МОТИВИ към присъда № 16 от 29.09.2010 год. по НОХД № 147/2010 год. по описа на

РС Първомай

Производството е по реда на чл. 371 и сл. от НПК.

На подсъдимия Р.М.М. е повдигнато обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 4 предложение 3 и т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, за това, че на 24.11.2009 год., в землището на с. Е., обл. П., по хулигански подбуди, е причинил на повече от едно лице – на А.М.Д. и Н.А.Н.,***, леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, а именно – на А.М.Д. – изразяваща се в разкъсно-контузна рана по лигавицата в лявата половина на горната устна, причинила разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК; и – на Н.А.Н. – изразяващи се в счупване на около една трета от коронката на горен седми зъб вдясно и счупване на около една трета от коронката на долен седми зъб вдясно, причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

В производството е конституиран като граждански ищец и частен обвинител по делото Н.А.Н., с ЕГН: **********,*** чрез повереника адвокат С. К. С. от Адвокатска колегия Пловдив и е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, предявен от пострадалия Н.А.Н. чрез повереник адвокат С. К. С. срещу подсъдимия Р.М.М., за сумата от 3000 (три хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането до цялостното издължаване, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от престъплението, за което му е повдигнато обвинение - по чл. 131, ал. 1, т. 4, предложение 3 и т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението, внесено с обвинителния акт срещу подсъдимия Р.М.М., като счита, че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4 предложение 3 и т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание. Твърди, че по делото е установено безспорно, че подсъдимият е извършил престъплението, предмет на обвинението, но тъй като деянието е умишлено и за него законът предвижда наказание “Лишаване от свобода” до 3 години, подсъдимият М. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК и признава вината си, следва да му бъде наложено административно наказание глоба по чл. 78 а от НК, в размер около предвидения минимум.

Частният обвинител и граждански ищец, чрез повереника си адв. Славчев, счита, че обвинението е доказано по категоричен и несъмнен начин и с направените в рамките на съдебното заседание пълни самопризнания от подсъдимия, които кореспондират с целия доказателствен материал по делото. Не възразява по предложението на прокуратурата подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административна санкция – глоба, като счита, че размерът на наложената глоба следва да бъде не минималния, а над минималния, предвиден в закона. По отношение на гражданския иск моли да бъде уважен в претендирания размер, като основателен и доказан. Моли и присъждане на разноски.

Защитникът на подсъдимия счита основателно искането на прокуратурата да бъде наложено на подсъдимия наказание по реда на 78А от НК, а предвид, че производството се провежда по реда на глава ХХVІІ от НПК счита, че наказание, наложено в минималния допустим от закона размер, ще изиграе възпитателната роля, целена от закона. Моли да бъде отхвърлен изцяло предявения граждански иск, тъй като нито в досъдебното производство, нито в настоящото съдебно производство са събрани каквито и да е доказателства за причинените от доказаната в производството телесна повреда болки и страдания.

Подсъдимият се признава за виновен. Изцяло се съгласява с написаното в обвинителния акт. Моли за минимално наказание и да бъде отхвърлен гражданския иск.

Съдът, като прецени събраните доказателства, установи следното:

На 24.11.2009 г., през деня, около 14 часа, пострадалият А.М.Д. и частният обвинител и граждански ищец Н.А.Н. ***, с товарен автомобил, управляван от първия, към местността „Екенлика”, находяща се в землището на с. Е., обл. П., от където трябвало да натоварят и превозят дърва. На кръстовище в с. Е., пострадалият А.Д. предприел маневра завой надясно, като в същото време подсъдимият Р.М.М., управлявайки лек автомобил, бил в кръстовището, като извършвал маневра завой наляво, при което бил навлязъл в лентата за движение на отнел предимството на пострадалия свидетел. Последният, инстинктивно натиснал спирачките и клаксона на управлявания от него автомобил, но подсъдимият М. продължил, без да спира. Свидетелят А.Д. също продължил движението си, като управлявал камиона след автомобила на подсъдимия, който след известно разстояние спрял, да пропусне насрещно преминаващ друг автомобил, за да завие наляво. Камионът го настигнал, при което свидетелят А.Д. отново натиснал клаксона, а подсъдимия, вече завивайки наляво, му показал среден пръст. Свидетелят А.Д. спрял камиона и двамата със свидетеля Н.Н. слезли, с намерение да разберат какво става, но подсъдимият М. продължил със своя автомобил, без да спре. Двамата също се качили в товарния автомобил и продължили пътя си, като отишли на мястото, за което били тръгнали.

Подсъдимият се обадил на свой познат свидетелят Ф. Р. Ф. от с. Е., че ще дойде да го вземе с автомобила си, като първоначално му казал, че ще идат до с. В., обл. П., за да разходят. След като двамата тръгнали с автомобила на подсъдимия, последният казал на свидетеля, че, преди около половин час, две момчета с камион били слезли да го бият и сега двамата щели да отидат да ги потърсят, за да се разберат. По пътя, свидетелят Ф. се опитал да разубеди подсъдимия, но той не се съгласил и продължил. Спрели автомобила встрани по пътя за с. В. и продължили пеша, където, след около 200 метра, бил спрян товарния автомобил на свидетеля А.Д., който подсъдимият бил видял още от пътя. Подсъдимият вървял напред, а свидетелят Ф. след него. На поляната, освен свидетелите А.Д. и гражданският ищец и частен обвинител Н.Н., били и свидетелите М. Е. М., А. А. М. и С. А. С., които товарели дърва. Идвайки на поляната, подсъдимият М. попитал кой е шофьорът на камиона и защо му е свиркал с клаксона в селото, а свидетелят Д. отговорил, че причината била, че му е отнел предимството. Стигайки до свидетеля А.Д., подсъдимият започнал да го удря с юмруци в областта на главата, а свидетелят Д. паднал на земята. След това подсъдимият М., като попитал и гражданският ищец и частен обвинител Н.Н. дали и той е бил с него, започнал да го удря – първоначално с юмруци, а впоследствие и да го рита, в областта на главата. Останалите, присъствали на инцидента – свидетелите М. М., А. М. и С. С. – тъй като всичко се развило много бързо и било неочаквано, въобще не успели да реагират и да се намесят, а след тръгването на обвиняемия и свидетеля Ф. Ф., останали възмутени от поведението и действията на подсъдимия.

След като уведомили Полицията и съобщили за случилото се, пострадалите лица посетили МБАЛ П., където им били издадени медицински свидетелства за нанесените им телесни увреждания. На подсъдимия М. бил съставен акт за констатиране на проява на дребно хулиганство от органите на РУ „Полиция” П. и наложено административно наказание глоба по реда на УБДХ от Районен съд П.

От заключенията на извършените в хода на разследването съдебно-медицински експертизи е било установено, че при инцидента на 24.11.2009 г. 1) на св. А.Д. е било причинено: - разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по лигавицата в лявата половина на горната устна; - охлузване на кожата в областта на долната челюст в ляво; -оток на кожата в областта на лявото око; и –охлузване на кожата на десния лакът; които наранявания са причинили, както следва: -разкъсно контузната рана на лигавицата на горната устна – разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, а –кръвонасядането, охлузванията и отокът – болка и страдание, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК; и 2) на св. Н.Н. е било причинено: - оток и кръвонасядане на кожата в областта на дясното око; -охлузване и кръвонасядане на кожата в дясната половина на тилната част на главата; -охлузване по външната повърхност на дясната предмишница; -счупване на около една трета от коронката на горен седми зъб в дясно; -счупване на около една трета от корнката на долен седми зъб в дясно; които наранявания са причинили, както следва: - частичното отчупване на част от корнките на седми зъби в дясно – разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, а – кръвонасяданията, отокът и охлузванията – болка и страдание, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК;

Установената от съда фактическа обстановка се основава на направеното в съдебно следствие самопризнание на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство свидетелски показания на свидетелите Д., Н., Ф., М., М., С. и М. и прочетените писмени доказателства – справка съдимост, характеристични справки, копия от медицински документи, експертизи, заверено копие на съдебно решение.

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че от обективна страна е налице нанасяне на леки телесни повреди, по смисъла на чл. 130 от НК, изразяващи се разстройство на здравето, описан конкретно в обвинителния акт, на пострадалите лица Д. и Н..

Деянието е извършено от подсъдимия при наличието на пряк умисъл – съзнавал е обществено опасния характер на поведението си, но въпреки това е отишъл до пострадалите и им е нанесъл удари, което според съда означава, че е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неблагоприятните му последици и е желаел настъпването им. Нанесеният побой на публично място пред повече хора, за спречкване между него и пострадалия Д. на пътя при управление на МПС, което е мотивирано от непризнаване на обществени порядки и ред незачитане на установените норми на поведение, продиктувано от неуважение към обществото. Това характеризира деянието и като такова, извършено по хулигански подбуди.

Ето защо съдът прие, че както от обективна, така и от субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. чл. 131, ал. 1, т. 4 предложение 3 и т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК

Причини за извършване на деянието от подсъдимия са незачитане на обществените порядки и норми на поведение, неуважение към останалите членове на обществото, незачитане на телесната неприкосновеност и обществен морал.

Обществената опасност от деянието не е завишена.

За личността на подсъдимия М. се установи, че не е с висока степен на обществена опасност. Турчин, български гражданин, със средно-специално образование, неженен, неосъждан, не работи.

За поправянето и превъзпитанието на подсъдимият, съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба, тъй като прие, че са налице всички кумулативно посочени от законодателя изисквания и предпоставки за приложение на чл. 78А, ал.1 от НК, която разпоредба е императивна.

Престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия е умишлено и за него законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години.

Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК. От деянието няма настъпили имуществени вреди.

С оглед императивната разпоредба на чл.78 а, ал.1 от НК съдът освободи от наказателна отговорност подсъдимия за извършеното престъпление и му наложи административно наказание – глоба. При определяне размера на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието, личността на дееца, обстоятелствата, при които е извършено деянието, както и имущественото състояние на подсъдимия, който е безработен. Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените признания на подсъдимия. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице. Отчитайки горното, съдът наложи на подсъдимия административно наказание – глоба при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, в размер на законоустановения минимум, а именно 500.00 /петстотин/ лева, като се съобрази с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от НК и разпоредбата на чл. 78а от НК, действала към момента на извършване на деянието, която е и по-благоприятна за подсъдимия, тъй като установения минимум на наказанието е по-нисък.

Предявеният граждански иск в размер на 3000 лева от гражданският ищец и частен обвинител Н.Н., за нанесени нематериални вреди от подсъдимия с деянието, за което му е повдигнато обвинение, изразяващи се в претърпени болки и страдания, съдът уважи частично. Основанието и размерът на гражданския иск се определят от престъплението, предмет на обвинението. Безспорно бе установено, че на гражданският ищец и частен обвинител Н.Н. е била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на кожата в областта на дясното око; охлузване и кръвонасядане на кожата в дясната половина на тилната част на главата; охлузване по външната повърхност на дясната предмишница; счупване на около една трета от коронката на горен седми зъб в дясно; счупване на около една трета от корнката на долен седми зъб в дясно; които наранявания са причинили, както следва: частичното отчупване на част от корнките на седми зъби в дясно – разстройство на здравето, а кръвонасяданията, отокът и охлузванията – болка и страдание. Описаните увреждания са причинили болки и страдания, което е констатирано, както в СМЕ, така и е всеобщо известно. Същите следва да се обезщетят от подсъдимия в размер, преценен по справедливост от съда, съгласно чл. 45, чл. 52 и чл. 53 от ЗЗД. С оглед степента на уврежданията съда прецени, че иска е основателен и доказан до размер на 1000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на причиняване на деликта до окончателно изплащане на задължението, като в останалата му част отхвърли същия като неоснователен и недоказан. Действително, не бяха събрани доказателства за това как е понесъл гражданският ищец последиците от нанесените му увреди, какъв е бил интензитета на болките и били ли са му причинени други страдания, в следствие на нанесения побой. Гражданският ищец е в младежка възраст и с оглед това и липсата на други доказателства, съдът прие, че се касае до обичайни болки, с не особено голям интензитет, които младият организъм е преодолял сравнително бързо. Този размер прецени, че е справедлив и в състояние да обезщети гражданският ищец, като взе предвид от една страна степента на телесните увреждания, които са сравнително леки, липсата на твърдения и доказателства за усложнения при възстановяването, както и за по-дълъг срок на възстановяване, а от друга страна сравнително големия брой на нанесените увреждания, причинили болки и страдания.

Съдът постанови направените от гражданският ищец и частен обвинител Н.Н. разноски по делото за адвокатска защита, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие, да бъдат заплатени от подсъдимия.

Съдът осъди подсъдимия да заплати държавна такса в размер на 4% от уважения размер на гражданския иск, но не по-малко от 50 лева, съгласно чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, както и направените в досъдебното производство разноски, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

Районен съдия: /П/

ЕК/НК