МОТИВИ към присъда от 28.04.2010 год. по нохд № 43/2010 год. по описа на РС Първомай

На подсъдимия Р.И.А. е повдигнато обвинение по чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че през периода края на месец ноември 2009 год. – 04.12.2009 год., в гр. Първомай, обл. Пловдив, в условията на продължавано престъпление, двукратно е отнел чужди движими вещи: 1) в края на месец ноември 2009 год. – един лист неръждаема ламарина с размери 1 Х 0,90 метра и дебелина 5 мм, на стойност 378,00 лева; и 2) на 04.12.2009 год. – един лист неръждаема ламарина с размери 1 Х 0,90 метра и дебелина 5 мм, на стойност 378,00 лева – всичко на обща стойност 756,00 лева, от владението на Т.Б.Т. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Граждански иск не е предявен за съвместно разглеждане в наказателното производство.

Прокурорът поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда, като счита за безспорно доказано от самопризнанието на подсъдимя, подкрепено от събраните доказателства по делото, извършеното от подсъдимия, съгласно описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Становището на прокуратурата е на подсъдимия да бъде наложено наказание по чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК във връзка с чл. 58а, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, буква „б”, във връзка с чл. 2, ал. 1 от НК – “пробация” с пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” в размер около средата на съответно предвидените. Моли да бъде осъден подсъдимия да заплати и направените по делото разноски.

Адвокат С., защитник на подсъдимия, счита, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, с оглед направените самопризнания на подсъдимия, с които признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Счита, че в този случай съдът е задължен да наложи наказания под минимума на предвиденото, като при определяне на наказанието да вземе предвид обстоятелството, че подзащитният му А. е оказал и пълно съдействие на разследващите органи като е признал вината си, и съжалява за стореното. По отношение на наказанието счита, че следва да бъде пробация в минимален размер, което би спомогнало за реализиране на целите на наказанието по отношение на подсъдимия.

Подсъдимият Р.А. заяви в съдебно заседание че изцяло и напълно признава фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт, признава се за виновен по така повдигнатото му обвинение. Изцяло се съгласява със становището на защитника си.

Съдът, като прецени събраните доказателства, установи следното:

В края на месец ноември 2009 год. подсъдимият Р.А. отишъл в работилницата на свидетеля Т.Т., където го завел синът на свидетеля Т. – Н.Б., и поискал да му бъде дадена някаква работа. Свидетелят се съгласил, тъй като искал да му помогне по някакъв начин, като въпреки, че му обяснил, че не може да му предложи работа при него, поради специфичния и характер, може да боядиса работилницата, за което да му плати. Подсъдимият се съгласил и започнал да боядисва работилницата. Тъй като нямал пари, решил да открадне едно парче ламарина (неръждаема, с размери 1м Х 0,90 м и дебелина 5 мм), което бил забелязал до работилницата, за да го продаде. Подсъдимият Р.А. взел ламарината, която се намирала до работилницата, скрил я зад една стена, от където по-късно я взел и я продал. Подсъдимият боядисал работилницата, като работил около два дни. Свидетелят Т. харесал работата и му платил за нея.

Няколко дни по-късно – на 04.12.2009 г. подсъдимият отново отишъл в работилницата на свидетеля Т.Т., под предлог, че си взема велосипеда, който бил оставил там. Обадил се на свидетеля и когато излизал, отново взел от двора до работилницата, едно парче ламарина, идентично с предишното (неръждаема, с размери 1м Х 0,90 м и дебелина 5 мм), което бил забелязал още преди това. Още същия ден продал откраднатата ламарина в пункта за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали на свидетеля М.Г.Ч., който видял, че ламарината е рязана с плазмено устройство, каквото в града притежавал само свидетеля Т.Т.. Свидетеля Ч. попитал подсъдимия откъде има ламарината, на което последният отговорил, че бил работил до свидетеля Т.Т. и той му бил дал ламарината, за да я продаде като скрап. Свидетелят Ч. купил парчето ламарина от обвиняемия, но го запазил и го показал на свидетеля Т.Т., когато отишъл в пункта. Последният веднага разпознал, че било негово. Попитал кой е донесъл ламарината и свидетелят Ч. му обяснил. Свидетелят Т.Т. възстановил сумата за парчето ламарина, след което си я взел. След като огледал около работилницата си, свидетелят Т.Т. констатирал липсата и на другото парче ламарина, обяснил на сина си Н.Б. за случилото се, както и кой бил откраднал ламарината. Свидетелят Н.Б. намерил подсъдимия, двамата заедно отишли в РУ на МВР Първомай, където подсъдимият Р.А. признал, че бил откраднал двете парчета ламарина.

Общата стойност на имуществото, отнето от обвиняемия е 756,00 лева (стойността на всяко от откраднатите парчета неръждаема ламарина е 378,00 лева).

Установената от съда фактическа обстановка се основава на направеното в съдебно следствие самопризнание на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство свидетелски показания на свидетелите Н.Б., Т.Т., А.А., М.Ч., стоково-оценъчна експертиза.

Предмета на престъпленията съдът прие за доказан с направеното самопризнание на подсъдимия, подкрепено от показанията на свидетелите.

Относно стойността на отнетите вещи съдът прие изцяло експертното заключение, приложено към досъдебното производство.

Участието на подсъдимия в извършване на деянието е безспорно установено със самопризнанията, дадени пред съда, подкрепени от останалия доказателен материал по дознание № ***/*** на РУ на МВР Първомай – показанията на свидетелите А.А., Н.Б. и М.Ч..

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че от обективна страна е налице отнемане на чужди движими вещи от подсъдимия. Деянието е извършено при условията на продължавано престъпление – деянията осъществяват посочения състав на кражба, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което двете деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходното.

Деянието е извършено от подсъдимия при наличието на пряк умисъл – съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неблагоприятните му последици и е желаел настъпването им.

Ето защо съдът прие, че както от обективна, така и от субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.

Причини за извършване на деянието от подсъдимия са незачитане на обществените порядки, стремеж за облагодетелстване по непозволен от закона начин и лекомислието и младежката възраст на подсъдимия.

Обществената опасност от деянието е завишена. Самото деяние е от най-често извършването в района, което също предполага завишена степен на обществена опасност.

За личността на подсъдимия А. се установи, че не е с висока степен на обществена опасност. С основно образование, завършен 10-ти клас, не женен, не осъждан. В съдебно заседание твърди, че работи. Не представя доказателства за това.

За поправянето и превъзпитанието на подсъдимия съдът определи наказание по чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 58а, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, буква „б”, във връзка с чл. 2 от НК - “пробация” с пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година, с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година. Съдът прие редакцията на чл. 58 а от НК по-благоприятна за подсъдимия, поради което и на основание чл. 2 от НК приложи същият в редакцията му преди 28.05.2010 год., публикувана ДВ бр. 26 от 6.04.2010 год., тъй като предвижда приложение на чл. 55 от НК и липсата на минимум на предвиденото в чл. 194 от НК наказание предопределя налагане на по-леко по вид наказание за извършеното деяние. Така определеното наказание в размер около средата на предвиденото, съдът счете, че е съобразено с личността на подсъдимия, младежката му възраст, чистото му съдебно минало и е в състояние да изиграе превантивната си и поправителна роля спрямо него.

Съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 90 лева, по сметка на РС Първомай, направени за стоково-оценъчни експертизи на съдебното производство и на досъдебното производство.

Водим от горните съображения, съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

ЕК / НК