по НОХД № 146 / 2010 година

Производството е по реда на Глава двадесета от НПК.

Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против

Ø подсъдимата Т.Й.М. за това, че на 29.06.2006 година в град Първомай, област Пловдив, е съставила неистински официален документ (удостоверение с изх. № 147 / 29.06.2006 година на ЕТ „Г. – М.М.”***, като се е подписала в удостоверението за „работодател”) с цел да бъде използван - престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК;

Ø подсъдимата П.Г.Г. за това, че на 29.06.2006 година в град Първомай, област Пловдив, в качеството си на длъжностно лице (счетоводител на ЕТ „Г. – М.М.”***) в кръга на службата си е съставила официален документ (удостоверение с изх. № 147 / 29.06.2006 година на ЕТ „Г. – М.М.”***), в който е удостоверила неверни обстоятелства (относно длъжността и трудовото възнаграждение на Н.И.М. ***) с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства - престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК.

Наказателното производство спрямо подсъдимата П.Г. приключва с одобряване на споразумение.

Спрямо подсъдимата Т.М. Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита, че същата следва да бъде освободена от наказателна отговорност за престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК с налагане на административно наказание глоба по чл. 78а от НК, тъй като са налице законовите изисквания за приложението на този институт. Предлага определеното наказание да бъде в размер около предвидения минимум.

Моли да подсъдимата да бъде осъдена да заплати половината от направените по делото разноски.

Адвокат Р.П., защитник на подсъдимата, моли доверителката й да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено административно наказание в законовия минимум съобразно разпоредбите на чл. 78а от НК, като при определяне на размера на глобата моли Съдът да има предвид, че фирмите на доверителката й и на нейния съпруг в момента не работят по причина на всеобщата за страната ни криза и на практика тя и съпругът й в момента нямат доходи.

Подсъдимата Т.Й.М. се присъединява към защитника си.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Подсъдимата Т.Й.М. е родена на *** ***, ЕГН **********, българка, българска гражданка, омъжена, със средно специално образование, управител в СД „Г. – М. ***, живуща ***.

Същата до момента е осъждана, както следва: с Определение № 53 / 21.10.2009 година по НОХД № 148 / 2009 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 21.10.2009 година, й е определено наказание шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, извършено на 25.03.2005 година, като на основание чл. 66 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.

Към 29.06.2006 година подсъдимата Т.Й.М. и съпругът й, свидетелят М.М., са съсобственици и съдружници в СД „Г. – М. *** с предмет на дейност шев на ишлеме на дамско бельо, а свидетелят М.М. е собственик и управител и на ЕТ „Г. – М.М.”*** със същия предмет на дейност.

Съгласно трудов договор от 21.03.2005 година в ЕТ „Г. – М.М.”*** като счетоводител-икономист е назначена П.Г.Г. *** (свидетел по чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК), а като общ работник по силата на сключен договор на 08.11.2005 година започва работа свидетелят Н.И.М. ***, с възнаграждение в размер на 150 лева (от 01.01.2006 година - в размер на 160 лева).

В края на месец юни – началото на месец юли 2006 година свидетелят М.М. моли свидетеля Н.М. да стане поръчител за изтегляне на банков кредит в размер на 10000 лева и започва набавяне на необходими документи, един от които удостоверение за доход на поръчителя по образец на Банка ДСК – Първомай.

На 29.06.2006 година свидетелят П.Г. по нареждане на подсъдимата Т.М. съставя Удостоверение изх. № 147 от същата дата на ЕТ „Г. – М.М.”***, в което вписва, че свидетелят Н.М. е назначен при едноличния търговец на безсрочен трудов договор № 15 / 08.11.2005 година на длъжност елтехник с трудово възнаграждение за три месеца назад – 360 лева за месец март 2006 годна, 340 лева за месец април 2006 година и 360 лева за месец май 2006 година. Свидетелят П.Г. полага подпис на „изготвил” и дава документа на подсъдимата Т.М., която се подписва вместо съпруга си, свидетеля М.М., на „работодател”.

В началото на месец юли 2006 година инкриминираният документ е представен в клона на „Банка ДСК” ЕАД - Първомай наред с останалите необходими документи и свидетелят Н.М. е одобрен за поръчител по кредит, който впоследствие е отпуснат.

При извършената в хода на разследването графическа експертиза (Протокол № 112 / 16.02.2010 година на БНТЛ – л. 85 – л. 88 от дознанието) се установява, че ръкописният текст в Удостоверение изх. № 147 / 29.06.2006 година на ЕТ „Г. – М.М.”*** е на свидетеля П.Г., а подписът, положен на мястото за работодател, е на подсъдимата Т.М..

С Обвинителен акт от 23.08.2010 година Районна прокуратура – Първомай предава на съд Т.Й.М. за престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК и П.Г.Г. за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК.

По образуваното НОХД № 146 / 2010 година по описа на Районен съд – Първомай с Протоколно определение № 54 / 18.10.2010 година е одобрено споразумение за решаване на делото, с което подсъдимата П.Г.Г. е призната за виновна за престъплението по повдигнатото й обвинение и й е определено наказание пробация, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Подсъдимата е задължена да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата 25,00 лева от общия размер от 50,00 лева за графическа експертиза на досъдебното производство и 40,00 лева от общия размер от 80,00 лева за разноски в съдебното производство, като наказателното производство по делото спрямо нея е прекратено.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена частично от обясненията на подсъдимата, от показанията на свидетелите П.Г.Г., Н.И.М., П.Е.Й., частично от показанията на свидетеля М.Г.М., от приложените по делото писмени доказателства: Протоколно определение № 54 / 18.10.2010 по НОХД № 146 / 2010 година (л. 24 – л. 26 от делото); Справка изх. рег. № РБ – 1194 / 13.12.2010 година на Служба по вписванията – Пловдив към Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието с приложение регистрационен картон № * от Регистър „Булстат” (л. 52 - л. 53 от делото); Пълномощно от ЕТ „Г. – М.М.”*** на Т.Й.М. (л. 55 от делото); заверено копие от Карта за идентификация по Булстат № * / 14.02.2002 година на ЕТ „Г. – М.М.”*** (л. 56 от делото); заверено копие от Трудова книжка № * на Н.И.М. (л. 13 – л. 16, л. 58 – л. 59 от дознанието), заверено копие от Справка-декларация изх. № 160 / 26.10.2010 година (л. 20, л. 65 от дознанието), Удостоверение изх. № 147 / 29.06.2006 година на ЕТ „Г. – М.М.”*** (л. 22 от дознанието), заверено копие от Информация от Национална информационна система „Делфи” (л. 31 от дознанието), заверено копие от Декларация на поръчители по кредит за текущо потребление (л. 32 от дознанието), заверени копия от молби от Н.М. и П.Г. (л. 40 – л. 41 от дознанието), заверени копия от трудови договори, акт за встъпване в длъжност и уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ (л. 42 – л. 46 от дознанието), заверено копие от Длъжностна характеристика (л. 50 от дознанието), заверени копия от уведомления, писмо, заповед (л. 61 – л. 64 от дознанието), Справка за актуално състояние от Национална информационна система „Делфи” с придружително писмо (л. 91 – л. 92 от дознанието), Справки за актуално състояние от Национална информационна система „Делфи” с придружително писмо (л. 94 – л. 97 от дознанието), Писмо изх. № 13-00-428 / 27.04.2010 година на НАП, ТД – Пловдив (л. 99 – л. 104 от дознанието), Писмо изх. № 13-00-439 / 29.04.2010 година на НАП, ТД – Пловдив (л. 105 – л. 107 от дознанието), Справки за съдимост (л. 118 – л. 121 от дознанието), заверени копия от пълномощни (л. 124 – л. 125 от дознанието).

При постановяване на решението си Съдът не взема предвид Пълномощно от ЕТ „Г. – М.М.”*** на Т.Й.М. (л. 55 от делото, л. 124 от дознанието).

От една страна, то не е издадено в законово определената за упълномощителна сделка форма - всеки търговец (включително едноличният) може да упълномощи дееспособно физическо лице: 1) прокурист / търговски управител - да управлява предприятието му или обособен негов клон; 2) търговски пълномощник - да извършва от негово име и за негова сметка определените в пълномощното действия, но и в двата случая упълномощаването трябва да е писмено с нотариална заверка на подписа (ал. 1 на чл. 21 и чл. 26 от Търговския закон) – форма за действителност, не само за доказване.

Основателно съмнение за валидността на пълномощното буди неговата дата на създаване - в документа от 11.03.2002 година, подписан от М.М., е вписан булстат на ЕТ „Г. – М.М.”***, но от Справката на Служба по вписванията – Пловдив се установява, че картата за идентификация по булстат е получена лично от М.Г.М. на 13.03.2002 година, т.е. два дни след създаване на пълномощното.

В тази връзка Съдът не кредитира показанията на свидетеля М.М. в частта, в която твърди, че към инкриминираната дата подсъдимата Т.М. е упълномощена да го представлява като едноличен търговец и намира позицията му за изказана с цел да оневини неправомерното поведение на съпругата си, но този факт е ирелевантен към разглеждания правен спор – пълномощникът действа от името на търговеца спрямо трети лица в рамките на предоставената му представителна власт, като оповестява, че извършва правни действия от чуждо име и за чужда сметка. В случая ангажираната наказателната отговорност на подсъдимата е свързана със забраната да се издава документ от чуждо име, тъй като тя се подписва не като пълномощник на едноличния търговец, а вместо него в инкриминираното удостоверение – официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК.

В противоречие с доказателствената съвкупност по делото за защитна позиция, изказана с цел да се избегне наказателната отговорност за инкриминираното деяние, настоящата инстанция приема и обясненията на подсъдимата, че при изписване на датата на издаване на пълномощното е допусната техническа грешка, както и че е подписала удостоверението, без да го е прочела и без да му е обърнала внимание.

В останалата част Съдът приема гласните доказателства като логични, обективни, взаимно допълващи се и съответстващи на доказателствената съвкупност, както и приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства като кореспондиращи помежду си и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.

Доколкото между кредитираните доказателства има противоречия, те са несъществени и не касаят обстоятелства, свързани с предмета на доказване.

Експертизата по делото, потвърдена от експерта в съдебно заседание и неоспорена от страните, настоящата инстанция счита за компетентно изготвена с необходимите професионални познания в съответната област и съответстваща на доказателствената съвкупност.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимата Т.Й.М. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 308, ал. 1 от НК за това, че на 29.06.2006 година в град Първомай, област Пловдив, съставя неистински официален документ с цел да бъде използван – подписва се вместо работодател в Удостоверение изх. № 147 / 29.06.2006 година на ЕТ „Г. – М.М.”***.

От обективна страна с действията си подсъдимата осъществява обективните признаци от състава на посоченото престъпление, защото на инкриминираната дата в град Първомай, област Пловдив, в официален документ - издадено по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му, счетоводителя П.Г. Удостоверение изх. № 147 / 29.06.2006 година на ЕТ „Г. – М.М.”*** - се подписва вместо собственика и управителя на едноличния търговец, за да бъде използван документът пред „Банка ДСК” ЕАД - Първомай.

От субективна страна деянието е извършено при наличието на пряк умисъл. Подсъдимата разбира обществено опасния характер на извършеното от нея, като предвижда и обществено опасните последици от деянието си, но иска настъпването им.

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от подсъдимата Т.Й.М. престъпление Съдът намира, че същата следва да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт.

За извършеното от нея престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, от деянието не са причинени имуществени вреди, същата е пълнолетно лице, не е осъждана към инкриминираната дата и друг път не се е ползвала от привилегията на този законов институт.

Не е налице и някое от отрицателните условия, посочени в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, което да се явява пречка подсъдимата да се ползва от привилегията на закона в Раздел ІV на Глава осма от НК.

За да определи размера на глобата, Съдът отчита смекчаващите отговорността обстоятелства като направените самопризнания на досъдебното производство и в съдебното следствие, нелекото материално положение на подсъдимата, въпреки трудовата й ангажираност.

Отегчаващо отговорността обстоятелство е предишното й осъждане, макар и след датата на инкриминираното деяние.

Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на подсъдимата, я характеризират като лице с ниска степен на обществена опасност, а обществената опасност на деянието е отчетена с предвиденото от законодателя наказание за това престъпление, затова Съдът е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК към датата на деянието в съответствие с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от НК, който закон е и по-благоприятен за дееца в съответствие с чл. 2, ал. 2 от НК, а именно 500 (петстотин) лева.

Това наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимата Т.Й.М. следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай съответната част от направените разноски за експертиза на досъдебното производство и явяване на експерт в съдебни заседания, а именно 95,00 (деветдесет и пет лева) лева, както и сумата от 5,00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горните съображения, Съдът постанови присъдата.

Съдия докладчик: (п)

СЗ / АГ