МОТИВИ

 

по НОХД № 35 / 2010 година

 

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимите:

Ø                 Х.П.П. за това, че на 30.08.2009 година в землището на село Брягово, област Пловдив, в условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК - в съучастие като извършител с М.М.А. и З.Д.К., чрез използване на моторно превозно средство лек автомобил „Фолксваген Джета” с ДК № * (собственост на Е.Ж.А. ***), отнема чужди движими вещи:

·       масленозелена въдица „MULTI – X 420 4,2 m”, дълга 4,20 м, с монтирана макара „B – square MULTI-X 5000 II GEAR RATIO 5.2:1” с корда на обща стойност 30,00 лева и въдица „Трабуко”, дълга 3,50 м, черна на цвят с червен връх, с монтирана макара „ЕU 7000 EUGENE” с корда на обща стойност 25,00 лева от владението на В.В.Х. ***;

·       живарник на стойност 30,00 лева, куфарче с рибарски принадлежности на обща стойност 10,00 лева, ръчна помпа за надуваем дюшек на стойност 6,00 лева и пари – сумата от 120,00 лева от владението на К.Д.И. ***

- без съгласието на собствениците им, с намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетото имущество, предмет на кражбата, е 221,00 лева (двеста двадесет и един лева) - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

 

Ø                 М.М.А. за това, че на 30.08.2009 година в землището на село Брягово, област Пловдив, в условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК - в съучастие като извършител с Х.П.П. и З.Д.К., чрез използване на моторно превозно средство лек автомобил „Фолксваген Джета” с ДК № * (собственост на Е.Ж.А. ***), отнема чужди движими вещи:

·       масленозелена въдица „MULTI – X 420 4,2 m”, дълга 4,20 м, с монтирана макара „B – square MULTI-X 5000 II GEAR RATIO 5.2:1” с корда на обща стойност 30,00 лева и въдица „Трабуко”, дълга 3,50 м, черна на цвят с червен връх, с монтирана макара „ЕU 7000 EUGENE” с корда на обща стойност 25,00 лева от владението на В.В.Х. ***;

·       живарник на стойност 30,00 лева, куфарче с рибарски принадлежности на обща стойност 10,00 лева, ръчна помпа за надуваем дюшек на стойност 6,00 лева и пари – сумата от 120,00 лева от владението на К.Д.И. ***

- без съгласието на собствениците им, с намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетото имущество, предмет на кражбата, е 221,00 лева (двеста двадесет и един лева) – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

 

Ø                 З.Д.К. за това, че на 30.08.2009 година в землището на село Брягово, област Пловдив, в съучастие като извършител с Х.П.П. и М.М.А., чрез използване на моторно превозно средство лек автомобил „Фолксваген Джета” с ДК № * (собственост на Е.Ж.А. ***), отнема чужди движими вещи:

·       масленозелена въдица „MULTI – X 420 4,2 m”, дълга 4,20 м, с монтирана макара „B – square MULTI-X 5000 II GEAR RATIO 5.2:1” с корда на обща стойност 30,00 лева и въдица „Трабуко”, дълга 3,50 м, черна на цвят с червен връх, с монтирана макара „ЕU 7000 EUGENE” с корда на обща стойност 25,00 лева от владението на В.В.Х. ***;

·       живарник на стойност 30,00 лева, куфарче с рибарски принадлежности на обща стойност 10,00 лева, ръчна помпа за надуваем дюшек на стойност 6,00 лева и пари – сумата от 120,00 лева от владението на К.Д.И. ***

- без съгласието на собствениците им, с намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетото имущество, предмет на кражбата, е 221,00 лева (двеста двадесет и един лева) – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатите на подсъдимите обвинения и счита за безспорно установено от доказателствата по делото всеки от тях да е извършил престъплението кражба със съответните квалифициращи признаци.

Счита, че извършеното от подсъдимите П. и А. следва да се преценява при отегчаващи отговорността обстоятелства, предвид предишните им осъждания за същото престъпление, както и за други престъпления от общ характер, а извършеното от подсъдимата К. следва да се преценява при смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото й съдебно минало, липсата на други противоправни прояви и сравнително невисоката стойност на отнетото имущество (221 лева).

В тази връзка предлага на всеки от подсъдимите П. и А. да бъде наложено наказание по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК – лишаване от свобода в размер между минимума и средата на предвиденото, като предвид проявената от двамата подсъдими упоритост и явно незачитане на установения в страната правов ред и незачитане на чуждата собственост счита, че с оглед на постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК, същите биха се постигнали единствено при реално изтърпяване на наказанието при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл. 61, т. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража – и за двамата.

Намира, че по отношение на подсъдимия Х.П. са налице основанията за приложението на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК. Тъй като деянието, предмет на настоящото производство, е извършено на 30.08.2009 година, предлага присъдата по настоящото НОХД да бъде групирана с тази по НОХД № 411 / 2009 година на Районен съд – Асеновград, като на подсъдимия се определи едно общо наказание, а именно най-тежкото измежду определените му по посочената присъда на Районен съд - Асеновград пробация и настоящата, като така определеното общо наказание следва да се изтърпи реално при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл. 61, т. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

На основание чл. 25, ал. 3 от НК от така определеното общо наказание предлага да се приспадне изтърпяната част от наказанието пробация, наложено на подсъдимия Х.П. по НОХД № 411 / 2009 година на Районен съд – Асеновград.

Прокурорът предлага на подсъдимата К. да бъде наложено наказание по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК – лишаване от свобода в размер около минимума на предвиденото, като счита, че целите по чл. 36 от НК биха се постигнали и с условно осъждане на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Предлага да се върнат на собствениците им веществените доказателства: 1 въдица „MULTI – 4.2 m”, дълга 4,20 м – масленозелена на цвят, 1 въдица „Трабуко” дълга 3,50 м, черна на цвят с червен връх и 1 метална стойка за въдица, собственост на В.Х. и 1 лек автомобил „Фолксваген Джета” с ДК № *, бял на цвят - намиращ се на съхранение в РУ „Полиция” – Първомай, собственост по документи на Е.А. ***.

Моли да бъдат осъдени подсъдимите да заплатят и направените по делото разноски.

Адвокат Т.Й., защитник на подсъдимия Х.П., моли да бъде постановена присъда, с която подзащитният му да бъде признат за невинен. Счита, че в настоящото производство не е доказано по безспорен начин Х.П. да е осъществил състава на деянието, за което е обвинен и предаден на съд.

Подсъдимия Х.П.П. се присъединява към адвоката си и заявява, че е дългогодишен рибар и никога няма да допусне да се извърши такова нещо на колега рибар, ако знае, че се извършва кражба. Смята се за невинен за престъплението, за което е обвинен, тъй като е нямал представа, че е извършвал кражба. Твърди, че въпреки съдебното си минало, вече е поправен, съвестен гражданин на Република България.

Адвокат С.Я., служебен защитник на подсъдимия М.А. моли подзащитният му да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, което според него не е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Подсъдимият М.М.А. се присъединява към казаното от защитника си. Заявява, че подсъдимата К. му е направила беля и иска да я напусне. Твърди, че въпреки предишните си осъждания, вече се е оправил и не би тръгнал да се занимава с глупости.

Адвокат С.К., служебен защитник на подсъдимата З.К., моли при определяне на наказанието на подзащитната й да се вземе предвид чистото й съдебно минало, факта, че изцяло е съдействала както на досъдебното производство, така и на съдебното за изясняване на обстоятелствата по делото, като се присъединява към казаното от Прокурора, че по отношение на нейната подзащитна целите на наказанието ще бъдат изпълнение при условно наказание.

Подсъдимата З.К. се присъединява се към казаното от защитника си. Признава вината си и заявява, че желае да си изтърпи наказанието, но не иска Х.П. и М.А. заради нея да лежат в затвора.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Подсъдимият Х.П.П. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, работещ в „ТВС – Инком” - Пловдив, живущ ***.

Същият до момента е осъждан със седем влезли в сила съдебни акта, както следва:

1. С Присъда № 26 / 15.03.1999 година по НОХД № 31 / 1999 година на Районен съд - Асеновград, влязла в сила на 22.03.1999 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на три месеца за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, извършено на 22.02.1999 година, като на основание чл. 66 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години и на основание чл. 343г във връзка с чл. 37, т. 7 от НК е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири месеца.

2. Със Споразумение от 28.02.2002 година по НОХД № 42 / 2002 година на Районен съд – Асеновград, влязло в сила на 28.02.2002 година, му е определено наказание една година лишаване от свобода за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 10 / 11.04.1999 година и с Определение от същата дата по делото, влязло в сила на 15.03.2002 година на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено да се изтърпи отделно от посоченото наказание наложеното по НОХД № 31 / 1999 година наказание три месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.

3. С Присъда № 8 / 20.02.2002 година по НОХД № 227 / 2001 година на Районен съд - Асеновград, влязла в сила на 22.03.2002 година, е осъден на по една година и два месеца лишаване от свобода за три престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК и на една година лишаване от свобода за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършени на06.11.1999 година, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание от една година и два месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим и на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е задържан под стража, считано от 19.10.2001 година до влизане на присъдата в сила, а на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено да се изтърпи отделно от посоченото наказание наложеното по НОХД № 31 / 1999 година наказание три месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.

4. Със Споразумение № 16 от 12.04.2002 година по НОХД № 34 / 2002 година на Районен съд – Асеновград, влязло в сила на 12.04.2002 година, му е определено наказание една година и два месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено през месец октомври 1999 година и една година и два месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 3/4.11.1999 година, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание от една година и два месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.

По делото с Протоколно определение от същата дата, влязло в сила на 29.04.2002 година на основание чл. 25 във връзка с чл. 23 от НК са групирани наказанията, наложени му по НОХД № 42 / 2002 година, НОХД № 227 / 2001 година и НОХД № 34 / 2002 година – и трите на Районен съд – Асеновград, като му е наложено едно общо наказание от една година и два месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим и е приспадното времето, през което подсъдимият е изтърпял отчасти наказанието по НОХД № 227 / 2001 година, считано от датата на задържането му (19.10.2001 година) до 08.03.2002 година, а на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено да се изтърпи отделно от посоченото наказание наложеното по НОХД № 31 / 1999 година наказание три месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, като е приспаднато отчасти времето, през което е търпяно наказанието по НОХД № 31 / 1999 година, считано от 08.03.2002 година до 12.04.2002 година.

5. Със Споразумение № 58 от 25.04.2005 година по НОХД № 194 / 2005 година на Районен съд – Асеновград, влязло в сила на 25.04.2005 година, му са определени наказание шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, наказание осем месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК и наказание една година лишаване от свобода за престъпление по чл. 325, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършени на 22.12.2004 година, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода при първоначален строг режим.

6. Със Споразумение № 141 от 10.09.2009 година по НОХД № 411 / 2009 година на Районен съд – Асеновград, влязло в сила на 10.09.2009 година, за извършени на 30.08.2009 година престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК и престъпление по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, са му определени наказания пробация при съвкупност от пробационни мерки на основание чл. 42а, ал. 4 във връзка с ал. 3, т. 1 и т. 3 във връзка с ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 във връзка с ал. 1 от НК, глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години на основание чл. 343г във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, като на основание чл. 23, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НК

Ø     е определено едно общо, най-тежко наказание пробация при съвкупност от пробационни мерки:

§                   задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и шест месеца с явяване и подписване пред съответния пробационен служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично;

§                   задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и шест месеца;

§                   безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа годишно за срок от две поредни години,

като на основание чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК от така определеното общо, най-тежко наказание пробация е приспаднато времето, през което лицето е задържано за 24 часа по реда на ЗМВР, считано от 03:00 чака до 14:25 часа на 30.08.2009 година, както и по реда на НПК от 14:25 часа на 30.08.2009 година до 14:25 часа на 02.09.2009 година.

Ø     към така определеното общо наказание пробация е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 100 лева;

Ø     към така определеното общо наказание пробация е присъединено изцяло наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години,

като на основание чл. 59, ал. 4 от НК от наказанието е приспаднато времето, през което лицето е лишено от това право по административен ред, считано от 30.08.2009 година до влизане на определението в сила.

7. С Присъда № 98 / 06.07.2009 година по НОХД № 18 / 2009 година на Окръжен съд - Пловдив, изменена с Решение № 225 / 11.11.2009 година по ВНОХД № 382 / 2009 година на Апелативен съд – Пловдив, влязла в сила на 09.12.2009 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година и два месеца при първоначален строг режим за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, предложение 2 във връзка с чл. 198, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 03/04.07.1999 година.

Със същата присъда

Ø           на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията му по НОХД № 227 / 2001 година, НОХД № 42 / 2001 година, НОХД № 34 / 2002 година и НОХД № 18 / 2009 година, като му е определено едно общо, най-тежко наказание от една година и два месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, и на основание чл. 25, ал. 2 от НК от така определеното общо най-тежко наказание са приспаднати изцяло изтърпените наказания по НОХД № 227 / 2001 година, НОХД № 42 / 2001 година и НОХД № 34 / 2002 година;

Ø           е постановено от така определеното едно общо, най-тежко наказание да се изтърпи изцяло и отделно наказанието по НОХД № 194 / 2005 година при първоначален строг режим и на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато изцяло изтърпяното наказание по НОХД № 194 / 2005 година.

Съгласно писмо рег. № 18279 от 06.10.2010 година на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието

·             в Затвора – София подсъдимият търпи наказанието по НОХД № 31 / 1999 година за времето от 06.11.2001 година до 18.01.2002 година, от която дата търпи определеното му общо наказание по НОХД № 227 / 2001 година, НОХД № 42 / 2001 година и НОХД № 34 / 2002 година до 01.01.2003 година когато е освободен по изтърпяване;

·             определеното общо наказание пробация по НОХД № 411 / 2009 година е приведено в изпълнение на 02.10.2010 година и се търпи от подсъдимия до момента.

Видно от Справката за съдимост на подсъдимия Х.П.П., определеното общо най-тежко наказание по НОХД № 194 / 2005 година в размер на една година лишаване от свобода е изтърпяно на 28.03.2006 година.

 

Подсъдимият М.М.А. е роден на *** ***, ЕГН **********, турчин, български гражданин, неженен, с начално образование (грамотен), неработещ, живущ ***

Същият до момента е осъждан с осем влезли в сила съдебни акта, както следва:

1. С Присъда № 31 / 12.02.2004 година по НОХД № 221 / 2003 година на Районен съд - Девин, влязла в сила на 01.03.2004 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на пет месеца за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 29 срещу 30.09.2003 година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.

2. С Присъда № 37 / 26.02.2004 година по НОХД № 34 / 2004 година на Районен съд - Девин, влязла в сила на 05.03.2004 година, е осъден на глоба в размер на 250 (двеста и петдесет) лева за престъпление по чл. 197, т. 3 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 20.02.2004 година.

3. С Присъда № 208 / 06.12.2004 година по НОХД № 180 / 2004 година на Районен съд - Девин, влязла в сила на 22.12.2004 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година и седем месеца за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК, извършено на 30 срещу 31.08.2004 година, като на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 221 / 2003 година и на основание чл. 46, ал. 1, б. А от ЗИН е определен първоначален общ режим за изтърпяване.

4. С Присъда № 126 / 10.10.2007 година по НОХД № 133 / 2007 година на Районен съд - Девин, влязла в сила на 26.10.2007 година, подсъдимият А. е осъден на лишаване от свобода в размер на една година първоначален общ режим за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, извършено на 25.04.2007 година.

5. С Присъда № 127 / 10.10.2007 година по НОХД № 154 / 2007 година на Районен съд - Девин, влязла в сила на 26.10.2007 година, подсъдимият А. е осъден на лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено в периода 22.03.2007 година – 28.03.2007 година.

6. С Присъда № 135 / 24.10.2007 година по НОХД № 153 / 2007 година на Районен съд - Девин, влязла в сила на 09.11.2007 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено на 27 / 28.03.2007 година.

7. С Присъда № 136 / 24.10.2007 година по НОХД № 131 / 2007 година на Районен съд - Девин, влязла в сила на 09.11.2007 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година и десет месеца първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК, извършено за времето от 06.05.2007 година до 12.05.2007 година, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК на подсъдимия е приспаднато предварителното задържане, считано от 16.05.2007 година.

С Определение от 13.12.2007 година по ЧНД № 202 / 2007 година на Районен съд - Девин на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията, наложени му по НОХД № 133 / 2007 година, НОХД № 154 / 2007 година, НОХД № 153 / 2007 година и НОХД № 131 / 2007 година, като му е наложено едно общо наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим и на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е търпял наказание лишаване от свобода, считано от 16.05.2007 година.

8. С Присъда № 30 / 28.02.2008 година по НОХД № 7 / 2008 година на Районен съд - Девин, влязла в сила на 17.03.2008 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено на 01 / 02.03.2007 година.

С Определение от 30.04.2008 година, влязло в сила на 08.05.2008 година, по ЧНД № 49 / 2008 година на Районен съд - Девин на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията, наложени му по НОХД № 133 / 2007 година, НОХД № 154 / 2007 година, НОХД № 153 / 2007 година, НОХД № 131 / 2007 година и НОХД № 7 / 2008 година, като му е наложено едно общо наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода, увеличено със седем месеца лишаване от свобода на основание чл. 24 от НК, при първоначален строг режим, и на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е търпял наказание лишаване от свобода, считано от 16.05.2007 година.

Съгласно писмо рег. № 18279 от 06.10.2010 година на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието

·             в Затвора – Стара Загора подсъдимият постъпва на 05.01.2005 година и търпи с начало 28.12.2004 година наказанието по НОХД № 221 / 2003 година до 28.05.2005 година, от която дата търпи приведеното в изпълнение наказание по НОХД № 180 / 2004 година до 26.10.2006 година когато е освободен по изтърпяване;

·             в Затвора – Пловдив подсъдимият постъпва на 16.07.2007 година и търпи с начало 16.05.2007 година определеното му общо и увеличено наказание по НОХД № 133 / 2007, НОХД №154 / 2007 година, НОХД № 153 / 2007 година, НОХД № 131 / 2007 година и НОХД № 7 / 2008 до 29.04.2009 година когато е предсрочно условно освободен с остатък 2 месеца и 2 дни.

Видно от писмо изх. № 42898 / 2020 / 064355 / 07.10.2010 година на Национална агенция за приходите, Териториална дирекция – Пловдив, за наложеното на подсъдимия А. наказание по НОХД № 34 / 2004 година на Районен съд – Девин има образувано изпълнително дело за принудително събиране на публични вземания, но до момента няма погасяване на дължимите суми.

 

Подсъдимата З.Д.К. е родена на *** ***, ЕГН **********, туркиня, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, със средно образование, работеща като сервитьорка в заведение в град Асеновград, постоянен адрес: ***, живуща ***.

 

Около 14:30 часа на 27.08.2009 година свидетелят В.Х. *** отива с баща си на язовира в землището на село Брягово, община Първомай, област Пловдив, за да лови риба. На брега на водоема поставя на стойки десет въдици, разпъва палатка и остава там, а баща му се прибира.

На следващия ден в петък за риба на язовира отиват свидетелите К.Д.И. и Б.В. ***. Разполагат се в близост до свидетеля Х., с когото се познават, и също остават там. Вечерта свидетелят Б.С. телефонира на племенника си В.Н.С., който довежда лице на име Р., (неустановена по делото) и се прибира.

Към обяд на 29.08.2009 година с лек автомобил „Опел Астра”, управляван от неустановено лице, на язовира пристигат живеещите съвместно в град Асеновград подсъдими М.М.А. и З.Д.К. (Н.). Стоят и разговарят с рибарите около час, след което си тръгват.

Вечерта свидетелите на водоема и Р., се черпят и слушат музика, когато по покана на свидетеля Б.С. *** при тях пристига свидетелят Д.Г.Р..

Докато продължава веселбата, свидетелят Х. помага на жени рибари в съседство до неговата палатката да извадят улов и остава при тях, а свидетелят Р. по поръчка на свидетеля Б.С. два пъти отива с автомобила му „Опел Тигра” за допълнително храна и напитки – първо до село Тополово, после и до село Искра.

Към 21:00 – 22:00 часа по поръка на свидетеля Б.С. свидетелят Р. *** да вземе двеста лева от брат му, но разбира, че племенниците на свидетеля Б.С. с друг автомобил са занесли пари и провизии и по обратния път остава около час в село Тополово на събор.

Пристига на язовира след 0:00 часа и вижда, че компанията е доста пияна. Преценя, че няма повече да пътува, вечеря, пийва и към 1:30 – 2:00 часа ляга да пренощува в опела.

В същото време и рибарите се прибират по палатките.

През деня на 29.08.2009 година подсъдимият Х.П.П., свидетелят М.М.Б., с която се намира във фактическо съжителство, и детето им, са на курбан у роднини в село Куклен, откъдето около 23:30 часа се прибират до дома си в село Горно Воден с такси, а ползваният от тях лек автомобил „Фолксваген Джета” с ДК № * (собственост на свидетеля Е.Ж.А. ***, тъй като подсъдимият е употребил алкохол.

По пътя му телефонира подсъдимият М.А. - казва му, че има да прибира пари от рибари на Бряговския язовир и иска Х.П. да ги заведе с подсъдимата З.К. до водоема.

След като се прибира със семейството си, подсъдимият Х.П. отново с такси взема от квартирата им в град Асеновград другите двама подсъдими и тримата отиват до село Куклен. От там с фолксвагена, управляван от П., спират за около половин час на събора в село Тополово и продължават пътя си към язовира.

Пристигат малко след приключване на веселбата на рибарите и спират на десетина крачки от лекия автомобил на свидетеля Б.С..

От шума на приближаващия фолксваген Д.Р. се пробужда.

Тъмно е, но времето е ясно и на светлината от околните палатки свидетелят Р. вижда как подсъдимият М.А. слиза от предната дясна седалка на спрелия автомобил, а подсъдимият Х.П. - от шофьорското място. Свидетелят Д.Р. ги познава от по-рано и тъй като не иска да го видят, се завива през глава на спусната назад предна седалка на опела, в който е легнал. Някой го осветява с фенер и се отдалечава.

След това свидетелят Д.Р. забелязва, че с подсъдимите А. и П. има и жена. Разпознава подсъдимата З.К., за която знае, че е приятелка на подсъдимия М.А. и че двамата са от девинския край. Вижда ги да обикалят, да ровят и да търсят нещо в палатките и наоколо, как М.А. откача от шатрата една борсетка, отива с нея до фолксвагена, преравя я и си я връща, как влиза във водата, измъква живарник с риба и го носи до джетата, как и момичето носи някакви неща към колата, които не се различават в тъмното. В това време Х.П. е до отворения багажник на автомобила и помага за прибирането на вещите.

След като подсъдимите се изнасят с газ на заден ход, свидетелят Р. звъни на телефон 166 и се свързва с полицията в град Първомай. Обяснява какво се е случило, като изразява подозренията си, че хората с бялата джета са тръгнали към Асеновград. Служителят на реда му казва, че ще уведоми колегите си в Асеновград и му поръчва да се обади отново след 15 минути, като разбере какво точно е откраднато.

Свидетелят Р. събужда свидетеля К.И. и му обяснява какво е видял, опитва се да събуди още един-двама от рибарите, но не успява. През това време свидетелят И. установява, че от борсетата му е на масичката под шатрата и че му липсват парите (120 лева), а от въдиците на В.Х. липсват две.

Свидетелят Р. отново се обажда в полицията, но тъй като не може да уточни точно какво липсва, е посъветван на сутринта да се подаде жалба.

Около 4:30 часа свидетелят В.Х. тръгва към палатката си. Наглежда въдиците на колегата си, които са си по местата. Установява, че неговите крайни две въдици ги няма - масленозелена въдица „MULTI – X 420 4,2 m”, дълга 4,20 м, с монтирана макара „B – square MULTI-X 5000 II GEAR RATIO 5.2:1” с корда и въдица „Трабуко”, дълга 3,50 м, черна на цвят с червен връх, с монтирана макара „ЕU 7000 EUGENE” с корда.

Двамата със свидетеля К.И. тръгват да обикалят наоколо и установяват, че на последния му липсват живарникът, ръчната помпа за надуваем дюшек и куфарчето с принадлежности за риболов и с риболовен билет.

Свидетелят Б.С. се събужда между 6:00 и 7:00 часа и чува свидетелите Х. и И. да разговарят за откраднати въдици. Разбира от свидетеля Р., че през нощта подсъдимите А. и К. са обикаляли около палатките и шатрите. Обажда се в полицията, за да съобщи за кражбата, след което неколкократно звъни на мобилния телефон на подсъдимия А., който се оказва изключен.

Тръгва със свидетеля Р. *** да търси двамата подсъдими да върнат въдиците и да възстановят изчезналите вещи. За да се свърже с асеновградската полиция, когато наближават село Тополово, С. отново телефонира и оттам му казват да отиде до управлението.

След като отиват там, свидетелят Р. разказва какво се е случило на свидетеля П.Б., дежурен полицай. От него разбират, че бялата джета е в управлението – през нощта подсъдимият Х.П. е спрян от полицейски патрул при проверка за употреба на алкохол и в момента е задържан там.

Свидетелят Б. пита подсъдимия П. има ли въдици в багажника на автомобила му, а той му отговаря утвърдително и че са негови.

Полицейският служител отваря багажника на джетата пред свидетелите Р. и С. и намира там двете въдици, куфарчето с рибарски принадлежности и живарника.

Уведомени са разследващите органи, а свидетелите С. и Р. се връщат обратно на Бряговския язовир, за да изчакат оперативната група.

Местопроизшествието е посетено от служители на реда при РУ на МВР – Първомай и е извършен оглед, при който е иззета метална стойка за въдица. С протокол от 30.08.2009 година подсъдимият Х.П. доброволно предава лек автомобил „Фолксваген Джета” с ДК № * с инкриминираните вещи в него, на които на 31.08.2009 година е извършен оглед.

В хода на образуваното досъдебно производство на пострадалия свидетел К.И. са върнати куфарчето с рибарски принадлежности и риболовният билет, помпата за надуваем дюшек и живарникът.

От изготвената в досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза (л. 90, том І от дознанието) се установява, че стойността на откраднатите вещи към датата на инкриминираното деяние възлиза общо на 221,00 (двеста двадесет и един) лева), както следва:

·                   масленозелена въдица „MULTI – X 420 4,2 m”, дълга 4,20 м, с монтирана макара „B – square MULTI-X 5000 II GEAR RATIO 5.2:1” с корда на обща стойност 30,00 лева;

·                   въдица „Трабуко”, дълга 3,50 м, черна на цвят с червен връх, с монтирана макара „ЕU 7000 EUGENE” с корда на обща стойност 25,00 лева;

·                   живарник на стойност 30,00 лева;

·                   куфарче с рибарски принадлежности на обща стойност 10,00 лева;

·                   ръчна помпа за надуваем дюшек на стойност 6,00 лева;

·                   пари – сумата от 120,00.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена частично от обясненията на подсъдимите Х.П.П., М.М.А. и З.Д.К., от показанията на свидетелите К.Д.И., М.М.Б., П.К.Б., Ж.С.С., Б.В.С., В.Н.С., от показанията на свидетеля В.В.Х. в досъдебното производство (л. 48 – чл. 50, том І от дознанието), приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, от показанията на П.П.С. и Ж.А.С., частично от показанията на свидетеля Д.Г.Р., дадени на съдебното следствие и от досъдебното производство (л. 65 – л. 66, том І от дознанието), приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, от приложените по делото писмени доказателства: справки за съдимост, преписи от бюлетините за предишните осъждания и справки за правното положение на подсъдимите (л. 47 – л. 66, л. 69 – л. 79, л. 140 – л. 153 от делото), протокол за оглед на местопроизшествие с приложения към него фотоалбум (л. 5 – л. 10, том І от дознанието), протокол за доброволно предаване (л. 11, том І от дознанието), протоколи за оглед на веществени доказателства с приложените към тях фотоалбуми (л. 12 – л. 27, том І от дознанието), одобрен протокол за претърсване и изземване с приложения фотоалбум (л. 31 – л. 43, том І от дознанието), постановление за връщане на веществени доказателства (л. 92, том І от дознанието), писмо рег. № ИЯ/КАТ – 7699 / 06.09.2009 година на Началника на Сектор „Пътна полиция” – Пловдив, ведно със справка от регионална база на КАТ – Пловдив (л. 117 – л. 118, том І от дознанието), заверено копие от Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (л. 119, том І от дознанието), характеристични справки (л. 34 – л. 36, том ІІ от дознанието) и от приобщените веществени доказателства.

При постановяване на решението Съдът не взема предвид показанията на свидетеля Е.Ж.А. – от думите на родителите й П. и Ж.С., които Съдът приема за достоверни, се установява, че дъщеря им е инвалид, поради психично заболяване, а в съдебно заседание Е.А. показва сравнително неадекватно поведение и отговаря логически несвързано, за да може въз основа на заявеното от нея да се правят правнообосновани изводи.

Съдът не кредитира приобщените от досъдебното производство показания на свидетеля Д.Р. в частта, в която казва, че не е видял през нощта на Бряговския язовир подсъдимата К. да взема вещи - на съдебното следствие е категоричен: „Тя се движеше напред-назад и носеше нещо. Носеше дребни неща – може би въдици разглобени... Тя носеше нещо до тяхната кола отзад”.

Настоящата инстанция отчита, че Д.Р. е единствен пряк свидетел на кражбата и приема за достоверни показанията му относно участието на подсъдимата К., тъй като те се подкрепят и от твърденията на П.Б. и Б.С. - същите не са преки свидетели, но непосредствено след инцидента възприемат думите на очевидеца на кражбата.

Свидетелят П.Б. заявява: „…автомобилът е бил управляван от лице с прякор Копейката… С него са били още едно момче и момиче от Девинския край, на които имената Д. не знам дали ги посочи, или аз не можах да ги запомня… Попитах Д. дали е сигурен и откъде е сигурен, че точно те са взели въдиците от язовира, а той обясни, че… тогава се е събудил и е видял, че П. и другото момче - заедно с тях е имало и момиче – са дошли и са събрали въдиците…”.

Свидетелят Б.С. на въпрос от страна на Съда дали е разбрал как са изчезнали вещите на пострадалите свидетели, отговаря: „Като излезе Р. от леката кола, каза, че вечерта са идвали М. и Н.… М. и Н. са слезнали до джетата и са вземали тези неща…”.

Съдът отчита и факта, че свидетелите К.И. и Ж.С., които също непосредствено след кражбата възприемат думите на Д.Р., сочат като извършители двама мъже, без да споменават за жена, но подсъдимата К. не отрича участието си в инкриминираното деяние и думите й са в унисон с посочените по-горе твърдения на свидетелите Д.Р., П.Б. и Б.С..

По изложените мотиви настоящият състав кредитира като достоверни обясненията на подсъдимата К. единствено в тази част, а в останалата, в която се опитва да оневини другите двама подсъдими, като поеме изцяло отговорността за кражбата, Съдът намира версията й за изказана с цел да „услужи” на приятели, за да не се търси наказателна отговорност за неправомерното им поведение, предвид криминалното им минало. Тези обяснения са в противоречие с доказателствата по делото, от които безспорно се установява и участието на М.А. и Х.П. в инкриминираното деяние – прекият очевидец и свидетелите, възприели непосредствено неговите думи за кражбата, в показанията си категорично ги посочват като извършители на престъплението.

Във връзка с гореизложеното голословни остават думите на подсъдимите А. и П., че кражбата е осъществена единствено от подсъдимата З.К., а те само я наблюдават отстрани как прибира в колата неща, за които преди това им е казала, че са нейни – свидетелят Р. вижда подсъдимият М.А. наред с подсъдимата З.К. да прибира вещи на рибарите и да ги пренася до фолксвагена, а подсъдимият Х.П. да помага за прибирането им в багажника, вижда и М.А. да рови в борсетата на свидетеля К.И., от която липсват 120 лева.

От друга страна, подсъдимата К. твърди, че сама е вземала и носела инкриминираните вещи до колата, но не успява да опише как се прибира кордата при сгъването на въдиците.

Обясненията на подсъдимите си противоречат и в детайлите относно тяхното запознаване и целта на нощното посещение на Бряговския язовир, което дава основание да се счете, че всяка от версиите е измислена впоследствие за защитна позиция.

Подсъдимият П. твърди, че за пръв път вижда З.К. (Н.) на инкриминираната дата – когато с такси взема нея и приятеля й от Асеновград – дотогава не я познава, а М.А. познава „3-4 месеца отпреди датата на случката”. Подсъдимият М.А. е категоричен, че П. и К. се познават отпреди случката: „Откакто се познаваме с Х.П., той познава и Н.”. На въпрос от адвокат Й. откога познава Х.П., подсъдимата К. отговаря: „От една седмица преди случая”.

За причината да се отиде през нощта на 30.08.2009 година на водоема подсъдимият Х.П. твърди, че разбира по път - М.А. в колата му казва, че през деня приятелката му е забравила някакви рибарски принадлежности, които трябва да си вземе. Същевременно подсъдимите М.А. и З.К. обясняват, че никой от тях – нито преди, нито по време на пътуването - не е казвал на П. защо отиват на язовира. М.А. дори твърди, че при слизането си от фолксвагена пита Н. какво трябва да се вземе и тя му отвръща: „Не е твоя работа!”, а за момента, в който К. казва на шофьора да отвори багажника, добавя: „Аз я попитах: „Аз защо не знам тия работи?”, а тя ми отговори: „Ти не трябва да знаеш много работи”, т.е. и самият А. не знае причината да бъдат там.

На тези противоречиви помежду си обяснения контрастират и показанията на свидетеля Д.Р., който разказва за своя среща с подсъдимия Х.П. след пускането му от полицейското управление в град Асеновград, на която последният изразява съжаление, че се е „хванал на акъла” на З.К. и М.А. който „имал да взема някакви пари от някого от рибарската компания”. От доказателствената съвкупност по делото по безспорен начин се установява, че през нощта на 30.08.2009 година никой от подсъдимите не е разговарял с някого от компанията на язовира за пари, а в колата са товарени само вещи без знанието на рибарите.

Във връзка с горното неоснователно е твърдението на адвокат Й., че не е доказан субективният елемент на обвинението срещу подсъдимия Х.П. и че подзащитният му е действал при форма на грешка, съгласно чл. 14 от НК. Няма как да се счете за истина твърдяното от самия Х.П., че не е знаел на язовира да се осъществява кражба на вещи – от една страна, подсъдимият П. заявява, че е разбрал от М., че въдиците са на Н., че са останали на язовира и че отиват да си ги вземе, но на въпрос от страна на Съда колко пъти си е забравял въдиците на язовир, след като е дългогодишен рибар, същият е категоричен: „Няма как да си забравиш въдиците!”, от друга страна в полицейското управление в град Асеновград заявява на свидетеля П.Б., че намерените в багажника на автомобила му въдици са негови.

В останалата част Съдът приема гласните доказателства като обективни, взаимнодопълващи се и кореспондиращи на приобщените по надлежния ред писмени и веществени доказателства, въз основа на което логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Настоящата инстанция приема като компетентно изготвено с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал заключение по стоково-оценъчната експертиза.

При обсъждане на кредитираните доказателствени материали, сочени по-горе, настоящият състав не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

Що се отнася до защитната теза на адвокат С.Я., че звучи съвсем правдоподобно подсъдимият А. да е останал с убеждението, че откраднатите вещи са на приятелката му, че става въпрос за неуредени отношения между подсъдимата К. и някого от присъстващите на язовира и че няма логика хора, които са строители (подсъдимите П. и А.) да откраднат въдици и да ги продадат, като могат да изкарат тези пари за един ден, трябва да се отбележи, че от доказателствата по делото безспорно се установява в деня преди кражбата подсъдимите М.А. и З.К. да посещават язовира без рибарски принадлежности, за да не знае първият, че приятелката му не е оставяла никакви вещи там, а мотивът на подсъдимите да се облагодетелстват по неправомерен начин не е елемент от състава на престъплението и не подлежи на доказване, съгласно разпоредбата на чл. 102 от НПК.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си всеки от подсъдимите осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението кражба с квалифициращите признаци, както следва:

Ø                 подсъдимият Х.П.П. – чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, тъй като на 30.08.2009 година в землището на село Брягово, област Пловдив, в условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК - в съучастие като извършител с М.М.А. и З.Д.К., чрез използване на моторно превозно средство лек автомобил „Фолксваген Джета” с ДК № * (собственост на Е.Ж.А. ***), отнема чужди движими вещи:

· масленозелена въдица „MULTI – X 420 4,2 m”, дълга 4,20 м, с монтирана макара „B – square MULTI-X 5000 II GEAR RATIO 5.2:1” с корда на обща стойност 30,00 лева и въдица „Трабуко”, дълга 3,50 м, черна на цвят с червен връх, с монтирана макара „ЕU 7000 EUGENE” с корда на обща стойност 25,00 лева от владението на В.В.Х. ***;

· живарник на стойност 30,00 лева, куфарче с рибарски принадлежности на обща стойност 10,00 лева, ръчна помпа за надуваем дюшек на стойност 6,00 лева и пари – сумата от 120,00 лева от владението на К.Д.И. ***

- без съгласието на собствениците им, с намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетото имущество, предмет на кражбата, е 221,00 лева.

 

Ø                 подсъдимият М.М.А. – чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, тъй като на 30.08.2009 година в землището на село Брягово, област Пловдив, в условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК - в съучастие като извършител с Х.П.П. и З.Д.К., чрез използване на моторно превозно средство лек автомобил „Фолксваген Джета” с ДК № * (собственост на Е.Ж.А. ***), отнема чужди движими вещи:

· масленозелена въдица „MULTI – X 420 4,2 m”, дълга 4,20 м, с монтирана макара „B – square MULTI-X 5000 II GEAR RATIO 5.2:1” с корда на обща стойност 30,00 лева и въдица „Трабуко”, дълга 3,50 м, черна на цвят с червен връх, с монтирана макара „ЕU 7000 EUGENE” с корда на обща стойност 25,00 лева от владението на В.В.Х. ***;

· живарник на стойност 30,00 лева, куфарче с рибарски принадлежности на обща стойност 10,00 лева, ръчна помпа за надуваем дюшек на стойност 6,00 лева и пари – сумата от 120,00 лева от владението на К.Д.И. ***

- без съгласието на собствениците им, с намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетото имущество, предмет на кражбата, е 221,00 лева.

 

Ø                 подсъдимата З.Д.К. – чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, тъй като 30.08.2009 година в землището на село Брягово, област Пловдив, в съучастие като извършител с Х.П.П. и М.М.А., чрез използване на моторно превозно средство лек автомобил „Фолксваген Джета” с ДК № * (собственост на Е.Ж.А. ***), отнема чужди движими вещи:

· масленозелена въдица „MULTI – X 420 4,2 m”, дълга 4,20 м, с монтирана макара „B – square MULTI-X 5000 II GEAR RATIO 5.2:1” с корда на обща стойност 30,00 лева и въдица „Трабуко”, дълга 3,50 м, черна на цвят с червен връх, с монтирана макара „ЕU 7000 EUGENE” с корда на обща стойност 25,00 лева от владението на В.В.Х. ***;

· живарник на стойност 30,00 лева, куфарче с рибарски принадлежности на обща стойност 10,00 лева, ръчна помпа за надуваем дюшек на стойност 6,00 лева и пари – сумата от 120,00 лева от владението на К.Д.И. ***

- без съгласието на собствениците им, с намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетото имущество, предмет на кражбата, е 221,00 лева.

 

От обективна страна. С действията си всеки от подсъдимите реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като с присвоително намерение отнема посочените движими вещи от пострадалите, без тяхно съгласие, като М.А. и З.К. прекъсват владението им върху тях и съвместно с Х.П. успяват да установят своя фактическа власт. Деянието за всички се квалифицира с признаците на използване на моторно превозно средство, тъй като подсъдимите се придвижват с автомобил до местопрестъплението. Същевременно при извършване на деянието всеки от тях активно участва в промяна на фактическото владение върху отнетите вещи, т.е. съучастническият му принос се квалифицира като извършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.

Особеност от обективна страна е, че кражбата съставлява и опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, букви А от НК за подсъдимия Х.П.П. и опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК за подсъдимия М.М.А..

За подсъдимия Х.П.П. влезлият в сила съдебен акт по НОХД № 194 / 2005 година на Районен съд – Асеновград квалифицира престъплението, предмет на настоящото дело, по чл. 29, ал. 1, буква А от НК - наказанието за тежко умишлено престъпление е не по-малко от една година лишаване от свобода, не е отлагано по чл. 66 от НК и не са изтекли 5 години от изтърпяването му по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК.

Останалите наказания, наложени на подсъдимия Х.П. по НОХД № 31 / 1999 година, НОХД № 227 / 2001 година, НОХД № 42 / 2002 година, НОХД № 34 / 2002 година и НОХД № 18 / 2009 година са изтърпени поотделно и при условията на групиране до 01.01.2003 година, т.е. изтекли са повече от пет години до датата на инкриминираното деяние, поради което подсъдимият на основание чл. 304 от НПК следва да бъде признат за невинен престъплението, предмет на настоящото дело, да е извършено и по буква Б на чл. 29, ал. 1 от НК и да бъде оправдан по първоначално повдигнатото обвинение в тази част.

За подсъдимия М.М.А. влезлия в сила съдебен акт по НОХД № 180 / 2004 година и влезлите в сила съдебни актове, за които е определено едно общо наказание - по НОХД № 133 / 2007 година, НОХД № 154 / 2007 година, НОХД № 153 / 2007 година, НОХД № 131 / 2007 година, НОХД № 7 / 2008 година - от изтърпяването на които не са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК, са за тежки умишлени престъпления, по които на подсъдимия е налагано наказание не по-малко от една година лишаване от свобода и не е било отлагано по чл. 66 от НК, т.е. квалифицират престъплението, предмет на настоящото дело, по чл. 29, ал. 1, буква А от НК. Същевременно съдебният акт по НОХД № 180 / 2004 година и всеки от групираните съдебни актове касаят умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях наложеното наказание, включително и общото, не е отлагано по чл. 66 от НК, т.е. е налице хипотезата и на чл. 29, ал. 1, буква Б от НК. За наложеното по НОХД № 180 / 2004 година наказание и определеното общо наказание по посочената кумулация не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, за да се счете, че поради групиране е налице едно осъждане по смисъла на чл. 29, ал. 1, буква А от НК.

От субективна страна. Всеки от подсъдимите извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с общност на умисъла и с целени и настъпили обществено опасни последици. Всеки от тях съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици, като знае, че и другият с него действа за настъпването на целения общ обществено опасен резултат.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимите Х.П.П., М.М.А. и З.Д.К., за да определи наказанието на всеки от тях, предвид целите му по чл. 36 от НК, Съдът намира следното:

И за тримата подсъдими като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчете ниската стойност на противозаконно отнетите вещи (под минималната работна заплата за страната в размер на 240 лева към датата на инкриминираното деяние) и че част от тях са възстановени чрез доброволното им предаване.

За подсъдимата К. като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат и признаването на вината и чистото й съдебно минало.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства от настоящата инстанция се отчитат предишните осъждания – седем за подсъдимия Х.П., пет от които за престъпления против собствеността, и осем за подсъдимия М.А., седем от които за престъпления против собствеността, - всички изтърпени реално, без да са изпълнили своята поправяща и превъзпитаваща роля.

Отегчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия М.А. е и фактът, че престъплението му попада и в двете хипотези на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1 от НК.

За подсъдимата З.К. обстоятелството, че прикрива участието на другите двама подсъдими в престъпното посегателство, предмет на делото, не следва да се отчита като отегчаващо отговорността й, а като нейна защитна позиция, но смекчаващите вината й обстоятелства, посочени по-горе, не се явяват изключителни или многобройни за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, предвид добрата организация на кражбата.

При преценка горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест за всеки един от подсъдимите, Съдът е на мнение наказанието им да се определи при условията на чл. 54 от НК към минимума на предвиденото в закона, като най-справедливо би било да се наложат

Ø                 за подсъдимия Х.П.П. наказание по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК - лишаване от свобода в размер на три години, което наказание на основание чл. 61, т. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Ø                 за подсъдимия М.М.А. наказание по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК - лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца, което наказание на основание чл. 61, т. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Ø                 за подсъдимата З.Д.К. наказание по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК - лишаване от свобода в размер на една година.

Подсъдимата К. е с чисто съдебно минало, поради което Съдът е на мнение, че определеното по настоящото дело наказание не е необходимо да се търпи реално, а за постигане на целите му и преди всичко за поправянето на осъдената на основание чл. 66, ал. 1 от НК то може да бъде отложено с минимален изпитателен срок от три години, като на основание чл. 67, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК следва да се възложи полагането на възпитателни грижи през изпитателния срок на условното осъждане на полицейски инспектор по местоживеене на подсъдимата.

Тези наказания съответстват на обществената опасност на деянието и на виновните, на семейното им и на имотното им състояние и биха постигнали своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същите.

Съгласно разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, когато едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда по което и да е от тях, му се определя наказание за всяко отделно престъпление и му се налага най-тежкото от тях, като правилата са приложими и в случаите, когато лицето е осъдено с отделни присъди.

За подсъдимия Х.П. са налице тези условия за наказанията му по настоящото дело и определеното му общо наказание по НОХД № 411 / 2009 година на Районен съд – Асеновград, които следва да се групират, като му се определи едно общо, най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода.

Така определеното общо, най-тежко наказание не следва да бъде увеличавано на основание чл. 24 от НК, тъй като е достатъчно тежко с оглед на личността на подсъдимия, който е семейно ангажиран, но същото трябва да бъде реално търпяно при първоначален строг режим според чл. 61, т. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и към него следва да се присъединят наложените по НОХД № 419 / 2009 година на Районен съд – Асеновград наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години.

На основание чл. 25, ал. 2, ал. 3 и чл. 59, ал. 4 от НК от така определеното общо наказание лишаване от свобода следва да се приспадне изтърпяната част от наложеното му по НОХД № 411 / 2009 година на Районен съд – Асеновград наказание пробация, като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода, считано от привеждането му в изпълнение до влизане на присъдата в законна сила, а от присъединеното наказание лишаване от право по чл. 37, т. 7 от НК следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е лишен по административен ред от възможността да управлява моторно превозно средство, считано от 30.08.2009 година.

 

Причини за извършване на престъплението – незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди – користни.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимите Х.П., М.А. и З.К. следва да заплатят по сметка на Районен съд – Първомай всеки от тях по една трета от сумата от 55,00 (петдесет и пет) лева за стоково-оценъчна експертиза на досъдебното производство и за явяване на експерт в съдебно заседание и по пет лева всеки за служебно издаване на изпълнителен лист.

Веществените доказателства – масленозелена въдица „MULTI – X 420 4,2 m”, дълга 4,20 м, с монтирана макара „B – square MULTI-X 5000 II GEAR RATIO 5.2:1” с корда и въдица „Трабуко”, дълга 3,50 м, черна на цвят с червен връх, с монтирана макара „ЕU 7000 EUGENE” с корда следва да се върнат на собственика им В.В.Х..

За извършване на деянието е използван лек автомобил „Фолксваген Джета” с ДК № * (предаден доброволно по делото, на съхранение в РУ „Полиция” – Първомай), но като вещ, послужила за извършване на умишленото престъпление, не може да се отнеме в полза на държавата, тъй като не принадлежи на никого от виновните. От показанията на свидетелите П. и Ж.С. се установява, че автомобилът е „продаден” на подсъдимия Х.П. от дъщеря им Е.А., но според настоящата инстанция се касае за предоставено ползване срещу заплащане, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 от Закона за движение по пътищата собствеността на регистрирани автомобили се прехвърля с писмен договор с нотариална заверка на подписите и пътното превозно средство се регистрира на името на собственика си, а видно от документите на л. 117 – л. 119 от том І на дознанието, собственик на автомобила е Е.Ж.А., поради което същият следва да й се върне.

По изложените съображения Съдът постанови присъдата си.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ