Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 15

гр. Първомай, 18.02.2011 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, гражданска колегия, втори състав, в публичното заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАТЕЙ ЗЛАТАНОВ

при секретаря М.З. и в присъствието на прокурора………..……, като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 45 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.

При условията на чл. 219, ал. 3 от ГПК е предявен и обратен иск срещу третото лице за сума в общ размер от 3 430, 24 лева.

Ищецът – „*** ” АД – гр. С., ЕИК ***, чрез пълномощниците си адвокати И. Я. К. и Н. Б. Н., твърди в исковата си молба, че с Договор за банков кредит от 13.06.2003 г. е предоставил на ответника М.С.С. кредит, в размер на 7 000,00 лева, с краен срок за погасяване – 13.06.2008 г. Тъй като кредитополучателят е преустановил погасяването на дължимите вноски от месец април 2007 г. и на основание чл. 5.1.б.”а” от Договора, Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, като за настъпилата предсрочна изискуемост длъжникът е уведомен на 27.11.2006 г. Сочи, че по Ч. гр. дело № *** г. по описа на ПРС е издаден изпълнителен лист срещу длъжника. В законоустановения преклузивен срок е подадено възражение от длъжника, поради което с настоящата искова молба, моли съдът да признае за установено, че ответника дължи сумите по издадения изпълнителен лист, а именно сумата от 2 100,17 лева - главница; 1 330,07 лева – договорна лихва изчислена за периода 08.05.2007 г. до 18.06.2009 г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 19.06.2009 г., до окончателното му изплащане, както и 360,09 лева, съдебни разноски направени в хода на ч.гр.д. № *** г., по описа на ПРС.

Претендират се и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Ответникът – М.С.С., чрез процесуалния си представител адв. М. Б. М. от САК, оспорва предявения иск и моли като неоснователен и недоказан да бъде отхвърлен изцяло. Релевира възражение, че получения от нея кредит е бил предоставен изцяло като заем на третото лице “***” ЕООД. Излага съображения в подкрепа на твърдението си. Моли, да бъде отхвърлен иска предявен срещу нея и да бъде уважен изцяло предявения обратен иск срещу третото лице, за същите суми.

Третото лице, ответник по обратния иск – “.” ЕООД, представлявано от законния представител А. А. А., явил се лично в съдебно заседание, проведено на 20.01.2011 г. , моли да бъде отхвърлен предявения срещу него обратен иск и оспорва твърденията на ответника, за сключване на договор за заем между тях.      

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните и ги прецени в тяхната съвкупност, съгласно изискването на чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

На 13.06.2003 г. между „.***” АД – гр. С. и М.С.С. е сключен Договор за банков кредит, по силата на който на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 7 000,00 лева, с краен срок на издължаване – 13.06.2008 г., като е уговорен и начина на погасяването му, а именно чрез заплащане на равни, анюитетни, месечни вноски. На основание чл. 5.1.б.”а” от Договора, ищецът е обявил кредита за изцяло и предсрочно изискуем поради преустановяване плащанията на дължимите вноски по него от кредитополучателя от м. Април 2007 г., за което длъжникът е уведомени /писмо изх. № 2099 от 27.11..2006 г. на „***” АД /.

Въз основа на извънсъдебен изпълнителен способ по чл. 417 от ГПК, по Ч. гр. дело № *** г. по описа на Първомайският районен съд ищцовата банка се снабдила с изпълнителен лист, по силата на който кредитополучателят М.С. е осъдена  да заплати сумата от 2 100,17 лева - главница; 1 330,07 лева – договорна лихва изчислена за периода 08.05.2007 г. до 18.06.2009 г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 19.06.2009 г., до окончателното му изплащане, както и 360,09 лева, съдебни разноски направени в хода на ч.гр.д. № *** г., по описа на ПРС.

От заключението на съдебно - икономическата експертиза, изготвено от вещото лице Д.С., се установява, че размера на задължението /главница, лихви и разноски/ на М.С. към Банката към датата на образуване на горепосоченото частно гражданско дело възлиза на 2 100,17 лева - главница; 1 330,07 лева – договорна лихва изчислена за периода 08.05.2007 г. до 18.06.2009 г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 19.06.2009 г., до окончателното му изплащане, както и 360,09 лева, съдебни разноски. Вещото лице е посочило, че разноските над претендираните с исковата молба от са натрупани разноски по делото след датата на депозиране на исковата молба пред съда. Страните не са оспорили фактическите констатации на съдебно - икономическата експертиза, отразени подробно в писменото заключение, което настоящата инстанция е приела като доказателство по делото. Съдът изцяло кредитира същото като пълно, точно, компетентно и безпристрастно изготвено.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422, във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

С иска по чл.422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника. Искът е положително установителен и съгласно разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже претенцията по основание и размер.

Безспорно се установи от представените и обсъдени по горе писмени доказателства, че страните по делото са обвързани от облигационна връзка, намираща правна опора в договора за заем. Установи се по делото, че ищецът е изправната страна по договора, като е предоставил на ответната страна уговорената сума. Процесуален ангажимент на ответната страна е да представи в настоящото производство, доказателства правоизключващи претенцията на ищеца, тоест да докаже, че всички месечни погасителни вноски са платени съгласно уговорения погасителен план, което обаче не бе сторено по делото. Не без значение е и процесуалната позиция на ответната страна, която заяви в съдебно заседание, че оспорва иска, като същевременно твърди, че получената сума е предоставена като заем на третото лице.

Съдът счита за доказана исковата претенция и в частта относно мораторната лихва или обезщетение за забава. Задължението за заплащане на това обезщетение произтича от договорните отношения между страните, и постигнатите изрични уговорки в тази насока, а именно обезщетение за забава се дължи при просрочие на две или повече месечни вноски. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забава. В случая кредиторът е спрял плащанията си от м.Април.2007г./.

При това положение съдът счита, че исковата претенция е основателна и като такава следва да се уважи като следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за сумата от 2 100,17 лева - главница; 1 330,07 лева – договорна лихва изчислена за периода 08.05.2007 г. до 18.06.2009 г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 19.06.2009 г., до окончателното му изплащане, както и 360,09 лева, съдебни разноски.

По отношение на предявения обратен иск от ответницата С. спрямо третото лице, “***” ЕООД: Съдът намира същият за неоснователен, доколкото се явява недоказан и не се ангажираха никакви допустими доказателства в тази насока. В твърденията си ответника сочи, че е предоставил сумата по кредита получен от ищеца на третото лице. Същата е в размер на 7000 лв, а съгласно чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, свидетелски показания за установяване на договори на стойност над 5 000 лв, са недопустими. Други доказателства в подкрепа на твърденията си, ответника не ангажира, поради което предявения от него обратен иск се явява недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото, с оглед направеното от ищцовата страна искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата С. следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца и направените от него разноски в настоящото производство, представляващи платени държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, а именно сумата от 788,58 лева.

Третото лице не е поискало присъждане на разноски и не е представило доказатества за сторени такива, поради което, разноски не следва да му бъдат присъждани.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на М.С.С., ЕГН **********,***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на “***” АД , ЕИК *** със седалище и адрес на управление град С., район В., площад С. № 7, представлявано от Л. К. Х. в размер на 2 100,17 лева /две хиляди и сто лева и седемнадесет стотинки/ - главница; 1 330,07 лева / хиляда триста и тридесет лева и седем стотинки/ – договорна лихва, изчислена за периода 08.05.2007 г. до 18.06.2009 г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 19.06.2009 г., до окончателното му изплащане, както и 360,09 лева / триста и шестдесет лева и девет стотинки/, съдебни разноски, което вземане е реализирано по реда на заповедното производство по ч.гр.д.№ ***г. по описа на Първомайския районен съд.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.С., ЕГН **********,***, обратен иск против “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., район С., Национален стадион “***”, Сектор ***, ет.***, офис *** представлявано от управителя А. А. А. за заплащане на сумата от 3 430,24 лева /три хиляди четиристотин и тридесет лева и двадесет и четири стотинки/, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН **********,*** да заплати на на “***” АД , ЕИК *** със седалище и адрес на управление град С., район В., площад С. № 7, предсавлявано от Л. К. Х. сумата от 788,58 лева /седемстотин осемдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от получаване на негов препис от страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

МЗ/НК