МОТИВИ

 

по НОХД № 200 / 2009 година

 

Производството е по реда на чл. 370 – чл. 374 от НПК.

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимия В.М.В. за това, че на 16.06.1996 година в землището на село Бяла река, община Първомай, област Пловдив, в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, чрез използване на техническо средство гаечен ключ отнема чужда движима вещ: един брой трансформатор на стойност 3600000 неденоминирани лева от владението на „В и К” – Първомай, без съгласие на ръководството, с намерението противозаконно да я присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК.

За съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство е приет граждански иск, предявен от ощетеното юридическо лице „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - Пловдив чрез пълномощника му адвокат В.Г.Г. в размер на 3600,00 (три хиляди и шестстотин) деноминирани лева срещу подсъдимия - обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди от престъплението по чл. 196, ал.1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението, за което е ангажирана отговорността му, със съответните квалифициращи признаци, като извършеното следва да се преценява при условията на чл. 58а във връзка с чл. 55 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото, и съгласно разпоредбите на чл. 373, ал. 2 от НПК.

Относно наказанието изразява становище да бъде лишаване от свобода в размер под минимума на предвиденото в посочения текст, което следва да се изтърпи реално при първоначален строг режим.

Сочи, че деянието, предмет на настоящото производство, е извършено на 16.06.1996 година и по отношение на него са налице основанията за приложението на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК, като присъдата по настоящото дело следва да бъде групирана с тези по НОХД № 2803 / 2005 година и НОХД № 1336 / 2006 година – и двете на Районен съд – Бургас, и НОХД № 377 / 2006 година на Районен съд – Асеновград, като му се определи едно общо наказание, а именно най-тежкото измежду определените му по посочените присъди, като така определеното общо наказание следва да се изтърпи реално при първоначален строг режим, а на основание чл. 25, ал. 2 от НК следва да се приспадне изтърпяната част от наказанието по която и да е от посочените присъди.

Процесуалният представител на ощетеното юридическо лице Н.С. моли да бъде уважен изцяло предявеният граждански иск.

Служебният защитник на подсъдимия адвокат И.Д. моли при определяне на наказанието на подсъдимия да се имат предвид направените пълни самопризнания и съдействието на досъдебното производство, както и направеното от него самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК на фактите и обстоятелствата, отразени в обвинителния акт. Счита, че с налагане на наказание под предвидения в закона минимум за деяние, извършено преди 14 години, ще се постигне възпитателната цел на закона.

Намира приетия за съвместно разглеждане граждански иск за неоснователен, като се позовава на изтекла абсолютна давност и моли да не бъде уважаван от Съда.

Подсъдимият се присъединява изцяло към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли за справедливо наказание.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Подсъдимият В.М.В. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, с начално образование (завършен седми клас, грамотен), работещ като зидаро-мазач в строителството, с постоянен адрес: ***, живущ ***.

Същият до момента е осъждан със седем влезли в сила съдебни акта, както следва:

1. С Присъда № 304 / 06.12.1989 година по НОХД № 414 / 1989 година на Районен съд – Хасково, влязла в сила на 20.12.1989 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на пет месеца, за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, извършено на 21 срещу 22.06.1989 година, като на основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години.

2. С Присъда № 15 / 30.04.1991 година по НОХД № 6 / 1991 година на Окръжен съд – Хасково, влязла в сила на 14.05.1991 година, е осъден на

§              лишаване от свобода в размер на една година за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 26, ал. 3 от НК, извършено за периода 1990 година;

§              лишаване от свобода в размер на шест години за престъпление по чл. 252, ал. 1, предложение второ във връзка с чл. 195, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 26, ал. 3 от НК, извършено за периода 1989 - 1990 година;

§              лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, извършено на 28.07.1990 година.

Със същата Присъда на основание чл. 23 от НК Съдът определя едно общо наказание лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален строг режим, а на основание чл. 68, ал. 1 от НК отменя приложението на чл. 66 от НК по Присъда № 304 / 06.12.1989 година по НОХД № 414 / 1989 година на Районен съд – Хасково и постановява ефективно изтърпяване на наложеното с нея наказание лишаване от свобода в размер на пет месеца.

Видно от Писмо рег. № И-22830 / 07.12.2009 година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при министерство на правосъдието, В.В. постъпва в Затвора – Стара Загора на 12.12.1990 година и е освободен на 27.06.1995 година на основание чл. 70 от НК, съгласно Определение по ЧНД № 127 / 1995 година на Окръжен съд - Стара Загора, с което е постановено предсрочно условно освобождаване на В.В. с изпитателен срок от шест месеца.

3. С Присъда № 363 / 20.11.1997 година по НОХД № 488 / 1996 година на Районен съд – Хасково, влязла в сила на 03.12.1997 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на две години при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено на 18.06.1996 година.

Видно от Писмото на Началник-сектор „Режимна дейност”, подсъдимият търпи наказанието в Затвора – Пазарджик от 14.08.1998 година до 24.03.2000 година, когато е освободен по изтърпяване.

4. С Присъда № 726 / 25.11.2004 година по НОХД № 418 / 2003 година на Районен съд – Хасково, влязла в сила на 10.12.2004 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на шест месеца при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено за периода 10 – 13.01.1997 година.

Със същата Присъда на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК Съдът групира наложеното му по нея наказание с това по НОХД № 488 / 1996 година на Районен съд – Хасково, като определя едно общо, най-тежко наказание от две години лишаване от свобода, на основание чл. 24 от НК увеличава определеното общо наказание с два месеца, което постановява да се изтърпи при първоначален строг режим, а на основание чл. 59, ал. 1 от НК от увеличеното общо наказание две години и два месеца лишаване от свобода приспада времето, през което В. е задържан под стража, считано от 15.03.2002 година до 29.04.2002 година и на основание чл. 25, ал. 2 от НК приспада изтърпяното наказание две години лишаване от свобода по НОХД № 488 / 1996 година на Районен съд – Хасково.

Съгласно Писмото на Началник-сектор „Режимна дейност”, наказанието е изтърпяно в Затвора – Бургас от 06.01.2003 година (със зачетен предварителен арест от 15.03.2002 година до 29.04.2002 година) до 12.01.2003 година, когато е освободен по изтърпяване.

5. С Присъда № 618 / 28.04.2006 година по НОХД № 2803 / 2005 година на Районен съд – Бургас, влязла в сила на 14.05.2006 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на три години при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, предложение 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК, извършено на 18.12.2004 година.

6. Със Споразумение от 18.05.2006 година по НОХД № 1336 / 2006 година на Районен съд – Бургас, влязло в сила на 18.05.2006 година, на подсъдимия В.М.В. е определено наказание лишаване от свобода в размер на две години при първоначален строг режим за престъпление по чл. 211 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено на 25.12.2005 година.

С Определение от 13.06.2006 година по ЧНД № 1598 / 2006 година на Районен съд – Бургас, потвърдено с Определение № 610 от 29.09.2006 година по ВЧНД № 480 / 2006 година на Окръжен съд – Бургас и влязло в сила на 29.09.2006 година, на основание чл. чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК Съдът групира наложените на осъдения наказания по

§              НОХД № 488 / 1996 година и НОХД № 418 / 2003 година – и двете на Районен съд – Хасково, като определя едно общо, най-тежко наказание от две години лишаване от свобода при първоначален строг режим;

§              НОХД № 2803 / 2005 година и НОХД № 1336 / 2006 година – и двете на Районен съд – Бургас, като определя едно общо, най-тежко наказание от три години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Постановено е наложеното наказание по НОХД № 6 / 1991 година по описа на Окръжен съд – Хасково в размер на шест години лишаване от свобода да се изтърпи отделно при първоначален строг режим.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното по НОХД № 414 / 1989 година наказание лишаване от свобода в размер на пет месеца при първоначален общ режим.

Приспадната изтърпяната част от наказанията до този момент.

7. С Присъда № 108 / 26.09.2006 година по НОХД № 377 / 2006 година на Районен съд – Асеновград, влязла в сила на 02.02.2007 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на единадесет месеца при първоначален строг режим за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено през периода 30.03.2006 година – 01.04.2006 година, като е признат за невиновен за извършване на деянието при условията на опасен рецидив и е оправдан по първоначално повдигнатото му в тази част обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК.

Със същата Присъда

§              на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което В.В. е задържан под стража, считано от 06.04.2006 година до 23.05.2006 година;

§              на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК Съдът групира наложеното му по нея наказание с това по НОХД № 2803 / 2005 година на Районен съд – Бургас и НОХД № 1336 / 2006 година на Районен съд - Бургас, като определя едно общо, най-тежко наказание от три години лишаване от свобода;

§              на основание чл. 24 от НК увеличава определеното общо наказание с шест месеца, което постановява да се изтърпи при първоначален строг режим;

§              на основание чл. 25, ал. 2 от НК приспада от така определеното общо наказание три години и шест месеца времето, през което подсъдимият е търпял наказания по посочените дела, считано от 06.04.2006 година до влизане на присъдата в сила.

Видно от Писмото на Началник-сектор „Режимна дейност” осъденият постъпва в Затвора – Пазарджик на 23.05.2006 година (начало 28.04.2006 година) и е освободен по изтърпяване на 17.06.2009 година.

 

На 12.06.1996 година свидетелят С.Д.Г. - към онзи момент помпиер при „В и К” – Първомай, отговарящ за помпена станция „Първи подем” в землището на село Бяла река, област Пловдив - заедно със свои колеги поставя нова помпа в поверената му помпена станция.

На 15.06.1996 година подсъдимият В.М.В. е на гости у свои роднини в село Караджалово, област Пловдив, където консумира алкохол и остава до късно.

След полунощ (вече на 16.06.1996 година) с коня и каруцата си тръгва за град Първомай, област Пловдив, но обърква пътя и се озовава до гореописаната помпена станция. Решава да влезе вътре и да открадне нещо.

Вратата на помпената станция е затворена с метален болт и подсъдимият я отваря с гаечен ключ, намерен там.

Влиза вътре, оглежда и вижда трансформатора, захранващ помпите, от който решава да вземе медните шини (намотките) и да ги продаде като скрап. Със същия гаечен ключ отвърта капака на трансформатора, излива маслото му и взема медните шини. Натоварва ги в каруцата си и се връща в село Караджалово, а на сутринта отива в Димитровград и продава откраднатото в пункт за изкупуване на черни и цветни метали.

Сутринта на 16.06.1996 година свидетелят С.Г. отива до помпената станция и установява липсващият болт на входната врата. Вътре установява сваления капак на трансформатора, излятото масло и липсващите медните шини, за което сигнализира органите на полицията.

От извършените оперативно-издирвателни мероприятия като извършител на деянието е установен подсъдимият В.В., който признава за кражбата и в обясненията си от 21.10.2009 година подробно описва механизма на извършване на деянието.

От заключението на изготвената в досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза се установява, че стойността на имуществото, предмет на кражбата, е 3600000 неденоминирани лева.

Съдът кредитира заключението от експертизата като компетентно изготвено с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: преписи от бюлетини за съдимост на подсъдимия (л. 28 – л. 42 от делото), справка за съдимост (л. 77 – л. 81 от делото), стоково-оценъчна експертиза (л. 11 от дознанието), характеристична справка (л. 112 от дознанието); от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 99 от дознанието); от показанията на свидетелите (л. 7 – л. 9, л. 60 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

При обсъждането на всички събрани по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, за което му е повдигнато обвинение, тъй като на 16.06.1996 година в землището на село Бяла река, община Първомай, област Пловдив, в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, чрез използване на техническо средство гаечен ключ отнема чужда движима вещ: един брой трансформатор на стойност 3600000 неденоминирани лева от владението на „В и К” – Първомай, без съгласие на ръководството, с намерението противозаконно да я присвои.

 

От обективна страна с действията подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като с присвоително намерение отнема посочената движима вещ от владението на ощетеното юридическо лице без съгласие на ръководството му, като по този начин прекъсва владението върху нея и успява да установи своя фактическа власт.

Престъплението се квалифицира с признаците на използване на техническо средство, тъй като за целта подсъдимият си служи с гаечен ключ.

Особеност в случая е, че за подсъдимия кражбата съставлява и опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, тъй като влезлият в сила съдебен акт по НОХД № 6 / 1991 година на Окръжен съд – Хасково, за който не са изтекли 5 години от изтърпяването на наложеното наказание по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК, е за тежко умишлено престъпление, по което на подсъдимия е наложено наказание не по-малко от една година лишаване от свобода и не е отлагано по чл. 66 от НК, т.е. квалифицира престъплението, предмет на настоящото дело, по чл. 29, ал. 1, буква А от НК. Същевременно този съдебен акт и Присъдата по НОХД № 414 / 1989 година по описа на Районен съд - Хасково касаят умишлени престъпления от общ характер, като за първото от тях наложеното наказание не е отлагано по чл. 66 от НК, т.е. налице е хипотезата на чл. 29, ал. 1, буква Б от НК и не са налице предпоставките да намерят приложение разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, за да се счете, че поради групиране е налице едно осъждане по смисъла на чл. 29, ал. 1, буква А от НК.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици, като съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните последици.

 

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите му по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 2, ал. 2 от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:

За подсъдимия са налице смекчаващи отговорността обстоятелства: фактът, че признава вината си в досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, с което съдейства за разкриване на обективната истина, отдалечеността на деянието във времето           и трудовата му ангажираност към момента.

Отчитат се от настоящата инстанция и отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно: множеството предишни осъждания, които го определят като лице с трайни престъпни навици, високата стойност на противозаконно отнетото и че престъплението е извършено и при двете хипотези на опасния рецидив.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че най-справедливо е на подсъдимия В.М.В. след прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 2, ал. 2 от НК да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година, което на основание чл. 61, т. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното деяние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Съгласно разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, когато едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда по което и да е от тях, му се определя наказание за всяко отделно престъпление и му се налага най-тежкото от тях. Тези правила са приложими и в случаите, когато лицето е осъдено с отделни присъди, като при определяне на общото най-тежко наказание се следва принципа за най-благоприятното за дееца съчетание.

При спазване на горепосочените условия за подсъдимия В.В. престъплението, предмет на делото, е извършено преди да са влезли в сила съдебните актове по НОХД № 488 / 1996 година и НОХД № 418 / 2003 година. Наложеното му по настоящото дело наказание може да се групира с наказанията по тези присъди, като му се определи едно общо, най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК се приспаднат наказанията по НОХД № 488 / 1996 година и НОХД № 418 / 2003 година като изтърпени изцяло за времето от 14.08.1998 година до 24.03.2000 година, което е най-благоприятно за подсъдимия.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди - користни.

Приетият за съвместно разглеждане срещу подсъдимия В.В. граждански иск за имуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание и размер, но същият е погасен по давност. Съгласно разпоредбите на ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, като давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай, тъй като се касае за деликт по чл. 45 от ЗЗД, давността започва да тече от датата на инкриминираното деяние – 16.06.1996 година. От доказателствените материали по делото се установява, че тя не е прекъсвана по смисъла на чл. 116 от ЗЗД, за да започне да тече нова давност, нито са налице предпоставките на чл. 115 от ЗЗД (случаите, в които давност не тече).

Като отчита тези обстоятелства, настоящата инстанция намира възражението за изтекла погасителна давност от страна на защитника на подсъдимия за основателно, поради което гражданският иск следва да бъде оставен без уважение.

По изложените съображения Съдът постанови присъдата.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ