Р Е Ш Е Н И Е №  4

гр. Първомай, 10.01.2011 год.

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            Районен съд Първомай, първи съдебен състав, в публично заседание на осми декември през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                        Районен съдия: Елена Калпачка

При секретаря Мария Запрянова

Като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 161 по описа на съда за 2007 г.

за да се произнесе, взе предвид:

            Иск на основание чл. 14, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

            Ищците твърдят, че като наследници на Т.П.К., имат право на възстановяване на земеделски имот нива от 5,5 дка в землището на с. К., а сега в землището на с. Г., П. област, в местността “Джамала”, който имот в кадастралния план на село К. от 1929 година е бил заснет като имот с кадастрален № 217, който не е възстановен на наследодателя им Т.Н.Т., тъй като е бил възстановен на ответниците. Молят да бъде установено спрямо ответниците, че наследодателят им Т. П.К., към момента на внасяне в ТКЗС е бил собственик на нива от 5,5 дка в землището на с. К., а сега в землището на с. Г., П. област, в местността “Джамала”, който имот в кадастралния план на село К. от 1929 година е бил заснет като имот с кадастрален № 217, при граници: река Омуровска, нива на Г. Н., нива на И. Р. и нива на Т.П., който имот е възстановен в стари реални граници в с. Г. като имоти с № 007099, № 007100 и № 007101.

Ответниците В.В. и М.Г., чрез процесуалния си представител адв. З., заедно с ответника А.Д., чрез процесуалния си представител адв. С., молят делото да бъде прекратено, тъй като поради невъзможността да бъде инициирано или продължено производство по чл. 14, ал. от 1 до 3 от ЗСПЗЗ, искът е лишен от правен интерес. Молят присъждане на разноски.

Ответникът Я.П. счита иска за неоснователен, тъй като, според нея, ищецът е следвало да предяви претенциите си своевременно, а не след толкова време, а освен това счита, че при наличие на пречки да бъде възстановен имота на това място, на което претендира ищеца, то ПК е следвало да го възстанови на друго.

Ответникът Ш.Я. също счита иска за неоснователен на посочените основания от ответника П., а счита също, че в негова полза е изтекла придобивна давност върху възстановения от ПК имот, който той е продал на трети лица, до момента на продажбата.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 188 от ГПК (отм.), във вр. с параграф 2 от ПЗР на ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

            Съдът, като обсъди събраните доказателства, установи следното:

            С решение по гр. дело *** год. по описа на РС Първомай, влязло в законна сила на 06.01.2005 год., на Т. Н.Т. е било признато правото на възстановяване на описаната в исковата молба земя. Искът е с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, като съдът е уважил частично исковата претенция, съобразно приета експертиза за площта на имота, чието право на възстановяване ищецът е желаел да бъде признато, тъй като е бил пропуснал срока за установяването му по административен ред. Решението е било представено в ПК Първомай след влизането му в сила – месец януари 2005 година. С решение № *** год. е признато правото на възстановяване на собствеността върху имота в съществуващи реални граници, но е постановен отказ да бъде възстановена в съществуващи стари реални граници описаната в исковата молба нива, тъй като имота е бил възстановен на други лица. Няма данни решението да е било обжалвано в законоустановения срок от съобщаването му. Неколкократно е изисквано решението със съответното отбелязване на датата на влизането му в сила от ОСЗ Първомай, но бе отговорено, че преписка няма образувана, тъй като решението е издадено служебно, въз основа на влязло в сила съдебно решение, а всички налични документи в службата са изпратени за прилагане към делото. Ето защо, с оглед наличните доказателства, представени от ищеца – копие от решение на ОСЗГ П., представено по делото от ищеца с исковата молба, подадена в съда на 18.09.2007 год. и неговите твърдения, съдът приема, че е решение № *** година, с което е отказано възстановяване на собствеността на ищеца в стари реални граници, въпреки, че е признато правото му на собственост, е влязло в законна сила, тъй като не е било обжалвано в срок.

            Видно от приложените по делото решения № *** год., съответно по преписки ***г., ***г. и ***г. на наследниците на П. И. П., Ж. В. Д. и П. А. П. са били възстановени имоти в съществуващи стари реални граници в местността „Джамала” в землището на с. Г., на основание чл. 18 д, ал. 4 от ЗСПЗЗ и постановени предходни решения от 01.09.1994 год., които се изменят и допълват с тези и които не са представени по делото.

От приетата в съдебно заседание, на двадесет и шести май две хиляди и десета година, експертиза, без възражения на страните, е видно, че наследниците на П. И. П., Ж. В. Д. и П. А. П. не са заявявали имота, описан в исковата молба. Те са заявявали други имоти, които са внесени от П. И. П., Ж. В. Д. и П. А. П. в ТКЗС, съответно с „Опис декларации на полски имоти, подлежащи на групиране в кооперативни блокове” от 1950 год, които са с различни площи и се намират в съседна местност, поради което същите не са идентични като граници, площ и местоположение с имота, описан в исковата молба.

От експертизата е видно също, че така описаният имот в исковата молба не е възстановен във вида му, в който се претендира и в който е съществувал към 1929 год. По плана на земеразделяне е възстановена собственост на други лица, като само части от други три имота, по картата на възстановената собственост в землището на с. Г., попадат в границите на така описания имот в исковата молба. Планът за земеразделяне на с. Г. е влязъл в сила на 20.09.1994 година.

            Предмет на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е установяване принадлежността на правото на собственост на вносителя на земята в ТКЗС или ДЗС, или неговия наследник, към датата на коопериране на земеделските земи при съществуване на спор с друг претендиращ, че е бил такъв собственик, с оглед на това в чие лице следва да се извърши възстановяване на собствеността върху внесената земеделска земя. При уважаване на този иск с влязло в сила решение ПК ще възстанови собствеността върху земеделските земи в лицето на ищеца, а при отхвърляне на иска с оглед заявеното от ответника, след като спорният имот не се явява внесен в ТКЗС, бивша собственост на ищеца. Решението на съда има преюдициално значение за производството пред административния орган и следва решението за възстановяване на собствеността да бъде съобразено с него. Съгласно практиката на ВС (Решение № 2013 от 22.XI.1993 г. по адм. д. № *** г., III г. о.) „Отказът на общинската поземлена комисия да уважи заявлението за възстановяване собствеността върху земеделски земи под предлог, че е налице спор за материално право подлежи на обжалване по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, за да се провери дали такъв спор действително съществува”, или с други думи, съдът не е обвързан с констатациите на административния орган. Тъй като това не е сторено, не е обжалван актът, с който е отказано възстановяване на земята в реални граници, поради наличие на спор за материално право, не е решен въпроса по същество. Тъй като никой не оспорва собствеността на наследодателя на ищците върху описаната в исковата молба земеделска земя, към момента на образуване на стопанството, то и липсва спор за материално право. Спорът възниква от факта, че на посоченото място от ищците е била възстановена собственост в стари реални граници на лица, които никога не са заявявали, че са били собственици именно на нивата, описана в исковата молба. Те се легитимират като собственици с решения по чл. 18ж, ал. 1 от ЗСПЗЗ, които са стабилни административни актове с конститутивно действие и посочват правото на собственост върху конкретен обект на конкретни лица. След като законодателят е предвидил специален административно-правен ред за обжалване отказа на общинската поземлена комисия (чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ), то изменението на решението на административния орган, дори и при констатирано неправилно позоваване на спор за материално право, не може да бъде сторено чрез иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Не се доказа твърдението на ищците, че собственият на наследодателят им имот към момента на внасянето му в ТКЗС, е бил възстановен на ответниците по делото. Поради това и с оглед задължението на съда да се произнесе по съществото на спора, следва иска да бъде отхвърлен.

            С оглед задължителните указания на ПОС дадени в определение № *** год., по в.ч.гр.дело № ***, че съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК съдът следва да провери служебно евентуалното противоречие на акта на ПК с влязлото в сила решение на съда по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, то съдът счита, че следва да отбележи, че такова не е налице. Предмет на иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е установяване на правото на собственика на земеделска земя, внесена в ТКЗС или ДЗС, или неговите наследници, да поиска възстановяването и от органа на земеделска реституция, когато е пропуснал да стори това в срок по административен ред. С решението си по гр. дело *** год. по описа на РС Първомай, влязло в законна сила на 06.01.2005 год., на Т. Н.Т. е било признато правото на възстановяване на описаната в исковата молба земя. Това са и правомощията на районния съд в това производство, като последваща индивидуализация и начина на възстановяване е задължение на ОСЗГ, която следва да избере начина на възстановяване на земята, правото за което е признато на собственика към момента на колективизацията - с план за земеразделяне или в съществуващи реални граници, ако такива са налице, или на основание чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Определяне на начина на възстановяване на собствеността е задължение на административния орган в последващо решението на съда решение, което е задължен да издаде. Не е в правомощията на съда в производството по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ да определя дали имотът може да бъде възстановен в реални граници и доколко такива съществуват, каквито правомощия има в производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Поради това и не е налице противоречие на административния акт с влязлото в сила съдебно решение, тъй като административният орган не е отказал възстановяването на собствеността, което право е признато със съдебното решение, а само възстановяването му в съществуващи реални граници, което вече е от компетентността на административния орган да прецени. Поради изложеното и съдът счита, че няма противоречие между влязлото в сила съдебно решение и издадения в последствие административен акт – решение на ОСЗГ.

Поради изложеното и съдът счита, че иска следва да се отхвърли като неоснователен.

На основание чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.), във вр. с пар. 2 от ПЗР на ГПК, ищците дължат заплащане на направените от ответниците разноски по делото при прекратяването му. Следва на ответниците В.В. и М.Г. да бъдат заплатени от ищеца направените от тях разноски в производството за процесуален представител, заплатен адвокатски хонорар в размер на 240 лева и 50 лева заплатени за вещо лице, на ответника А.Д., следва да бъде заплатена от ищеца сумата от 410 лева, от които сумата от 240 лева заплатен адвокатски хонорар на процесуалния представител адв. С., останалите заплатени за вещо лице.

Водим от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на В.Д.Т., с ЕГН: ********** ***, Н.Т.Т., с ЕГН: ********** ***, и З.Т.Т., с ЕГН: **********,***, срещу Я.С.П., с ЕГН: **********,***, А.П.Д., с ЕГН: **********,***, М.Ж.Г., с ЕГН: **********,***, В.Ж.В., с ЕГН: **********,***, З.Ж.Г., с ЕГН: **********,*** Загора, К.В.Т.,  с ЕГН: **********,***, В.К.В.,  с ЕГН: **********,***, Т.К.Г., с ЕГН: **********,***, М.С.И., с ЕГН: **********,***, П.И.П., с ЕГН: **********,***, Ш.П.Я., с ЕГН: **********,***, Д.Ш.Я., с ЕГН: **********,*** и П.Ш.Я., с ЕГН: **********,***, за установяване, че наследодателят му Т. П.К., към момента на внасяне в ТКЗС е бил собственик на нива от 5,5 дка в землището на с. К., а сега в землището на с. Г., П. област, в местността “Джамала”, който имот в кадастралния план на село К. от 1929 година е бил заснет като имот с кадастрален № 217, при граници: река Омуровска, нива на Г. Н., нива на И. Р. и нива на Т.П., който имот е възстановен в стари реални граници в с. Г. като имоти с № 007099, № 007100 и № 007101, на основание чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ.

ОСЪЖДА В.Д.Т., с ЕГН: ********** ***, Н.Т.Т., с ЕГН: ********** ***, и З.Т.Т., с ЕГН: **********,*** да заплатят на А.П.Д., с ЕГН: **********,***, сумата от 410 лева направени разноски по делото и на В.Ж.В., с ЕГН: **********,*** и М.Ж.Г., с ЕГН: **********,***, сумата от 290 лева направени разноски по делото, на осн. чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.), във вр. с пар. 2 от ПЗР на ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

                                                                             Районен съдия: /П/

 

ЕК/НК