МОТИВИ към присъда № 11 от 31.05.2010 год. по нохд № 58/2010 год. по описа на

РС Първомай

Производството е по реда на чл. 371 и сл. от НПК.

На подсъдимия З.А.Т. е повдигнато обвинение по чл. 269, ал. 1, предложение 2 от НК, за това, че на 03.11.2009 год. в с. ***, обл. ***, не е изпълнил (като е влязъл в жилището на ***, обитавано от Д.З.С.) Заповед от 17.06.2009 год. за защита от домашно насилие, издадена въз основа на Решение № 43 от 17.06.2009 год., постановено по гр. дело № 69 / 2009 год. по описа на Районен съд – Първомай, с която му е било забранено да извършва домашно насилие над Д.З.С. *** и да приближава жилището, което тя обитава в с. ***, обл. ***, ***, местата за социални контакти и отдих за срок от 6 месеца, считано от 17.06.2009 год.

Прокурорът поддържа обвинението внесено с обвинителния акт срещу подсъдимия З.А.Т., като счита, че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност за престъплението по чл. 296, ал. 1, предложение второ от НК, с налагане на административно наказание. Твърди, че по делото е установено безспорно, че подсъдимият е извършил престъплението, предмет на обвинението, но тъй като деянието по чл. 296, ал. 1, предложение второ от НК е умишлено и за него законът предвижда наказание “Лишаване от свобода” до 3 години, подсъдимият Т. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК и признава вината си, следва да му бъде наложено административно наказание глоба по чл. 78 а, вр. с чл. 2 от НК, в размер около предвидения минимум.

Защитникът на подсъдимия счита, че след като подсъдимият признава вината си за деянието, описано в обвинителния акт, и с оглед факта, че не е осъждан, следва да бъде приложен чл. 78 от НК и моли да бъде наложено на подсъдимия наказание глоба в размер на минимума от 500 лева.

Подсъдимият се признава за виновен. Изцяло се съгласява с написаното в обвинителния акт.

Съдът, като прецени събраните доказателства, установи следното:

С Решение № 43 от 17.06.2009 год., постановено по гр. дело № 69 / 2009 год. по описа на Районен съд – Първомай, образувано по молба на основание чл. 18 от ЗЗДН, е постановено и е издадена Заповед от 17.06.2009 год. за защита от домашно насилие, с която на подсъдимия е било забранено да извършва домашно насилие над Д.З.С. *** и да приближава жилището, което тя обитава в с. ***, обл. ***, ***, местата за социални контакти и отдих за срок от 6 месеца, считано от влизане на решението в сила. Решението е влязло в законна сила на 17.06.2009 год. На 03.11.2009 год. подсъдимият влязъл в лятната кухня, намираща се в двора на жилището, което му било забранено да приближава обитавано от свидетелката Д.З.С.,***.

За горното били уведомени органите на полицията, като свидетелите М. и Г.,*** посетили жилището, по повод оплакването от свидетелката С. и задържали подсъдимия за срок от 24 часа, на осн. чл. 63 от ЗМВР.

Установената от съда фактическа обстановка се основава на направеното в съдебно следствие самопризнание на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство свидетелски показания на свидетелите С., Т., М., Г., С., М. и М. и прочетените писмени доказателства – заверени преписи от съдебни актове, бюлетин и справка от НАП.

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че от обективна страна е налице неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие с влизането на подсъдимия в жилището, което му е забранено от съда да доближава.

Деянието е извършено от подсъдимия при наличието на пряк умисъл – съзнавал е факта, че му е забранено от съда доближаване на жилището, но въпреки това е влязъл вътре, което според съда означава, че е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неблагоприятните му последици и е желаел настъпването им.

Ето защо съдът прие, че както от обективна, така и от субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. чл. 269, ал. 1, предложение 2 от НК.

Причини за извършване на деянието от подсъдимия са незачитане на обществените порядки, ниската правна култура на подсъдимия.

Обществената опасност от деянието не е завишена.

За личността на подсъдимия Т. се установи, че не е с висока степен на обществена опасност. С *** образование, ***, ***, ***.

За поправянето и превъзпитанието на подсъдимият, съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба, тъй като прие, че са налице всички кумулативно посочени от законодателя изисквания и предпоставки за приложение на чл. 78А, ал.1 от НК, която разпоредба е императивна.

Престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия е умишлено и за него законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба.

Подсъдимият не е осъждан, като е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, видно от приложените към делото справка съдимост и копие от бюлетин за съдимост на подсъдимия З.А.Т. по влязла в сила присъда № 313/08.10.1987 год. по НОХД № 968/87 год. по описа на Районен съд Пловдив, по която е наложено наказание в размер на 300 лева. Присъдата е влязла в сила на 22.10.1987 година. Видно от справката от НАП няма образувано изпълнително производство за събиране на глобата, в срока за събирането и, поради което и на осн. чл. 82, ал. 3 от ЗАНН е изтекла давността за изпълнение на наказанието. Следователно изпълнителската давност е изтекла на 22.10.1990 година. Съгласно Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г. на Пленума на ВС, точка 4 „От наказателна отговорност по чл. 78а НК могат да се освобождават и лицата, които са осъждани, но са реабилитирани, както и тези, които са освободени по глава осма на НК, ако е изтекла една година от изпълнение на наложената мярка за обществено въздействие или на административно наказание по чл. 78а НК.” Поради изложеното съдът прие, че освобождаването от наказателна отговорност на подсъдимия, след като е изминала една година от изтичане на давността за изпълнение на наложеното му административно наказание, не е пречка за приложението на чл. 78а от НК.

От деянието няма настъпили имуществени вреди.

С оглед императивната разпоредба на чл.78 а, ал.1 от НК съдът освободи от наказателна отговорност подсъдимия за извършеното престъпление и му наложи административно наказание – глоба. При определяне размера на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието, личността на дееца, обстоятелствата, при които е извършено деянието, както и имущественото състояние на подсъдимия, който е пенсионер. Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените признания на подсъдимия. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице. Отчитайки горното, съдът наложи на подсъдимия административно наказание – глоба при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, в размер на законоустановения минимум, а именно 500.00 /петстотин/ лева, като се съобрази с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от НК и разпоредбата на чл. 78а от НК, действала към момента на извършване на деянието, която е и по-благоприятна за подсъдимия, тъй като установения минимум на наказанието е по-нисък.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

Районен съдия: (п)

ЕК / МЗ