Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 21 07.03.2011 година Град Първомай
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осми февруари Година 2011
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Матей Златанов
Секретар:
Таня Петрова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Златанов гражданско дело номер 326 по описа за
2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД от ищцата З.Я.Б., ЕГН
**********,***, като майка и законен представител на С.Р.М., ЕГН **********
против И.С.Ф., ЕГН **********,*** и „***” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.С., ул. „***” № 3.
В обстоятелствента
част на исковата молба се твърди, че на ***г.
ответникът при управление на МПС нарушил правилата за движение,
вследствие на което причинил средна телесна повреда на С.Р.М. по см. на чл. 129,
ал. 1 от НК.За извършеното деяние ответникът бил осъден от Първомайския районен
съд при условията на гл. XXVII от НПК на “Глоба” в размер на 1 500 лева, платима в полза на Държавата
и бил лишен от право да управява МПС за срок от девет месеца, като безусловно
била констатирана вината му. Моли се съда да постанови решение, с което да
осъди ответника И.С.Ф., солидарно с „***” АД гр. С., да им заплатr обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и преживян изключителен стрес от С.Р.М. в размер на 12 000 лева. Претендира се и
законната лихва върху тези суми, считано от ***г. до окончателното им
изплащане.
С допълнителна писмена
молба от 31.03.2010г. във връзка с оставянето на исковата молба без движение
ищцата заявяват, че искът следва да се счита предявен единствено против
ответника И.С.Ф. с посочено ЕГН и адрес в исковата молба, като оттегля иска
срещу втория ответник „***” АД гр. С.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор по реда на на чл.
131 от ГПК от ответника И.С.Ф., с който оспорва допустимостта и основателността
на предявените искове. Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди,
като неоснователно завишен. Моли съда да отхърли предявените искове като като
неоснователни досежно размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди. По искане на ответника е допуснато привличането на трето лице в процеса
– „***” АД гр. С., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „***”
№ 3, със законни представители: Н. Д. Ч.,
главен изпълнителен директор и Р. Ж. Г. Я., изпълнителен директор, които
представляват дружеството заедно. Интересът на ответната страна от участието на
това трето лице по делото се обосновава с факта, че автомобилът, който
управлявал ответникът по време на ПТП-то имал задължителна застраховка
гражданска отговорност в посоченото дружество по полица № *** от 15.01.2008г.
С определение на
съда от 14.09.2010г. е конституирано като трето лице помагач по делото на
страната на ответника „***” АД гр. С., с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул. „**” № 3, със
законни представители: Н. Д. Ч., главен изпълнителен директор и Р. Ж. Г. Я.,
изпълнителен директор, които представляват дружеството заедно.
По реда на чл. 131 от
ГПК третото лице – помагач оспорва изцяло предявените искове за заплащане на
неимуществени вреди по основание и размер, като считат същите за прекомерени и
завишени. Оспорва се механизма на възникване на твърдяното събитие, както и
възникването на неимуществени вреди – болки, страдания и стрес за С.Р.М.,
настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на произшествието. Оспорва
се и твърдението за изключителна вина на водача за настъпване на
произшествието, като се навежда довод за съпричиняване на последиците от страна
на ищцата З.Я.Б., изразило се неупражняване на надзор над малолетното си дете С.Р.М..
Иска ответника на осн. чл.176 от ГПК, да се яви лично в съдебно заседание и да
отговори на поставени от него въпроси, след което да бъде назначена
автотехническа експертиза.
В съдебно заседание
ответникът И.С.Ф. лично и чрез пълномощника си по делото поддържа направените
възражения с писмения отговор.
Третото лице-помагач не се
явява и не поставя въпроси на ответника. Не поддържа искането за допускане на
автотехническа експертиза.
След
преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за
установено следното:
С Решение № *** от ***г. по НАХД № *** по
описа за ***г. на Първомайския районен съд, е признат И.С.Ф. /ответник в
настоящето производство/ за виновен в това, че на ***г. в гр. П., при
управление на МПС “Нисан Микра” с ДК № РВ *** СН, собственост на „***” ООД гр.П.,
като е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2от ЗДвП
– “водач на пътно превозно средство, е длъжен при избиране на скоростта на
движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние на спре пред всяко предвидимо
препятствие. Водача е длъжен да намали скоростта и да спре, когато възникне
опасност за движението”, с което причинил по непредпазливост средна телесна повреда
на С.Р.М., изразяваща се в затруднение на движенията на горния десен крайник,
за период около 2 месеца, при правилно протичане на оздравителния процес,
поради което и на основение чл. 343, ал. 1, б. “б” във вр. с чл. 342, ал.
1 от НК и при приложението на чл.78а от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 500 лева, платима в полза на
Държавата по бюджета на съдебната власт. На основание чл. 343г от НК е лишен от
правото да управлява МПС за срок от девет месеца.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Предявеният главен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди намира
правно си основание в чл. 45 от ЗЗД..
Безспорно се установи по настоящето дело, че с в влязло в сила Решение № *** от ***г. по НАХД № *** по описа за ***г. на
Първомайския районен съд, е признал И.С.Ф. /ответник в настоящето производство/
за виновен в това, че на ***г. в гр. П., при управление на МПС “Нисан Микра” с
ДК № РВ *** СН, собственост на „***” ООД гр.П., като е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2от ЗДвП – “водач на пътно
превозно средство, е длъжен при избиране на скоростта на движението да се
съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние на
спре пред всяко предвидимо препятствие. Водача
е длъжен да намали скоростта и да спре, когато възникне опасност за
движението”, с което причинил по непредпазливост средна телесна повреда на С.Р.М.,
изразяваща се в затруднение на движенията на горния десен крайник, за период
около 2 месеца, при правилно протичане на оздравителния процес, поради което и
на основение
чл. 343, ал. 1, б. “б” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и при приложението на
чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 1 500 лева, платима в полза на Държавата по бюджета на
съдебната власт. Разпоредбата на чл. 300 от ГПК предвижда, че влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. Поради това въз основа на постановената
и влязла в сила присъда на наказателния съд следва да се приеме за установено,
че ответникът по настоящото дело е причинил виновно /по непредпазливост/ неимуществени
вреди на С.Р.М., като извършеното представлява престъпление по гореизброените
текстове на НК. Налице са елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, които законодателят е предвидил в чл. 45 от ЗЗД. С.Р.М. е претърпяла
неимуществени вреди, които са резултат, т.е намират се в пряка и непосредствена
причинна връзка с виновното противоправното поведение на ответника. В тази
насока съдът цени заключението на
съдебно-медицинската експертиза от приложеното НАХД № *** г., по описа на ПРС,
като компетентно и обосновано изготвени и неоспорени от страните. Контузията на
горния десен крайник, със счупване на дясната
лъчева кост са довели до временно затруднение на движението на горния десен
крайник за период около 2 месеца. Тези увреждания са причинили болезненост при
при активни движения на крайника. Оплакванията са били по-силни непосредствено
след травмата и постепенно със зарасването на коста в краищата на счупените
фрагменти са намалели и впоследствие изчезнали. Към настоящия момент
пострадалата е възстановена напълно, като констатираните наранявания след
приключване на оздравителния процес, не са дали усложнения.
Така описаните болки и страдания съставляват
неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат
от деянието на ответника, извършено на 24.03.2008г. и подлежат на репариране от страна на ответника. Не е възможно съпричиняване от страна на С.Р.М. на
вредоносния резултат, поради възрастта и - 9 години.
Към
претърпените в резултат на фрактурата болки и страдания следва да се прибавят и
тези, вследствие на по-леките наранявания – кръвонасядане в областта на главата,
които са отшумели за по-кратко време, но също следва да се имат предвид при
определяне обезщетението за неимуществени вреди.
Претърпените от пострадалата С.Р.М.,
психически увреждания не се доказаха, по надлежния начин с годни
доказателствени средства, поради което не следва да се вземат предвид при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
Във връзка с изложеното досежно
характера и тежестта на причинените телесни повреди и съблюдавайки принципа на
справедливостта съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът счита че обезщетението за
претърпените неимуществени вреди е доказано до размер от 6000 лева.Поради това
искът на ищцата З.Я.Б. за неимуществени вреди се явява основатален и следва да бъде уважен до размера на
6 000 лв, а до размера на 12 000 лв, се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Ищцата е предявила и акцесорен иск за заплащане на
мораторни лихви върху обезщетението за претърпяни неимуществени вреди, който
иск съдът намира за основателен. По силата на императивна правна норма – чл.
84, ал. 3 ЗЗД при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава без покана, т. е. обезщетение по чл. 86 ЗЗД /мораторна лихва/ се дължи
от момента, в който е настъпило увреждането, като поканата за изпълнение не е
елемент от фактическия състав, пораждащ правото на кредитора да получи
обезщетение за забава. С оглед на това иска следва да бъде уважен.
Обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди, както и тези за забава по чл. 86 от ЗЗД се дължат от
прекия причинител на вредата или от застрахователя, с който е имал сключена
застраховка гражданска отговорност. Законодателят не е предвидил солидарност
или общност на тяхната отговорност, а е дал право на увредения да насочи иска
си пряко срещу всеки един от тях. Съгласно разясненията дадени в ПП № 77/77 г.
на ВС, които са валидни и при новата правна уредба на застрахователните
правоотношения съдържаща се в Кодекса за застраховането, исковете против
причинителя на вредата и застрахователя следва да се предявят в отделни
производства, а ако се съединят за общо разглеждане това може да стане само при
условията на евентуалност.
В
настоящия случай исковете са насочени против прекия причинител на уврежданията И.С.Ф.
и съдът ги намира за основателни, тъй като същият е осъществил състава на чл.
45 от ЗЗД. Ето защо следва да бъде
осъден да заплати на ищцата горепосочената сума, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди по отношение на пострадалата С.Р.М. заедно със законната
лихва от датата на увреждането –***г. до окончателното изпащане на сумата.
Ищцата
е направила искане да и бъдат присъдени разноски, поради което и на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК, следва да и бъде присъдена сумата от 500 лв, възнаграждение за
един адвокат, съобразно уважената част от иска.
Ответникът
не е направил искане да му бъдат присъдени разноски, поради което такива не следва
да бъдат присъжадани, съразмерно на отхвърлената част на иска. Тъй като ищцата
е освободена от внасяне на ДТ с оглед изхода на делото ответникът следва да
бъде осъден да заплати и следващата се ДТ върху уважената част от иска в размер
на 240 лева.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.С.Ф., ЕГН **********,*** да заплати на З.Я.Б., ЕГН **********,***, като
майка и законен представител на С.Р.М., ЕГН ********** сумата от 6 000 лв
/шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на увреждането – ***г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
частично иска за разликата от 6 000 лева до претендирания размер от 12 000
лева, като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице помагач - „***” АД гр. С., с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.С., ул. „***” № 3,
със законни представители: Н. Д. Ч., главен изпълнителен директор и Р. Ж.
Г. Я., изпълнителен директор, които представляват дружеството заедно, на
страната на ответника.
ОСЪЖДА И.С.Ф., ЕГН **********,*** да заплати на З.Я.Б., ЕГН **********,***,
като майка и законен представител на С.Р.М., ЕГН **********
сумата от 500 лв /петстотин лева/, представляваща направените по делото
разноски, съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА И.С.Ф., ЕГН **********,*** да заплати ДТ в размер на 240 лв
/ двеста и четиридесет лева/ в полза на Държавата по бюджета на съдебната
власт.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
МЗ/НК