МОТИВИ към присъда от 04.10.2010 по НЧХД № 50/2010 год.

На подсъдимия М.И.Ч. е повдигнато обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК за това, че на *** г. в с. Б. , обл. П., е причинил на Н.Х.Н., с ЕГН: **********,***, лека телесна повреда – разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в разкъсно-контузна рана на горната устна на устата, контузия и кръвонасядане в тази област, както и разклащане на първи и втори долни десни зъби.

В производството са конституирани Н.Х.Н. като частен тъжител и граждански ищец с повереник адв. И.Д. *** и М.И.Ч. като подсъдим със защитник адв. И.Д. ***.

Частният тъжител, чрез повереника си адв. Д., в съдебно заседание поддържа жалбата и пледира за осъдителна присъда. В качеството си на граждански ищец поддържа предявения граждански иск срещу подсъдимия в размер на 1000 лева за причинени неимуществени вреди и моли същият да бъде уважен като основателен и доказан. Претендира за разноски.

Защитникът на подсъдимият пледира за оправдателна присъда и отхвърляне на приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск. Основанията си извежда от оспорване на представените писмени доказателства – медицински свидетелства, в които твърди да има противоречия, както и между удостовереното в тях и разпита на свидетелката Н., а най-вече и поради факта, че на тях няма отбелязан номер и не са отразени в специална книга. Оспорва и показанията на свидетелите очевидци на инцидента, поради късното им посочване от тъжителя, тъй като те са призовани едва за съдебно заседание и не са посочени на етап предварителна проверка и не са установени от присъствалите след ПТП-то полицаи, както и поради противоречието им със свидетелските показания на свидетелите, водени от подсъдимия, очевидци при инцидента, които заявяват, че подсъдимият не е удрял тъжителя. Счита, че вещото лице не отрича възможността травмите на тъжителя да са причинени при причиненото ПТП от тъжителя.

Подсъдимият не се призна за виновен по така повдигнатото обвинение и пледира за справедливост.

Според тъжителят, подсъдимият му е нанесъл побой на *** г. в с. Б., обл. П., след възникнало ПТП по вина на тъжителя. В тъжбата твърди, че го е ударил с удар с юмрук в лицето и с ритник в долната част на тялото, като в съдебно заседание заявява, че не предявява претенции за обезвреда по отношение на нанесения му удар с крак. Твърди в следствие на побоя да са му причинени увреждания, описани в приложените медицински удостоверения.

Подсъдимият отрича категорично да е удрял тъжителя. В обясненията си заяви, че действително е бил ядосан след удара, тъй като в следствие на него е пострадало малкото му внуче, което е с тежко заболяване и заради което били тръгнали да търсят специализирана лекарска помощ в Република Турция, но въпреки това не е удрял тъжителя. Жена му и свидетелят М. се “разправяли” с тъжителя и съпругата му, но когато и подсъдимият отишъл до тях и попитал подсъдимият да не е пиян, съпругата му го посъветвала да не се разправя се него, а да се обади на полицията. След известно време дошли органите на полицията, съставили акт на тъжителя и подсъдимият, заедно с останалите пътници тръгнали към Република Турция.

Съдът, като прецени събраните доказателства, установи:

На *** г. в с. Б., обл. П., тъжителят причинил ПТП, като с управлявания от него товарен автомобил “***”, отнемайки предимството на подсъдимият, който управлявал лек автомобил Фолксваген Венто, се блъснал в него. След удара тъжителят слязъл от колата и тръгнал към другия автомобил, за да види дали няма пострадали. Излязла и съпругата му, която пътувала с него. От другият автомобил слезли подсъдимият, дъщеря му и съпругата му, като след размяна на реплики подсъдимият ритнал тъжителя и го ударил с юмрук в лицето. Това било видяно от свидетелите Г. и П., които в това време стояли на пейка пред автосервиз, намиращ се точно срещу кръстовището, на което станало ПТП-то, чието внимание било привлечено от удара между двата автомобила. Автосервизът се намирал на около 25 метра от кръстовището. Докато чакали органите на КАТ, тъжителят със съпругата си, отишъл да се измие и да си купи вода от автосервиза, където работел свидетеля Г., като седнали на пейката пред сервиза, за да изчакат органите на полицията. Тъжителят бил видимо много разстроен след случая, държал се за устата, имало кръв и устната му била подута. Няколко дни преди инцидента тъжителят бил изписан от болница, с назначено медикаментозно лечение.

На мястото на инцидента дошли с полицейски автомобил свидетелите И. и К., а на място за запазване на ПТП дошъл и кварталният инспектор, отговарящ за с. Б., свидетелят Г.. Свидетелите И. и К. започнали да работят по установяване на механизма на ПТП-то и да съставят необходимите документи, а свидетелят Г., след като се убедил, че помощта му не е необходима, си тръгнал.

След като бил съставен акт на тъжителя, той, заедно със съпругата си, отишъл в Медицински център “Асклеп” за да бъде удостоверено състоянието на тъжителя. Там бил извършен преглед от свидетеля Х., който констатирал оток в дясната част на горната и долна устна и патологична подвижност на втори долен зъб вдясно. След като му било издадено медицинското свидетелство, на което не били отразени дата и час на прегледа, тъжителят отишъл при свидетеля А., който работел като стоматолог на частна практика. След извършен преглед той започнал лечение на тъжителя, като след това бил помолен от него да му издаде и медицинско удостоверение за пред съда, което свидетелят издал. При прегледа констатирал разкъсно-контузна рана на долната устна вдясно, както и патологична подвижност на първи и втори долен зъб вдясно.

Същият ден тъжителят подал молба в РП Първомай, въз основа на която е била извършена предварителна проверка, приключила с отказ да бъде образувано наказателно производство, тъй като липсват данни за извършено престъпление от общ характер, поради степента на причинената на тъжителя телесна повреда.

На тъжителя, в следствие на нанесените травми, били причинени значителни болки и страдания, като най-интензивни са били първите няколко дни след инцидента. Имал затруднено говорене и затруднено хранене. Свидетелката Н. заяви, че тъжителят още търпи болка при хранене, а непосредствено след инцидента болките му били много силни. Търпял неудобство, тъй като освен претърпените страдания, свързани с травмите и последващото лечение, изпитвал силно неудобство и срам от приятелите си и познатите, които го разпитвали за причините за състоянието му. В този смисъл са и показанията и на съпругата на тъжителя и на лекуващия го лекар д-р А., който заяви, че въпреки съветите му тъжителят пожелал да свали шината си преди Никулден – именният му ден.

За да приеме така установената фактическа обстановка съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свидетелите Г. и П., дадени под страх от наказателна отговорност, очевидци на нанесения удар на тъжителя, причинил описаните телесни повреди. Същите са незаинтересовани от изхода на делото, като заявиха, че не се намират в никакви връзки с тъжителя, който и заявиха, че не са и познавали преди инцидента. Свидетелските им показания бяха последователни, ясни и категорични, заявени убедително пред съда. Между тях няма противоречия. Същите кореспондират и с със свидетелските показания на разпитаните свидетели – свидетеля Г., също незаинтересован от изхода на делото и на свидетелите И. и К., както и със свидетелските показания на свидетеля Н., съпруга на тъжителя, при чиито показания съдът отчете близката родствена връзка. Следва да се отбележи, че в свидетелските показания на свидетеля И. съществуваха противоречия, досежно това, дали е търсил свидетели - очевидци на удара. На задавания няколко пъти въпрос свидетеля отговори по различен начин, като съда приема това в следствие на разбиране на въпроса по различен начин при всяко задаване - като удар между превозните средства и като нанесен удар с юмрук на тъжителя. Свидетелските показания на и на тримата разпитани свидетели, служители на РУП Първомай – на свидетеля И., свидетеля К. и свидетеля Г., бяха категорични в посока, че са били на мястото за да си вършат работата, която според тях е свързана с възникналото ПТП и запазването му, а за свидетеля И. и с констатация на механизма на ПТП-то, проверка на водачите и съставяне на акт за установяване на административно нарушение, при положение, че такова е било установено. Свидетеля Г. заяви, че е съобщил на служителя на КАТ за това, че е видял нанесения от подсъдимия удар на тъжителя, но това най-вероятно е било при разговора със свидетеля Г., който свидетелства за такъв разговор пред сервиза, в показанията си пред съда, който също е бил с униформа и бил и в полицейския автомобил за да разговаря с колегата си автоконтрольор при РУП Първомай, поради което и е възможно свидетеля, който не познава полицаите и техните длъжности, да се е заблудил. Свидетелят Г. заяви, че не е разпитвал хората, които са били на място какво са видели, тъй като според него не било необходимо преди да бъде подадена жалба от тъжителя, но си спомня, че свидетелите Г. и П. били там. Поради това и съдът прие за безспорно установено, че свидетелите са присъствали на място, след станалото ПТП. В тази насока са и свидетелските показания на водените свидетели от подсъдимия – Ю. и Ю., които заявяват, че имало наблизо сервиз, където тъжителят отишъл да си вземе вода и там имало някакви хора. Установи се, както от свидетелските показания на свидетелите, служители на МВР, така и от представеното копие от регулационен план на с. Б., с нанесени разстояния, че разстоянието от сервиза до кръстовището е около 25 метра и обективно няма пречка фактите, удостоверени в разпита на свидетелите Г. и П., да са били възприети от тях реално при инцидента.

Съдът не приема доводите на защитата, че фактът, че свидетелите са посочени от подсъдимия едва в съдебното производство, буди съмнение относно истинността на показанията им. От една страна тъжителят има право да сочи доказателства през цялото време на производството. От друга страна, след констатиране на липса на съставомерна телесна повреда за престъпление от общ характер, за органите на прокуратурата не е била налице необходимост да събират и търсят допълнителни доказателства относно начина на причиняването и. Свидетелят Н., извършил предварителната проверка, заяви, че е изпълнявал точно разпорежданията на прокурора. Защо свидетелите Г. и П. не са били посочени от работещите в МВР присъствали след ПТП-то на мястото на инцидента свидетели, те заявиха при разпитите им – не са счели, че е в тяхната компетентност и задължения да го правят.

При установяване на факта на участието на подсъдимия в извършване на деянието, съдът не взе предвид показанията на свидетелите, водени от защитата. Същите са заинтересовани от изхода на делото – близки роднини на подсъдимия – дъщеря и съпруга, и приятел на подсъдимия. И тримата отрекоха да е бил нанасян удар от подсъдимия на тъжителя. Тези им показания обаче противоречат на целия останал събран доказателствен материал по делото и най-вече на обсъдените по-горе свидетелски показания на свидетелите Г. и П., които съдът прие за истинни и непредубедени. Със свидетелските си показания свидетелите на подсъдимия целят навеждане на съмнение относно механизма на възникване на телесните повреди на тъжителя, като твърдят, че се е държал за устата и си е пребърсвал устата непосредствено след удара между автомобилите, още когато е излизал от своя автомобил. Такива жестове е възможно да са били направени от тъжителя, но те по никакъв начин не свидетелстват за нанесени увреждания на тъжителя в следствие на възникналото ПТП, преди съприкосновението на подсъдимия с него. Свидетелите Г. и П. заявиха, че преди видения от тях удар с юмрук, тъжителят не е бил в описаното от тях състояние. Този въпрос бе обсъден и от вещото лице, д-р Д., който заяви, че дори да е възможно телесните повреди да са възникнали в следствие на удар на тъжителя във волана на управлявания от него автомобил, то уврежданията щяха да имат друга морфология и нямаше да бъдат само тези, а при прегледите щяха да се установят и други наранявания.

За да установи нанесените телесни повреди на тъжителя, съдът взе предвид записаното в представените две заверени копия на медицински удостоверения, както и свидетелските показания на свидетелите, извършили прегледите. Съдът не се усъмни в истинността им, свидетелите са незаинтересовани от изхода на делото, показанията им също бяха логични и категорични и спокойно изложени пред съда. Съдът счита, че не следва да игнорира непосредствените възприятия на медицинските специалисти поради наличие на пропуски в издадените от тях удостоверения. Още повече, че същите бяха приети от вещото лице д-р Д. като съдържащи достатъчно професионално удостоверена информация за състоянието на тъжителя непосредствено след инцидента, а и възприятията им бяха потвърдени изцяло при разпита им пред съда в качеството им на свидетели, под страх от отговорност за лъжесвидетелстване. Действително, при удостоверявяне на телесните увреждания от двамата специалисти – хирург и стоматолог, са посочени различни увреждания, с оглед различния поглед при констатиране на уврежданията, всеки от позицията на своята специалност, компетентност и прафесионален опит. Наличия на час от описаните травми се установи и след разпита на свидетелите Г. и П., но същите удостоверяват само видимите увреди за лица, които не разполагат с медицински познания.

Съдът прие изцяло като ясно, категорично и обосновано заключение на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза по писмени данни, както и допълнителните пояснения при разпита на вещото лице в хода на съдебното следствие след изслушване на свидетелските показания на свидетелите А. и Х., извършили прегледи на тъжителя непосредствено след инцидента. Установи се от горното, че нанесените телесни увреждания на тъжителя са разкъсно-контузна рана на горната устна на устата, контузия и кръвонасядане в тази област, както и разклащане на първи и втори долни десни зъби, които са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Тези травматични увреждания са били причинени при удар с или върху твърд тъп предмет и напълно отговарят да са получени така, както е посочено от тъжителя – при нанасяне на директен удар с юмрук в областта на устата. Тези увреждания характеризират деянието като нанесена лека телесна повреда, причинила разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

Кръвонасяданията и разкъсно-контузната ранаса отшумели напълно след 10-12 дни, тъй като няма данни да са настъпили някакви усложнения. Според експерта при своевременно и правилно лечение на зъбите зарастват след около 15-20 дни. От свидетелските показания на д-р А. се установи, че зъбите са били шинирани с лигатурна тел, като по този начин са били обездвижени, както и били отделени от останалите, за да могат да се възстановят. Заяви, че при тъжителя това става по-бавно, с оглед възрастта му, тъй като възрастният организъм по-трудно се справя от младия. Заяви, че е махнал шината на тъжителя преди Никулден, тъй като той изпитвал неудобство от нея, въпреки съветите му да бъде оставена за по-дълъг период. Следователно възстановяването на състоянието му е било до 06.12.2009 год., след около три месеца.

При така установената фактическа обстановка по делото съдът прие, че подсъдимият Ч. е осъществил състава на чл. 130, ал. 1 от НК спрямо тъжителя Н.. Същият му е нанесъл травматични увреждания, чрез удар с юмрук по лицето, които са му причинили разстройство на здравето, временно и без опасност за живота му.

Подсъдимият е действал с пряк умисъл - съзнавал е опасността на деянието си, предвиждал е последиците му и въпреки това е желаел настъпването им, поради което и е нанесъл ударът на тъжителя.

Ето защо съдът прие, че както от обективна, така и от субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК.

Причини за извършване на деянието са били раздразнението на подсъдимия, в следствие на предизвиканото ПТП от тъжителя, притеснението му за внучето му и възможността да извършат прегледа в Република Турция след удара на автомобила, както и незачитането на личността на подсъдимия и установените норми на поведение.

Обществената опасност от деянието не е завишена, от деянието не са настъпили значителни вредни последици, извън взетите предвид от закона.

За личността на подсъдимия се установи, че е турчин, български гражданин, осъждан и реабилитиран по право, женен, работи, с основно образование, на 50 години.

За престъплението по чл. 130, ал. 1 НК предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация. Престъплението е умишлено. Подсъдимият е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, но реабилитиран, като реабилитацията по право е заличила последиците от осъждането му. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел четвърти от НК. От деянието не са настъпили имуществени вреди. Налице са всички основания на чл. 78 а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Размерът на наказанието съдът прецени с оглед на факта, че подсъдимият, въпреки, че работи, има болно внуче, което се нуждае от средства за лечение в чужбина, видно от представенит в първо съдебно заседание епикриза и удостоверение, като не се твърди и няма данни за друго имущество, поради което наложи минимума на предвиденото в чл. 78а от НК - 500 лева, в редакцията на текста, действала към датата на извършване на деянието, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК. Този минимален размер на наказанието съдът счита, че е в състояние да постигне целите на административното наказание и е съобразен с материалното положение на подсъдимия.

Предявеният граждански иск в размер на 1000 лева от тъжителя за нанесени нематериални вреди от подсъдимия с това, че на *** г. в с. Б., обл. П., му е била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в разкъсно-контузна рана на горната устна на устата, контузия и кръвонасядане в тази област, както и разклащане на първи и втори долни десни зъби, в следствие на които са били причинени болки, страдания, срам и унижение, съдът уважи изцяло. Основанието и размерът на гражданския иск се определят от престъплението, предмет на обвинението. Безспорно бе установено, че на тъжителя е била причинена телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на горната устна на устата, контузия и кръвонасядане в тази област, както и разклащане на първи и втори долни десни зъби, които са предизвикали значителни болки и страдания. В следствие на нанесените травми се е наложило лечение, което според лекуващия лекар е причинявало дискомфорт, трудности при поддържане на хигиена, което е наложило и сваляне на шините преди преценения от специалиста достатъчен срок за пълно излекуване. От свидетелските показания се установи също, че тъжителят е изпитвал затруднения при говоренето, хранененето, а според съпругата му и срам и неудобство от общуване дори с приятелите. Същите следва да се обезщетят от подсъдимия в размер, преценен по справедливост от съда. С оглед степента на уврежданията, техният брой, както и възрастта на подсъдимия, предполагаща по-бавен оздравителен процес, съдът прецени, че иска е основателен и доказан до пълния си размер от 1000 лева.

Съдът постанови направените от тъжителя разноски по делото - за държавна такса, възнаграждение на вещото лице и за адвокатска защита да бъдат заплатени от подсъдимия.

Съдът осъди подсъдимия да заплати и държавна такса върху размера на уважения граждански иск, в размер на 50 лв, на осн. Чл. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата, по реда на ГПК.

Водим от горните съображения, съдът постанови присъдата.

Районен съдия: /п/

ЕК/НК