстановени с план за земеразделянe  и в реални граници от ПК П. Моли наследникът на П. В.Т. да бъде изключен от делбата, като наследниците на Е. В. Т. да получат 13 дка, а останалите да бъдат поделени поравно между ищците. Горното обосновават с наличие на протокол за спогодба по гр. дело № *** год. по описа на РС П., с предмет на иска чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.

            Ответниците Л.А. и В.Т. желаят делбата при квоти, съгласно ЗН, като ищците получат 1/3 идеална част от наследството, ответникът В.П.Т. също 1/3, а останалите ответници останалата 1/3 идеална част от наследството, което е записано в писмено становище по делото.

            Останалите ответници не са взели становище по иска.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните по делото са наследници на В. ***, починал на 11.01.1952 г., видно от приложеното удостоверение за наследници № *** год., издадено от община П., кметство с. Т. Безспорно е, че наследодателят В.Т., към момента на откриване на наследството – 11.01.1952 год., е оставил за законен наследник син –  Т. В. Т., починал на 04.11.1986 год. и оставил за наследници син и дъщеря – ищците в настоящото производство, втори син П. В.Т., починал на 12.07.2007 год. и оставил наследник В.П.Т. и дъщеря Е. В. Т., починала на 01.12.1995 год. и оставила за свои законни наследници дъщеря ответника Л.А. и децата на починалата преди нея дъщеря А. Д. - ответниците Е.П.А. и З.П.К., които заместват починалата по-рано своя майка.

            Безспорно е също, че описаните в исковата молба недвижими имоти, видно от представените по делото решене на ПК гр. П. с № *** год. за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, на осн. чл. 27 от ППЗСПЗЗ, съгласно плана за земеразделяне в землището на село Т., както и решение на ПК гр. П. № *** год. за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, на осн. чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, в съществуващи стари реални граници, ведно с актуални скици на всеки един от описаните имоти към датата на подаване на исковата молба, са били възстановени на наследниците на В. Д. Т. Съдът счита, че съсобствеността на страните е доказана с представените решения на ПК П., ведно с прожените към тях скици на имотите.

Ищците молят да бъде оставен без уважение иска за делба по отношение на ответника В.П.Т., тъй като баща му П. В.Т.,***/1993 год. по описа на РС П., по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, подписвайки протокол за спогодба от 15.02.1994 год., приложен по делото, се е отказвал от дял от процесните земи, следователно и синът му, ответникът В.П.Т., не следва да получава дял. На същото основание счита, че наследниците на дъщерята на общия наследодател Е. В. Т. – ответниците Е.А., З.К. и Л.а., следва да получат по равно 13 дка от описаните земи.

            По делото е представен протокол за съдебна спогодба от 15.02.1994 год. по гр. дело № *** год. по описа на РС П., по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, с предмет иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Предмет на иска е спор за материално право, или установителен иск за собственост към минал момент – кооперирането на земи в ТКЗС или ДЗС, спорът по който има значение за това, на кого ще бъде възстановена собствеността върху тези земи от органа на земеделска реституция. Решението има задължителна сила за страните и за ПК, която следва да се съобрази с резултата от проведеното съдебно производство, съгласно представеното и съдебно решение. След представянето на съдебно решение по спора за материално право, ПК възстановява собствеността върху съответните заявени земеделски земи, съгласно решението по спора, а не съобразно общия принцип в чл. 14 от ЗСПЗЗ - когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници, а дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без да се посочват в решението. Решенията на Поземлените комисии, сагласно ЗСПЗЗ, за възстановяване на собствеността върху земеделските земи имат конститутивен ефект. В този смисъл и задължителното за съдилищата ТР № 1/97 год. на ОСГК. С постановяване на решението, както по чл. чл. 27 от ППЗСПЗЗ, така и по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, възниква обекта на собствеността, индивидуализира се с местност, граници, площ и собственици. От този момент нататък възниква правото на собственост в патримониума на правоимащите наследници. При положение, че ПК не се е съобразила с влязлото в сила определение на съда за одобряване на спогодба по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е следвало същото да бъде обжалвано, а при положение, че е признато правото на възстановяване на собственост не на собственика, а на друго лице, то собственикът е следвало с иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ да установи правото си на собственост към момента на коопериране на земята и да установи спрямо лицата, на които неправилно е възстановена собствеността своето право, след което да поиска издаване на титул за собственост от административния орган, провеждащ земеделската реституция, на свое име, съгласно влязлото в сила решение, с което да се индивидуализира като собственик. Недопустимо е в делбеното производство съдът да решава спор за материално право. От представените писмени доказателства не е видно, че решението на ПК гр. П. № *** год. за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, на осн. чл. 27 от ППЗСПЗЗ, съгласно плана за земеразделяне в землището на село Т., е издадено именно въз основа на протокол № *** год. на ПК гр. П., с който е признато правото на възстановяване на част от земеделските земи, предмет на представения съдебен спогодителен протокол. Още повече, че в самата искова молба се заявява, че в наследство от В. Д. Т. са останали земеделски земи, една част от които са уредили с протокол от 15.02.1994 год. по гр. дело № *** год. по описа на РС П., а останалите, които не са били поделени, са описани в исковата молба.

            Въпреки изисканите служебно от Общинска служба по земеделие гр. П. преписки по заявления за възстановяване на правото на собственост, цитирани в спогодителния протокол, то не става видно, че съдебно-спогодителния протокол е касаел именно възстановяването на собствеността на земите, възстановени с решение № *** год. за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, на осн. чл. 27 от ППЗСПЗЗ, тъй като очевидно не може да касае възстановената в реални граници земя. Действително, част от описаните земи в представения като част от преписка № *** г. протокол № *** год. на ПК гр. П. съдържа част от описаните като предмет на производството по гр. дело № *** год. по описа на РС П. земеделски земи, но не може да бъде свързан по никакъв начин с описаните в приложеното решение на ПК Първомай земеделски земи, предмет на производството, възстановени с план за земеразделяне.

В настоящото производство съдът не може да измени съдържанието на стабилен административен акт, с конститутивно действие, каквото е влязлото в сила  решение на ПК Първомай за възстановяване на правото на собственост на описаните в исковата молба земеделски земи с план за земеразделяне и в реални граници, по отношение на собствеността върху земите. Ако действително представеният спогодителен протокол, касае процесните земи, то е следвало да бъде представен пред ПК П., която да го вземе предвид при определяне на носитея на правото на собственост върху възстановените с решението земеделски земи.

            Поради изложеното Съдът приема, че описаните в исковата молба земеделски земи, възстановени с решение на ПК гр. П. с № *** год. за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, на осн. чл. 27 от ППЗСПЗЗ, съгласно плана за земеразделяне в землището на село Т., както и решение на ПК гр. П. № *** год. за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, на осн. чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, в съществуващи стари реални граници, са съсобствени между страните на основание наследство от В. Д. Т.. Тъй като наследодателят е имал три деца, които наследяват при равни дялове – по 1/3, то следва ищците да наследят по равно деля на наследодателя си Т. В.Т., или всеки един по 1/6 идеална част от наследството. Ответникът В.П.Т., като единствен наследник на П. В.Т. следва да получи неговия дял от 1/3 идеална част от наследството. Ответниците Е.А., З.К. и Л.А. от своя страна наследяват частта от 1/3 на дъщерята на общия наследодател Е. В. Т., която е оставила две дъщери, които получават равен дял от нейната част, или по 1/6 идеална част за ответника Л.А.А. и по равно по 1/12 като деца на починалата преди наследодателката нейна дъщеря, ответниците Е.А. и З.К.. Поради изложеното съдът счита, че описаните земеделски земи в исковата молба следва да бъдат допуснати до делба, между всички страни, при посочените квоти, съгласно ЗН.

Водим от горните съображения, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ДОПУСКА да се извърши делба между В.Т.В., с ЕГН: **********,***, Т.Т.Р., с ЕГН: **********,***, Е.П.А., с ЕГН: **********,***, З.П.К., с ЕГН: **********,***,  Л.А.А., с ЕГН: **********,***, и В.П.Т., с ЕГН: **********,***, на:

1. Лозе от 3.336 дка (три декара и триста тридесет и шест кв.м), осма категория, местност КАМЕНАКА, имот № 017020 по плана за земеразделяне на землището на с. Т., обл. П., при граници (съседи):

№ 017019 лозе на наследници на Б. А. Б.;

№ 017091 полски път на Община Първомай;

№ 017021 лозе на К. С. Д.;

№ 017090 полски път на Община Първомай.

 

2. Нива от 20.002 дка (двадесет декара и два кв.м), четвърта категория, местност ГОРНИЯ БУНАР ВЪКЪВА, имот № 039038 по плана за земеразделяне на землището на с. Т., обл. П., при граници (съседи):

№ 039029 нива на насл. на А. А. А.;

№ 039030 нива на “Уинслоу агро фонд” ЕАД;

№ 039104 нива на Ж. Д. Г.;

№ 039074 полски път на Община Първомай;

№ 039039 нива на насл. на В. П. Т.

 

3. Нива от 9.798 дка (девет декара седемстотин деветдесет и осем кв. м), четвърта категория, местност МАНАФ ДЕРЕ, имот № 048033 по плана за земеразделяне на землището на с. Т., обл. П., при граници (съседи):

№ 048070 нива на наследници на И. К. Б.;

№ 048025 нива на наследници на А. Д. А.;

№ 048026 нива на наследници на Т. Д. Г.;

№ 048032 нива на наследници на А. А. П.;

№ 048039 полски път на Община Първомай.

 

4. Нива от 10.001 дка (десет декара и един кв.м), четвърта категория, местност ИЛИШИКА, имот № 052003 по плана за земеразделяне на землището на с. Т., обл. П., при граници (съседи):

№ 052002 нива на наследници на П. А. Т.;

№ 052062 нива на Б. Г. Д.;

№ 052012 нива на Л. Б. Г.;

№ 052004 нива на наследници на А. З. К.;

№ 052045 полски път на Община Първомай.

 

5. Нива от 1.043 дка (един декар и четиридесет и три кв.м), шеста категория,  местност РЕАЛ. ГРАНИЦИ 18Ж АЛ.1, имот № 001003 по картата на землището на с. Т., обл. П., при граници (съседи):

№ 001005 нива на насл. на И. Д. С.;

№ 001002 нива на Р. В. Х. и др.;

№ 000150 жил.територия на с. Татарево;

№ 001010 нива на наследници на К. П. А.

 

при дялове по 1/3 идеална част за В.П.Т.

по 1/6 идеални части за В.Т.В., Т.Т.Р. и Л.А.А.

и по 1/12 идеална част за Е.П.А. и З.П.К..

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                   Районен съдия: /П/

 

ЕК / НК